Джейн Фалън
Да си остане между нас (23)

23
Беа

Аз не бях планирала това да се случи, естествено. Моят план беше да отида там, да изпълня задачата и да си тръгна. Просто не бях предвидила, че Патрик Мичъл ще се окаже толкова сладък, това е.

От снимките, които ми беше показала Тамсин, вече знаех, че той беше привлекателен. И жена му изглеждаше доста симпатична. Мишел. Хубава, но малко размъкната. Помня, че ми стана жал за нея. Тя очевидно нямаше представа на какво беше способен съпругът й. Аз повярвах в повечето слухове, които бях чула, независимо какво казах на Тамсин. Няма дим без огън.

Пристигнах в моята малка, задушна стая в евтиния, но разположен наблизо мотел към пет часа. Вътре имаше допотопен телевизор, сешоар, който беше прикован към стената като предохранителна мярка срещу гости с клептомански наклонности, и очебиеща липса на минибар. В част от раковината на мивката се виждаха следи от сапунена пяна. Под душа се мъдреше нещо, което подозрително много приличаше на интимен косъм. Церемонията започваше в седем, затова аз полежах известно време, а после, когато усетих първия пристъп на убийствена скука — аз не понасям бездействието, още по-малко бездействието в собствена евтина стая — стана време да се приготвя.

Постарах се. Исках да го предизвикам да ме забележи, за да мога да се похваля на Тамсин колко добре се бях справила. Притеснявах се, че ако той не започнеше да флиртува — ако беше невинен по предполагаеми обвинения — тя можеше да помисли, че не съм се постарала достатъчно. Обвинението щеше да отпадне поради липса на убедителни доказателства. Щом се бях захванала, исках да изкарам отлична оценка. Колкото повече златни звездички натрупам до името си, толкова по-добре.

Облякох червената прилепнала рокля, както предложи Тамсин. Аз не обичам да се хваля, но знам плюсовете си — тънка талия, дълги крака — и тази рокля определено ги подчертаваше. Отделих специално внимание на грима. Не умея да се гримирам. Накрая или приличам на клоун, или на проститутка, или и на двете, ако има такова нещо. По едно време изтрих всичко и започнах отначало. Накрая постигнах доста приемлив резултат.

Пристигнах в елегантния хотел, където се провеждаше церемонията, точно в седем часът. Умирах за питие. Но Тамсин ми беше продънила ушите: не изпивай повече от три чаши шампанско. И аз се бях съгласила с нея. Знаех, че ми се развързва езикът, когато си пийна. Това не я спря да ми го повтори още пет пъти. Тамсин обича да натяква.

На влизане келнерите подаваха на гостите чаши с някаква топла, газирана и лепкаво-сладка течност. В очакването как щях да се доближа до Патрик и да изпълня мисията си, аз изобщо не бях помислила колко ужасно самотна щях да се чувствам там. Аз не съм от хората, които могат да поведат разговор с първия непознат. Не че не искам — напротив — просто не умея. Знам как да флиртувам. Баналните разговори на тема „А вие с какво точно се занимавате?“ ме убиват.

Проведох бърза разузнавателна обиколка, но не познавах никой. Навсякъде се виждаха групички от четирима или петима човека, които се тупаха по гърбовете и вдигаха тостове. За тях вечерта беше вълнуваща, защото можеха да спечелят награда за предавания в духа на Разкрасете градината си за 99 пенса. По-късно мнозина от тях щяха да плачат тайничко. Моментът на славата щеше да им се е изплъзнал безмилостно. Предварително написаната убийствено тъпа реч, в която благодаряха на всички, от партньора и децата им до Бог, щеше да бъде смачкана и хвърлена в кошчето.

Постоях малко, отпих няколко глътки пенливо вино и реших да разгледам плана на масите. Така поне можех да вляза и да седна на отреденото ми място. Сигурно нямаше да е толкова унизително, както да стоя съвсем сама тук. Освен това можех да разбера на коя маса щеше да седи Патрик, което щеше да улесни залагането на капана по-късно.

Тъкмо се оглеждах за плана, когато го видях. Моята плячка. Познах го веднага от снимките, но първата ми мисъл беше, че той беше много по-привлекателен на живо. Което не е малко. Втората беше, по дяволите, сега наистина няма да му се размине.

Той бъбреше с група хора. Едни мъж и три жени. Доближих се и разговорът звучеше съвсем делово. Дочух думи като „счетоводен баланс“ и „непредвидени разходи“. Не приличаше на ухажване. Планът на масите се оказа точно зад тях, така че аз се присламчих, като се постарах да мина близо до Патрик. Той ми се усмихна, но не беше нещо повече от дружески поздрав. Господи, този мъж имаше прекрасна усмивка.

И толкова. Поканиха ни да влезем в официалната зала, аз седнах на маса пълна с хора, които никога не бях виждала и с които нямах никакво желание да разговарям. Поднесоха ордьовър от скариди и авокадо и безкрайната церемония започна. Но все пак той беше в полезрението ми.