Джейн Фалън
Да си остане между нас (37)

37
Беа

Умирам си да разбера какво се е случило. Патрик още не се е обадил и според Правилата на Бен аз не мога да му позвъня.

Крачех напред-назад в апартамента и двайсет минути си представях най-лошите сценарии, когато видях, че имам пропуснато повикване от Тамсин. Сигналът тук беше толкова слаб, че девет от десет обаждания се прехвърляха директно на гласова поща без телефонът да позвъни. Освен ако нямах късмета да съм в стаята на Сара и да вися на прозореца. Веднага отидох там, за да позвъня на Тамсин. Добре, че Сара беше свикнала. Тя продължи да гледа нещо на компютъра си, с грамадни слушалки на ушите, докато аз се надвесих над покривите на Северен Лондон и се обадих на шефката ми.

Тамсин е ужасна актриса. Винаги мога да позная, когато нещо я притесняваше, така че сигурно й се беше видяло естествено, че уж бях доловила нервната нотка в гласа й, която ме беше подтикнала да дотичам, за да й правя компания. Изглеждаше ми някак странно да предложа да отида у тях. Никога не бях ходила там. Веднъж тя ме беше накарала да отида до предишното й жилище, за да нахраня кучето й. Направих го заради бакшиша, честно казано. Но аз никога не бях предлагала да изляза в осем часа вечерта, след като вече си бях облякла пижамата, за да се видя с нея. Разчитах на това, че Тамсин беше толкова разпокитена, че щеше да приеме.

Макар че не очаквам да науча много от Тамсин. Не мога да я попитам направо и се съмнявам, че тя ще каже нещо съществено. Но все пак е за предпочитане, отколкото да седя в очакване Патрик да се обади и да ми каже какво се е случило. Тя може да изпусне нещичко, което да ме ориентира. И ако всичко друго пропадне, поне ще разгледам новия апартамент на Тамсин.

Когато пристигам, тя ме прегръща, което меко казано ме разконцентрира. Надявам се това да не означава, че от сега нататък ще се прегръщаме всяка сутрин. Мила! Мляс! Мляс! Отвън къщата изглежда внушителна. Голям апартамент на последния етаж на четириетажна червена тухлена сграда. Знам, че Тамсин заема само една част — апартамент 3, както тя ми каза по телефона — но долу няма дюнерджийница и тя не дели апартамента с две нетърпими съквартирантки, което за мен вече е определение за дворец.

Вътре апартаментът е по-малък, отколкото очаквах. Но е прекрасен. Високи тавани и истински дъсчен под. Широк еркерен прозорец отпред. Намирисваше малко на куче, честно казано. Аз обичам кучета, но не съм почитателка на тяхната миризма. Рон тича да ме посрещне. Нямам представа дали помнеше, че вече сме се срещали, но той е толкова мил и дружелюбен, че се навеждам да го почеша по главата.

— Прекрасен апартамент — казвам аз и й подавам бутилка вино, която взех от магазина на ъгъла.

— Благодаря — казва Тамсин. — Извинявай, че е толкова разхвърляно.

Не мога да й противореча. В сравнение с нейния моя апартамент изглежда като излязъл от телевизионно предаване за оптимално подреждане. Което не трябва да ме учудва. Нейният кабинет прилича на сметище за токсични отпадъци.

Тамсин смъква една камара боклуци на пода, за да ми разчисти място на дивана, налива ми голяма чаша вино и допълва своята.

Очевидно тя вече е гаврътнала една-две чаши, но аз също не съм по-назад.

— Така — казах аз. — Какво става?

Очаквам да ми каже някаква сълзлива история за нейните угризения, задето бе излъгала Мишел, за да прикрие Патрик, или може би дори да ми каже, че е имала неприятна среща с въпросния мъж. Без да влиза в излишни подробности.

Но изобщо не съм подготвена за онова, което излиза от устата й.

— Ти си спала с Патрик Мичъл?

Не мога да повярвам на ушите си. Прилошава ми и ми се завива свят. Трябва да изясня всичко. Кога. Къде. Какво го е прихванало. Но трябва да внимавам да не се издам. Да не допусна Тамсин да види, че за мен това не е просто шок, а разбиване.

— Не. Не спах с него. Не точно. Ние просто…

Тя не довършва фразата. Иска ми се да я разтърся. Просто какво? Какво означава „ние просто…“ по скалата за сексуален контакт?

Изчаквам безкрайно дълго. Тя продължава да мълчи и да ме гледа. Аз вдишвам бавно.

— Вие просто какво?

— Само се натискахме малко. Много. Божичко, Беа, не трябва да казваш на никого за това. Никога.

— Много ясно. — Трябват ми подробности. — Натискали сте се. Това не звучи толкова ужасно. Какво стана? Ти го целуна или имаше нещо повече? — Замълчи, Беа, заповядвам си аз. Спри, става очевидно.

Тамсин издава нещо между въздишка и пъшкане.

— Не беше толкова невинно. Увлякохме се, но не стигнахме докрай. Ох, толкова се срамувам от себе си. Представи си как се чувствах през последните седмици.

Аз премествам въображаемия курсор по въображаемото изречение, което започва с „увлякохме се“ и свършва с „не стигнахме докрай“. Може да се обобщи като „орален секс“. Не е утешително.

— Кога… стана…?

Тамсин хваща главата си. Аз се опитвам да си спомня как бих се държала, ако тя не ми беше казала, че е правила секс с гаджето ми. Вероятно щях да се опитам да я разведря.

— Убедена съм, че не е чак толкова страшно, колкото ти си мислиш. Стават такива неща…

— Не, точно толкова страшно е, колкото си мисля. Беше глупава грешка, но това не е извинение. Затова аз… не разбираш ли? Затова прикривах Патрик и изневярата му. Защото той имаше коз срещу мен.

— По дяволите — казвам аз, преструвайки се на загрижена за чувствата на Тамсин. — Разкажи ми всичко.

Така аз научих, че пет дни след като беше спал с мен за пръв път, Патрик беше правил секс с Тамсин. Благочестивата Тамсин, която беше толкова възмутена от предателството спрямо нейната най-добра приятелка, че на практика ме беше принудила да съблазня съпруга на тази приятелка. Праведната Тамсин, която не можеше да стои безучастна и да гледа как Патрик изневеряваше на Мишел. Пресветата Тамсин, която толкова се страхуваше да не научи, че съпругът на най-добрата й приятелка й изневерява, я мамеше с него. Думата лицемерка бледнееше.

Патрик ми каза, че беше разиграл етюд, за да я убеди в невинността си. Каза ми, че беше плакал. Но беше пропуснал да добави, че беше скрепил сделката, полагайки пениса си в устата й.

— Не знам как се случи — уверява ме сега Тамсин, почти със сълзи в очите. Аз не се трогвам. — И двамата бяхме полупияни и той беше толкова разстроен, а в следващия момент вече ме целуваше. Трябваше да го отблъсна.

— Защо не го направи? — питам, стараейки се да не звуча обвинително.

— Отблъснах го. Накрая. Не знам. Наистина. Може би съм го искала.

— Значи е било само целувка…? — Ох, това беше по-силно от мен.

— Не… не.

— Но ти го отблъсна накрая. Той искаше ли да продължи?

— Да, аз се опомних. Но тогава вече се бяха случили много неща.

Трябва да знам всичко.

— А той щеше ли да продължи, ако ти не го беше отблъснала? — повторих въпроса аз.

Тамсин сякаш се замисля за момент.

— Да. Но не знам… Оттогава никога не сме говорили за това.

— Така… колко далеч стигнахте? Предполагам, че доста далеч…

Тя въздиша.

— Не мога да говоря за това… ще трябва да използваш въображението си.

О, не. Няма да се откажа толкова лесно.

— Сигурна съм, че ти преувеличаваш. Самобичуваш се, но не се е случило нищо чак толкова ужасно.

— Не е така. Повярвай ми.

Пресягам се и пълня отново чашите. Трябват ми подробности и виното сигурно ще й развърже езика.

— И после какво стана?

— После двамата се съгласихме, че това е ужасна грешка и повече няма да се повтори и Мишел никога не трябва да разбере. Дори ми дожаля за него, Беа, можеш ли да повярваш? Той изглеждаше ужасен от онова, което бяхме направили.

— О! Това е… хъм, ти беше толкова разгневена, когато заподозря, че той ходи наляво…

— Няма нужда да ми напомняш. Чувствам се ужасно. Знам, че не звучи смислено.

— И така… — казвам аз, стигайки до единствения въпрос, който ме интересува. — Случи ли се отново?

Тамсин ме поглежда така, сякаш съм й предложила да легнем на пода и да го направим двете.

— Не, разбира се! Божичко! Веднъж ми стига.

— Той не опита ли отново?

— Не. Не е опитвал отново.

Това е добре. Според Тамсин те бяха загърбили онази случка. Бяха единодушни, че бяха допуснали огромна грешка, за която Мишел не трябваше да научи.

— Не можех да мисля за друго, освен какво й бях причинила — казва Тамсин, гледайки ме с насълзени очи. И аз си мисля, да, сигурно, вярвам ти, че изобщо не си мислела как да спасиш собствената си кожа.

Тюхкам се съчувствено и се опитвам да овладея емоциите си.

— Така, а как се стигна до това да прикриваш Патрик?

— Аз… аз му изпратих есемес. Знам, знам. Беше глупаво. Но не успях да се свържа с него на следващия ден и просто исках да се уверя, че сме на една позиция. Той обаче запази съобщението.

Аха, сега вече разбирам. Патрик не я беше убедил със сладки приказки, а я шантажираше. Едва не се засмях.

— Господи, какъв негодник! — възкликвам аз, съвсем искрено, пък макар и по свои причини. — И ще бъде така завинаги? Той те държи в капан и ти ще го прикриваш цял живот.

Ако не бях толкова разгневена на Патрик, аз навярно щях да се възхитя на номера, който й беше скроил. Това беше най-доброто алиби в света.

— Не точно — казва Тамсин, като моментално блокира мисловния ми процес.

Тя ми разказва някаква история как е изтрила съобщението от телефона на Патрик. Личи си, че въпреки стреса от тази вечер, Тамсин се гордееше с този момент. Умирам си да я попитам какво бе станало тази вечер, но знам, че трябва да изчакам подходящ момент.

— Чудесно — рекох аз. — Значи сега ти имаш по-силна ръка?

— Не знам. — Тамсин отпива жадно от чашата си и ми разказва как е намерила съобщенията до Бен и тази вечер е отишла в хотела, за да хване Патрик на местопрестъплението. Побиват ме ледени тръпки, когато си давам сметка, че съм била на косъм да ме разкрие. Изглежда, че Патрик я е намерил в бара и общо взето я е обвинил, че го следи.

— Или поне така се почувствах — казва тя. — Не знам дали Патрик е видял, че съм изтрила съобщението, но във всеки случай той знае, че повече няма да го оставя да ме тъпче.

В този момент ме осенява една идея.

— Но ти защо отиде там? Защо те интересува с кого се вижда той?

— Защото реших, че няма да позволя да му се размине.

Всичко пред мен се разфокусира. Същото чувство, както когато се будиш след дива нощ и разбираш, че ти предстои един безкрайно тежък ден с махмурлук.

— Аз мислех, че ти искаш да предпазиш Мишел? Мислех, че основният ти стремеж беше да се увериш, че тя никога няма да разбере какъв е мъжът й.

— Така беше. Но тогава аз вярвах, че той наистина я обича. Когато си мислех, че Патрик преминава през криза на средната възраст и върши глупости…

И преди да ти хрумне, че той можеше да й разкаже за него и теб, мисля си, но не го изричам на глас.

— Сега знам, че той е непоправим негодник. И е по-добре Мишел да го разбере сега, отколкото след няколко години.

— Не ме разбирай погрешно, но това дали няма нещо общо с теб? Искам да кажа… знам, че тя е твоя приятелка… просто казвам, че това може да се обърне срещу теб. Може да си изпатиш.

Тамсин издиша шумно.

— Не знам. Неправилно ли постъпвам?

Едната половина от мен крещи „Да!“. Аз не искам да ме разкрият. Дори не мога да си представя какво би станало, ако Тамсин открие с кого се вижда Патрик. Че аз съм голямата страшна заплаха за щастието на нейната приятелка. Но една друга част — малка, но неподозирано жилава — смята, че ако Мишел разбере какъв е Патрик, това ще оповести смъртта на техния брак. А аз започвах да си мисля, че би ми харесало той да е свободен. Хъм, не точно свободен, защото ходеше с мен. Но щеше да е свободен на хартия. Необременен със съпруга. Свободен да официализира отношенията си с мен.

Опомням се бързо. Естествено, аз не мога да се надявам на това. Тогава работата ми с Тамсин — моята шефка — щеше да стане невъзможна. Съмнявам се, че тя щеше да има основания да ме уволни, но можеше да превърне служебния ми живот в ад. Аз можех да си потърся друга работа, но нейните препоръки щяха да са лишени от ентусиазъм. „Беа работи усърдно — ако под това се разбира да съблазни мъжете на семейните ви приятелки.“ „Беа си пада малко мръсница, така че не я оставяйте насаме със съпруга ви.“ „Беа е предателка — точка.“

След кратък размисъл решавам, че е най-добре да направя така, че Патрик и неговата свещена съпруга да останат заедно. Поне засега.

— Може би ще се наложи да ми помогнеш — казва Тамсин. — Нямам представа какво ще правя по-нататък.

— Разбира се — казвам аз, без да се замисля и за секунда. — Каквото кажеш.