Стив Кавана
Тринайсет (59)

58

Почти ми домъчня за ченгето в къщата на Соломон. Ако знаеше, че от ФБР ще провеждат анализ, можеше и да възрази. Можеше дори да арестува Харпър и Торес. Само че не беше обърнал внимание. Никакви възражения. Никакви проблеми. Хари допусна представения от мен доклад като доказателство.

А колко ми беше нужен!

Колко беше нужен на Боби. Ако не успеех да издействам обявяването на процеса за невалиден, трябваше да убедя поне няколко заседатели да гласуват в наша полза.

Взех копие от доклада. Все едно се вкопчвах в спасителен пояс.

— Господин Уилямс, на видеото не виждате лицето на Боби Соломон, нали? — попитах.

— Не цялото. Виждат се част от очилата му, малко от устата и брадичката. Качулката е придърпана ниско и скрива почти цялото му лице. Но си личи, че е той — отговори Уилямс.

След края на разпита си Прайър беше превъртял назад видеото и го беше спрял на фигурата на прага.

— Човекът на това видео държи електронно устройство. Можете ли да ни кажете какво е?

— Прилича на айпод — отговори Уилямс.

— Напомнете на журито в колко часа е записано видеото.

— Малко след девет в нощта на убийствата.

Показах на екрана снимка от местопрестъплението. Изглед от входното антре. Стълбището отпред, масичката отляво, върху която имаше телефон, интернет рутер и ваза. Подадох на Уилямс доклада, изготвен от Торес, и го подхванах:

— Господин Уилямс, докладът пред вас е изготвен по-рано днес от специален агент Торес от ФБР. Той съдържа анализ на рутера от тази снимка. Вие изследвахте ли рутера?

— Не, не съм.

— Агент Торес успя с помощта на интерфейс да извлече история на данните от паметта на рутера. Ще видите разбивката на четвърта страница. Погледнете, моля.

Уилямс отгърна листовете и започна да чете. Дадох му трийсет секунди. Той приключи и остана на мястото си с недоумяващо изражение.

— Обвиняемият казва на полицията, че се е прибрал към полунощ. Погледнете записа по средата на четвърта страница — под номер осемнайсет. Прочетете го, моля.

— Пише: „връзка в нула-нула часа и три минути с айпода на Боби“ — прочете Уилямс.

— Погледнете и записа под номер седемнайсет, който е от по-рано.

— Пише: „несвързано устройство — неразрешена връзка в девет часа и две минути“.

Грабнах дистанционното и показах на екрана фигурата с качулка пред входната врата.

— Основателно ли е да допуснем, че устройството, което виждаме на този стоп кадър, е онова, което се е опитало да установи връзка с рутера в дома на обвиняемия?

— Не мога да го твърдя със сигурност — отговори той.

— Разбира се, че не можете. Но би било озадачаващо съвпадение, ако не е било това устройство — логично е, нали?

Уилямс преглътна и отговори:

— Логично е.

— Защото, ако някой се е облякъл като Боби Соломон, за да проникне в къщата, той явно е знаел, че Боби си носи айпод. И ще има основателна причина да крие лицето си от камерата, нали?

— Не знам. Може би — каза Уилямс.

— Може би, наистина. И ако този човек е получил достъп до къщата, той би могъл просто да изключи камерата, нали? Така тя няма да заснеме никой друг, който влиза в къщата — отбелязах.

— Би могъл да го направи, но няма доказателства, че е станало така — отговори Уилямс.

— Нима?

Той замълча, замисли се.

— Да — потвърди.

— Добре, искам да покажем на съдебните заседатели видеото от момента, когато полицията пристига и влиза в къщата.

Уилямс изруга беззвучно и каза:

— Няма такова видео. Видеоматериалът, на който се вижда как обвиняемият влиза в къщата, е последният, записан от устройството.

— Но ние знаем със сигурност, че на местопрестъплението са пристигнали полицаи. Единствената причина да не са заснети и единствената причина клиентът ми да не е заснет, когато се е прибрал у дома в полунощ, е, че някой е изключил камерата по-рано същата вечер, така ли е?

Той се размърда на мястото си. Отчаяно търсеше отговори и се оплиташе все повече.

— Това е възможно. Искам да кажа… да, може да се е случило.

Можех да го притисна още, но почвата под краката ми не беше сигурна. Засега исках съдебните заседатели да допуснат вероятността човекът от записа да не е Боби. Торес ни даде тази надежда. По дяволите, трябваше по-рано да изследвам рутера.

— Господин Уилямс, нямаме информация за обсега на рутера, нали? — побърза да се намеси Прайър.

— Ами… не, нямаме. Възможно е да е уловил устройство от минаващ автомобил — отговори Уилямс.

Прайър нагласи вратовръзката си и седна.

— Само още нещо въз основа на последното ви твърдение — казах и погледнах към Хари.

— Един въпрос, господин Флин, само един.

Пуснах видеото на екрана и отново изгледахме четирийсет секунди. Спрях и забелязах, че свидетелят вече знае какво ще попитам, но не знае как да отговори.

— Господин Уилямс, моля ви само да потвърдите за протокола, че на видеото се вижда улицата и че по нея не минават нито автомобили, нито пешеходци.

— Така е — потвърди Уилямс с въздишка.

Приключих с него.