Стив Кавана
Тринайсет (66)

65

Автобусът потегли от паркинга зад съда. Съдебните заседатели мълчаха. Всички преценяваха заключителните речи в съда. Повечето изглеждаха доволни, че краят наближава. Кейн надникна от прозореца, докато автобусът минаваше покрай съда, точно когато няколко полицаи изведоха Флин и го натъпкаха в цивилен седан.

Кейн си позволи да се усмихне. Ползата от приятелството.

Беше се добрал за рекордно кратко време от хотела край летище „Кенеди“ до апартамента на Арнолд в щата Роуд Айланд. Отначало консултантът отказваше да го пусне. Кейн му обеща разкритие. Вътрешна информация за мошеник, който и в момента е член на журито. Арнолд не устоя. Кейн влезе в луксозния апартамент, помоли за чаша вода, удуши Арнолд в гръб и го положи на пода в кухнята. Носеше си доларовите банкноти в пликче, което извади от жабката на автомобила, оставен на дългосрочния паркинг на летище „Кенеди“. Налагаше се да действа бързо, затова набута с лъжица някои от банкнотите дълбоко в гърлото на Арнолд. Постара се обаче една от тях да стърчи от устата му. Банкнотата, която беше маркирал с червена химикалка — беше запълнил всички звезди, стрели и листенца на държавния печат. Последната банкнота.

Банкнотата с пръстови отпечатъци и ДНК на Еди Флин.

Банкнотата, която щеше да пъхне адвоката зад решетките точно когато кариерата му щеше да се изстреля в Космоса. Флин беше по всички новини, във всички вестници. Най-търсеният адвокат в Ню Йорк. Кейн го беше предвидил.

За Еди Флин американската мечта приключваше дотук.