Джейн Фалън
Да си остане между нас (31)

31
Беа

Исусе, тази история с „Дани“ ме изтощава. В началото ми се виждаше лесен начин да мога да кажа на Тамсин половината истина. Тя е адски любопитна. Всеки ден ме пита къде съм ходила предишната вечер и как върви любовният ми живот. Понякога се чудя дали не живее чрез мен, тъй като нейните срещи с мъже по дефиниция са обречени. Аз поне излизам с реални хора, които познавам, а не с виртуални персонажи, които на живо по нищо не приличат на снимките си. Не че моето досие е по-успешно, честно казано. Просто е по-активно.

Обаче постоянно треперех, че Тамсин щеше да ме излови, затова реших, че ако й разказвам какво правим аз и Патрик, но като го наричам Дани и променям няколко други основни детайли, можех да се измъкна. Но сега тя искаше да научи повече за „Дани“. Беше обсебена от мисълта, че „Дани“ можеше да се окаже отговорът на всичките ми молитви.

И действително беше важен момент, когато Патрик дойде в моя апартамент. До този момент се срещахме само в различни хотели. Аз оставях избора на него. Той ми казваше къде и кога, а аз просто се съгласявах. Основно той беше заинтересован да прикрива следите си, в крайна сметка. Затова когато споменах, че двете ми съквартирантки отсъстват, аз не очаквах той да предложи да дойде у нас. Може би той просто искаше да спести няколкостотин лири. Хотелските сметки сигурно се трупаха. Но той представи нещата така, сякаш искаше да види къде живея. И на мен това ми се видя като прогрес.

Не се заблуждавайте. Не съм започнала да си фантазирам, че двамата с него ще станем нормална двойка или нещо подобно. Не искам той да идва у нас, за да мога да се препаша с кухненска престилка и да му пека ябълков пай. Честна дума, още ми е рано да мисля за задомяване, каквото и да говори Тамсин. Добре ми е сама. Но това не означава, че не изпитвам удовлетворение от това, че той се чувства комфортно с мен. Че ми има такова доверие.

Проведох сериозно разчистване, преди Патрик да дойде. Под което имам предвид, че натиках голяма част от моите вещи в стаята на Али и затворих вратата. Оставих само нещата, които според мен излъчваха образа, който аз исках да създавам. На практика изнесох всички дивидита с риалити шоуто Произведено в Челси и книгите от поредицата Здрач. Не че той посвети много време да оглежда обстановката.

Всъщност ние не отидохме в пъба, естествено. Какъв беше смисълът да седим възпитано там и да си дрънкаме глупости, когато разполагахме само с два скъпоценни часа заедно? След работа аз се прибрах директно вкъщи, взех душ, разтребих още малко, сложих бутилка пино гриджо във фризера, защото бях забравила да я сложа в хладилника, преди да изляза за работа, и се преоблякох два пъти. Когато отворих на Патрик входната врата, той се огледа предпазливо, сякаш се страхуваше някой да не го види.

— Хубаво местенце си имаш — рече той, оглеждайки комуналния вход с олющена боя и купчини стари писма, адресирани до хора, които никой не беше виждал.

— Не можем всички да печелим големите тузове — казах аз. Не се обидих. Знаех, че живея в дупка. Но също така знаех, че това нямаше да е завинаги.

— Тази утилитарна грозота само подчертава твоята красота — каза той с мазен глас и аз се престорих на възмутена.

Той ме прегърна изотзад, докато се качвахме по стълбите. Проследи ухото ми с устни. Нещо, което вече знаеше, че ме размекваше до състояние на желе.

Тоалетът, който бях избрала с толкова внимание, не остана дълго на мен.

На сутринта бях гроги, защото след като той си тръгна — около девет и петнайсет — аз изпих още една бутилка вино и изгледах три епизода на Правителството от край до край. Не ми се спеше. Съответно, когато будилникът иззвъня, не можах да отлепя и отложих ставането два пъти, преди да събера кураж да се надигна от леглото.

Луси се държа като кучка — многозначително погледна часовника си, за да отбележи пристигането ми с десет минути закъснение. Иън се мотаеше в нашата стая и се опитваше да събере смелост да я помоли да му свърши някаква работа, така че фасонът явно беше заради него.

— Тамсин каза, че днес мога да дойда малко по-късно, защото имах някакъв… — казах аз с доста убедителен тон, струва ми се, пък макар и оправдателен. Знаех, че Тамсин нямаше да възрази срещу тази благородна лъжа.

— Така ли — рече Луси с вбесяващо престорено невинно изражение, — много странно, защото тя тъкмо ми възложи да й копирам нещо и не спомена нищо за теб.

— Може би тя не смята, че е твоя работа — не се сдържах и се сопнах аз.

— Както и да е. Аз още не съм се заела, защото бях прекалено заета да върша моята собствена работа — каза Луси с такъв тон, сякаш беше открила лекарство за рак. — Вземи.

Тя ми тръсна един куп документи.

— Да, сигурно е така. Много ти благодаря за подкрепата.

— За бога, дами — намеси се Иън, несъмнено ядосан, и на мен ми се прииска да се сритам, задето се бях държала толкова непрофесионално пред него.

— Извинявай, Иън. Очевидно трябваше да спомена, че нямаше да дойда навреме.

— Ето те и теб, Беа! Цяла сутрин те търся. Не е типично за теб да закъсняваш — разнесе се гласът на Тамсин и аз се обърнах, за да я видя в коридора.

Страхотно.