Катрин Смит
Невинна съблазън (16)

Четиринадесета глава

— Трябваше да ти кажа — призна майка й. — Съжалявам.

Двете седяха една срещу друга на леглото й с чаши чай в ръце, опитвайки се да отпуснат натрупаното напрежение и да се успокоят.

— Оценявам това — отвърна Роуз и се осмели да я погледне. — Защо не го направи тогава?

За първи път, откакто влезе в стаята й, майка й я погледна в очите. Погледът й беше изпълнен с тъга и съжаление.

— Знаех колко искрено обичаш и уважаваш баща си. Не исках да променям представата ти за него.

Роуз кимна. Разбираше. Не беше съгласна с постъпката на майка си, но я разбираше.

— Вярно ли е, че Грей го е намерил? — Не беше въпрос, който наистина искаше да зададе, защото знаеше отговора.

— Да. Все още си спомням ужаса, изписан по лицето му, когато дойде да ме намери.

Господи! Горкият Грей. Горката й майка.

— Съжалявам, че е трябвало да преживееш всичко това сама, майко. Ако знаех, можех да ти бъда утеха.

Майка й се пресегна и я погали по ръката с усмивка.

— Ти ме подкрепяше толкова много, мила моя. Толкова много.

Роуз й прости, разбира се. Моментът, в който майка й призна, че е трябвало да й каже, случилото се вече не изглеждаше толкова драматично.

Беше прикрила истината от благородни подбуди — в опит да запази доброто мнение на Роуз за баща й и нейната обич към него. Истината не я караше да го обича по-малко, но определено промени преценката й за него. Винаги го бе смятала за силен, а сега знаеше истината.

Това, което баща й беше извършил, бе ужасно, но тя нямаше да обвинява майка си за това. Ако трябваше да се ядосва на някого, това беше баща й. Как смееше да се отказва и просто да ги оставя да се справят сами! Да ги кара да се изправят пред едновременния скандал от фалита и самоубийството му. И как бе могъл да принуди най-близкия си приятел да оправя кашата, която сам бе забъркал, поемайки под закрилата си не само неговата вдовица, но и дъщеря му?

В светлината на новата информация Роуз не можеше да се начуди как и защо Грей изобщо я желае. Как можеше да е привлечен от нея, когато тя буквално му бе натресена като воденичен камък, от който няма възможността да се отърве?

Можеше да им откаже подкрепата си, но не го бе направил. Можеше просто да им даде необходимите средства и да спре да се занимава с тях, но не го бе сторил. Беше направил толкова много за тях през годините и доскоро Роуз се надяваше, че един ден ще открие начин да му се отплати за добрината. Сега вече знаеше, че това няма как да се случи някога. Нямаше как да се отплати за приятелството му.

Нямаше как и да го мрази или презира заради отказа му отново да излезе сред обществото. Не и сега, когато осъзна каква страхливка може да бъде самата тя.

Минаваше полунощ. Беше сама в леглото си и не можеше да заспи. Беше неспокойна и объркана. Не можеше да се отърси от чувствата, че има нещо, което трябва да направи — като сърбеж под кожата й, който не можеше да успокои, колкото и да се чешеше.

Трябваше да вземе мерки.

Роуз се измъкна изпод завивките и пристегна халата около себе си. Боса, тя запристъпва внимателно по коридора към срещуположното крило, където беше стаята на Грей.

Тя почука внимателно, макар в тази част на къщата да нямаше друга жива душа, която да я чуе или да види скандалното й поведение. Макар че тя не чувстваше нищо скандално в това да отиде при Грей, макар и с ясното намерение да го съблазни.

Той отвори вратата след минута, облечен единствено в чифт тъмни панталони и халат от тъмносиня коприна.

— Роуз.

Не звучеше изненадан. Не звучеше и разочарован. Сякаш се беше надявал, че тя ще дойде, но очакваше от нея да прояви здрав разум и да не го направи.

— Мога ли да вляза? — попита го тя тихо.

Грей огледа коридора зад нея. Роуз знаеше, че няма никого, но въпреки това оцени загрижеността му.

— Не е редно.

— Има ли значение? — усмихна се тя.

Грей не отговори, но отстъпи настрани, за да я пусне.

— Говорих с майка — каза му тя, когато се шмугна в уютната топлина на стаята му. — Не съм й сърдита, ако от това се опасяваш.

— Не съм си го и помислял — отвърна той простичко и затвори вратата след нея. — Знаех, че ще оправиш нещата помежду ви.

Роуз се обърна и скръсти ръце пред гърдите си, за да не си играе нервно с колана на халата си. Насили се да го погледне в очите.

— Чувствам се, сякаш трябва да оправя нещата и помежду ни.

Той поклати глава. Светлината от лампата караше сенките в тъмните му коси буквално да оживеят. Нима беше започнал да посребрява на слепоочията?

— Не трябва.

Пристъпи към него, а ръцете й бяха отпуснати с длани, свити в юмруци, покрай тялото й.

— Не, трябва. Майка и аз сме ти били натресени насила и ти винаги си се държал чудесно с нас, докато аз бях абсолютна харпия към теб.

Той се усмихна на избора й на думи.

— Харпия. Не бих избрал точно това описание, но добре. И никога не съм възприемал майка ти и теб като товар. Искам да знаеш това.

Беше й трудно да повярва, но точно сега нямаше да спори за това.

— Бях ужасна към теб и съжалявам за това. Не трябваше да те прелъстявам, както направих.

Чертите му се отпуснаха в лека усмивка.

— Участвах напълно доброволно.

— Но вече не — напомни му тя и лицето му отново се стегна в сериозна маска. — Не и откакто захвърлихме маските.

— Не. Оттогава вече не. — Той избягваше погледа й.

Пристъпи още по-близо към него.

— Мислех само за собствените си желания и те заблудих, съзнавайки, че ако знаеш истината, ще постъпиш достойно и ще ме отблъснеш.

Погледът му отново прикова нейния.

— Вторият път знаех истината. Мисля, че знаех още първата вечер, Роуз, но просто не исках да си призная.

Тя се намръщи. Това не беше ново разкритие, но преди не го бяха осъждали така искрено.

— Защо? Какво в мен ме прави дори малко желана?

Не си просеше комплименти, а наистина искаше да разбере. Точно в момента не се чувстваше особено привлекателна.

Смехът му не беше от радост. Той преодоля и малкото разстояние помежду им и обхвана лицето й с топлите си длани.

— Глупаво момиче. Ти си всичко най-хубаво в живота. Не го ли знаеш?

Искаше да поклати глава в знак на пълно несъгласие, но се страхуваше, че той ще я пусне.

— Не. Аз съм манипулативна и разглезена. И освен това мисля само за собственото си щастие.

— Ти си добра, сладка и вярна. — Погали нежно скулите й. — Всичко, което аз не съм. Всичко. Искам те толкова силно, толкова много, че вероятно ще полудея преди края на Сезона.

Дъхът секна в гърлото й.

— Аз не се чувствам добра, сладка или смела. Чувствам се ужасно, Грей. Просто ужасно. — Тя хвана китките му с ръцете си. — Баща ми ни глезеше, не отказваше нищо нито на мен, нито на майка ми. Заради нас пропиля богатството си. Заради нас погуби живота си.

Грей я притегли в обятията си, но тя забеляза измъченото му лице. Беше топъл и тя се почувства закриляна, когато опря лице в гърдите му и обви ръце около кръста му. Това беше нейното убежище. Той беше нейният дом.

— Баща ти, мир на праха му, почина, защото нямаше никаква представя как да ръководи делата си, не заради нещо, което ти си направила. Предпочете да отнеме живота си, защото му беше по-лесно да се откаже от теб, отколкото да се чувства виновен пред теб. Вината е негова, не твоя.

Сълзите изпълниха очите й и преляха по страните й. Тази нощ плака толкова много, че я болеше глава, но въпреки това не можеше да се спре.

— Той ми каза да стоя далеч от теб.

Силните му ръце погалиха гърба й успокоително.

— Трябваше да го послушаш.

Роуз вдигна лице, за да го погледне.

— Но тогава нямаше никога да разбера какво е да съм истински щастлива.

Зениците на Грей се разшириха от учудване и за момент той изглеждаше млад и раним.

— Не казвай това. Аз те направих нещастна.

Тя се усмихна тъжно.

— Истина е, но пък онези нощи с теб в „Сейнт Роу“? За мен това беше истинско щастие. Най-голямото, което някога съм познавала.

Той отвори уста да възрази, но тя постави пръсти на устните му, за да му попречи.

— Не казвай нищо. Знам, че не е нещо, което искам да чуя.

Грей се намръщи и посегна да премести ръката й от лицето си. Преплете пръстите си с нейните. Цялото му тяло гореше по-силно от огъня, на който тя се беше изсушила преди няколко часа. Топлината попиваше в тялото й, изпълваше крайниците й и караше цялото й същество да трепти от живот. В прегръдката им нямаше нищо съблазнително, но тя цялата копнееше за него. Искаше да го приеме в себе си още веднъж и така да го бележи завинаги като своя собственост.

Да го направи недостъпен за никоя друга.

— Аз също бях щастлив — призна нежно той. Думите му бяха толкова тихи, че нямаше да повярва дали ги е изрекъл, ако не бе видяла устните му да се движат. — Бог да ми е на помощ, но заради теб забравям всяка клетва и всяко обещание, които някога съм давал.

Роуз не възрази, когато той пусна ръката й, за да зарови пръсти в косите й.

— Караш ме да се чувствам като променен човек — каза й той прегракнало. — Като добър човек. Като достоен мъж, а не като егоистичното копеле, което не заслужава да бъде обичано.

Очите й горяха, но Роуз успя да потисне сълзите.

— Ти си добър човек — прошепна тя. — Най-добрият, когото познавам.

Кой друг би се откъснал доброволно от обществото, само за да е сигурен, че няма да се завърне към начин на живот, който иска да загърби напълно?

— Не трябва да говориш такива неща.

— Защо? Вярвам в думите си.

— Защото когато ги изричаш, аз искам да вярвам в тях.

Наведе глава и я целуна.

 

 

Не го отблъсна и не се опита да го удари. Дори и да го беше направила, Грей нямаше никакво намерение да я пусне.

Беше безумие да я целува, камо ли да предприема нещо повече, но отдавна вече не го беше грижа за това. Нямаше по-правилно чувство от това да държи Роуз в обятията си, да я целува и да чувства как тялото й тръпне за неговото.

Устните й бяха сладки и топли, когато плъзна езика си между тях. Пръстите му се оплитаха в косата й, докато се наслаждаваше на бавната чувствена целувка. Беше ненаситен за нея, за тялото й и удоволствието, което изпитваше, когато се сливаше с нея.

Усещаше мекото й женствено тяло чувствено напъпило в ръцете си и не можеше да се откъсне от нея. Беше толкова доверчива и всеотдайна. Позна тези й качества още преди години, докато се грижеше за него след инцидента. Знаеше слуховете за него, беше го виждала в най-лошите му моменти и въпреки това го желаеше. Какви благородни качества виждаше тя у него и как изобщо ги беше открила си оставаше загадка за него, обгърната в искрения му страх, че тя не вижда истинската му същност, а някаква негова версия, възможна единствено в нейното съзнание.

Но дори страховете му не бяха способни да го спрат да я целува така, сякаш това беше последният ден от живота му. И когато нежните й силни ръце започнаха да милват гърба му, той изстена от удоволствие.

Същите тези изкусителни ръце се плъзнаха по гърдите му и разтвориха халата му. Господи, докосването й беше подлудяващо нежно и чувствено. Сръчните й пръсти изследваха, рисуваха и милваха тялото му, освобождавайки го от дрехите му. Пусна я за миг, за да остави халата си да се свлече от раменете му на купчинка в краката им.

Роуз го докосваше, сякаш бе произведение на изкуството — нещо рядко и ценно, което виждаше за първи път и не можеше да му се нарадва. А това беше толкова възбуждащо и неустоимо дори за мъж, така опитен в любовното изкуство, колкото беше той. И преди жените се бяха отнасяли към него като към любим любовник, но никоя досега не го бе карала да се чувства така, както Роуз. Може би, ако беше почувствал нещо подобно и преди, нямаше така безцелно да сменя любовниците си години наред.

В този момент той отказа да назове непонятното ново чувство.

Голите му ръце се сключиха около сочното й тяло като капан — затвор, от който нямаше намерението да я пусне. Беше облечена с прекалено много дрехи, но той скоро щеше да я избави от тях. Целува я бавно по цялото лице, вкусвайки солта на сълзите по кожата й. Ръцете му се спуснаха надолу и обхванаха закръгленото й дупе, стискайки жадно апетитните й извивки. Искаше да я целуне и там — в свивките на бедрата й и по дупето. Щеше да я целува навсякъде, изкусно и съблазнително, докато не започнеше да го моли да я обладае и да спре агонията й.

Искаше да чуе виковете й, когато я докара до оргазъм, да почувства прилива на адреналин и чисто удоволствие от факта, че й е доставил блаженство, което не е изпитвала с друг мъж. И поне тази нощ щеше да се остави да вярва, че никой друг мъж няма да може да запали страстта й така, както той.

Този последен път. Само този път и щеше да я пусне.

— Съблечи ме — чу той прошепнатото й желание.

Грей потрепери от съблазнителната дрезгавост на възбудения й глас. Беше безсилен срещу това и нито за миг не си помисли да не се подчини. Без да откъсва поглед от разтопения шоколад на очите й, той нежно прокара пръсти по раменете й, освобождавайки я с това просто движение от халата й.

Тялото й се разкри пред него, изваяно до съвършенство и изящно подчертано от тънката бледа копринена нощница, която изкусно прилепваше по всички изкусителни извивки и заоблености. Платът бе опънат от настръхналите й зърна, които прозираха тъмнорозови и твърди от възбуда под ефирната материя, умоляващи да бъдат докосвани. Не се поколеба да изпълни молбата им и прокара пръсти по чувствителните връхчета, докато с другата си ръка бавно смъкваше презрамките на дрехата от раменете й.

— Мога да те гледам така вечно — призна той, когато нощницата й се свлече на пода върху халата.

— Гледай, нямам против — отвърна тя. — Но бих предпочела и да докосваш.

В гласа й нямаше следа от игра, нито от опит за съблазняване — само искрено желание, което го разтърси из основи.

Вдигна я на ръце и я отнесе до леглото си. Остави голото й тяло върху чаршафите и се отдръпна. Погълна чувствените й извивки с жаден поглед, докато събуваше панталоните си. Когато се изправи отново, пълният обем на ерекцията му се разкри пред очите й така, както нейната голота пред погледа му.

— Всички мъже ли са толкова прекрасни голи, колкото си ти? — попита тя с усмивка.

Грей й се усмихна в отговор.

— Не — отвърна той. — Аз съм изключителен представител на мъжкото съвършенство — откъде, по дяволите, трябва да знам как изглеждат другите мъже, когато са голи?

Роуз сви рамене и се засмя.

— Имаш по-добри шансове да знаеш от мен.

Той се качи на леглото и се отпусна до нея.

— Не мога да ти кажа. Мога единствено да призная, че не съм виждал по-прекрасна жена от теб.

Целуна връхчето на носа й и собственически постави длан върху заобленото й коремче.

Нежна розовина обля страните й.

— Лъжеш.

Той поклати глава, сериозен до болка.

— Не и за това.

След това я целуна, защото не искаше да рискува да развали момента с безсмислени разговори.

Или да каже нещо, което не трябва да се изрича.

Грей не можеше да се насити да я докосва. Не можеше да задържи ръцете си на едно място за повече от няколко секунди, защото искаше да изследва всеки копринен сантиметър от кожата й. Докато не се подпря на лакът и не плъзна свободната си ръка между краката й — не можеше да чака повече, за да почувства влажната й топла възбуда.

Роуз с готовност разтвори краката си за него, давайки му пълен достъп до удоволствието между тях. Грей плъзна един прът в нея и изръмжа, когато сърцевината й се стегна жадно около него, приветствайки действията му. Палецът му погали гънките около клитора й и намери малката възбудена пъпка, която потръпна при допира му. Бедрата й се повдигнаха, петите й се забиха в леглото, за да посрещне ласките му, стенейки под устните му. Господи, това беше музика за ушите му.

Целуваше бавно устните, шията й, раменете, преди да се наведе към гърдите й. Пое едно настръхнало зърно между устните си и го засмука жадно и дълбоко, преди да го подразни леко с език. Тя стенеше и се извиваше под него, разтваряйки краката си още по-широко, докато пръстите му я галеха все по-настойчиво.

— Това е задоволяване с ръце — изръмжа той, като срещна натежалия й от желание поглед. Господи, тя изглеждаше като Афродита — богиня на удоволствието и желанието. — Правят това в разказите, които четеш, нали?

— Да — прошепна тя и притисна бедра около ръката му.

Той се усмихна.

— А искаш ли да ти доставя удоволствие с устни, Роуз? — Лично той намираше определението фелацио за безумно, затова цялото му същество откликна с радост, когато видя страстта в очите й, предизвикана от невинното му предложение.

— Да. — Едва чу задавения й от желанието шепот.

Грей облиза зърното й за последен път.

— Кажи моля.

— Моля те — изстена Роуз.

Грей се спускаше надолу по тялото й, когато дочу шумове в коридора пред стаята си. Едва успя да разпознае и гласове, преди романтиката да се изпари окончателно.

Врата на стаята му се отвори рязко и Грей реагира, без да се замисли, опитвайки се да предпази Роуз с тялото си. Лежеше върху нея по гол задник, когато четирима мъже нахлуха в стаята.

— Грей, имаме проблем. Бронте е… о, по дяволите!

Грей погледна зад рамото на брат си. О, по дяволите, описваше ситуацията много точно. Арчър не беше сам. С него бяха Уестфорд и още двама мъже, които Грей не разпознаваше. По-възрастен мъж, видимо от високата средна класа, и по-млад от същото общество.

Мамка му, мамка му и пак — мамка му!

Брат му вече се опитваше да изведе непознатите от стаята, но непоправимото бе сторено. Уестфорд очевидно бе разпознал жената под него, както и Арчър. Едва ли щеше да бъде трудно и за другите двама мъже да се досетят, щом по-голямата част от лицето на Роуз и косата й бяха открити пред погледите им. Щеше да им е необходимо само още едно социално мероприятие с херцога на Рейтън или с Роуз, за да се досетят.

Нямаше как да се измъкне сега.

Щеше да му се наложи да се омъжи за Роуз.