Джейн Фалън
Да си остане между нас (20)

20

Когато пристигам в офиса на другата сутрин, Беа кипи от гняв. Тя дори не ме изчаква да си оставя чантата, а затваря вратата на кабинета ми и се впуска в тирада. Изобщо не съм в настроение.

— Бясна съм — заявява тя, което вече бях разбрала от начина, по който крачеше напред и назад с буреносно изражение на лицето.

— Може ли първо да получа кафе? — Беа знае, че не мога да функционирам без сутрешното ми кафе.

— Ще отида да ти взема след минута, само трябва да излея това от гърдите си.

— О, това не звучи добре.

— Иън току-що ме помоли да напечатам всичките му бележки по бюджета от Стаи с гледка, защото — цитирам — „Луси е засипана с работа“. — Тя сяда на фотьойла и ме поглежда, очаквайки реакция.

Технически погледнато, въпреки че Беа работи за мен и Луси за Иън, те и двете работят за компанията, така че е справедливо да си помагат понякога. Макар че този факт не ги радва особено.

— Е, аз нямам много задачи за теб тази сутрин…

— Не това е важното — тя скача, преди да съм успяла да довърша. — Ако Луси е засипана с работа, аз на драго сърце ще помогна…

На драго сърце е силно преувеличено, но аз си мълча.

— … но тя си е запазила час за фризьор този следобед. Аз кога съм си записвала час за фризьор в работно време? Кога?

— Никога — признавам аз.

— Така де, Иън сигурно може да й каже да ходи на фризьор в обедната почивка.

— Може би той й е възложил нещо друго в обедната почивка?

— Не. Това казвам. Тя му се е качила на главата и той ми прехвърля нейната работа.

Макар да знам, че Беа има право, аз не искам да съм нелоялна към Иън. Не е моя работа да го уча как да работи с асистентката си.

— Едва ли той ти е прехвърлил цялата нейна работа, Беа.

Беа завърта очи и аз моментално съжалявам за постъпката си. Мразя, когато между Беа и мен възникват разногласия. Обзема ме паника, че тя ще си потърси друга работа. Да не споменаваме факта, че според мен Луси наистина има комплекс за превъзходство и смята, че ни прави услуга като работи в нашата компания.

— Искаш ли да му кажа, че си прекалено заета?

Беа поклаща глава.

— Не. Все някой трябва да го свърши. Просто исках да изпусна парата.

— Съчувствам ти — казвам аз и тя се засмя. — Честно казано, аз съм съгласна, че тя е надута крава и няма да й се размине.

— Благодаря.

— Обяд за моя сметка?

— Заета съм. — Беа се усмихва тъжно.

— Лошо — казвам аз. — Тогава ще отскочим до пъба.

Бях взела решение. Не издържах да крия какво ставаше от Беа. Да не мога да споделя с някого. Но всичко, което се беше случило, всичко, което бях направила, водеше до факта, че Патрик и аз бяхме направили нещо нередно. За нищо на света не бих лъгала заради него, не бих му помагала да скрие изневярата си, ако не се страхувах какво можеше да излезе от неговата уста. Помнех всички слухове за Патрик, които ми беше предала Беа и сега знаех, че бяха верни. И че ако Беа не беше оплела конците и не беше изтърсила името на Мишел онази вечер, ние щяхме да разполагаме с доказателство. Всичко, което се беше случило, щеше да е различно. Всичко.

Но невъзможността да излея душата си пред някого ме разяжда. Малко е да кажа, че съм разсеяна. И Беа забелязва.

— Добре, кажи какво става? — казва тя, когато сядаме с чаши в ръка. Водка и диетична кола за мен, червено вино за нея.

— Нищо. Добре съм.

— Затова ли прибра бирената подложка в чантата си заедно с портмонето?

Аз проверявам. Така е.

— Колекционирам подложки.

— Ха-ха. Много смешно. Нещо не е наред. Ти май не пиеш в обедната почивка или си се измъквала тайно да обърнеш няколко чашки, просто не си ми казвала досега?

— Трябва да се закълнеш в живота си, че няма да кажеш никому нито дума. На никого.

Изведнъж Беа става сериозна.

— Разбира се.

Аз й имам доверие. Беа никога не ме е лъгала. Но все пак, аз ще й разкажа само редактираната версия. Моята собствена роля в тази малка история може да остане тайна между Патрик и мен.

— Патрик Мичъл има любовница.

Очите на Беа се разширяват.

— Чакай. Нали вече водихме този разговор?

Аз кимвам.

— Но е вярно. Той сам ми каза.

— Не знам откъде да започна. С кого? Защо ти е казал, по дяволите?

Аз се оглеждам, за да се уверя, че сред обядващата тълпа няма някой познат. Пъбът се славеше като ретро, както и по-голяма част от клиентелата. Каскети, органична бира и панирани рибни крокети. Ако трябва да опиша атмосферата, бих казала, че мястото е самодоволно. Но поне няма акули на хоризонта.

— Няма да се изпуснеш пред никого, нали, Беа? Заради Мишел, ако не за друго.

— Не. Ти знаеш, че съм гроб. Слушай, не ми казвай, ако се притесняваш.

— Не. Аз искам да ти разкажа. Трябва да споделя с някой иначе ще полудея.

Беа е замряла в очакване да продължа. И аз започвам.

— Мишел го е хванала в крачка. Или почти. Той ме помоли да му помогна да я отклони от следата. Можеш ли да повярваш?

— Не може да бъде. Ти сигурно си му казала да върви по дяволите?

Тази част е по-сложна за обясняване. Без да й кажа защо имам интерес Патрик да не бъде разкрит и да му помогна да се измъкне.

— Не знаех какво да направя. Естествено, Мишел щеше да е съсипана…

— И ти ще му помогнеш да я излъже?

— Вече го направих. Не знаех какво друго да направя. Знам, че някои хора биха ме посъветвали да отида при Мишел и да й кажа, но според мен това не е най-доброто решение. Пък и той каза, че ще скъса с другата жена…

Беа изсумтява.

— Обзалагам се. Всички така казват.

— Аз наистина мисля, че той ще скъса с другата. Смятам, че това му подейства отрезвяващо. А и коя съм аз да се намесвам и да руша брака му, ако той просто преживява някаква криза на средната възраст, но вече я е преодолял?

Беа отпива глътка вино.

— Господи, какъв гадняр.

— Така е. Слуховете се оказаха верни. Всъщност, той винаги е бил негодник.

Беа вдига вежди.

— В какъв смисъл? Аз мислех, че той е един от най-добрите ти приятели?

— Той е съпруг на моята най-добра приятелка, има голяма разлика. С него сме приятели, защото трябва да сме такива. Е, не съм справедлива. Разбираме се добре, просто аз не го харесвам особено. Разбираш ли?

— Напълно. Но не разбирам защо.

Наистина не ми се обяснява в подробности и се съмнявам, че Беа иска да чуе трупания в продължение на пет години списък с оплаквания към обноските на Патрик.

— Дълга история.

— И какво поиска от теб той?

Излагам кратката версия. Когато стигам до онази част, където се престорих, че се обаждам в неговия офис, Беа се разсмива.

— Добре, че никой не е трябвало да го прави. Ти не ме накара да се обадя с измислен шотландски акцент.

— Само защото нямаше да разберат за какво им говориш.

— По дяволите — казва тя. — Много заплетена история.

— На мен ли го казваш. Най-ужасното е, че Мишел се успокои. Това ме кара да се чувствам отвратително. Защото тя вярва на всяка моя дума.

— Станалото станало, сега е най-добре да го забравиш.

— Не трябваше да го правя. Трябваше да отида при Мишел и да й кажа истината.

— Може би. Но вече е късно. Ти никога няма да можеш да обясниш историята с телефонирането в офиса.

— Не искам да го видя повече. Не искам да имам нищо общо с него.

— Не те виня. Макар че няма ли да ти е трудно? Като имаш предвид, че тя е твоя приятелка и ти прекарваш половината си свободно време у тях?

— Да. Цял живот ще трябва да измислям извинения защо не мога да й отида на гости.

Какво пък, това вече е план.

Аз се усмихвам насила.

— Каква каша.

— Аз винаги съм тук — каза Беа. — Ако искаш да поговориш с някого.

— Благодаря — казвам аз с признателност. — Олекна ми, след като споделих.

По-късно дебна в засада на рецепцията, за да хвана Луси, преди да излезе. Главата ми се мотае малко от водката.

— На фризьор ли отиваме? — питам аз с усмивка на лицето.

Луси отвръща с усмивка.

— Да. Трябва да си освежа кичурите, преди да замина.

— Явно нямаш никаква работа в момента, щом излизаш по това време.

— Всичко съм свършила, така че Иън се съгласи да ме пусне.

— Браво — казвам, все така усмихната. — Защото Беа е затрупана с работа — и няма да може да ти помогне.

Луси не трепва.

— Да, разбира се.

Когато тя излиза, Ашли надигна глава зад бюрото.

— Това беше странно — казва тя.

— Кое? — питам аз и тръгвам към стълбите за втория етаж. — Не исках да кажа нищо лошо.

Тя прибира коса зад ухото си.

— Аз мога да набера бележките на Иън, ако ще бъде от полза. Имам време.

— Добре. Аз ще кажа на Беа.

Понякога действията са по-красноречиви от думите, а аз искам да покажа на Беа колко съм й благодарна за нейната вярност.