Джейн Фалън
Да си остане между нас (57)

57
Беа

Цяла нощ заедно. Това се случва едва за четвърти път. Малко е да се каже, че е нещо значимо, повратна точка, все едно да се определи дупето на Ким Кардашян като закръглено.

Цяла нощ заедно означава десет пъти по-голяма интимност. Под което нямам предвид секс, а миене на зъби и сутрешен дъх и събуждане без никакъв грим. Зряла връзка. Хлябът и солта на сериозните отношения.

Аз настоях за тази нощ. Не беше ефектен романтичен жест от страна на Патрик. Няма да лъжа, след нашето скарване, когато му поисках да ми намери работа, аз се чувствах малко несигурна. Осъзнах, че никога нямаше да съм основният приоритет в неговия живот. Затова захленчих. Тропнах с крак и казах, че се чувствах използвана. Известно време се опасявах, че го бях притиснала прекалено много и Патрик щеше да реши, че му създавам твърде много трудности. Че връзката му с мен трябваше да му носи удоволствие, а не напрежение. Затова се спотаих, а после разбрах, че той беше резервирал стая в хотел — тоест луксозен апартамент — в историческия Лангхам.

Това беше победа. Победа, която можех да споделя само с Али, на която накрая се доверих, защото въпреки настояването на Патрик да държа нашата връзка в строга тайна, аз отчаяно се нуждаех от душеприказчик, за да се уверя, че случващото се не е моя фантазия. Мислех, че Али ще ме осъди — тя е склонна да държи лекции за женската солидарност, но откакто имаше ново гадже, тя бе омекнала малко. Докато не съсипе и тази връзка. Тя дори се засмя и се зарадва, че се чувствам щастлива.

Аз наистина се чувствах щастлива, докато Тамсин не ми каза, че Патрик и Мишел правеха опити за бебе.

Така… вижте, аз не съм глупава. Знам, че той трябва да се държи сякаш всичко си е постарому и това вероятно включва да спи от време на време с жена си. Но „те работят за бебе“ е съвършено различна история. Опитите да си направят бебе означават, че те си представят бъдещето заедно. Означават щастливо семейство. Означават отдаденост.

И по думите на Тамсин излиза, че те са като девствена двойка през първата седмица в университета. Нямат спиране. А на мен ми прилошава при мисълта за това.

Сега аз се качвам на четвъртия етаж на хотел „Лангхам“, но не тръпна в очакване, не припкам задъхана към неговата стая, изпълнена с нетърпение и страх да не ме видят. Чувствам се разгневена, използвана и недооценена. Искам да знам къде е моето място. Искам отговори.

— Хей — казва Патрик, когато открехва вратата само няколко милиметра, за да се увери, че наистина съм аз.

— Здравей.

Той ме пусна да вляза. Забелязах, че при последните две срещи ние не прекарвахме цялата вечер в леглото. Разговаряхме. Тогава го отдадох на факта, че нашата връзка прерастваше в нещо по-сериозно. Ние държахме един на друг. Не ни свързваше само сексът, споделяхме емоционална връзка. Каква заблуда! Навярно Патрик бе толкова изтощен от секс маратона с Мишел, че нямаше сили. Може би аз трябваше да предложа да пропуснем кревата и да седнем на чаша чай и интелектуален разговор.

Патрик сякаш долови настроението ми. Нищо чудно, около мен се носеше гневна аура като ектоплазма около призрак.

— Окей ли си? — пита той и аз за първи път се дразня от тази негова склонност да използва американски изрази и акцент. Преди намирах това за секси. Сега ме дразни. Както и хипстърските дрехи. Изведнъж ми се видяха прекалено превзети, заучени. Прииска ми се да извикам: „Ти не си от Бруклин, скъпи. Ти си свръхпривилегирован отличник от Епсом“.

— Добре съм — процеждам аз.

Патрик върти очи. Усеща накъде вървят нещата. На една вълна сме.

— По дяволите, какво има сега, Беа?

— Нищо — казвам намусено аз, с което несъмнено издавам, че има проблем.

— О, не. Няма да играя на тази игра. Ако си ядосана за нещо, кажи си, но недей да влизаш в ролята на мъченица, на която „всичко й е наред“.

Той сяда на ръба на леглото. Тапата на шампанското си остава в бутилката. Аз умирам да пийна няколко глътки. Хрумва ми да отворя бутилката, но ми се вижда неуместно точно в момента. Срещата не върви добре. Имам две опции: да се примиря както обикновено и да приема своя второкласен статут или да му кажа всичко. Крайно време беше.

— Добре. — Аз сядам на стола срещу Патрик. — Тамсин ми каза, че ти и Мишел правите опити за бебе.

Облегнах се назад, оставяйки го да поеме цялата тежест на думите ми — но той ги прие бързо и леко, дори се засмя. Не очаквах такава реакция.

— Това ли е? Това ли е причината да си в такова скапано настроение?

— Вярно ли е?

— И какво, ако е вярно? Вече ти казах, че тя винаги е искала да има деца.

— Как така „и какво, ако е вярно“? Ти се прибираш вкъщи всяка вечер за секс маратон и очакваш аз да го приема спокойно?

Патрик отново се засмя, но това беше кух, гаден смях.

— Глупости. Но дори да беше така, тя е моя жена. Ти какво искаш да й кажа? „Извинявай, дано да не възразяваш, но моята приятелка ще се разстрои, ако правя секс с теб?“

— Знаеш какво имам предвид.

— Знаеш ли какво, Беа? Не знам.

— Наистина ли ще имаш дете?

— Ах, значи ти си ядосана, защото си мислиш, че Мишел и аз правим секс като зайци, или заради факта че може да имаме бебе? Объркан съм.

Опитах се да игнорирам саркастичния тон. Ненавиждах когато хората се опитват да спечелят спора с технически похвати.

— Ако ти се роди бебе, какво ще стане с нас?

— Нищо няма да стане. Ще си продължим както обикновено.

Не знаех какво да мисля. Но знаех какво чувствах към моята роля в тази картина. И макар да си казвах, че трябваше да замълча, аз заговорих.

— Значи… тоест… Тамсин на практика каза, че Мишел й е казала, че двамата сте ненаситни…

— А Тамсин е най-надеждният източник на информация.

— Но защо да си го измисля? Мишел сигурно й го е казала.

— Може да ти се вижда странно, но аз наистина не искам да говорим за това.

— Ами ако аз искам? Не е честно да ме държиш в неведение за всичко…

— Искаш да ти разкажа за моя сексуален живот с Мишел?

Заболя ме от тези думи. Те не просто правеха понякога секс, а имаха сексуален живот.

— Не. Ти знаеш какво имам предвид.

— Добре. Да, Мишел и аз правим опити за бебе. Да, това означава, че трябва да осъществим полов акт, за да го постигнем. Доволна ли си?

— Но защо правите опити за бебе? Защо сега?

— Защото тя иска дете от години и аз изчерпах всички причини да не бързаме. Освен това, знаеш ли какво? Аз реших, че искам дете. Съди ме, ако щеш.

Това не беше признание на мъж, който обмисля да изостави жена си някой ден и да свие гнездо с приятелката си.

— Аз си мислех… — заекнах аз, но не можах да го изрека.

— Какво си мислеше? Винаги си знаела, че аз няма да напусна Мишел. Освен всичко друго, баща й е мой шеф.

— Значи ще останеш с жена, която те прави нещастен, защото раздялата може да се отрази зле на кариерата ти?

Той ме изгледа студено. Стомахът ми се преобърна.

— Кога съм казвал, че тя ме прави нещастен?

Вярно, Патрик никога не го е казвал. То е мое предположение, предвид всичките му изневери. Той не се държи като мъж, който цени брака си.

И тогава аз направих нещо, за което се кълнях, че никога няма да направя. Паднах до лични нападки.

— Как може да те прави щастлив? Погледни я! Тя е толкова… демоде.

Още докато изричах думите, разбрах, че правя огромна грешка. Урок номер едно: никога не критикувай съпругата. Патрик ме прониза с поглед, който можеше да замрази дори живак.

— Откъде знаеш как изглежда жена ми?

Ах, да, това също. Аз не му бях казала за моята среща с Мишел в офиса. Страхувах се, че той може да се изплаши, че нещата ставаха прекалено лични.

— Тя дойде в службата, за да се види с Тамсин.

— Ти си се срещала с нея?

— Само за секунда. Не се тревожи, не те издадох.

— Исусе Христе! Защо не ми каза?

— Не знам. Не ми се видя важно.

Ако Патрик повярва в това, значи ще повярва във всичко.

— Мишел е един от най-милите, най-прекрасните хора, които съм срещал в живота си. Навярно най-прекрасният човек. За нищо на света не бих искал да я нараня.

— Но ако аз я нараня, щетите ще са двустранни, така ли?

— Не ставай глупава. Ти нямаш нищо общо. Аз просто искам да съм сигурен, че Мишел е защитена. Тя няма вина.

— Тогава защо чукаш мен? — Не можах да се сдържа, думите излетяха сами. Почти ги изкрещях.

Патрик притихна. Честно казано, предпочитах да се беше развикал. Да покаже някаква страст. Да покаже, че го беше грижа.

— Това между нас е без значение. То е отделно от брака ми.

— Колко удобно. Питам се дали Мишел би възприела ситуацията по същия начин.

— Да не си посмяла! — Той изрече думите отчетливо, като наблягаше на всяка една.

— Няма… не казах това.

Патрик стана.

— Знаеш ли, Беа, изгубих желание да стоя тук.

По дяволите. Това не е очакваното развитие на нещата. Макар че не знаех какво точно очаквах да се случи.

Аз също станах.

— Не! Съжалявам… аз просто… трябваше да помисля, преди да си отворя устата.

— Можеш да останеш тук, ако искаш, но аз си отивам у дома.

— Не, Патрик…

— Може би се нуждаем от малко пространство.

— Съжалявам за онова, което казах.

Той взе сакото си.

— Ще ти се обадя. Шампанското е платено. Можеш да го изпиеш.

— Не, моля те, недей…

Вече го молех. Много привлекателно, няма спор. Но аз дори нямах време да се запитам какво беше станало със силната, независима жена, която бях някога, защото бях впрегнала цялата си енергия да се опитам да му попреча да излезе от стаята.