Чарлз Пелегрино
Прах (16)

15
Пътят на Валхала

Един ден по-късно Адам Ханделсман, когото приятелите наричаха Скенер и Клаус, а неговите подчинени — капитан Ханделсман, караше белия си „Мустанг“ на запад по щатска магистрала №70 през самото сърце на канзаските полета с пшеница. Караше с близо петдесет километра над позволеното, с издути до дупка климатик и радио. Слънцето злобно препичаше през гюрука „и нека си препича“, помисли си капитанът, предното стъкло на автомобила автоматически потъмняваше, за да облекчи гледането през него, а температурата в колата бе едва осемнадесет градуса над нулата. Навън можеше да настане пек като в ада, но това не засягаше Скенера, дори и тогава той пак би бил щастлив. Беше прекарал заедно с жена си три прекрасни романтични седмици в любимата им вила край рифовете на остров Мартиника. Сутрешни екскурзии в горите на Пеле. Обеди в крайморското селце Сен Пиер. Нощни гмуркания край отломките на „Рораима“. Среднощни пиршества на плажа с омари и вино.

Два пъти в годината отсядаха в тази вила и това беше едва една от дузината компенсации за това, че бе принуден заради работата си годишно да прекарва по шест месеца далеч от къщи и в почти отшелническо усамотение. Повечето бракове не биха издържали подобно напрежение, но Скенера откри, че в неговия случай отсъствието само изпълваше сърцето му с нежност. Времето, което прекарваха заедно, винаги напомняше на романтична вихрушка, понесла ги от щастието на отминалия меден месец към удоволствието и болката от заминаването, към горчивината от дългата раздяла и към горчиво-сладкото усещане, когато най-накрая започваха да си лазят по нервите, примесено със сладкото очакване на следващия меден месец.

Засега най-сполучлив се бе оказал именно последният им меден месец. Дори и комарите ги бяха оставили на мира.

„Paradise sans pests^[21]“, си каза той и се усмихна. Не знаеше как се справя с френския, но рай без комари беше рай „sanspareil^[22]“.

„Какво ли ще кажем за следващата почивка?“, чудеше се той, докато старичкото парче на „Грийн Дей“ замря и на негово място зазвуча накъсаният преглед на новините от изминалия час. В пълно съответствие със старата традиция да се разгласяват единствено задаващи се катастрофи, нито една от новините не беше добра. Капитанът на някакъв ирански петролен танкер отказал да отиде на док в нюйоркския Стейтън Айланд. Взаимоспомагателната застрахователна компания се опитваше да избегне изплащането на застраховките за случилото се в Лонг Бийч и Бангор, като настояваше, че нашествието на „прашинките“ е „божия намеса“, а студената война между Япония и Китай като че ли бе раздухана отново. Скенера започна да търси друга радиостанция и накрая спря на тази, по която пускаха едно наистина старо парче…

„Тумп! Тумп! Тумп! Another one bites the dust!“^[23] — на някаква група, чието име все не успяваше да запомни. Радиоводещият бе посветил песента на Dermatophagoides pteronyssinus и на Sarcoptes scarabei. Скенера не можеше да си представи защо. Сигурно е някаква тяхна си шега, реши той… прекалено тяхна си и натисна по-силно газта.

Нещо притесняваше Скенера, но той не можеше да определи точно какво. Нещо липсваше. Както караше с подобна скорост през тази част на страната и в това годишно време, сега цялото му предно стъкло трябваше вече да е нацвъкано с телцата на летящи насекоми. Нали в края на краищата се намираше в щата, в който през 1877 година бяха издали Закон за скакалците. И до ден днешен законът даваше право на губернатора да заповяда на всеки физически годен мъж на възраст между дванадесет и четиридесет години по време на нашествие на насекоми да излезе на полето да търси и да убива скакалци.

Не можеше да разбере защо чистото предно стъкло го притеснява чак толкова. Щатът изплащаше награда от пет долара за две кофи откъснати глави от скакалци — е, от това вече можеха да го полазят тръпки. Предно стъкло, от което човек не трябва да остъргва засъхнали части от смачкани насекоми, си беше истинска благословия, а не проклятие. Та нали в края на краищата Скенера беше водил и губил войни за не една къща срещу хлебарки, термити и мухи, за да се разклати вярата му в способността за оцеляване на човешкия разум — и наистина, той бе започнал да подозира, че самото съчетание „човешки разум“ е най-съвършен оксиморон. Веднъж така бе отровил въздуха вкъщи с някакъв закупен от супермаркета спрей против насекоми, че на него самия му стана лошо, а хлебарките продължиха да се множат и процъфтяват и той някак неловко се беше зачудил дали хлебарките могат да се смеят. Понеже не искаше да приеме поражението, извика професионалист от службите за обезпаразитяване, който му обясни, че може да използва или евтините, но позволени препарати, които обаче не могат да разрешат неговия проблем, или скъпите непозволени препарати… Наистина много интелигентен животински вид е човекът — единственият на този свят, който ще даде месечната си заплата да превърне дома си в непристъпен за буболечките пашкул с въздушни филтри и климатик, а после ще запали скарата на двора и ще излезе да яде навън.

Мечтаеше си някой да изобрети бомба срещу насекомите, която да изтреби до крак хлебарките по целия свят и моментално да изпрати в небитието всички мухи. Толкова много ги мразеше. Но поне там, където работеше, нямаше гадинки. Правителството даже не трябваше да се бръква за това. Дори и най-малката вероятност някоя пеперуда фараон или радващата се на всеобщата омраза хлебарка да прекъсне някой кабел или да съедини с телцето си проводниците и по този начин да предизвика случайно късо съединение, бе съвършено неприемлив риск.

И така, докато започваше да достига смисловите дълбини на предупреждението, което майка му често бе повтаряла: „Внимавай какво си пожелаваш, защото можеш да го получиш“, Скенера се носеше на запад по двулентовото шосе, от двете страни на което се бяха ширнали до хоризонта пшеничните и царевични ниви, в които вече не се щураха гъбичните мушици и мушичките изобщо и в което започваха да изплуват първите тъмни ивици от прииждащите гъбички — унищожители на реколтата.

Слънцето вече залязваше, когато постовите пропуснаха колата на Скенера през портата и тя премина през сензорите за движение, обграждащи безлична едноетажна сервизна сграда, двата ниски, почти невидими сензори на електромагнитни импулси и близо двеста антени, които според държавните изисквания ще продължат да работят дори и ако на по-малко от километър от тях избухне ядрен взрив със сила от петдесет килотона.

Половин час по-късно се спусна през входната шахта в сервизната постройка и седна край Марк Луфтиг, когото приятелите наричаха Уиндоумейкъра. Двамата мъже се намираха в капсула, чийто железобетонен корпус бе широк близо два метра. Над и около капсулата се простираха гигантски пружини, а всичко това бе поместено в защитено от удари помещение, разположено в друга удароустойчива структура. Удароустойчивата зала бе изградена от титан и пермаглас и висеше подобно на огромна висулка от четири хидравлични контролирани от компютър ударни гасители.

Капсулата беше ярко осветена, така че да се стимулира производството на серотонин и следователно — доброто настроение на екипажа през дългите му престои под земята. При наличието на добро осветление и добър запас от филми и книги в библиотеката капсулата беше идеалното място за едно от любимите занимания на Скенера: четенето. За щастие някой бюрократ във Вашингтон се беше досетил, че защитените капсули за изстрелване на ракети могат да се окажат единственото място на земята, в което събраната мъдрост на вековете би могла да оцелее в случай на сблъсък с астероид или при глобализирането на някоя местна ядрена война. За съжаление, тъй като мястото бе ограничено, други бюрократи решили, че библиотеката ще бъде само на магнитен носител, като по този начин обемът ѝ се сведе до размера на килийка в медна пита. Скенера се питаше дали след хиляда години, ако хората се опитат отново да възродят цивилизацията, някой изобщо ще се досети как да извлече данните от софтуера, при условие че електромагнитният импулс от близък ядрен взрив не е изтрил цялата информация.

Единствената истинска книга в капсулата, което означаваше единствената книга, която ще могат да прочетат бъдещите археолози, историци и създатели на империи, беше дебел черен наръчник, на чиято корица бе отпечатано:

Издание №45

Инструкции за оператори на системи от въоръжението — Крило III

Военновъздушни сили на САЩ, ракети серия LGM30G

Скенера четеше сноп сини листа, които трябваше да се приложат към наръчника. На първата страница пишеше: „ДОСИЕ ЗА ПРИЛАГАНЕ КЪМ Т. О. 00-5-2“. Следваше съобщение в типичен военен стил:

„НАСТОЯЩОТО Е TOCFN ИНДЕКС СТР. 1 ОТ ОБЩО 26

 

ПРОЕКТ: ТРУДЕН СПОРТ

НА ВНИМАНИЕТО НА: ВОЕННОВЪЗДУШНИ СИЛИ НА САЩ/“НОРТРОП ГРУМАН"

КЛАСИФИКАЦИЯ: СТАТУС ЗА ИНФОРМАЦИЯ

ОПИСАНИЕ: ДОСТАВКА НА ПЕТ (5) ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАКЕТИ В КОМАНДНИЯ ПОСТ НА КАПСУЛАТА И ПРОИЗТИЧАЩИТЕ ОТ ТОВА ПРОМЕНИ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ПО ПОДДРЪЖКАТА И ИНСТРУКЦИИ ЗА РАЗГРЪЩАНЕ НА ТЕХНИКАТА

ДА СЕ ПРИЛОЖИ КЪМ: НАСОЧВАНЕ НА ПРИЦЕЛА, БЕЗОПАСНОСТ НА ЕКИПАЖА

 

СЪДЪРЖАЩАТА СЕ В НАРЪЧНИКА ИНФОРМАЦИЯ СЕ ПРИЛАГА КЪМ ОРЪЖЕЙНАТА СИСТЕМА „ТОР“ В КРИЛО III СЛЕД ВКЛЮЧВАНЕТО НА ПЕТТЕ ДОПЪЛНИТЕЛНИ РЪКОВОДНИ ПРОГРАМИ И ПРОГРАМИТЕ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА КОНТРОЛА, ЗА КОЕТО СА ПРЕДВИДЕНИ НОВИ КОМПЮТЪРНИ ПРОГРАМИ В КОНТРОЛНИЯ ЦЕНТЪР НА ИЗСТРЕЛВАНЕ (КЦИ) И УСТРОЙСТВА ЗА ИЗСТРЕЛВАНЕ (УИ).

НА ВСЕКИ ЧЛЕН ОТ ЕКИПАЖА, ОТГОВАРЯЩ ЗА ВОЕННИТЕ РАКЕТИ, ЩЕ БЪДЕ ПРЕДОСТАВЕНО ЛИЧНО КОПИЕ ОТ ПРЕРАБОТЕНИТЕ СТРАНИЦИ НА ОПЕРАЦИОННОТО РЪКОВОДСТВО. ВСЕКИ ЕДИН ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ ИМА ЛИЧНАТА ОТГОВОРНОСТ ДА ПОДНОВЯВА И ДА СЪХРАНЯВА СВОЕТО РЪКОВОДСТВО, КАКТО Е ПОСОЧЕНО В Т. О. 00-5-1. ДА ПОЛАГА НЕОБХОДИМИТЕ УСИЛИЯ НАСТОЯЩОТО РЪКОВОДСТВО ДА БЪДЕ СВОЕВРЕМЕННО ОБНОВЯВАНО. В СЛУЧАЙ ЧЕ СЕ КОНСТАТИРА ГРЕШКА ИЛИ ЛИПСА В НАРЪЧНИКА, МОЛЯ, НЕЗАБАВНО ПОПЪЛНЕТЕ ФОРМУЛЯР 22 (РАПОРТ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ ТЕХНИЧЕСКАТА ПОДДРЪЖКА НА СИСТЕМАТА) СЪГЛАСНО Т. О. 00-5-1 И СЪОТВЕТНИТЕ ЗАПОВЕДИ, ВСЕКИ ЧЛЕН ОТ ЕКИПАЖА Е ДЛЪЖЕН ДА ПРОЧЕТЕ И ДА ОСМИСЛИ ТОЗИ ДОКУМЕНТ.

 

ПРЕБРОЙТЕ СТРАНИЦИТЕ.

АКО ЛИПСВА НЯКОЯ, НЕЗАБАВНО ДОКЛАДВАЙТЕ В TOCFN.

ПРИБАВЕТЕ СТРАНИЦИТЕ С ПОСЛЕДНИТЕ ИЗМЕНЕНИЯ.

УНИЩОЖЕТЕ ИЗЛИШНИТЕ СТРАНИЦИ.

ПРЕБРОЙТЕ СТРАНИЦИТЕ."

Скенера унищожи първата излишна страница.

— Е, поне със сигурност можем да кажем — каза той, усмихвайки се иронично, — че работата ни предлага много повече отговорности, отколкото в частния сектор.

— Да се обзаложим на по долар — отвърна Марк и след малко добави: — Аз ли се опитвам твърде много да чета между редовете на тия нови страници, или нещо наистина ги е притеснило?

— Не зная. Какви са последните новини по информационния канал?

— Нещата навън стават малко напрегнати, капитане. Когато слязох да сменя предишния екип, ми дадоха диск с информация, целия подчертан с червено. Казаха, че индийците и китайците подали оплаквания заради „Нимиц“. Изглежда, сме оставили Шри Ланка и Пакистан на самотек. Турция и Япония са готови за военни действия заради това ни действие, или по-точно заради това наше бездействие. На всичкото отгоре Турция и Гърция отново са почнали да точат ножове един за друг. Спорят за нещо около правото за риболов. А междувременно изгубихме Тринидад.

— Тринидад? — попита Скенерът. — Какво искаш да кажеш с това, че сме загубили Тринидад?

— Всъщност Тринидад и Тобаго — обясни Марк. — Замлъкнаха преди осемстотин часа. Няма никакви новини от този край на света.

— Прекрасно.

„НАСТОЯЩОТО Е TOCFN ИНДЕКС, СТР. 2 ОТ ОБЩО 26

 

ВЪПРЕКИ ЧЕ В НАРЪЧНИКА СА ПОСОЧЕНИ И НЯКОИ МИРНОВРЕМЕННИ ОПЕРАЦИИ, ТОЙ Е ТАКТИЧЕСКИ ОРИЕНТИРАН КЪМ ОПЕРАЦИИ В СЪСТОЯНИЕ НА ТРЕВОГА И ТАКТИЧЕСКИТЕ ПРОЦЕДУРИ ПО ИЗСТРЕЛВАНЕ НА РАКЕТИ. ОТТУК НАТАТЪК ПРОМЕНИТЕ В ПРОЦЕДУРИТЕ ПО БОРАВЕНЕ С ОРЪЖЕЙНИТЕ СИСТЕМИ ЩЕ СЛЕДВАТ ВЪВЕЖДАНЕТО НА МОЛБА ЗА ПРОМЯНА НА ОБОРУДВАНЕТО (ВМПО), КОИТО ЩЕ БЪДАТ ЗАПИСВАНИ В ГЛАВНИЯ ДНЕВНИК НА ИЗМЕНЕНИЯТА (ГДИ) ПОД НОМЕР, ОПРЕДЕЛЯЩ ТЯХНОТО КООРДИНИРАНЕ. ВРЕМЕННОТО ПРИЕМАНЕ НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ЗАПОВЕДИ (ВПТЗ) ДАВА ПРАВОТО И ИНСТРУКЦИИ ЗА ИНСПЕКЦИИ И ПРОМЕНИ. ГДИ НЕ ПРЕДИЗВИКВА ПРЯКО ВПТЗ, НО ВСЕ ПАК ВСЯКО ПОЗОВАВАНЕ НА ГДИ В НАРЪЧНИКА ЩЕ БЪДЕ ОТБЕЛЯЗВАНО КАТО «ПРЕДИ РЕГИСТРИРАНЕ В ГДИ» ИЛИ «СЛЕД РЕГИСТРИРАНЕ В ГДИ».“

— Някой казал ли е защо Тринидад мълчи? — попита Скенера.

— Казаха само, че няма ядрени удари. Не било заради военни действия. А на всичко отгоре, го слагат в графата „за информация“ и вече започвам да се чудя дали някой отгоре не е решил, че изобщо не ни трябва да знаем.

— На твое място нямаше да се притеснявам — рече Скенера, прелиствайки сините листа. — Медиите скоро ще го разтръбят на висок глас.

— Така си е — отговори Уиндоумейкъра. — Ако опрем до Командването, ще разберем какво е станало някъде следващата седмица. Обаче Си Ен Ен ще пусне видеорепортаж утре по обяд. А по „Новини“ — сигурно още тази вечер.

— Съвършено вярно. Дори и това, че президентът си има проблеми с червата, веднага ще излезе във вечерните новини.

— Струва ми се, че Джордж Оруел е схванал всичко погрешно. Не Големият брат наблюдава нас. Ние го наблюдаваме.

Скенера се ухили и продължи да чете.

„ТЪЙ КАТО ЕФЕКТИВНОСТТА НА ОРЪЖЕЙНАТА СИСТЕМА «ТОР» ЗАВИСИ ОТ СПОСОБНОСТТА Й ДА НАНЕСЕ ВТОРИ УДАР, СИСТЕМАТА ТРЯБВА ДА Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ИЗПЪЛНИ СВОИТЕ КРИТИЧНИ ФУНКЦИИ (ВИЖ: МАНЕВРА «ТРУДЕН СПОРТ») ДОРИ И В УСЛОВИЯТА НА ПОПАДЕНИЕ НА ВРАЖЕСКИ ЯДРЕН ЗАРЯД.

УСТОЙЧИВОСТТА НА ОРЪЖЕЙНАТА СИСТЕМА Е МЯРКА ЗА СПОСОБНОСТТА НА СИСТЕМАТА «ТОР» ДА ПРЕОДОЛЕЕ РАЗНООБРАЗНИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ НА ЯДРЕНАТА АТАКА: ВЗРИВ, ВИБРАЦИИ, УДАРНА ВЪЛНА, ЗВУКОВА ВЪЛНА, ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ ИМПУЛСИ, РАДИАЦИЯ, ТОПЛИННА ВЪЛНА И ОТЛОМКИ. СПОСОБНОСТТА ТЯ ДА ОЦЕЛЕЕ СЛЕД ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ЕФЕКТИ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОСТИГНАТА ЕДИНСТВЕНО АКО СИСТЕМАТА ПОДДЪРЖА ЗАЛОЖЕНАТА В НЕЯ ПО ПЛАН УСТОЙЧИВОСТ. ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ БОЙНИЯТ ЕКИПАЖ ТРЯБВА ДОБРЕ ДА ПОЗНАВА ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНИТЕ ВРЪЗКИ, СВЪРЗАНИ С ДЕЙНОСТТА ПО ПОДДРЪЖКА.

 

ВНИМАНИЕ: КОНТРОЛНИЯТ ЦЕНТЪР НА ИЗСТРЕЛВАНЕ МОЖЕ ДА СЕ ОКАЖЕ УЯЗВИМ ЗА ЕФЕКТИТЕ ОТ ЕНЕРГИЙНОТО РАЗПАДАНЕ И ПОВИШЕНО НАЛЯГАНЕ, АКО ХЕРМЕТИЧЕСКАТА ВРАТА Е ОСТАВЕНА ОТВОРЕНА. ЗАТВАРЯЙТЕ Я ВЕДНАГА СЛЕД ВЛИЗАНЕ ИЛИ ИЗЛИЗАНЕ. ПРОВЕРЯВАЙТЕ ДАЛИ ХЕРМЕТИЧЕСКАТА ВРАТА Е ОТВОРЕНА ИЛИ ЗАТВОРЕНА.

 

В ОПЕРАТИВНИЯ НАРЪЧНИК СА ПОСОЧЕНИ ПРАВИЛНИТЕ ПОДХОДИ ПРИ НОРМАЛНИ УСЛОВИЯ. ЗАБРАНЕНО Е ИЗВЪРШВАНЕТО НА НЕОБИЧАЙНИ ОПЕРАЦИИ ИЛИ ЗАДАВАНЕТО НА НЕОБИЧАЙНИ КОНФИГУРАЦИИ, ОСВЕН АКО ТЕ НЕ СА ИЗРИЧНО ОПИСАНИ ПО-ДОЛУ. ЗАБРАНЯВА СЕ НА ЕКИПАЖА НА БОЙНИТЕ РАКЕТИ ДА ПРЕДПРИЕМА НЕРАЗРЕШЕНИ ДЕЙСТВИЯ, КОИТО БИХА МОГЛИ ДА ДЕАКТИВИРАТ, КОЕТО И ДА БИЛО ОБОРУДВАНЕ НА ЦЕНТЪРА ПО ИЗСТРЕЛВАНЕ!

ПРИ НЕОБХОДИМОСТ ДА СЕ ОПРЕДЕЛЯТ ОТДЕЛНИТЕ ЧЛЕНОВЕ ОТ ЕКИПАЖА, И ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ СЛЕДНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ:

КЕИБР — КОМАНДИР НА ЕКИПАЖА ЗА ИЗСТРЕЛВАНЕ НА БОЙНИ РАКЕТИ

ЗКЕИБР — ЗАМЕСТНИК-КОМАНДИР НА ЕКИПАЖА ЗА ИЗСТРЕЛВАНЕ НА БОЙНИ РАКЕТИ

ПРЕБРОЙТЕ СТРАНИЦИТЕ.“

 

 

„НАСТОЯЩОТО Е TOCFN ИНДЕКС, СТР. 12 ОТ ОБЩО 26

 

ВНИМАНИЕ: ИЗИСКВА СЕ ПОТВЪРЖДЕНИЕТО НА ДВАМА ДУШИ ОТ ЕКИПАЖА НА ВСЯКА ТРЕВОГА В LCEB И СВЪРЗВАНЕТО НА ТУНЕЛИТЕ. СЛЕДЕТЕ ТЕЖЕСТТА НА ХОРА И ОБОРУДВАНЕ ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ ДА Е РАВНОМЕРНО РАЗПРЕДЕЛЕНА И НИКОГА НЕ ДОПУСКАЙТЕ ЕКВИВАЛЕНТЪТ НА ТЕГЛОТО НА ЧЕТИРИМА ДУШИ ДА СЕ ОКАЖЕ В НЕПОСРЕДСТВЕНА БЛИЗОСТ, ДО КОИТО И ДА Е ОТ УДАРНИТЕ ГАСИТЕЛИ.

 

ВНИМАНИЕ: ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ПОДМЕНЕНО ПОДПОРНОТО ОБОРУДВАНЕ ОТ ПОЛИХЛОРИНОВ БИФЕНАЛ (ПХБ). ВНИМАВАЙТЕ ПРИ РАБОТА В БЛИЗОСТ ДО КУХИНИ, В КОИТО МОЖЕ ДА ИМА НАЛИЧИЕ НА ПХБ. ИЗБЯГВАЙТЕ КОНТАКТ МЕЖДУ КОЖАТА И ВЕЩЕСТВОТО, КОГАТО ЗАБЕЛЕЖИТЕ ВЕЩЕСТВОТО НАВРЕМЕ, ОСОБЕНО В УСЛОВИЯ НА УТЕЧКА СЛЕД ЕНЕРГИЕН РАЗПАД. НЕ ВДИШВАЙТЕ ПАРИТЕ. НЕ НОСЕТЕ ВЪЗДУХОПРОПУСКВАЧ И КОНТАКТНИ ЛЕЩИ В ЗАРАЗЕНИТЕ УЧАСТЪЦИ. ВЕДНЪЖ ИЗПУСНАТ, ПХБ НЕ ОБРАЗУВА НОВИ ХИМИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ. МОЖЕ ДА СЕ НАТРУПА В ХРАНАТА И В САМИЯ ЕКИПАЖ. ЕТО НЯКОИ ОТ ВЪЗМОЖНИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ТОВА: ХЕПАТИТ, ПРОБЛЕМИ С ХРАНОСМИЛАНЕТО, ПРОБЛЕМИ С ГЪРЛОТО И ДИШАНЕТО, ХРОМОЗОМНА ДИСЛОКАЦИЯ, ОПЛЕШИВЯВАНЕ, СИЛНО ГЛАВОБОЛИЕ И ИМПОТЕНТНОСТ.

 

ВНИМАНИЕ: ПРЕНЕБРЕГВАНЕТО НА ИНДИКАТОРА НА ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ МОЖЕ ЕВЕНТУАЛНО ДА Е ПРЕДИЗВИКАНО ОТ ПРЕКЪСВАНЕ НА ВРЪЗКАТА С ДРУГИТЕ УСТРОЙСТВА НА ЦЕНТЪРА ЗА ИЗСТРЕЛВАНЕ. В СЛУЧАЙ ЧЕ Е НЕОБХОДИМО ВКЛЮЧВАНЕТО НА АВТОМАТИЧНИТЕ СИСТЕМИ НА КОНТРОЛНИЯ ЦЕНТЪР ПО ИЗСТРЕЛВАНЕ (АСКЦИ), С ЦЕЛ НЕГОВОТО ОЦЕЛЯВАНЕ, ЗА ДАДЕНО ИЛИ ДАДЕНИ ЕЛЕКТРИЧЕСКО(И) ИЗОЛИРАНО(И) УСТРОЙСТВО(А) НА ИЗСТРЕЛВАНЕ ИЛИ УИ С НЕИЗВЕСТЕН СТАТУТ, ИЗПЪЛНЕТЕ СТЪПКИТЕ ОТ 37 ДО 41, ПОСОЧЕНИ В ПРИЛОЖЕНИЕТО, В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ ПРЕМИНЕТЕ НА СТЪПКА 42. АКО ДАДЕНО УИ НЕ ОТГОВОРИ ПРИ УСЛОВИЯ НА САМОСЪХРАНЯВАНЕ, ИЗТРИЙТЕ ВСИЧКИ ТАЙМ СЛОТОВЕ НА ЕСКАДРИЛАТА. РАКЕТИТЕ ЩЕ ЗАПОЧНАТ ДА ПРИЕМАТ КОМАНДИ ОТ АСКЦИ ШЕСТ МИНУТИ СЛЕД КАТО БЪДЕ ИЗТРИТ И ПОСЛЕДНИЯТ ТАЙМ СЛОТ. КОГАТО ПОЛУЧИТЕ СЪОБЩЕНИЕТО «ИЗТРИТО», ПРОВЕРЕТЕ ДАЛИ ПРЕВКЛЮЧВАТЕЛЯТ «ИЗБОР НА ПРОГРАМА» Е НА ПОЛОЖЕНИЕ «ИЗКЛ», СЛЕД ТОВА КЕИБР И ЗКЕИБР ТРЯБВА ЕДНОВРЕМЕННО ДА ЗАВЪРТЯТ ДВАТА КЛЮЧА ЗА ИЗСТРЕЛВАНЕ ПО ПОСОКА НА ЧАСОВНИКОВАТА СТРЕЛКА. СЪГЛАСНО С НОВИТЕ УКАЗАНИЯ НА SSC ВЪВЕДЕТЕ СЛЕДНИЯ КОД:

Н7 А7 Т7 Е7 D7“

 

 

„НАСТОЯЩОТО Е TOCFN ИНДЕКС, СТР. 18 ОТ ОБЩО 26

 

РЕВИЗИРАНИ ПРОЦЕДУРИ ЗА НАПУСКАНЕ НА ШИ: НАПУСКАНЕТО НА ШИ СЛЕД БИТКА ПРЕЗ НЕПРОВЕТРЕНИЯ ТУНЕЛ ИЗИСКВА ЗНАЧИТЕЛНИ УСИЛИЯ. ВЪЗДУХЪТ В ТУНЕЛА ЩЕ БЪДЕ С ГОЛЯМА КОНЦЕНТРАЦИЯ НА ВЪГЛЕРОДЕН ДВУОКИС. ЗА ДА УСПЕЕ ДА ГО ПРЕОДОЛЕЕ, БОЙНИЯТ ЕКИПАЖ ЩЕ ТРЯБВА ДА РАБОТИ НА СМЕНИ В ТУНЕЛА. ОСВЕН ТОВА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ЕКИПАЖА ТРЯБВА ДА НОСЯТ ИНДИВИДУАЛНИ АПАРАТИ ЗА ДИШАНЕ ИЛИ ДА ПРОЧИСТЯТ ВЪЗДУХА В ТУНЕЛА С ПОМОЩТА НА ВЪЗДУХА ОТ СИСТЕМАТА ЗА УДАРНА ИЗОЛАЦИЯ. ИЗРОВЕТЕ ПЯСЪКА, ДОКАТО ПОЛУЧИТЕ ДОСТЪП КЪМ ГОРНИЯ КРАЙ НА ТУНЕЛА. ЗАПОЧНЕТЕ ДА КОПАЕТЕ КЪМ ПОВЪРХНОСТТА, КАТО СЕ СМЕНЯТЕ НА ВСЕКИ ПЕТ МИНУТИ, ДОКАТО ПРОБИЕТЕ НАВЪН.“

Скенера се намръщи на тази страница. „Да пробием навън към какво?“, зачуди се той. Към тежащата осем тона херметична врата, към разположените под повърхността „гръмотевични шунтове“ и двадесет и четири херметични вентили, направени да се затварят толкова бързо при регистриране на повишаване на налягането, че ако в света над главите им „Мустангът“ на Скенера бъдеше размазан до размерите на високо половин сантиметър петно от натрошени стъкла, то долу до ушите на Скенера едва би достигнал първият тътен. Тези вентили гарантираха, че той ще има достатъчно време на разположение да върви и диша, за да може да завърти верния ключ и да натисне верните бутони. Беше достатъчно умен, за да си даде сметка, че горчиво се самозаблуждава, ако вярва, че някой от властимащите си е поставял за цел неговото оцеляване след осъществяване на мисията. Фактът, че останалите от Студената война трансформатори все още се обгръщаха от останалия от Студената война ПХБ, който дори в мирно време в условията на подземното заключение заплашваше да разнищи ДНК на екипажа, ясно даваше да се разбере какво място заемаше той в мислите на властимащите. Кристално ясно.

Прелисти останалите обновени страници, като търсеше нови процедури по поддръжката, които да са му неясни в химически или физически аспект, докато не стигна до страницата, най-точно изразяваща собствените му впечатления.

„НАСТОЯЩОТО Е TOCFN ИНДЕКС, СТР. 26 ОТ ОБЩО 26

 

НАРЪЧНИКЪТ ПРЕДЛАГА НАЙ-ДОБРИТЕ ВЪЗМОЖНИ РЕШЕНИЯ В РАЗНОРОДНИ УСЛОВИЯ, НО ВСЕ ПАК НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗПОЛЗВАН, АКО КЪМ НЕГО НЕ СЕ ПОДХОДИ ТРЕЗВО И НЕ СЕ НАПРАВЯТ ЛИЧНИ ПРЕЦЕНКИ. ПО ВСЯКО ВРЕМЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ ТРЕЗВА ПРЕЦЕНКА НА СИТУАЦИЯТА.“

„Да“, напомни си Скенера и се засмя. Никога по време на ядрения апокалипсис не забравяйте да правите трезви преценки. Нали в края на краищата това беше единствената страна в света толкова оптимистично настроена по отношение на изхода от подобна война, че Конгресът бе инвестирал стотици милиони долари на данъкоплатците в опити да измисли по какъв начин да се събират данъци и да се разнася пощата след настъпването на апокалипсиса.

Някой сигурно е натрупал цяло състояние от консултантски хонорари, помисли си Скенера. Доста хора са натрупали. Доста от близките на политиците. Но когато обмисли нещата по-дълбоко, Скенера разбра, че не го притесняват нито оптимизмът на конгресмените, нито последиците от техния оптимизъм. Притесняваха го най-абсурдните от всички оптимисти, онези, които вярваха, че съкращаването на въоръжението логично ще доведе до тотално разоръжаване, и които спореха, че вече няма нужда от места като това, че няма нужда Америка да поддържа в равновесие страха от ядрена война.

Скенера знаеше, че докато го има урана, някой някъде ще скъта поне една ядрена бомба; знаеше също така, че някога бяха съществували само три ядрени бомби в целия свят. Бяха тествали едната, за да видят дали ще проработи. А после бяха пуснали другите две.

Така че той си седеше тук като червей в пръстта, готов със забавяне само от една наносекунда да изпрати в небесата термоядрената противоположност на Златното правило.

Но като се вземе всичко предвид, това не беше чак толкова лош живот. Скенера оптимистично вярваше, че съобщението никога няма да дойде. А нали в края на краищата той бе читател. Животът в капсулата му предоставяше страшно много време за четене, всичкото време на света. А и се радваше, че за малко се откъсва от жена си. Радваше се и когато отново се събираха. И на медените им месеци два пъти годишно на остров Мартиника. А последният меден месец беше наистина съвършен.

Усмихна се и смени и последната страница…

„ПО ВСЯКО ВРЕМЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ ТРЕЗВА ПРЕЦЕНКА НА СИТУАЦИЯТА.

ПРЕБРОЙТЕ СТРАНИЦИТЕ.

АКО ЛИПСВА НЯКОЯ, НЕЗАБАВНО ДОКЛАДВАЙТЕ В TOCFN.

ПРИБАВЕТЕ СТРАНИЦИТЕ С ПОСЛЕДНИТЕ ИЗМЕНЕНИЯ.

ПРЕБРОЙТЕ СТРАНИЦИТЕ.“

… а след това развърза връзките на дясната си обувка. Пъхна ръка в чорапа и пулсът му заби по-бързо, когато пръстите му се плъзнаха по двете кръгли подутини и те му се сториха по-големи в сравнение с предишния ден. Боляха го и той се помоли наум да не са се инфектирали. Те бяха лъжицата катран в кацата с мед на иначе съвършено безукорната почивка.

На Мартиника нещо се бе промъкнало под завивките през нощта и го бе ухапало, оставяйки две дупчици, от които, когато се събуди, чаршафите вече бяха подгизнали в кръв. За един миг на нетипично за него паникьосване Скенера се зачуди дали изведнъж не бе станал хемофилик, но по-късно сутринта раничките започнаха да заздравяват и ако не се броят отоците, болката и неприятният спомен, скоро всичко щеше да бъде забравено. Междувременно един древен протеин, който едновременно бе жив и нежив, откри източник на протеини стенли и започна — отначало много бавно — да се възпроизвежда в главата на Скенера.