Стив Кавана
Тринайсет (57)

56

— Ще решат, че съм виновен, нали? — попита Боби.

— Още не сме победени. Имаме няколко изненади — уверих го.

— Ти си невинен, Боби. Съдебните заседатели ще го разберат — намеси се и Холтън.

Боби седеше в стаята за консултации, без да докосва храната пред себе си. Холтън беше купил сандвичи. И аз не можех нищо да хапна. Кини нанесе удар по защитата на Боби, а той нямаше да оцелее след още един такъв. На Прайър му оставаха двама свидетели. Видеотехникът, който беше изследвал охранителната камера със сензор за движение пред къщата, и репортерът Пол Бенетио. Благодарение на Харпър имах добро оръжие срещу експерта по видеотехника. Репортерът не казваше нищо, което да предизвиква тревогата ми. Твърдеше, че Боби и Ариела имали търкания.

Което не означаваше, че той я е убил.

Бях разговарял с агента, когото доведе Харпър. Мъжа със сивия костюм. Беше специалист по цифрови комуникации, който работеше за ФБР, и мозъкът му режеше като бръснач. Млад, но страхотно квалифициран. Харпър го представи като Анхел Торес. Той ми обясни какво е установил след днешното си посещение в дома на Боби. Нямаше да съкруши обвинението, но със сигурност щеше да бъде от полза.

— А охраняващият местопрестъплението видя ли ви, докато работехте? — попитах.

— Не — отговори Харпър. — Той е фен на „Никс“, затова го заговорих и го задържах в дневната. Не го интересуваше особено какво правим. Само футболният резултат му беше важен. Торес показа картата си на федерален агент и ченгето се успокои.

— И бездруго не отне много време. Десетина минути — уточни Торес.

— Хубаво.

Холтън, Торес и Харпър ядяха сандвичите си прави. Аз изгълтах още няколко обезболяващи с някакво безалкохолно.

В стаята за консултации се появи Дилейни. Носеше няколко папки.

— Как върви със съдебните заседатели? — попита тя.

Боби впери поглед в мен в очакване на по-положителен отговор.

— Показанията за ДНК пробата ни навредиха, но си го знаехме предварително. Може би успях да смекча удара. Времето ще покаже. Дръж се, Боби. Още не сме приключили — успокоих го.

— Каза ли на Еди за онези съдебни заседатели? — попита Дилейни.

— Канех се — отговори Харпър. — След като с Торес си тръгнахме от къщата на Боби, се върнахме в Бюрото. Там прегледах купчина вестникарски статии, които агентите бяха изкопали от архивите на местните вестници. Попаднах на две статии. Първата ми се стори по-интересна. Възрастна жена е била застреляна — по време на въоръжен грабеж, поне така пише. Била е в журито на процеса срещу Пена.

Показа ми статията на телефона си.

Жената била на шейсет и няколко години и се казвала Роузан Уобаш. Работела в магазин за вещи втора употреба в Чапъл Хил, Северна Каролина. Някакъв бандит изпразнил двете цеви на ловна пушка в лицето й. От магазина не липсвало нищо съществено, но обирджиите взели съдържанието на касата и на буркана за дарения. Според собственика на магазина отмъкнали близо сто долара. Статията се фокусираше предимно върху погубения човешки живот и безсмисленото насилие. Заради какво — сто долара и малко дребни.

— Погледни снимката. Забелязваш ли, че нещо не е наред? — попита Харпър.

Имаше снимка на улицата и на затворения магазин. С полицейска лента пред входа.

Прекрасно знаех какво не е наред. Непосредствено до магазина за вещи втора употреба имаше денонощен супермаркет. От другата му страна имаше магазин за алкохол. А след него — малка местна банка.

— Не е било обир, а нападение — казах.

— И аз така си помислих. В магазините за вещи втора употреба няма много пари в брой. Няма и нищо, което да си струва да откраднеш или да купиш. Ако ще ограбваш магазин на тази улица, логично е да предпочетеш супермаркета. Собственикът на магазина за алкохол най-вероятно ще бъде въоръжен, в банката ще има охрана, но в супера едва ли. Най-много бейзболна бухалка. Пък и човек, който работи в денонощен супер, едва ли е склонен да се прави на герой. Защо някой ще рискува, като му плащат толкова малко? Освен това в суперите има много пари в брой. Много повече, отколкото в магазин за вещи втора употреба.

— А каква е другата статия? — попитах.

— Не я нося със себе си. Беше обява в „Уилмингтън Стандард“. След като Пит Тимсън бил осъден за убийството на Дерек Кас, един от съдебните заседатели изчезнал. Нямал семейство, но имал работа. След процеса не отишъл на работа и работодателят му се разтревожил. Обадил се в полицията и дори пуснал обява. Никой не е виждал въпросния човек, след като напуснал съдебната зала.

Болката в ребрата ми изчезна. Цялото ми тяло бе изтръпнало и усещах само парене в гърлото. Оказваше се, че теорията на Дилейни за Банкнотата е била вярна от самото начало. Само че ние виждахме едва половината от нея. Отпуснах се на стола си, затворих очи и разтрих подутината на тила си. Нуждаех се от мълнията на болката.

За пръв път от началото на процеса се уплаших. Банкнотата беше много по-умен, отколкото си представяхме.

— Не търсим където трябва — казах. — Всички, които този тип е натопил за престъпленията, са били осъдени. До един. Винаги има вероятност ходът на един съдебен процес да се обърне. Въпреки веществените доказателства. Как си е подсигурявал осъдителните присъди? Подхвърлянето на улики не му е било достатъчно. Банкнотата не е наблюдавал съдебните дела, безопасно настанен сред публиката. Бил е в журито. Точно както каза Хари — имаме манипулатор в журито.

— Моля? — възкликнаха едновременно Харпър и Дилейни.

Боби и Холтън зяпнаха и се спогледаха.

— Някак е успял да се намърда в съдебното жури. Подозирам, че заседателят по делото за убийството на Дерек Кас не е отишъл на работа, защото е бил мъртъв. Вероятно отдавна. Най-малко седмица преди процеса. И този тип е заел неговото място. Той е прегазил Бренда Коволски на улицата, удушил е Мануел Ортега и е застрелял възрастната съдебна заседателка в делото срещу Пена. Отървал се е от тях, защото нямало да гласуват, както му се иска.

— Убива заседателя преди процеса и открадва самоличността му. Само така може да се получи. Ето защо онзи човек не се е явил на работа — каза Дилейни.

Истината обрули лицето й като студен вятър.

— Откъде ще знае кой е получил призовка за заседател? — попита Харпър.

— Може да е хакнал сървъра на съда — допусна Холтън. — Или някоя адвокатска кантора. Или прокуратурата. Или пък някак се е промъкнал в стаята с пощата.

— Това е пълна лудост — каза Харпър.

— Не, това е Банкнотата — отсече Дилейни. — Вече ви предупредих и двамата. Този тип е изключително интелигентен. Може би е най-умният престъпник, с когото сме си имали работа. Трябва да намерим списъка на съдебните заседатели в онези процеси. Можем да проверим личните им документи във всяка база данни, с която разполагаме. Той не може да променя външността си безкрайно много. Ще започнем от изчезналия заседател след процеса срещу Кас. Ще пипнем този тип. Ще дам показания, Еди. Ще направя всичко необходимо — каза Дилейни.

Обсъдихме стратегията си. Този път щяхме да наблюдаваме не публиката, а журито. Но беше рисковано.

— Боби, ако всичко мине добре, ще прекратят процеса. А точно в това сме се прицелили. Означава, че всичко ще бъде преустановено. Дилейни може да наблюдава съдебните заседатели и да ги проучва, докато разберем кой е убиецът. Ще прекратим този процес. Не бива да допусна решението да отиде в ръцете на това жури. Не и ако убиецът е сред тях. Знайте обаче, че съществува вероятност и да не успея. Имаме теория, но не разполагаме с доказателства. Ако съдията откаже да прекрати процеса, Прайър може да обърне всичко срещу нас.

— Какво искаш да кажеш? — попита Боби.

— Ако отправим обвинение, че в журито има сериен убиец, без да знаем кой е той, тогава всички съдебни заседатели ще решат, че ги обвиняваме в престъпление. Ще го приемат лично. И най-вероятно ще решат, че си виновен. Ще опитаме каквото сме замислили, но ако не се получи и не пипнем този тип, ти може да се окажеш зад решетките до края на живота си.

Харесвах Боби. Въпреки парите и славата не се беше променил много — беше си същото момче от фермата, напуснало дома си с бащините спестявания в джоба. Да, имаше си проблеми. Всички имаме. Само че той не пристигаше в съда с бентли. Не мъкнеше със себе си двайсетина лакеи, които денонощно да го уверяват колко е велик. Отрано беше установил какво иска да прави. И имаше късмет, че е талантлив. Беше последвал мечтата си и я беше осъществил. А сега беше един млад мъж, който скърби за загубата на своята любов. Нито парите, нито славата му можеха да променят това.

— Този човек е убил Ариела и Карл — каза Боби. — И всички онези хора. Искам да го заловите. Направете каквото трябва. Не мислете за мен. Знам, че ще го пипнете.

— Трябва да има друг начин — обади се Холтън.

И аз не исках да излагам Боби на опасност. Но в момента не ми хрумваше друг план. Съзнавах, че нещо ми убягва. То ме смущаваше още от самото начало. Как беше поставил ДНК от мъртъв човек върху банкнотата в устата на Карл?

Невъзможно беше.

И още щом тази мисъл пробяга през главата ми, разбрах как точно е станало. Дадох на Дилейни кратък списък с неща, които да провери. Имахме си работа с изключително умен тип.

Но никой не е съвършен.