Стив Кавана
Тринайсет (48)

47

Новата съдебна заседателка зае мястото си в ложата доста шумно. Вече започваше да дразни Кейн. На левия си глезен носеше гривна с талисмани, която подрънкваше дори при най-леко помръдване. И на другите членове на журито им правеше впечатление. Валери Бърлингтън и гривната на глезена й скоро щяха да се превърнат в нетърпим дразнител дори за най-толерантните от тях.

Кейн си позволи да помечтае как реже стъпалото й. Улови се, че се е вторачил във вените под глезена й, издуващи кожата с фалшив тен като червеи в калище.

Валери люлееше стъпалото си, без да обръща внимание на цъкането с език и шушукането.

Кейн се разочарова, когато съдията им даде почивка до следващата сутрин. Хубавото беше, че ще има повече време за себе си. Върнаха се в стаята на журито, взеха саковете си и напуснаха сградата през задния вход. Жълт градски автобус ги изведе от Манхатън. Придружаваха ги двама мъже от охраната на съда. Пътуваха почти час по магистралата за летище „Кенеди“. Край летището имаше колкото щеш хотели на разумни цени. Прекалено скъпо беше да настаниш дванайсет съдебни заседатели плюс резервите в самия Манхатън.

Съдът обикновено ползваше „Холидей Ин“ и „Гардън Ин“, а в краен случай — „Грейдис Ин“ в квартал „Джамейка“. Оказа се, че не могат да ползват първите два, Кейн се беше погрижил за това. Седмица по-рано беше направил известен брой стратегически резервации във всеки от тях, само по пет-шест. Някои ангажира онлайн, някои — от различни телефони с предплатена карта. Под различни имена. За всяка резервация уточни стая и етаж.

В резултат на това нито в „Холидей Ин“, нито в „Гардън Ин“ имаха петнайсет свободни стаи на един и същ етаж, както установи съдебната служителка, занимаваща се с настаняването им. От съображения за сигурност трябваше да поставят охрана. А беше невъзможно да се наблюдават два или три етажа от хотел. Не разполагаха с толкова хора. Не, само един охранител. Един етаж. Такива бяха правилата.

Изпратиха ги в „Грейдис Ин“.

Автобусът спря и Кейн видя разочарованите физиономии, когато стана ясно къде ще бъдат настанени.

— Кога са свалили табелата „Хотел на ужасите“? — попита Бетси и вълна от напрегнат смях премина през заседателите и охраната им при спомена за хорър сериала.

Въведоха ги във фоайето. Повече приличаше на рецепция на погребално бюро. Тъмната дъбова ламперия по стените изсмукваше и малкото светлина, която проникваше през мръсните прозорци. Кейн долови мирис на зеленчукова яхния. Портиерът кимна на всеки от заседателите, докато се точеха покрай него, но не пое сака на никого. Всъщност изглеждаше леко подпийнал. Редица еленови глави на стената зад рецепционистката. Беше на осемдесет и няколко и беше глуха. На съдебната служителка щеше да й е по-лесно да разговаря по телефона с някоя от еленските глави.

Кейн уж случайно се озова до Мануел, докато чакаха във фоайето. Смушка го. Мануел го погледна. Кейн се приведе и прошепна:

— Знам, че смяташ Соломон за невинен. И аз съм така. Не бива да допуснем да отиде в затвора за нещо, което не е извършил. Ще поговорим по-късно, става ли? — И кимна многозначително.

Мануел се позамисли, после дискретно вирна палец.

Раздадоха им четиринайсет ключа. Истински ключове, не електронни карти. Такъв беше хотелът — някогашна внушителна сграда с близо четирийсет стаи, разположени на пет етажа. Асансьори нямаше. Охраната ги заведе на четвъртия етаж и те се разпръснаха по стаите си. Кейн се падна в четирийсет и първа стая, от дясната страна на коридора. Позабави се, докато отключваше, колкото друг заседател да стигне до вратата зад него.

Оказа се Валери. Той чу как подрънкването спира зад гърба му. Обърна се и попита:

— Валери, извинявай, но имам мигрена. Слънцето ще огрее тази стая рано сутринта и главата ще ме заболи. Имаш ли нещо против да се разменим?

Валери се усмихна, потупа Кейн по ръката и отговори:

— Не, разбира се, драги. Вземи моята стая.

Кейн пое ключа за стая трийсет и девет, усмихна се признателно и благодари на Валери, затвори зад себе си и заключи. Стаята беше малка и мръсна. Големият прозорец гледаше към корниза на долния етаж. Градината долу едва се виждаше.

Кейн метна сака си върху леглото, легна и заспа.

Силно тропане по вратата го събуди час по-късно. Той каза на охранителя, че не се чувства добре и няма да слезе за вечеря. Предпочитал да поспи. Не, нямало нужда да викат лекар.

Кейн успя да заспи отново и се събуди в един през нощта. Бодър. Отпочинал. С бистър ум.

Преоблече се, премери си температурата. Изпи още една доза антибиотици, приготви си сака, надяна ски маската и излезе през прозореца.

Адвокатска кантора „Карп“

Офис 421, Конде Наст Билдинг, Таймс Скуеър 4, Ню Йорк

Строго поверително, обект на адвокатска тайна

Относно: съдебен заседател

„Народът срещу Робърт Соломон“,

Наказателен съд на Манхатън

 

Алек Уин

Възраст: 46 г.

Техник, специалист по климатична техника, в момента безработен. Неженен. Републиканец. Нестабилно финансово положение, но свързва двата края. Ограничени социални контакти. Единак. Запален по лов, риболов, каяк. Разрешително за огнестрелно оръжие в щатите Ню Йорк и Вирджиния. Собственик на три пушки — две, закупени в Ню Йорк, една във Вирджиния. Едната е за лов на едър дивеч. Интересите му в интернет са към „Фокс Нюз“, Доналд Тръмп, Републиканската партия, екстремна порнография и различни американски военни уебсайтове. Не е служил в армията.

Вероятност да гласува „невинен“: 20%.

Арнолд Л. Новослик