Стив Кавана
Тринайсет (35)

34

Докато се настаняваше в ложата, Кейн се посбута за място с Рита. Тя продължи напред и го остави той да седне където иска. Беше последният съдебен заседател на задния ред. Най-близо до изхода. Спенсър седна пред него, на предния по-нисък ред, леко вдясно. Над рамото на Спенсър Кейн виждаше свидетелското място отпред.

Идеално.

Съдебните заседатели получиха документите по делото в червен класьор заедно с няколко химикалки и бележник. Съдия Форд им даде наставления да оставят класьорите в краката си и обясни, че ще бъдат насочвани при нужда към съответната страница от него или от адвокат. Можеха да си водят бележки.

Повечето жени, с изключение на Касандра, държаха бележниците си отворени, а химикалките — подръка. Спенсър също. Само Мануел държеше своя бележник в скута си и стискаше новата си химикалка със зъби. Другите мъже оставиха всичко на пода, разкрачиха се широко, доколкото позволяваше мястото, и скръстиха ръце.

Гласовете на хората в галерията се извисиха. В залата цареше вълнение. Запалени любители на съдебните процеси, автори на криминални романи по действителни случаи и репортери си подмятаха остроумия. Малко подробности бяха известни за убийствата. Само най-основното. И то беше достатъчно да възпламени ежедневниците. Имаха информация колкото да огласят историята и после да я повтарят — но без никакви реални подробности. Кейн вече знаеше, че „Уошингтън Поуст“ е нарекъл делото „процеса на века“. Повечето от другите вестници бяха съгласни. До следващия шумен процес с участието на знаменитост. А дотогава това беше голямата новина и за Ню Йорк, и за останалата част от страната. Водеща новина всяка вечер.

Съдията призова за тишина и тълпата утихна. Кейн огледа зрителите — присъстваха много от близките на Ариела. Отмести поглед към масата на защитата. Руди Карп го нямаше. Само Флин, обвиняемият и Арнолд Новослик.

Нещо ставаше. Може би Соломон беше уволнил другите си адвокати и беше наел само Флин. Това би било огромна грешка, помисли си Кейн.

Обвинението първо получи думата. Следваше любимата част на Кейн.

Прайър се изправи, излезе отпред и застана с лице към съдебните заседатели. Кейн усещаше отдалече миризмата на афтършейва му. Силна, но не неприятна. Кейн забеляза как прокурорът се наслади на тишината, преди да заговори. Всички очи в залата бяха вперени в него.

Прайър пристъпи към съдебните заседатели като танцьор, който се раздвижва с първия такт на музиката. И започна обръщението си към тях:

— Госпожи и господа съдебни заседатели, вчера имах удоволствието да разговарям с някои от вас по време на избора, но мисля, че трябва да ви се представя. Майка ми ме е научила на вежливост. И така, госпожи и господа, казвам се Арт Прайър. Запомнете името ми, защото ще ви дам три обещания.

Кейн изпъна гръб и забеляза, че и другите в ложата правят същото.

Прайър вдигна показалец.

— Първо, обещавам да ви представя факти, които доказват, че Робърт Соломон е убил хладнокръвно Ариела Блум и Карл Тоузър. Няма да правя догадки, няма да теоретизирам, няма да ви подвеждам, а просто ще ви покажа истината.

Прайър вдигна два пръста.

— Второ, обещавам да ви покажа, че Робърт Соломон е излъгал полицията за това какво е правил онази вечер. Казал е, че се е прибрал у дома към полунощ. Ще докажем, че е излъгал относно този важен факт, за да прикрие престъплението си.

Три вдигнати пръста.

— Трето, обещавам да ви предоставя безспорни веществени доказателства за това, че Робърт Соломон е извършителят. Ще ви покажа негови пръстови отпечатъци и ДНК върху нещо, пъхнато в гърлото на Карл Тоузър, след като е бил убит.

Кейн потръпна от удоволствие. Прайър изнасяше хипнотизиращо представление. Най-хубавото, което беше виждал. Когато прокурорът най-сетне отпусна ръка, Кейн едва сдържа порива си да го аплодира. Гласът на този човек преливаше от състрадание към жертвите и от справедлив гняв при всяко споменаване на името на Соломон.

— Госпожи и господа, ще спазя обещанията си. Скъпата ми майка ще се обърне в гроба, ако не изпълня дълга си. Това дело е свързано със секс, пари и отмъщение. Робърт Соломон заварил съпругата си в леглото с шефа на охраната им, Карл Тоузър. Разбрал, че двамата имат връзка и че с брака му е свършено. Строшил черепа на Тоузър с бейзболна бухалка, после взел нож и го забивал в тялото на съпругата си отново и отново, и отново. Сгънал банкнота от един долар и я пъхнал в гърлото на Тоузър. Може би е сметнал, че бодигардът се стреми към парите на Ариела? Обвиняемият не можел да позволи това. По закон той наследява парите й, в случай че тя умре. Всичките трийсет и два милиона.

Ще ви докажа, че Соломон е излъгал полицията. Ще ви предоставя улики, които разкриват, че той е виновен. След това всичко ще зависи от вас. Само вие имате властта да осигурите на жертвите справедливостта, която заслужават. Не можете да им върнете живота, но можете да им осигурите покой. Можете да отсъдите, че Робърт Соломон е виновен.

Прайър се върна на масата на обвинението, а Кейн през цялото време не откъсваше поглед от него. Видя го как вади носната си кърпа и изтрива уста. Все едно изтриваше и гнева от устните си. Голяма част от зрителите го аплодираха. Съдията въдвори ред.

Кейн се приведе съвсем леко напред и прочете бележките, които си бе нахвърлял Спенсър. Взира се дълго, разгледа формата, големината и основните особености на всяка буква. Изправи гръб и огледа ложата. Колегите му асимилираха прилива на емоции. Някои кимаха, вероятно без да го съзнават.

Мамка му, този прокурор си го бива, помисли си Кейн.