Катрин Смит
Невинна съблазън (3)

Втора глава

Грей се наведе и мъжът, който се беше засилил да го удали, залитна към стената, понесен от инерцията на собствения си удар.

— Копеле — просъска мъжът от пода, където падна. — Ще те убия!

— Не и тази вечер — отбеляза Грей хладнокръвно и оправи ръкавелите си. — Но можеш да опиташ отново, когато изтрезнееш.

Нападателят му се опита да го фокусира с размътените си от алкохола очи. Не за първи път Грей беше мишена на неочаквано нападение, но последното се случи преди много време, когато рефлексите му далеч не бяха на настоящето добро ниво. Въпреки това сърцето му туптеше лудо в гърдите му. Копелето беше успяло да го изненада.

— Познавам ли ви, сър? — попита той, докато изучаваше познатите черти на мъжа пред себе си, вместо да продължи пътя си към прекрасната дама, която го очакваше.

Мъжът се опита да го наплюе, но вместо това олигави собствената си брадичка и яка.

— Чукал си жена ми, ти, мръсен негоднико!

Веждите на Грей се извиха от почуда. Почувства се странно развеселен.

— Държа да ви осведомя, че се къпя редовно, сър. — Смръщи се. — Мартингейл, това ти ли си?

Мъжът се олюля, опита се да се изправи и отново падна.

— Знаеш, че си ти, ти… развейпрах!

Щеше да се изсмее на абсурдната обида, ако не съзнаваше, че мъжът има пълното право да иска да го убие. Беше спал с лейди Мартингейл преди много години. Беше преспал и с дъщеря им. Майка и дъщеря се бяха скарали публично заради него една вечер в театъра. Както и да го погледнеше, не беше красива картинка.

Грей подаде ръка на мъжа да се изправи.

— Хайде да те заведем до каретата. Трябва да се прибираш у дома.

Мартингейл избута ръката му с ръмжене. Някак си намери достатъчно сили в упоеното си от алкохола тяло, за да се изправи и задържи на крака, макар че трябваше тежко да се подпре на стената, за да запази равновесие.

— Гледай си работата.

— Хайде стига — продължи настоятелно Грей. — Позволи да ти помогна. — Това беше най-малкото, която можеше да стори, предвид злините, които вече беше причинил. Разбира се, лорд Мартингейл също не беше светец. Той оправяше една кабаретна актриса, докато Грей забавляваше жените в дома му, но Мартингейл поне беше дискретен, докато Грей… е, той просто не можеше да се похвали с подобно благородство.

Мартин го избута, но залитна.

— Разкарай се. Тези мъже трябваше да нарежат повече от лицето ти, негоднико.

— Да, но не го направиха — отвърна Грей невъзмутимо. — А ти трябваше да се грижиш по-добре за съпругата си.

Двамата от тях премериха погледи за момент — Грей беше невъзмутим и спокоен, а Мартингейл — нестабилен и изпълнен с алкохолен гняв. И изведнъж сякаш цялото мъжество напусна графа и той отпусна рамена изморено и тъжно. Обърна се и се запрепъва обратно по коридора, подпирайки се на стената за по-сигурно.

Грей го наблюдава за момент с известно съжаление. Разбира се, че не би се зарадвал на допълнителни разправии, но вероятно малко пролята кръв щеше да донесе на Мартингейл удовлетворението, което търсеше, а на Грей — известно опрощение за греха му.

Вместо това сега се чувстваше странно празен. Вероятно трябваше да си тръгне. Вече изобщо не беше в романтично настроение. И все пак нямаше да е джентълменско от негова страна да я кара да чака. Трябваше поне да й се извини.

Обърна се и закрачи към стаята, в която го очакваше. Вратата се отвори в мига, в който той понечи да почука, и пред него застана неговата дама — ахвайки от изненада при вида му.

Грей се намръщи при вида на дамската чантичка в ръката й.

— Тръгвахте ли?

— Да, тръгвах си — дойде спокойният отговор, последван от вирване на заоблената й брадичка. — Не ми харесва да ме карат да чакам, сър.

Грей се усмихна — собствените му намерения да си тръгне се изпариха от предизвикателството, което тя представляваше за него. Той прекрачи прага, принуждавайки я да се върне обратно в стаята.

— Страхувате ли се, мила моя?

Стаята беше създадена за любовна среща. Тапетите бяха тежки и подчертано скъпи. Огромни букети от ориенталски цветя разцъфваха на копринения черен фон. Гравюрите на тавана бяха в същата златисто бежова гама като декорациите около прозорците и вратата. Тежки завеси обрамчваха прозорците, избрани специално да изолират стаята от светлината и шума на града. Подът беше от орехово дърво — лакирано и полирано до съвършенство, покрито с плюшени килими в цветовете на тапетите. Леглото — масивно чудовище с четири тежки колони — беше от резбован махагон, с тъмни завеси и златисти, подканящо отгърнати сатенени чаршафи за обитателите си.

Представи си я как го очаква тук с ясното съзнание какво ще се случи, когато той дойде. Дали това я беше притеснило? Дали беше седяла на ръба на леглото, притискайки силно бедра едно в друго в отчаян опит да потуши пламъка, който той знаеше, че е разпалил между тях?

— Обезпокоих се — осведоми го тя леко надменно. — Чакането има свойството да отблъсква.

Той се изсмя, докато затваряше вратата, заключвайки ги сами в стаята. Така му се струваше, или температурата в помещението рязко се покачи?

— Така ли смяташ. — Той се приближи към нея. — Винаги съм откривал, че колкото повече очаквам нещо, толкова по-силно го желая.

Тя не смееше да мръдне, но Грей чувстваше колко силно е изкушена да избяга в този момент. Стояха толкова близо, че телата им почти се докосваха — гърдите й се повдигаха и спускаха бързо до неговите. Цялото му същество бе напрегнато и долавяше всяко нейно трепване. Тъмните й очи срещнаха погледа му.

— Тогава трябва да ме желаете наистина силно, сър.

Нямаше как да се отрекат пламъците на желанието, които искряха в шоколадовите й очи и го привличаха по-силно от светлината — беззащитна нощна пеперуда.

— Така е. — Гласът му беше дрезгав, а тя очевидно нямаше нищо против прямотата му. — Желая те много силно.

Нежните й устни се разтвориха, но от тях не излезе нито звук. Тя просто го наблюдаваше с приласкаващ поглед и всички мисли напуснаха съзнанието му. Остана единствено желанието му да я притежава.

Искаше му се тя да свали маската си и да открие цялото си лице за него, но тогава същото щеше да се очаква и от него, а той не можеше да си го позволи. Не искаше тя да види белега на лицето му и да прочете в очите й отвращение и множество напиращи въпроси.

Той вдигна ръка и нежно я постави в основата на врата й, принуждавайки я да се приближи още към него. Дъхът й беше топъл и сладък пред лицето му, когато се наведе към нея. Тя се надигна на пръсти, вкопчена в реверите на сакото му, когато той покори устните й със своите. Отвърна на целувката му със същата страст, която той чувстваше, и когато все пак се откъснаха един от друг, той не беше единственият силно задъхан.

— Шампанско? — побърза да предложи Грей. Дали беше забелязала, че е разхлабил панделките, които придържаха роклята й? Няколко подръпвания на раменете и щеше да я съблече от изящното творение без никакви усилия. Но не искаше да избързва. Изживяваше една съвършена еротична фантазия и смяташе да се наслади на всеки миг от нея.

Той хвърли сакото си върху най-близкия стол и разкопча копчетата на елека си, докато се приближаваше към масата с изстудяващото се шампанско. Наля по чаша и за двамата и разхлаби вратовръзката си. Отново можеше да диша нормално. Господи, направо не беше на себе си!

Когато се обърна към нея с по чаша шампанско във всяка ръка, тя седеше на ръба на леглото и наблюдаваше с любопитство шията му, разголена от липсата на вратовръзка и разкопчаните копчета на яката му. Никога не бе смятал точно тази част от тялото си за особено интригуваща, но интересът й бе едновременно очарователен и възбуждащ.

Той седна на леглото до нея, а тя пое една от чашите и отпи с удоволствие. Господи, беше толкова пленително невинна, което би го забавлявало в младежките му години, но сега… сега беше просто изумително.

— Наслади се — подкани я той. — Нощта е наша.

— Така ли? — тя го погледна учудено.

Той кимна и потопи показалец в студената течност в чашата си.

— Да. — Не искаше да си помисля дори, че тя може би си имаше някого, при когото да се прибере преди изгрев-слънце. Отказваше да мисли за каквото и да било друго, освен за тях двамата в тази стая. Нищо друго нямаше значение.

Той нежно очерта контура на долната й устна с показалец, плъзвайки го само за миг между устните й. Тя посрещна спокойно изпитателния му поглед и лекичко близна върха на пръста му с език. Влажната топлина на докосването разпали до непоносимост напиращото у него желание. Тя беше изкусителка — възбуждаща комбинация от чувствени обещания и невинна почуда.

Ако преживееше тази нощ, със сигурност трябваше да благодари на Господ за подаръка, който му е изпратил, не че го заслужаваше.

Един след друг милваха контурите на лицата си. Тя нито веднъж не се опита да махне маската му, нито той — нейната. Тя сякаш разбираше нуждата му да остане скрит.

Пръстите й го милваха като нежни перушинки — топли и деликатни. Грей притвори очи и се отдаде изцяло на сладкото мъчение от изучаващите й ласки. Палецът й подразни долната му устна и той го погъделичка с език, както бе направила тя преди малко. Тя ахна от удоволствие — със сигурност най-прекрасният звук, достигал ушите му някога.

Грей стана и остави празните им чаши на масата. Приближи се отново към нея, подаде й ръка и я изправи на крака пред себе си. Шампанското я беше отпуснало и затоплило приятно, но и замаяло. Тя стоеше и с интерес наблюдаваше как Грей бавно и внимателно смъква ръкавите на роклята надолу по ръцете й. Когато те отказаха да се смъкнат повече, той окончателно разхлаби всички панделки. Роклята бавно се свлече на копринено езерце в краката й. Той й подаде ръка и тя прекрачи плата, заставайки почти гола пред него.

Нямаше фалшива скромност, нито самоуверено перчене. Тази съвършено оформена жена стоеше пред него честно и неустрашимо, докато жадният му поглед пируваше с тялото й. Тя все още беше облечена с катове фино бельо, които прикриваха тялото й, но въпреки това формите й караха устата му да пресъхва като в пустиня.

Погледът му се спря на налетите й гърди, които изпъваха ръба на красивия копринен корсет. Щяха идеално да изпълнят ръцете му — топли и нежни в дланите му. Когато вдишваше, тъмнорозовите ареоли и зърната й се издигаха за миг над дантеления ръб. Той посегна и докосна гърдите й.

— Прекрасни — промърмори и наведе глава, за да целуне нежно всяка гърда и да обсипе шията й с целувки. — Ухаеш на пролетен дъжд — прошепна, вдишвайки нежната топлина на кожата й.

— Обичаш ли дъжда? — попита го тя задъхано.

— Да. — Погледът му задържа нейния. Зениците й се разшириха още повече, когато пръстите му помилваха устните й. — Той пречиства света и след него всичко е свежо и пробудено. Толкова чисто и невинно. — Той погали долната й устна и прокара пръсти надолу по шията й. — Толкова сладко и влажно.

Тя му се усмихна изкусително.

— Какъв щастливец си, че Англия е толкова влажна страна.

Той се ухили. Дори хуморът й му приличаше на Роуз.

— Така е.

След това я целуна отново, този път с повече желание и страст, отколкото бе показал първоначално.

Пръстите му — изненадващо несръчни — успяха някак да се справят с множеството халкички, които придържаха корсета стегнат на гърдите й, докато ръцете й издърпаха ризата от панталоните му и се плъзнаха по голата му кожа. Грей се отдели от нея само колкото да съблече изцяло дрехата и да я захвърли през стаята. Когато отново посегна към нея, тя го спря, като постави ръце на кръста му. Докосването й беше толкова нежно и топло, че той въздъхна от удоволствие.

— Почакай — прошепна тя. — Искам да те докосна.

Грей отпусна ръце покрай тялото си.

— Докосвай ме. — Да бъде проклета, защото го накара да я моли, но беше толкова погълнат от желанието си към нея, че нямаше да позволи на гордостта си да му попречи да я има. Можеше да прави с него каквото си пожелае, стига да не спираше да го докосва все едно е нещо рядко и неповторимо, а не пропадналият грешник, който беше.

Тя плъзна ръце нагоре по гърдите му, проследявайки с пръсти извивките на торса му. Очерта контура на ключиците и раменете му. Изглежда контурът на тялото му я очароваше — факт, който повдигаше не само самочувствието, но и либидото му. Всеки сантиметър от кожата му пламваше от нейното докосване, сякаш тялото му оживяваше отново, възродено от нежните й ласки.

Не издържа и отново я придърпа плътно към себе си.

— Сега е мой ред да те докосвам.

Той я целуна отново, докато пръстите му сръчно развързваха връзките на долната й риза. Подръпна леко ефирния плат по раменете й и той се свлече на купчинка в краката й. Ръцете й обвиха врата му и пръстите й се заровиха в косата му, а той откъсна своите от нея, за да развърже панталоните си и да ги свали. Едва когато я вдигна на ръце и я пренесе на леглото, тя осъзна, че по тялото й няма друга дреха, освен дългите й чорапи, а той е съвършено гол.

Обходи тялото й с жаден, изпиващ поглед. Краката й бяха дълги и добре оформени с леко мускулести прасци. Бедрата й бяха заоблени, коремчето — меко. Меки къдрави косъмчета между краката й молеха за неговата ласка. Талията й беше тънка, а гърдите — пълни, увенчани с изкусителни розови зърна, които настръхнаха под изпепеляващия му поглед. Господи, тя цялата беше видение в сметаново бяло и нежно розово — толкова изумително апетитна, че пожела да вкуси всеки сантиметър от нея.

Нейният интерес към него беше също толкова неприкрит и преценяващ. Зениците й се разшириха, когато погледът й се спря върху ерекцията му, което допълнително повдигна и без друго високото му самочувствие. Не беше от мъжете, които се съмняваха в размера или твърдостта си, но тази жена го караше да се чувства като истински жребец и дори божество.

Тя посегна и го погали, а после обви пръсти по цялата му дължина. Грей въздъхна от удоволствие. Ласката й стана по-уверена и той се оттласна към нея, пулсиращ от удоволствие. Позволи й да го милва и изучава, докато не стана непоносимо и не отдръпна ръката й нежно със своята.

— Нещо погрешно ли направих? — попита го.

Той се изсмя прегракнало.

— За бога, не, просто не искам да свърша в ръката ти.

Тя се изчерви в прекрасно розово.

— Ооо.

Грей й се усмихна и докосна лицето й с пръсти. Сърцето му прескочи удар, когато я помилва, а това го изплаши.

Беше само секс — повтори на себе си. Емоционалната реакция беше предизвикана от приликата й с Роуз и защото тя изглеждаше искрено възхитена от него. Нямаше за какво да се притеснява. Нищо от това нямаше да го вълнува, когато слънцето изгрееше на другата сутрин.

Подпирайки се на лакът, Грей се приведе напред и пое с устни едно от примамливите й розови зърна. Желанието в него избухна неудържимо, когато тя изстена от удоволствие и вплете пръсти в косата му окуражително. Гърбът й се изви и когато той засмука по-силно, тя извика, притискайки сочните си устни към неговите и разтваряйки краката си за него.

Той повтори възпламеняващата игра и с другата й гърда, докато бавно плъзгаше пениса си по влажното й от възбуда влагалище. Господи, колко бе влажна и нетърпелива от бушуващото в нея желание. Беше толкова просто, толкова изкушаващо лесно да се плъзне в тясната й сърцевина и да се изгуби в нея. Но не още. Не още.

Помилва гърдите й с ръка. После надолу към заобления хълм на мекото й коремче, където описа няколко нежни кръга около пъпчето й, преди да се спусне още по-надолу към влажната и пулсираща от желание сърцевина между краката й. Не беше нужно да го моли, нито да издава какъвто и да било звук, за да знае той какво й се иска. Въпреки това леки стонове на удоволствие се изплъзваха от устните й и тя повдигаше бедра подканящо към дланта му. Един от пръстите му бавно се плъзна между гънките на топлата й женственост и бързо откри мястото, което жадуваше неговите ласки. Цялата му кръв се събра в слабините, когато показалецът му потърка малката пъпка и тялото й потръпна от удоволствие. Грей ухапа нежно зърната й и замени показалеца си с палеца, позволявайки на другите си пръсти да се плъзнат навътре между гънките на женствеността й.

Тя ахна, когато плъзна един от пръстите си дълбоко в нея. Бедрата й се вдигнаха и притиснаха към дланта му, а той я помилва в търсене на онова скрито местенце, което щеше да накара удоволствието й да избухне в неподозирани висини. Когато го откри, стана безмилостен — милваше и дразнеше, докато тя се притискаше и извиваше към дланта му, търсейки освобождението си без срам или преструвка. И тогава, докато палецът му безмилостно я водеше към забравата, той плъзна и втори пръст в нея.

Силните й мускули се стегнаха около него, приканвайки го да продължи. Тя буквално се разтапяше от ласките му и той лесно плъзгаше пръсти по влажната й възбудена плът. Собственото му тяло бе така напрегнато и стегнато от възбуда, че Грей се опасяваше да не се разпадне, но въпреки това не можеше да си откаже удоволствието да наблюдава лицето й, докато оргазмът й я помиташе. Вдигна глава, за да я погледне.

Тя пламтеше. За първи път виждаше подобно удоволствие. Гърдите и шията й бяха в същия наситено розов цвят като страните й. Нежните й устни бяха разтворени и от тях излитаха безсрамни стонове на удоволствие. Целият й гръб се извиваше като вълна, следвайки ритъма на удоволствието, което я завладяваше.

Тя беше прекрасна.

Когато Грей коленичи над нея, знаеше, че усмивката му е повече от самодоволна.

— Хареса ли ти?

— Как изобщо можеш да ме питаш подобно нещо? — тя премигна срещу него.

Грей се засмя. Опрял ръце от двете страни на главата й, той се наведе над нея и я целуна, хапейки нежно чувствената й долна устна. Намести се между бедрата й и тя с готовност разтвори крака, за да го приеме.

Посегна и се намести над възбудената й женственост — топла, влажна и пулсираща от отминалия оргазъм.

Плъзна се бавно, позволявайки й да свикне с него и да го приеме постепенно в себе си. Тя впи пръсти в гърба му и повдигна ханша си, за да определи ъгъла на проникването му. Горещата й кадифена плът го обгръщаше плътно и стегнато като ръкавица. Тя застина за миг и той си помисли… но не, уви крака около него и го притегли дълбоко в себе си.

— Господи, колко си стегната — въздъхна той и потръпна, когато най-сетне я изпълни с цялата си дължина.

— Не ти ли харесва? — тя застина под него.

Изсмя се дрезгаво.

— Любов моя, чувствам се толкова добре, че не знам колко още ще мога да издържа.

И тогава изкусителката размърда бедрата си под него, карайки го да стене от непознато досега удоволствие.

— Ах ти, пакостлива палавнице!

Тя се засмя — гърлен смях, който секна, когато той се оттласна в нея. Това щеше да я научи да не си играе с него — помисли си той. Но, о, Господи, чувството да бъде в нея беше божествено.

Всеки следващ тласък в стегнатата й кадифена мекота го приближаваше все повече и повече до ръба. Всеки път, когато тя повдигаше бедрата си, за да го приеме по-дълбоко в себе си, той губеше по малко от контрола си. Но не го интересуваше. Беше стигнал твърде далеч, за да се интересува. Отдръпваше се само за да се тласне още по-дълбоко в нея, отново и отново, докато ноктите й се впиваха в гърба му, а пръстите му стискаха чаршафите до побеляване.

Те се притискаха един към друг и телата им се сливаха. Грей не можеше да мисли, камо ли да говори. Съзнанието му беше застинало, докато тялото му оживяваше отново и отново с всяко ново и невероятно усещане. Сърцето му сякаш се раздуваше в него и разпъваше гърдите му с нарастващо напрежение. През живота си бе имал множество безсмислени еднодневни контакти с жени, но това не беше от тях. Бе имал и няколко по-сериозни увлечения, но нищо не можеше да се сравни с това.

Какво беше по-различно в тази жена? Имаше ли у нея нещо специално? Нещо друго, освен факта, че му напомняше за…

— Роуз — прошепна той.

Не се издаде, дори и да го беше чула. Слава богу! Беше недопустимо от негова страна да прошепне името на друга жена по време на интимност и той много добре го знаеше. Но нямаше много време за съжаление, защото чувстваше как тялото й се стяга под и около него, докато се подготвя за следващата вълна на удоволствие. Той се раздвижи по-яростно и дълбоко в нея, учестявайки тласъците си, докато стегнатите й мускули около члена му не разбиха контрола му на пух и прах и двамата свършиха заедно, крещейки от удоволствие в съвършен синхрон.

Единствено по божията милост успя да се отдръпне от нея в последния миг и да свърши върху чаршафите, вместо в нея.

Лежаха заедно, преплели лениво запотени тела, а дъхът им излизаше накъсан и хриплив. Можеше да са минали минути или часове. Обикновено досега Грей отдавна щеше да е облечен и далеч от местопроизшествието, но този път не бързаше и когато любовницата му започна да се отдръпва от обятията му, той я спря.

— Не тръгвай още.

Тя го погледна и, о, по дяволите, сигурно беше забелязала колко е отчаян, защото не каза нищо, а просто легна обратно и му позволи да я притегли към гърдите си.

Грей помилва с устни копринената кожа на голото й рамо.

— Искам да те видя отново.

— Не смятам, че това е добра идея.

Той обхвана брадичката й с ръка и обърна лицето й към себе си, така че тя бе принудена да срещне погледа му. Не го интересуваше дали го смята за патетичен или отчаян. Нищо друго нямаше значение, освен желанието му да я покори.

— Моля.

— Кога? — Гласът й беше леко остър, доста по-различен от дълбоката гърлена мелодия, която бе звучала в ушите му неотдавна. Проклятие — дори звучеше като Роуз.

— Точно след една седмица — отвърна, а сърцето му ликуваше от радост. — Преди това няма да мога да се измъкна.

— Добре — съгласи се тя. — Къде?

— Тук. В същата тази стая. Аз ще уредя всичко.

Тя кимна.

— Тук. След една седмица.

Грей се усмихна. Последните й думи прозвучаха почти ентусиазирано.

— Благодаря ти.

След което, за да не реши тя, че думите му й дават свобода да си тръгне, той я придърпа към себе си и отново покри тялото й със своето. Целуваше я нежно, търпеливо и внимателно, давайки на сетивата й възможност да се възстановят напълно, преди отново да я съблазни и обладае. Целуваше лицето по ръба на маската й, шията й и най-накрая устните й, докато тя не се раздвижи нетърпеливо под него, притискайки бедрата си в неговите.

Люби я повторно и след това, когато и двамата отпуснаха напълно изтощените си от любовната игра тела, той си позволи рядкото удоволствие да заспи в обятията й. Откога не беше прекарвал нощта с жена? Много отдавна. Беше забравил какво блаженство е да има нежно и меко тяло, притиснато до своето, колко несравнимо прекрасно е да чувства пълното й задниче, опряно в бедрата си.

Докато се унасяше, осъзна, че дори не знае името й, за да може да я потърси, ако не се появеше тук след седмица. Ако променеше решението си, щеше да я изгуби завинаги. Част от него знаеше, че ще преодолее разочарованието, ако тя предпочете да не спази обещанието си. Друга част обаче…

Тази част го накара да я прегърне с ръце и крака и здраво да я притисне към себе си.

Зазоряваше, когато Роуз Данвърс отвори очи.

Мили боже, как изобщо си бе позволила да заспи? Трябваше отдавна да е тръгнала, ако искаше да хване първия влак — ако искаше да заблуди майка си, че е прекарала цялата нощ в леглото си.

Не можеше да губи нито миг повече в съзерцание на спящия Грей, който похъркваше леко и от време на време въздишаше насън.

Ако трябваше да бъде искрена — можеше да остане така завинаги. Той беше толкова прекрасен, че сърцето й се късаше. Маската му не успяваше да скрие нищо от нея, защото още преди години бе запомнила всяка черта, бръчица и бенка на лицето му. Дори назъбеният белег не успяваше да разруши съвършенството, което се излъчваше от цялото му същество. Очите му бяха затворени, но когато се отвореха, бяха най-чистото и прекрасно синьо с лека закачка от пролетно зелено. Носът му бе прав и симетричен, скулите — високи, а челюстта — широка и силна. Но най-много обичаше устата му. Обичаше начина, по който се движеха устните му, когато говореше, и как се извиваха, когато се усмихваше. Но най-много обичаше да ги чувства върху своите.

Благодаря ти, Господи. Благодаря ти за този подарък.

Не можа да се сдържи и го докосна още веднъж за последно, макар да рискуваше да го събуди. Нежно отмести кичур коса от челото му, разтърквайки между пръстите си копринените тъмни къдрици.

Случи ли се наистина тази нощ, или беше само сън? Наистина ли бе отдала невинността си на единствения мъж, когото боготвореше? И наистина ли го чу да прошепва името й, или беше илюзия на сърцето и плод на копнежите й?

Толкова много мисли се гонеха в съзнанието й, че тя не можеше да улови нито една. Беше направила, каквото беше решила, и нямаше да съжалява нито за момент. Ако имаше последици, щеше да ги посрещне. Тя не очакваше нищо от Грей, но се надяваше…

Надяваше се, че ще успее да преживява всеки следващ ден, без желанието й към него да я разкъсва във всяка будна минута. Вероятно сега щеше да бъде свободна. И все пак се беше съгласила да се видят след седмица. Това не беше свобода, това беше началото на афера. Афера, която не можеше да си позволи да продължи. Беше твърде рисковано.

Измъкна се тихо от леглото с треперещи крака и изтръпнали мускули. Пулсирането между краката й подсказваше, че не е сънувала и нощта е била истинска. Облече се възможно най-бързо. Щеше да оправи косата си в една от стаите за отдих на долния етаж, преди да си тръгне и да наеме карета.

На вратата се поколеба, поглеждайки назад към мъжа в леглото. Беше някак погрешно да си тръгва, докато той спи, без да му остави нещо от себе си. Тя се наведе и откъсна една роза от бродерията на роклята си. Бяха толкова много, че никой не би забелязал, дори да липсваше дузина, още по-малко една. Постави червения копринен цвят на масата до вратовръзката на Грей.

Така той щеше да знае, че е бил в мислите й, когато си е тръгнала.

След това погледна за последно към мъжа, променил живота й завинаги, преди да отвори тихо вратата и да се измъкне навън. Избърза надолу по стълбите, провери външния си вид, както беше планирала, и изтичала улицата, за да си хване карета. Покрай клуба имаше постоянен поток и не й се наложи да чака. Очевидно не беше единствената, която си тръгваше от „Сейнт Роу“ призори.

Даде адреса на гарата на кочияша, изкатери се в каретата и се отпусна на меките възглавнички.

Каретата дори не бе стигнала края на улицата, когато сълзите потекоха по страните й. Какво, по дяволите, не бе наред с нея? Току-що бе преживяла най-невероятната нощ в живота си — неповторимо любене с мъжа, който обсебваше мечтите й и я караше да се чувства толкова невероятно щастлива, колкото никой друг.

Тогава защо се чувстваше толкова ужасно?