Стив Кавана
Тринайсет (74)

73

През осемте седмици след престрелката на Трийсет и девета улица се оформи пълната картина на престъпленията на Банкнотата. Бях твърде изнемощял, за да се срещна с Дилейни, но тя се обади на Хари и му разказа. Останах при него в апартамента му, докато оздравея, и той ми предаде всичко.

Кейн беше убил огромен брой хора, бяха открили негова ДНК на още три местопрестъпления. Човек на име Уоли Кук изчезнал в седмицата преди процеса. Бяха открили ДНК на Кейн по разрязаната гума на колата на Кук, паркирана на алеята пред къщата му. Тялото на Кук било изгорено, но впоследствие било идентифицирано по зъбния му картон. Кук фигурираше в списъка на евентуалните съдебни заседатели по делото срещу Соломон. Прайър също беше открит мъртъв на волана на своя астън мартин, паркиран на улицата на Боби.

Кейн напуснал „Грейдис Ин“, срещнал Прайър и взел дрехите му, убил го, а после го наметнал с палтото му и му нахлупил шапката, за да скрие дупката в очната ямка.

Макар и без неопровержими доказателства, смятаха, че Кейн е убил и заседателите Мануел Ортега и Бренда Коволски.

Дилейни беше изровила още информация за Холтън, чието истинско име беше Ръсел Макпартланд. Той беше позорно уволнен от армията след поредица обвинения в сексуален тормоз. Нито едно не било доказано, но те послужили като повод командването да го уволни за по-незначителни нарушения, повечето от които скалъпени от другите офицери. Макпартланд бил назначен като охрана в кампуса на университета в Чапъл Хил малко преди там да започне поредица жестоки изнасилвания. Момичетата го възприемали като полицай, затова му имали доверие, когато го видели да приближава. Когато била намерена първата жертва на удушвача от Чапъл Хил, сметнали, че изнасилвачът е започнал по-сериозна игра, но от ФБР бяха на друго мнение. Дилейни беше убедена, че Кейн е намерил Макпартланд и е заплашил да го изобличи, ако не му помага да прикрива престъпленията си.

Двамата се сработили. Макпартланд имал опит като охранител и познанства в полицията. Необходими ресурси за Кейн. И, разбира се, познавал когото трябва, за да му осигурява различните самоличности. Кейн не просто бе имал късмет през годините — беше имал помощник.

После започнаха реабилитациите. Някои посмъртно, други — не. Хората, осъдени за убийства, извършени от Банкнотата, бяха освободени и поеха по дългия път към обезщетението за несправедливите присъди. Каквото и да получеха, нямаше да си върнат живота.

Лежах на канапето на Хари и гледах „Кагни и Лейси“. Боби ми звънеше всеки ден, искаше да ми благодари, че съм му спасил живота. Хари прояви добрината да говори и с него от мое име. Гледах интервюто на Боби по Си Ен Ен. Разказа какво изпитание е да те съдят за престъпление, което не си извършил. Говори за епилепсията си и за това, че е скрил болестта си от филмовия бранш. Говори и за сексуалната си ориентация. Призна пред репортера, че е бил с друг мъж в нощта на убийството на Ариела и Карл. С друг актьор. С друг световноизвестен човек, който живееше в лъжа. Обясни как тази истина продължава да го преследва и как е скрил срама си от всички — дори от адвокатите си.

Америка прости на Боби, макар че Холивуд не го направи. Чух входната врата да се отваря и Хари влезе с кафява торба с формата на бутилка. Остави бутилката върху масичката заедно с купчина поща, отиде за две чаши и наля за двама ни.

— Какво гледаш? — попита.

— „Кагни и Лейси“.

— Харесвам този филм — призна Хари. Отпи от бърбъна, остави чашата и каза: — Боби Соломон иска да те наеме.

— За какво?

— Работи над пилотен епизод за „Нетфликс“ за измамник, който после станал адвокат — отговори ми усмихнат.

— Няма да стане.

Хари забеляза, че гледам към пощата. Взе пликовете и ги отнесе.

— Има ли някакви документи за мен? — попитах.

Не отговори. Бях забелязал кафяв плик, голям, познат.

— Дай ми го, Хари.

Той въздъхна, измъкна кафявия плик от купчината и ми го подаде.

— Не е нужно да го правиш сега — увери ме.

Отворих плика, извадих документите и се надигнах. Кракът още ме болеше адски, но вече заздравяваше. Лекарят ме уверяваше, че след няколко седмици ще хвърля бастуна. Вече усещах само тъпа болка. Много повече ме болеше заради документите върху масичката пред мен. Взех химикалка от чашката, която Хари държеше върху масичката, разлистих няколко страници и подписах документите за развода и попечителството.

Пресуших чашата си и след доста дълга пауза отново усетих как алкохолът ме блъсва. Хари отново напълни чашата ми.

— Мога да поговоря с Кристин — каза.

— Недей. За тях е по-добре. Колкото по-далече са от мен, толкова по-безопасно е. Просто така стоят нещата. Когато бях в къщата на Боби в Мидтаун и Кейн заплашваше да убие мен и Харпър, почти се зарадвах. Ако бях с Кристин и с Ейми, щеше да заплашва да убие тях и дори по-лошо. За двете е по-добре да бъдат далече от мен.

— Боби ти плати добре. Можеш да излезеш от тази игра, Еди. И да се заемеш с нещо друго.

— Какво друго бих могъл да правя? Не съм в най-добрата си форма да се захвана отново с измами.

— Нямах предвид това. Можеш да се ориентираш към различно поприще. Към нещо законно.

Започнаха рекламите и първата беше трейлърът на документален филм за Боби Соломон и Ариела Блум. Медиите дояха Боби за всевъзможни неща, докато новината още беше гореща.

След трейлъра видях реклама за интервю с Руди Карп. Руди се появяваше по всяко токшоу и новинарски канал и си приписваше победата в делото срещу Соломон. Пет пари не давах. Нека. Нямаше смисъл да се боря за слава с адвокат като Руди. Не се нагърбих с делото заради публичността. Тя беше последното, от което се нуждаех.

— Мисля още малко да поработя като адвокат по наказателни дела — казах.

— Защо? Виж какво ти струва всичко това, Еди. Защо го правиш?

Дори без да поглеждам Хари, усещах, че вече знае отговора.

— Защото мога. Защото трябва. Защото в тази работа винаги ще има хора като Руди Карп и Арт Прайър. Някой трябва да постъпва правилно.

— Не непременно ти — възрази Хари.

— Ами ако всички кажат така? Ако никой не защитава никого, защото очакваме друг да го направи? Някой трябва да застане от другата страна. А ако аз рухна, друг ще заеме мястото ми. От мен се иска само да се задържа прав колкото се може по-дълго.

— Напоследък не прекарваш много време прав. Харпър иска да те види.

Оставих мълчанието да се проточи.

Събрах документите, подготвени от адвоката на Кристин, и ги мушнах в плика. Мислите ми се насочиха обратно към онази спалня в Мидтаун. Свалих брачната си халка и я пъхнах в плика. За тях щеше да е по-добре, ако нямам семейство. Не ги заслужавах. И ги обичах твърде много.

Държах халката на Кристин в портфейла си. В момента не знаех какво да я правя. Щях да се разведа и да се съглася на всичко, което поиска Кристин. Така беше най-добре. За тях.

Пресуших чашата си, налях си още една и се изтегнах на канапето.

— Е, какво ще правиш? — попита Хари.

Извадих телефона си и се зачудих дали да не се обадя на Кристин. Искаше ми се, но нямах представа какво да й кажа. От друга страна, имах да казвам много на Харпър, но прецених, че е по-добре да остане неизречено.

Дълго се взирах в телефона, преди да реша чий номер да набера.