Катрин Смит
Невинна съблазън (26)

Двадесет и четвърта глава

Стотици очи следяха движенията му като лешояди, но нито един от тях нямаше значение. Само един поглед имаше значение за Грей в този момент.

Имаше смисъл само ако той беше единственият гост без маска тази вечер. Беше се крил толкова дълго време, че имаше нуждата да се пречисти публично, заявявайки личността си. Заслужаваше това грубо любопитно внимание. А и се нуждаеше от него в някаква степен.

С високо вдигната глава, той закрачи през залата, а хората се отместваха да му сторят път. Не се отдръпваха достатъчно и можеше да чуе коментарите им.

— Що за наглост!

— Видя ли белега?

— Винаги е знаел как да направи впечатление.

— Толкова е привлекателен!

Грей спря да слуша. Нямаше значение какво казват. Имаше значение единствено да открие Роуз и някак си знаеше, че тя ще го очаква в края на своеобразната процесия — ще го остави сам да извърви пътя си, както имаше нуждата да направи.

— Добра вечер, Ваша светлост! — поздрави го познат женски глас. — Колко се радваме на присъствието ви тази вечер.

Погледът на Грей се премести към жената от дясната му страна. Лицето й бе почти изцяло покрито от маска с паунови пера, но той разпозна челюстта и цвета на косата й. Напрегнатата тишина, която се възцари сред тълпата зяпачи потвърди самоличността й. Тя направи реверанс пред него, сякаш наистина бе благородник. Удивително бе какво правеше титлата дори за най-долните хора.

— Лейди Дуейн — отвърна той и се поклони на домакинята. Тя наистина бе смела и добра жена. Не просто го прие на бала си, но му позволи да я заплюе, ако пожелае, заклеймявайки я веднъж завинаги като виновна за нападението му. — Благодаря ви, че ме приехте.

Тя се изправи с усмивка и се обърна към онемялата от изумление тълпа.

— Негова светлост, херцогът на Рейтън, направи най-голямото индивидуално дарение тази вечер. Благодарение на него догодина децата ще се радват на обновено училище. — Когато заръкопляска, немалко хора се присъединиха към нея.

В този миг светът спря и за него нямаше нищо друго, освен Роуз, която се бе промъкнала през тълпата, за да застане пред него. Грей забрави за лейди Дуейн. Забрави всичко, освен Роуз.

Тя носеше маска, но дори да не бе разпознал дрехата и косата й, нямаше как да я сбърка. Познаваше аромата и извивката на устните й. Познаваше я заради начина, по който присъствието й до него караше сърцето му да пее.

Тя го наблюдаваше, неспособна да прикрие изненадата си дори зад маската.

— Защо си тук?

Грей й се усмихна. Дали беше забелязала, че е сложил на бутониерата си розите от роклята, която тя носеше на първата им среща?

— Защото те ценя повече от коня си, богатството си и гордостта си.

Веждите й се сключиха объркано.

— Това пък какво значи?

— Нали тези качества очакваше от съпруга си, или бъркам?

Лицето й се отпусна и в очите й прочете разбиране.

— Да, вярвам, че беше така. И дойде дотук, за да ми кажеш това?

Той се засмя. Лицето й сияеше под маската, а очите й овлажняваха издайнически. Късаше сърцето му и го караше да пее едновременно, още повече че самият той бе отговорен за това.

— Не. Дойдох да танцувам със съпругата си. И да направя това.

Наведе се и я целуна пред цялата зала. Не се интересуваше, че всички ги виждат и възклицават. И въобще не го интересуваше дали поведението му е прилично, или не.

Той беше херцог, по дяволите. При това скандален.

Когато прекъсна целувката им, Роуз отвори очи. Дъхът й беше забързан и ритмичен.

— Много се радвам, че си решил да не чакаш за това, докато се прибера у дома.

— Ще танцуваме ли? — Грей й предложи ръката си.

— Няма музика — отвърна, но прие без колебание.

Оркестърът беше замлъкнал, когато той влезе и сега само едно негово кимване към тях бе достатъчно да накара музиката отново да изпълни залата.

— Е, проклет да съм, ако не виждам правилно! Някои неща никога не се променят. Ти си все така арогантен!

Тъмнокос синеок мъж с елегантна осанка се изправи пред него ухилен до уши. Отне му секунда по-дълго от необходимото, за да го разпознае.

— Ейдън?

Братовчед му прие протегнатата му ръка и се здрависа силно с него.

— Радвам се да те видя, Грей, мътните да те вземат! — След това се обърна към Роуз. — Моля да извините кръчмарския ми език, Ваша светлост. Просто се радвам да видя съпруга ви.

Грей също се радваше да го види, както осъзна с изненада. Може би приятелите му не го бяха изоставили, все пак.

Мамка му, гърлото му отново се стегна.

— Няма нужда от извинение — намеси се Роуз ведро. — Винаги се радвам да се виждам със семейството. Вероятно няма да имате против да се присъедините към нас за вечеря в Рейтън Хаус в скоро време?

Ейдън й се усмихна с радост.

— За мен ще бъде чест, благодаря ви. Оставям ви да танцувате и ще говорим по-късно, Грей!

Грей отведе Роуз на дансинга и се присъединиха към другите двойки, но той така и не намираше думи да изрази емоциите си. Въпреки това Роуз явно го разбираше, защото нежно стисна ръцете му в своите.

Не бе танцувал отдавна, но въпреки това помнеше стъпките и водеше уверено. Двойките около тях се отнасяха към тях с любезно любопитство или ги наблюдаваха подозрително, в очакване да им поникнат рога и опашки.

Така или иначе — никой не беше откровено груб към него или Роуз, а това беше единственото важно нещо.

По-късно се видя и с Уестхейвър Блекбърн, който също се радваше, че го вижда.

— Помислих, че сме те изгубили — призна му поверително, както по-късно Роуз сподели с Ева. — Когато помоли прислугата си да ни отпрати със заръката да не се връщаме никога повече.

Грей се намръщи.

— Не си спомням подобно нещо, но бях така упоен с лауданум, че може да съм наговорил какви ли не глупости, които не мисля. Моля да ме извиниш, старче.

Приятелят му просто сви рамене.

— Няма значение. Нямам и съмнение какво те е върнало обратно от света на мъртвите — добави той и кимна към Роуз. — Тя е прекрасна жена.

Приятелят му си тръгна едва след като изкопчи от Грей невероятното обещание, че ще се присъедини към него в клуба му някоя вечер. Едва ли щеше да се случи скоро, но един ден Грей може би щеше да отиде. Стъпка по стъпка, щеше да се върне към живота.

Ева се извини и остави Роуз на съпруга й. Тя хвана ръцете му със своите и го погледай с блеснали очи.

— Хайде да се прибираме — помоли го.

— Вече? — Той повдигна учудено вежди. — Мислех си, че ще искаш да постоиш по-дълго.

Тъмните й очи засвяткаха опасно.

— Не, предпочитам да те отведа вкъщи, където жените не могат да те зяпат както хиени — пиленце.

Той се засмя звучно, с което привлече още внимание.

— Със сигурност съм по-опасен от пиленце?

Тя се усмихна на свой ред.

— Като кутре, може би?

Приближи се и се притисна към нея много неприлично, но не го интересуваше — клюкарите и без това вече ги обсъждаха.

— Само заради това ли искаш да ме отведеш у дома? За да ме защитиш?

Погледът й стана палав.

— Днес получих новия брой на „Сладострастие“. Надявах се, че мога да ти почета.

И изведнъж в залата стана много по-топло.

— Да вървим тогава.

Той я хвана за ръка и я поведе към изхода. Хора ги спираха по пътя, за да го поздравят, така че изминаха поне петнадесет минути, преди да успеят да се откъснат от тълпата. На изхода се сблъскаха с Виен ла Рийо.

— Монсеньор и монсеньора Рейтън! — възкликна тя и скръсти ръце под апетитно подчертаните от роклята си гърди. — Най-сетне си тръгвате от клуба ми заедно, нали?

Грей й намигна.

— Най-сетне. Но някой ден може отново да поискаме стая.

Французойката се усмихна, сляпа за очевидното смущение на Роуз.

— Но, разбира се! Подарък за годишнината ви от клуба, Ваша светлост.

Той й благодари и се сбогува.

— Тя знаеше? — Роуз прозвуча учудена, докато слизаха по стълбите. — Как би могла да знае?

Грей сви рамене.

— Тази жена изглежда знае всичко, което се случва тук.

Бяха във фоайето, когато се появиха Арчър с майка му и Бронте.

— О, не! — Възкликна брат му с театрално разочарование. — Нима мислеше, че ще се измъкнеш, без да ни поздравиш? — А след това прошепна на Грей. — Толкова много се гордея с теб, че мога да те ударя!

— Недей! — Грей го отдалечи внимателно от себе си и срещна светналия му поглед с буца в гърлото си. — Но ти благодаря.

Майка му също го прегърна, така преливаща от емоции, че започна да подсмърча. Грей не знаеше какво да направи, но Арчър й подаде кърпичката си, а Роуз я отведе настрани, за да се съвземе.

Грей остана насаме с Бронте, която също изглеждаше готова да се разплаче, но сините й очи премигваха ожесточено под маската.

— Така — започна той твърдо, — нека с теб си изясним нещо сега. Не ме интересува, че вече си помолила Арчър. Не ме интересува какво иска семейството на младоженеца ти или кого се опитваш да предпазиш. Аз ще те заведа до олтара и ще те предам на Александър или просто няма да има сватба. Разбрахме ли се!

Устните на сестра му потрепнаха и за момент той се ужаси, че не е бил прав за нея, но тогава тя се хвърли да го прегърне със смях.

— Обичам те! — прошепна в ухото му и го целуна по бузата.

Изчезна, преди Грей да успее да я прегърне в отговор, което беше добре, предвид паренето, което чувстваше в собствените си очи.

— Утре ще бъдем на първа страница на всички клюкарски издания — сподели Арчър с повече ентусиазъм, отколкото се полагаше.

— Без съмнение — съгласи се Грей. — Опасявам се обаче, че произведох достатъчно материал за една вечер. Да вечеряме вкъщи утре?

Семейството му прие поканата с удоволствие и видима гордост, а след това се сбогуваха и ги оставиха насаме с Роуз. Едва се бяха настанили в каретата и той каза на кочияша къде да ги откара, когато тя се настани в скута му и обви ръце около него.

— Защо дойде тази вечер? — Попита го. — Като изключим факта, че най-сетне си осъзнал, че ме обичаш.

Грей посегна към панделките на маската й със смях. Коприната се спусна, за да разкрие красивото нежно лице пред него.

— Липсваше ми — отвърна простичко и искрено. — И беше права. За всичко. Уморен съм да се нося като труп през живота. Искам да живея истински отново с теб.

Една сълза са спусна по лицето й.

— Мисля, че това е най-романтичното нещо, което някога си ми казвал.

— Имам и още — ухили се той.

— Уморих се от приказки — каза тя и постави пръсти на устните му. Целуна го бавно, дразнейки устните му със своите, а после плъзна език между тях, за да си поиграе с неговия толкова изкусно и чувствено, че ръцете му бяха готови мигновено да разкъсат полите й.

Когато стигнаха в Мейфеър, той беше разрошен, роклята й — намачкана, а възбудата му заплашваше да скъса ципа на панталона му.

— Не мога да повярвам, че дойде — призна му тя, когато влязоха прегърнати в къщата. — Толкова се гордея с теб.

— Нямаше да мога да го направя без теб.

— Направи това заради себе си, не заради мен — възрази тя нежно.

Може би беше права, а може и да не беше. Грей не искаше да обсъждат това тази вечер.

— Това е само началото — обеща той. — Ще идвам с теб навсякъде, където пожелаеш. С мярка.

Роуз се засмя.

— Разбира се. Не можем да си позволим да присъстваш на мюзикъл само за да ми угодиш, нали? — Погледна го внимателно. — Знаеш ли, мисля, че в най-скоро време ще предпочета да прекарвам повече време у дома. Времето, което прекарвам извън обществото има своите доста очарователни аспекти.

— Да — съгласи се той, замислен за всички онези неща, които двамата можеха да правят един на друг у дома. Сами. — Трябва да има мярка във всичко.

В спалнята им той я съблече нежно и внимателно, докато тя изгаряше от осезаемо нетърпение под пръстите му.

— Бързаш ли за някъде? — подкачи я той.

Отмъсти му, като се заигра са възела на вратовръзката му, облечена само в долната си риза и чорапите. Имаше чувството, че ще полудее, когато тя бавно отърка бедрата си в неговите. Членът му бе толкова твърд, че можеше да го използва за закачалка и нуждата да потъне в нея го изгаряше.

Въпреки това, като изкусен любовник, умееше да бъде търпелив, а влюбеният мъж знаеше, че удоволствието на жената винаги е на първо място. Така че колкото и да бе възбуден, Грей не бързаше да изконсумира докрай най-хубавата вечер в живота си.

Останал само по панталони, той пренесе Роуз и я постави на леглото. Покатери се до нея и я придърпа в прегръдката си, с лице към него.

Топли нежни пръсти докоснаха внимателно белега, който разполовяваше лицето му. Странно, но цяла вечер не се беше сетил за него. Всъщност почти бе забравил, че го има.

— Чух те онази нощ — призна той смутено. — Когато ми каза, че ме обичаш.

— Мислех, че си заспал. — Тя наклони глава изпитателно.

— Не. — Отвърна на погледа й и вдигна ръка да я погали по лицето. — Трябваше да ти го кажа още тогава, но те обичам, Роуз. Обичам те страшно много.

Усмивката й беше леко самодоволна.

— Знам. — Целуна го жадно. — А сега ме люби.

Цялото му тяло откликна на молбата й.

— Възнамерявам да го направя, но има нещо, което искам да направя преди това.

— Какво е то? — намръщи се Роуз.

Грей извади новия брой на „Сладострастие“ изпод възглавницата й, където го беше прибрал, преди да отиде на бала.

— Тук има един разказ, който много искам да ти прочета.