Стив Кавана
Тринайсет (39)

38

Андерсън потвърди, че кръвта по ножа е от същата кръвна група като тази на жертвата и че в момента работят над ДНК профил, за да докажат категорично, че това е нейната кръв. Прошепнах на Боби да вдигне глава. Не исках да изглежда победен. Още не.

Прайър изстреля следващия въпрос към ченгето.

— Господин инспектор, необичайно е външен човек, който пробожда смъртоносно някого и изчезва, да скрие оръжието на убийството в дома на жертвата, нали така?

Изправих се бързо. Твърде бързо. Остра болка прониза тялото ми отстрани. С мъка си поех дъх и заговорих:

— Възразявам, Ваша чест. Господин Прайър дава показания, не задава въпроси.

— Приема се — каза Хари.

Бавно седнах. Нямаше особен смисъл да възразявам. Прайър щеше да зададе въпроса по друг начин, но нямаше никакво съмнение какъв отговор ще даде Андерсън.

— Господин инспектор, през всичките си години служба в полицията попадали ли сте на убийство с нож, който извършителят да скрие на самото местопрестъпление? — попита Прайър.

— Не, не съм виждал такова нещо досега. Нито веднъж в кариерата си. Обикновено извършителят взема ножа със себе си. Или го задържа, или се отървава от него. Няма никакъв смисъл да го крие в къщата. Единствената причина да се скрие ножът в къщата е да се създаде впечатление у разследващите, че убиецът е избягал и е отнесъл оръжието със себе си. На записа от обаждането до „Спешна помощ“ обвиняемият звучи така, все едно е стъпил върху масичката, докато говори. Защото след малко се чува тежко, бързо трополене. Сякаш се е спънал и е паднал. А после нещо се чупи. На мен ми звучи, като че масичката е поддала, докато обвиняемият е бил върху нея, и вазата се е строшила.

— Благодаря, инспектор Андерсън. Засега нямам повече въпроси. Струва ми се, че предстои колегата ми да се оплаче от работата ви и да се опита да изключи резултата от разследването ви от доказателствата. Всъщност се учудвам, че още не е възразил срещу показанията ви относно ножа — отбеляза Прайър.

Прошепнах наставленията си на Арнолд. Той напусна залата. Изправих се и се запътих към Прайър. Болката беше поносима, ако не бързах.

Прайър се облегна на масата на обвинението, преливащ от доволство.

— Нямаме възражения, Ваша чест — казах. — Всъщност тази улика помага на съдебните заседатели.

Хари ме погледна, все едно съм луд. Доволството на Прайър изчезна по-бързо от информатор на полицията, хвърлен в асансьорна шахта.

В залата се възцари тишина. Преминах в боен режим. Бяхме само Андерсън и аз. Нищо друго нямаше значение. Престанах да забелязвам зрителите, прокурора, съдията и журито. Напрежението постепенно се сгъстяваше. Андерсън отпи глътка вода и зачака.

Аз също чаках. Не исках да започвам кръстосания разпит, преди Арнолд да се върне. Щеше да се появи всеки момент, нямаше да му отнеме много време да донесе нужното. От склада.

— Инспектор Андерсън, как счупихте ръката си? — попитах.

Челюстта му беше като менгеме на работен тезгях. Видях как масивните челюстни мускули от двете страни на лицето му се издуха, когато той стисна зъби.

— Паднах — отговори той.

— Паднали сте?

Колебание. Адамовата му ябълка подскачаше.

— Да, подхлъзнах се на леда. Ще ви разкажа подробно, след като приключим тук — отговори той с пресъхнала уста.

Отпи още една глътка вода. Виждал бях много притеснени хора на свидетелското място. Някои треперят, други отговарят прекалено бързо, трети дават лаконични, едносрични отговори, на някои пък им пресъхва устата.

Не очаквах Андерсън да каже истината. И не споменах какво се е случило всъщност, но исках той да си помисли, че може и да го направя. Просто за да го притесня. А в отговор той ме заплаши.

Вратата в дъното на залата се отвори. Арнолд се върна с няколко охранители. Около петима. Чудата процесия — носеха торби, кашони, а двама мъкнеха тежък матрак. Престанах да задавам въпроси и изчаках колоната да се приближи към мен по централната пътека. Върволицата от странни предмети предизвика озадачени погледи от страна на публиката.

Чух Прайър да трупа точки пред присъстващите.

— Дали накрая ще се появи и духов оркестър? — попита той.

Приведох се към масата на обвинението и отговорих:

— Да, има и оркестър. За да ви изсвири погребален марш.

Преди с Прайър да се хванем за гушите, съобщих на Хари, че отправям искане да ми бъде позволена една демонстрация, докато подлагам Андерсън на кръстосан разпит. Хари нареди да изведат журито и двамата с Прайър се приближихме към съдийската маса.

— Доколко научна е демонстрацията? — попита Хари.

— Не съм учен, Ваша чест, но имам вещо лице, а останалото е просто физика — отговорих.

— Ваша чест, обвинението не е предупредено. Нямаме представа какво предлага господин Флин и настояваме искането да бъде отхвърлено. Това е засада.

— Удовлетворявам искането — оповести Хари. — И преди да си наумите да обжалвате решението ми, предлагам да помислите над следното: не ми убягна номерът, който скроихте с оръжието на убийството. Ако господин Флин беше поискал време, за да се запознае с тази улика, щях да му го дам. Допускам, че разполагате с нея от известно време. Ако забавите процеса, току-виж, съм решил да си запълня времето, като взема клетвени показания от криминалиста относно това кога е открил тези следи върху масичката.

Прайър отстъпи назад с вдигнати ръце.

— Както желаете, Ваша чест. Нямам намерение да забавям процеса.

Хари кимна, обърна се към мен и каза:

— Давам ви малко свобода на действие. Но отсега нататък, ако някой от двама ви има доказателства, които иска да представи в съда, предупреждавайте се взаимно.

— Всъщност трябва да използвам някои снимки. Направени са вчера на местопрестъплението.

— Представете ги сега — нареди Хари.

Извадих телефона си и изпратих в прокуратурата снимките, които Харпър направи в спалнята предишната сутрин. След това дръпнах Прайър настрани и му показах снимките на телефона си. Той не възрази да ги използвам. Вероятно защото не подозираше какво предстои. Ако надушваше какво се каня да направя, щеше да вдигне врява до небесата. Молех се това да се окаже решение, за което той ще съжалява.

Адвокатска кантора „Карп“

Офис 421, Конде Наст Билдинг, Таймс Скуеър 4, Ню Йорк

Строго поверително, обект на адвокатска тайна

Относно: съдебен заседател

„Народът срещу Робърт Соломон“,

Наказателен съд на Манхатън

 

Рита Весте

Възраст: 33 г.

Детски психолог с частна практика. Омъжена. Съпругът й е главен готвач в „Маронис“. Няма деца. Родителите й са пенсионери и живеят във Флорида. Демократ по убеждения, но не е гласувала на последните избори. Не присъства в социалните медии. Ценителка на хубавото вино. Не е била призовавана като вещо лице. Стабилно финансово положение.

Вероятност да гласува „невинен“: 65%.

Арнолд Л. Новослик