Джейн Фалън
Да си остане между нас (70)

70
Беа

Секретарка съм на продуцентския екип на серия 8 на Героични самоуки майстори. По-вълнуващо е, отколкото звучи. Всъщност не точно, освен ако не смятате, че повече никога няма да си намерите работа в телевизията. В моя случай беше Светият Граал. Бях благодарна. Това беше повече отколкото заслужавах.

Епизодите се снимат в Манчестър и ми казаха, че трябва да съм в Манчестър (което означава, че не им пука къде живеех, тъй като няма да поемат разходите ми за настаняване), така че аз реших да напусна апартамента, който делях с Али и Сара и си наех стая там. Нищо не ме задържаше в Лондон, а в този бранш се ценеше да си гъвкав. Сега живеех в стая в къща край Салфорд, със съквартирантки на име Катя и Линдзи. Още не ми беше останало време да ги опозная.

Моето ново кредо е работа, работа и пак работа. Да направя добро впечатление. Да получа повишение. Да не се забърквам в нищо, което ще изгърми. Работното време беше дълго, но аз бях благодарна. Не исках да прекарвам твърде много време, забила поглед в стените на моето ново жилище.

Патрик най-накрая спря да ми се обажда. Вторият телефон отдавна беше в историята, но седмици наред моят редовен телефон бръмчеше с пропуснати (разбирайте „игнорирани“) повиквания от „Бен“. Аз не отговарях. Триех съобщенията. Той беше част от моята история, в която не исках да се връщам. Мъжете във всякакъв вид и форма не влизаха в моя дневен ред за известно време. Трябваше да се съсредоточа върху мен и моята кариера. Всичко друго можеше да почака.

Не мислех, че някога ще го кажа, но Тамсин малко ми липсваше. Най-сетне осъзнах, че тя не беше лош шеф. Може би беше една от най-добрите.