Джейн Фалън
Да си остане между нас (28)

28
Тамсин

Да прекарам останалата част от живота ми в дебнене Патрик да допусне грешка, докато междувременно лъжа моята най-добра приятелка за изневерите на мъжа й, не е привлекателна перспектива. Трябваше да се разсея с нещо.

След срещата ми с Оуен аз не смеех да вляза във „Втора половинка“. Ами ако той беше добавил коментар до името ми? „Гарантиран секс през първия час и половина след запознанството, иначе ви връщаме парите обратно.“ Хрумна ми да се регистрирам в друга агенция, но това изискваше прекомерно големи усилия. И за какво? Няколко чаши вино и някой принуден разговор, преди единият от двамата да пробута извинение, че на другия ден трябва да стана рано.

Прехвърлям контактите в телефона си, търсейки приятелки, с които не се бях виждала напоследък. Ани, моята съквартирантка от колежа, беше бременна в петия месец и заплашваше да ме направи кръстница, така че беше най-разумно да я избягвам известно време; Били (истинско име Вилхелмина) не ходеше никъде без непоносимо досадния си съпруг, така че отпадаше; Кари не излизаше, защото не се доверяваше на детегледачки; Каз винаги беше готова да тропоса нейните две деца на съпруга й, но настояваше да висим в бара до четири часа сутринта и пиеше като смок. Занимание, към което аз напоследък бях загубила интерес.

Продължавам надолу с горе-долу същия резултат. Накрая попадам на Мери, стара приятелка отпреди дните на телевизия „Касъл“. Тя е приятна компания, забавна, праволинейна, необременена. Когато й се обаждам, за да й предложа да се видим на питие, тя ми съобщава, че се омъжва! След което се впуска да описва всички аспекти на предстоящото празненство в най-малки подробности, до цвета на цветчетата, които щяха да посипят отгоре й шаферките, когато щастливите младоженци излизаха от църквата, и шрифта, който беше избрала за менюто.

— Четвърти април — изчуруликва тя. — Запази си датата.

— Божичко. Да… благодаря. Ще си отбележа в календара за догодина…

Как не!

Питам се дали си струва да предложа среща. Може би тя просто си е умирала да ми разкаже за сватбата и сега ще се върне към нормалната си същност. Но тогава Мери казва: „Знаеш ли, искам да обсъдя плана на масите с теб, за да прецениш дали не съм допуснала гафове!“ и аз моментално скалъпвам лъжата, че бързам и ще й се обадя съвсем скоро и прекъсвам разговора, без да й дам възможност да възрази.

Оставям телефона на дивана. Остава единствено „Втора половинка“.

Уреждам си среща с „Пол, 42-годишен, разведен, с две деца“, за да хапнем в Чайна Танг в Дорчестър. По негово предложение. На снимката той изглежда доста добре — тъмнокос и тъмноок. Под добър ъгъл. Усмихнат, но със затворена уста, без да простее. Без вдигната яка или комична вратовръзка, за да покаже колко забавен може да бъде. Пол звучи уверен и приветлив в краткия разговор, който проведохме по телефона. Както обикновено, аз не тръгвам с големи надежди. Но поне ще хапна вкусно.

Ресторантът е елегантен, с приглушено осветление. Пол вече е на масата, казва ми сервитьорът. Повежда ме през салона и мъж, когото разпознавам от снимката, ме поздравява с усмивка. Чак не мога да повярвам. Той изглежда по-добре дори от снимката, нещо нечувано в света на онлайн запознанствата. Добре, Пол преминава успешно през първия тест. Не мога да си представя защо смята, че трябва да прибегне до интернет, за да се запознава с жени. Което, разбира се, означава, че аз се имам за губеща, наред с останалата клиентела на „Втора половинка“.

— Тамсин — казва той и се изправя. Изпитвам облекчение, че не идва да отмести стола ми. Това щеше да е прекалено.

— Приятно ми е да се запознаем. Великолепна рокля. На Вивиан Уестууд е, нали?

— Да — казвам аз, удивена.

— Познах, защото бившата ми съпруга беше нейна голяма почитателка.

О, боже, той вече въведе темата за бившата съпруга. Явно това е неговият „проблем“.

— Сега говоря като един от онези разведени мъже, които постоянно говорят за бившите си жени. Аз не съм от тях. Разведохме се преди седем години. Тогава беше ужасно за всички, но вече го преживяхме. Цивилизовано.

— Колко големи са децата ти? — питам аз. Искам да знам дали от мен се очаква да се правя на майка два уикенда в месеца, ако нещата потръгнат.

— На 20 и на 18. И двамата са студенти. Аз не търся бавачка. Или втора майка.

Аз се засмивам с облекчение.

— Трябва да посочиш това в профила си.

— Обмислях го сериозно. На теб не ти ли беше трудно да съставиш профила си?

— Беше мъчение.

Заговаряме за работа — Пол е творчески директор в звукозаписна компания, която съм чувала — и той не обсебва разговора и не се опитва да се представи за нещо повече. Чувствам се в свои води. Може би ще харесам Пол.

Изглежда, че той също може да ме хареса, защото към края на вечерята — която е вкусна, между другото, великолепни малки пелмени дим сум и умерено пикантни ястия със скариди и скалопини — Пол споменава изложба във „Виктория и Албърт“ на сценични тоалети на култов рок музикант от 80-те, която ме заинтригува, и казва, че може би трябва да я посетим заедно.

— Ще бъде чудесно — съгласявам се аз и се улавям, че се заглеждам прекалено дълго в неговите почти черни очи, което сигурно изглежда похотливо. Бях прекалила с виното. Извърнах поглед, като си напомних, че не искам да повтарям преживяването с Оуен или да си спечеля репутация на дашната мома от „Втора половинка“. Не можех да си представя защо Пол беше сам от толкова дълго време.

Той приема условието ми да платя моя дял, за което съм му благодарна. Мразя, когато мъжете приемат патриархална роля и започват да настояват, че ще се обидят, ако жената плати вечерята си. Той ме изпраща до стоянката на такситата навън.

— Искаш ли да се чуем следващите няколко дни, за да се уговорим? — предлага Пол и аз се съгласявам.

Усещам, че на хоризонта се задава целувка. Сякаш и двамата знаем, че тя е там и се опитваме да се доближим незабелязано до нея. Навън е по-светло, отколкото в ресторанта, и аз забелязвам, че в очите на Пол кафявото е примесено с кехлибарени точици.

Той ме гледа напрегнато. Аз се чувствам малко неловко заради портиера пред ресторанта и шофьора на черното такси, който ни гледа с очакване. Но аз искам това да се случи. Този път наистина съм срещнала мъж, който ме привлича.

Пол се усмихва лениво. Колената ми лекичко омекват и тогава нещо ме връща в реалния свят.

Зъбите му.

Те не са криви. Аз харесвам криви зъби, стига да са чисти. Зъбите на Пол са… зелени. Тоест, тъмножълти и някак грапави. Питам се колко дълго трябва да излизаш с някого, преди да можеш да го посъветваш да отиде на зъболекар. И колко пъти трябва да го целунеш в този период. Ще повърна.

Той се навежда към мен. Аз взимам решение, извръщам лице, за да избегна устните му и го целувам по бузата. Може би той ще сметне, че притежавам строг морал. Долавям не особено приятния му дъх.

— Благодаря за прекрасната вечер. Прекарах си страхотно.

— Аз също. Да ти се обадя ли утре?

— Чудесно — казвам аз и се шмугвам в таксито, преди на Пол да му хрумнат други идеи.

Супер. Сега трябва да не отговарям на неговите обаждания или да си измислям извинения защо не мога да изляза с него отново. Или пък просто да му кажа. Днес отвсякъде ни съветват да казваме истината в очите на хората. Лошотия, предрешена като честност. Но Пол е симпатичен мъж. Той не заслужава да го обиждат. Просто има проблеми с личната хигиена.

Повърхностна ли съм? Може би. Отговорете ми на този въпрос, след като ви поднесат зеленясало, пълно с микроби езеро и ви помолят да пъхнете езика си вътре.