Джейн Фалън
Да си остане между нас (29)

29
Беа

Ще оставя на вашето въображение онова, което се случи после. Достатъчно е да кажа, че изобщо не спахме. Нямаше и следа от неловкостта на секса с нов партньор, защото и двамата знаехме, че това беше всичко. Секс. Никой не се опитваше да впечатли другия с блестящо остроумие или дълбока емоционалност. Просто искахме да запълним тези осем часа с максимум действие. Не спирахме дори, за да си поемем дъх. Или поне до три часа сутринта. Аз погледнах към моята чаша с шампанско и видях, че още беше пълна. Ето колко бързо се беше случило всичко.

Тъкмо в това затишие, когато лежахме преплетени и осеяни с капчици пот, аз пуснах бомбата „М“. Напълно неволно. Не мога да повярвам, че постъпих толкова глупаво, но бях свалила бдителността си и бях забравила защо бях тук.

Едва по-късно си дадох сметка каква глупава грешка бях допуснала. Патрик беше прошепнал нещо романтично в духа на „Нали знаеш, че съм женен“ и аз — напълно спокойно, без учудване, замаяна след няколко оргазма — казах нещо като „Да, не се тревожи, аз знам всичко за Мишел.“

Следващите събития помня съвсем ясно. Патрик се изправи рязко, погледна ме и рече:

— Откъде знаеш името на жена ми?

Хрумна ми да излъжа, да се опитам да се измъкна от ситуацията, за да защитя Тамсин. Накрая обаче реших, че много искам да видя Патрик отново и затова трябваше да сваля картите на масата. Поемах голям риск. Той можеше веднага да позвъни на Тамсин и да я обвини, но аз заложих на това, че той не би искал да рискува тя да научи за случилото се тази нощ.

Разказах му за капана. За мисията на Тамсин да научи истината. За слуховете около него. Последва агонизираща вечност, преди той да каже нещо.

— А ти какво ще й кажеш?

— Че направих всичко възможно, но ти остана безчувствен към моя чар. Че си издържал теста с пълно отличие.

— Господи — каза той, като ме прегърна през раменете и потърси лявата ми гърда. — Тя е невероятна.

— Аз мога да я отклоня от следата — казах аз.

— И това няма нищо общо с Мишел? Доколкото ти знаеш?

Жегна ме ревност, че той беше толкова загрижен за жена си, докато аз лежах до него. Но знаех, че беше ирационално. Дори абсурдно.

— Не. Нищо.

— Добре. Отсега трябва да знаеш, Беа, че ако продължим да се виждаме, аз никога няма да напусна жена ми.

Какво можех да кажа? Колко жени бяха започвали връзки с женени мъже, съгласявайки се с тази клауза? Всички в един или друг момент, предполагам. Ние тъкмо се бяхме запознали, аз не можех да започна да планирам как да го отмъкна от любовта на живота му.

— Разбира се.

— Аз наистина искам да те видя отново. Неприятно ми е да мисля, че това беше афера за една нощ… — каза той, като отметна косата от лицето ми.

И аз като пълен идиот казах:

— Аз също.

Наистина го харесвах — харесвам го — не можах да се овладея.

— Но това трябва да е тайна. Не само заради Мишел, заради работата… заради всичко.

— Ти вече имаш репутация — казах аз. — Това не е добре. — Честна дума, казах това, защото исках да чуя, че ще бъда единствената. Грешка номер 1. Помислих си, че ако успея да го сплаша, така че да остави мен като неговото парче настрана и никоя друга, това щеше да ми бъде достатъчно. По този начин можех да запазя някакво уважение към себе си.

— Знам. По дяволите. А аз си мислех, че винаги съм толкова внимателен. — Той се наведе и ме целуна; стана ми ясно, че щях да склоня при всякакви обстоятелства.

— Аз мога да ти помогна да я разсееш — казах, когато спряхме, за да си вземем въздух. — Хората ще забравят след известно време, ако нямат нови поводи за клюки.

— Не и Тамсин — рече той.

И тогава ние измислихме плана — как той щеше да отиде разплакан при Тамсин заради някаква жена на име Черил и да каже, че сигурно Мишел я е изпратила, за да го изпита. Патрик смяташе, че Тамсин толкова щеше да се стресне, че щеше да му повярва. Защо би споделил с нея иначе? Тя щеше да се разяжда от чувство на вина, защото не можеше да му признае истината. Патрик каза, че щеше да играе на сигурно. Беше почти сигурен, че Тамсин винаги е хранила тайна слабост към него.

Не бях много щастлива от факта, че цялата стратегия щеше да се базира на моята явна некомпетентност, но истината беше, че аз наистина бях изпуснала неволно името на Мишел, така че не можех да споря. Знаех, че Тамсин щеше да ми се ядоса, но също така знаех, че моите показания в полза на Патрик щяха да я омилостивят. Единствената й тревога щеше да бъде как да прикрие собственото си участие в тази история, а аз можех да й замажа очите.

Накрая се разделихме в единайсет часа сутринта и се уговорихме да се срещнем следващата седмица. Когато се видяхме отново, Патрик беше доволен, че бе убедил Тамсин, че подозренията й са неоснователни.

— Беше много смешно — каза ми Патрик, докато отваряше бутилка шампанско в стаята в хотел Мандарин Ориентъл. Макар че нямаше да останем цялата нощ. Алибито на Патрик му подсигуряваше само няколко часа извънреден труд. — Тя ми изложи цял сценарий, според който „Черил“ сигурно беше изпратена на шега от участник на церемонията, за да ме стресне.

— Но тя ти повярва, нали?

— Сто процента — каза той с усмивка. — Личи си, че Тамсин се чувства ужасно.

Знам, би трябвало да кажа, че не ми беше лесно да лъжа Тамсин — и на моменти не беше — но не беше и много трудно. Факт е, че тя изобщо не трябваше да започва това. Не трябваше да се меси. Тя също го знаеше, струва ми се. Понякога човек трябва да стои настрана.

Когато Тамсин ми каза, че Мишел е намерила доказателство, че Патрик има връзка с друга жена, аз едва не получих инфаркт. Трябваше да внимаваме повече. Аз не исках да загубя работата си. Помислих си, че Патрик сигурно щеше да поиска да задържим топката за известно време, но той изобщо не трепна. По думите на Тамсин, той я беше притиснал да го измъкне сух от водата. Според него, той я беше помолил и тя се беше съгласила. Само не разбирах защо. Но не ме е грижа, щом тя е съгласна.