Стив Кавана
Тринайсет (15)

14

Прегледах останалите файлове по делото на Соломон за по-малко от два часа. Голяма част можех да преценя с четене по диагонал. Показания на полицаи, които разказваха за извършването на ареста, дълги криминалистични доклади, свидетелски показания. Имаше няколко основни улики.

Обаждането на Боби Соломон на спешния телефонен номер, направено в 0:03 ч. Разполагах не само с препис, но и с аудиозаписа. Боби явно беше изпаднал в сляпа паника, давеше се в сълзи, гняв и страх и в огромната си лична загуба. Всичко това се долавяше в тона му.

Централа: „Спешна помощ“. Какво ви трябва: пожарна, полиция или медицинска помощ?

Соломон: Помощ… Боже… Намирам се на Западна Осемдесет и осма улица номер двеста седемдесет и пет. Жена ми… мисля, че е мъртва. Някой… о, боже… някой ги е убил.

Централа: Изпращам полиция и линейка. Успокойте се, господине. В опасност ли сте?

Соломон: Аз… аз… не знам.

Централа: В къщата ли сте в момента?

Соломон: Да, аз… аз… току-що ги намерих. В спалнята са. Мъртви.

(плач)

Централа: Господине? Господине? Поемете си дълбоко дъх, кажете ми дали в момента в къщата има още някой.

(шум от трошене на стъкло и препъване)

Соломон: Тук съм. О, не съм огледал къщата… о, мамка му… моля ви, незабавно изпратете линейка. Тя не диша…

(Соломон изпуска телефона)

Централа: Господине? Вземете телефона, моля ви. Господине? Господине?

Боби бе казал на полицията, че пил цял следобед. Взел и някакви хапчета. Не помнеше къде е бил, но помнеше, че е ходил в няколко бара. Беше се срещал с хора, но и техните имена не помнеше. Качил се на такси пред някакъв нощен клуб и се прибрал у дома малко преди полунощ. В антрето не светело. Карл не бил нито в кухнята, нито в дневната. Боби се качил горе да го потърси. Видял, че вратата на семейната спалня е отворена и че лампата свети. Влязъл и заварил Ариела и Карл мъртви.

Телефонният разговор, разказът на Боби — отначало всичко изглеждаше правдоподобно. Беше правил дребни прегрешения и преди и не беше необичайно да не помни нищо или почти нищо от онова, което е вършил, докато е бил пиян.

Като всяко алиби, и неговото беше лошо. Нямаше обаче причина за съмнение във версията му.

Докато не прочетох показанията на Кен Айгерсън. Той живееше на същата улица, на номер 277. Беше на четирийсет и три години, мениджър на хедж фонд. Айгерсън описваше как онази вечер се прибрал у дома в девет вечерта и казал „здрасти“ на прочутия си съсед Боби Соломон. Видял как Боби се качва по стълбите на къщата си. Айгерсън знаел точно по кое време се е прибрал, защото жена му винаги работела до късно в четвъртък вечерта, а бавачката си тръгвала в девет. Кони Брюковски, двайсет и три годишната бавачка на семейство Айгерсън, бе потвърдила, че е тръгнала от къщата, когато Айгерсън се прибрал в девет.

Чудех се как трябва да се представи това в съда. Беше слабо място. И после си спомних за видеото. Запис от охранителна камера пред къщата. Показваше как в девет същата вечер Соломон влиза в дома си.

Камерата се активираше от сензор за движение. Нищо друго не беше записано преди появата на ченгетата десет минути след полунощ.

Нямаше видео как Боби се прибира у дома към полунощ, както твърдеше той. Ариела и Карл бяха намерени мъртви от нюйоркските полицаи, когато Боби ги пуснал в къщата десет минути след полунощ.

Заключението? Боби Соломон лъжеше кога се е прибрал у дома.

Криминалистите щяха да решат съдбата му. Кръвта на Карл върху бейзболната бухалка на Боби и пръстовите отпечатъци на Боби върху бухалката. Кръвта на Ариела по дрехите на Боби. И черешката на тортата: по пеперудата от банкнота в устата на Карл имаше отпечатъци и ДНК на Боби, който казал на ченгетата, че за пръв път вижда пеперудата и със сигурност не я е сгъвал или слагал в устата на Карл. Край на играта.

Руди отговори веднага на обаждането ми.

— Прецакан е — заявих.

— Съгласен съм — отговори Руди, — но не си разровил достатъчно дълбоко. Ченгетата са подхвърлили ДНК следи на Боби.

— Откъде си сигурен? — попитах.

— Защото на техните тестове се появява не само един профил.

— Дай ми секунда — казах и отворих файла от криминалистичната лаборатория.

И наистина, имаше доклад, който установяваше ДНК профилите, снети успешно от доларовата банкнота. Бяха отбелязани с „А“ и „Б“. „А“ беше ДНК профилът на Боби. Профил „Б“ съответстваше на съществуващия в базата данни профил на човек на име Ричард Пена.

— Чакай малко, Руди. По банкнота, която е в обращение, би трябвало да има ДНК не само на един човек. Учуден съм, че не са идентифицирали поне двайсет профила. Това не е доказателство, че полицаите са подхвърлили ДНК следи на Боби върху банкнотата.

— Напротив, доказателство е. Съответствието с профила на Ричард Пена доказва, че в лабораторията е станало замърсяване на пробата.

— Как така?

— Научихме някои неща за Ричард Пена. Ще ги намериш във файла с криминалистичните експертизи. Той е осъден сериен убиец. През деветдесет и осма и деветдесет и девета година е убил четири жени в Северна Каролина. Пресата го нарича „Удушвача от Чапъл Хил“. Заловили го, осъдили го и след като обжалванията му се провалили, бил екзекутиран по бързата процедура през две хиляди и първа.

Не изчаках Руди да продължи. Вместо това отворих снимка на банкнотата от един долар след разгъването й. Най-напред се появи снимка на обратната страна на банкнотата. Забелязах някакви петънца около белоглавия орел, като че ли банкнотата е била в близост до писалка, въргаляща се в нечий джоб. Не се вгледах много внимателно, интересуваше ме по-скоро лицевата страна. Кликнах отново и този път отворих търсената снимка. Отдясно на изображението на Джордж Уошингтън имаше сериен номер. Нов сериен номер се създава само по три повода. Първо, ако се пуска в обращение нов дизайн на банкнотата. Другите причини за нов сериен номер също са свързани с някакви промени. Върху всяка банкнота има по два подписа — по един от двете страни на портрета. Първият подпис е на главния секретар на Министерството на финансите, а другият е на министъра. Подписите върху банкнотата, намерена в устата на Карл, бяха на главния секретар Роса Гуматаотао Риос и на министър Джак Лю. Серийните номера отговаряха на годината на назначаването на Лю — 2013-а.

Руди го каза директно:

— Няма как Ричард Пена да е докосвал тази банкнота. Пена е умрял дванайсет години преди тя да бъде отпечатана.

— Ясно. Ако единствените отпечатъци върху банкнотата са от Боби, а по нея има ДНК и на Боби, и на Пена… Мисля, че лаборантът е почистил банкнотата, преди да постави ДНК на Боби, а тази на Пена е попаднала погрешка — казах.

— Вече схващаш. Това е единствената възможна теория. ДНК следите се заличават при контакт с домакински почистващи препарати. Много е лесно да ги унищожиш. Пък и колко ръце са докосвали банкнотата след две хиляди и тринайсета година? Сигурно стотици, ако не и хиляди. Оплескали са работата, като са се опитали да натопят Боби. Почистили са банкнотата, после са сложили неговата ДНК. По някакъв начин в лабораторията са добавили и ДНК на Пена. Няма друго обяснение. Тук ги държим натясно — каза Руди.

Имаше логика. Но въпреки това нещо ме притесняваше. В пеперудата се криеше някаква символика. Тя беше важна за някого. Вероятно за убиеца или за жертвата. И полицията беше проучила тази улика. Нюйоркските ченгета бяха използвали пеперудата, за да натопят Боби, като подхвърлят неговата ДНК, само че бяха оплели конците.

— Пена сигурно е бил изследван в друг щат. Как изобщо е попаднала проба в лаборатория на Нюйоркската полиция?

— Не знаем, но точно така е станало.

Слушах как Руди бълва змии и гущери относно политическата корупция, медийната буря, която ще предизвика това разкритие, и как то е ядрото на Соломоновата защита. Изключих след трийсет секунди. Мислено се върнах в „Карп“. Седях до Боби. Слушах го как ме убеждава в невинността си. И се зачудих дали не съм се оставил лековерно да ме убеди. Той беше талантлив актьор, извън всякакво съмнение. Не всички филмови звезди са страхотни актьори. Боби обаче познаваше занаята и притежаваше умения. Нещо друго ме тревожеше. В повечето случаи ченгетата подхвърлят улики срещу някой заподозрян, защото са убедени във вината му. Не виждах как някой друг би могъл да влезе и да излезе от къщата, без да го запише охранителната камера, активираща се при движение. Пък и показанията на съседа…

— Руди, признавам, че Боби ме убеди. Няма да лъжа нито теб, нито себе си. Повярвах му, когато твърдеше, че е невинен. Не мога да допусна нищо друго да замъгли тази преценка. Ако нямаш нищо против, бих искал да се заема, но със свой следовател. Още не разполагаме с ножа, с който е намушкана Ариела. А какво каза Боби за бейзболната бухалка, с която е ударен Карл?

— Каза, че е държал бухалката във входното антре. Вярно, имал охрана, но баща му винаги държал бейзболна бухалка до вратата и Боби правел същото. Бухалката е негова, затова отпечатъците му са по нея.

— Но не и кръвта. Трябва да се поразровя малко в това — отбелязах.

— Хонорарът е преведен по сметката ти. Ако искаш да похарчиш част от парите за разследване, направи го. Аз ще се заема с избора на съдебни заседатели. Обади ми се утре сутринта. И поспи — поръча Руди и затвори.

Превъртях списъка с контакти на телефона си, докато стигнах до един, който бях кръстил „Да го духаш“. Натиснах копчето за набиране. Изобщо не погледнах колко е часът — въпросният човек приемаше обаждания по всяко време. Такава му беше работата. Свързах се. В ухото си чух женски глас. Дрезгав, с леко носов изговор, типичен за Средния запад.

— Еди Флин, мошеник и адвокат. Чудех се кога ли ще ми се обадиш.

Гласът беше на бивш агент на ФБР на име Харпър. Тя така и не ми каза малкото си име. Като се замисля, не съм сигурен, че изобщо съм я питал. Запознах се с Харпър преди година, точно преди да напусне Бюрото заедно с партньора си Джо Уошингтън. Двамата отвориха в Манхатън частна фирма за охрана и разследвания и се справяха доста добре, както и да го погледнеш. При първата ни среща тя блъсна главата ми в покрива на моя мустанг. Няколко месеца по-късно и двамата преследвахме един и същ злодей, а тя спаси не само моя живот, но и живота на свои колеги агенти. Можех и сам да се поразровя в случая на Боби, но исках да го направи Харпър. Инстинктите й бяха добри. Доверявах се на преценката й — ако смяташе, че Боби е виновен, вероятно щях да размисля по отношение на делото.

— И на мен ми е приятно да те чуя. Извинявай, че не съм се обаждал скоро, но чаках подходящия случай. Трябва ми следовател. Да познаваш някой добър?

— Да го духаш. Кой е клиентът ти?

Знаех какво предстои още преди да съм й отговорил. Въпреки това й казах.

— Участвам в защитата на Боби Соломон. Ще докажем, че нюйоркските ченгета са го натопили. И ти ще ми помогнеш.

Тя се изсмя и отговори:

— Добър опит. Да не вземеш да ми кажеш, че представляваш и Чарлс Менсън?

— Говоря сериозно. Охранител на „Карп“ ще дойде до един час в апартамента ти и ще донесе лаптоп. Ще те изчака да прегледаш материалите. Информацията е деликатна. Ако нещо се разгласи преди процеса…

Смехът на Харпър утихна в гърлото й.

— Стига, Еди. Сериозно ли говориш?

— Съвсем сериозно. Май ще имаме най-много ден-два да се оправим с това. Прочети файловете. Обади ми се, когато приключиш. Започваме утре сутринта на местопрестъплението. Освен ако не предпочиташ да потърся друг?

— Ще ти се обадя, когато приключа с файловете. Ако съдя по телевизионните репортажи, всичко сочи, че убиецът е Соломон. Съзнаваш го, нали? Най-вероятно ще загубиш.

— И аз чета вестници. Чух всички правни експерти по Си Ен Ен. За тях процесът е приключил още преди да започне. Може и да са прави. Аз обаче говорих с Боби. Руди Карп също. Според нас не е извършил убийствата. Трябва само да убедим дванайсет души, че сме прави.