Стив Кавана
Тринайсет (54)

53

Кейн наблюдаваше внимателно реакциите на колегите си от журито. Те приеха показанията на патоложката. Направо ги попиха. Само неколцина изглеждаха заинтригувани от адвоката. Кейн застина, когато Флин попита за банкнотата. За знаците. Постара се възбудата да не проличи на изражението му.

Беше ли възможно след толкова години някой да е попаднал по следите на мисията му?

Положението на телата на жертвите. Флин се бе досетил. Беше доловил замисъла му. Кейн дълго беше устоявал на изкушението да поставя телата в някаква поза. Това убийство обаче беше специално. Боби беше звезда. Кейн беше достигнал върха на способностите си и се нуждаеше от предизвикателство. От някой недосегаем. Филмова звезда.

Само да не беше умряла толкова бързо, помисли си Кейн.

Първият удар на ножа я беше събудил и беше пресякъл светлината в очите й броени секунди след това. Неговата звезда. Ножът на Кейн маркира звездата върху тялото й. Нуждаеше се от още нещо, убийството беше приключило твърде бързо, прекалено лесно. Тя изглеждаше в покой, легнала с изпънати до тялото ръце. Кейн беше пренесъл мъжа на горния етаж. Торбата около главата на Карл, пристегната здраво на шията му, беше непропусклива и никъде в къщата нямаше пръски кръв — точно както каза Флин. Беше свалил торбата, след като беше оставил Карл на леглото. След това донесе бухалката от входното антре, пъхна я в торбата, изцапа я с кръв и я захвърли в ъгъла на спалнята.

Дванайсет беше важна, повратна точка. Той сви краката на Карл и нагласи тялото му така, че да прилича на цифрата 2. Разбира се, това му хрумна едва след като уби Ариела. Още малко и щеше да осъществи мисията си. Част от Кейн искаше някой да узнае. Да разбере. Забеляза как Флин погледна жената в дъното на залата. И мъжете край нея.

ФБР.

Кейн облиза устните си.

Най-сетне гонитбата беше започнала. Само че трябваше да изминат дълъг път, преди да го открият. Федералните наблюдаваха зрителите в залата, не съдебните заседатели.

Кейн погледна часовника си. Пое глътка въздух, за да се успокои.

Вече сигурно бяха открили другия труп. Онзи, който им остави снощи, след като посети Мануел.

Всичко започваше отново, за последен път.