Катрин Смит
Невинна съблазън (19)

Седемнадесета глава

Това не беше сватбата, която тя заслужаваше, помисли си той, докато седеше на масата до нея и обядваше заедно със семейството и приятелите им, но никой не би предположил, ако я погледнеше.

Роуз не бе спряла да се усмихва от церемонията насам. В момента се усмихваше и разговаряше с майка му. Единствено той ли бе отговорен за тази усмивка? Дори не смееше да си го помисли — беше далеч по-голяма отговорност, отколкото би поел. Ако беше способен да я кара да се усмихва толкова лесно и така искрено, значи нямаше да му е трудно и да я натъжи така.

Никога не бе искал да бъде мъжът, който един ден ще разбие сърцето на Роуз и се измъчваше ужасно, че един ден със сигурност ще бъде мъжът, който ще я разочарова много дълбоко. Беше неизбежно и той можеше само да се надява, че няма да е скоро.

И че тя би му простила за това.

Щеше да му е по-лесно да си представи, че тя го е подмамила по някакъв начин. Бракът беше нейната цел още от онази първа вечер, когато го прелъсти преди три седмици. Но това нямаше да бъде честно. Той беше твърде умен да попадне в такъв капан, а и Роуз никога не би могла да е толкова манипулативна.

Сякаш доловила, че е обект на мислите му, съпругата му насочи вниманието и прекрасната си усмивка изцяло към него. Грей вдигна чашата си за поздрав с надеждата, че в погледа му тя ще прочете всички онези неприлични неща, които нямаше търпение да направи с нея.

Не се разочарова. По страните й изби сладостна руменина, която го накара да си представи как ще разтърка дупето й с наболата си брада, докато и то поруменее така сочно и апетитно. Точно така щеше да постъпи, само веднъж да останеха сами.

Засега щеше да е щастлив да я наблюдава и благодарен, че нямаше скоро да му се наложи да става от стола си.

Ранният обяд — за разлика от късната закуска — беше приятно неформално събиране, съпътствано от разговори и добро настроение. Дори и Грей чувстваше лекота, която не бе изпитвал от доста време. А когато Арчър вдигна тост за него и Роуз, в гърлото на Грей се оформи възел, който отказа да се разсее и след разрязването на тортата.

Благодари на брат си за тоста, когато по-късно изпращаше семейството си до вратата.

— Всяка дума беше напълно искрена — отвърна Арчър и го прегърна крепко за момент. — Макар да не заслужаваш толкова невероятна жена, колкото имаш.

Сякаш Грей не го знаеше.

Майката на Роуз си тръгна последна, няколко часа след другите гости. Тя не просто си тръгваше, а отпътуваше обратно за провинцията, за да даде свобода и спокойствие на младоженците, а и защото там се чувстваше най-добре.

Виждайки сълзите в очите на съпругата си, докато се сбогуваше с майка си, Грей обеща, че ще се присъединят към нея веднага щом Сезонът приключи.

А все някога трябваше да заведе съпругата си на сватбено пътешествие. Така беше редно. Може би можеха да отидат до Ню Йорк и да посетят брат му Трист. Тя заслужаваше пътуване. Заслужаваше съпруг, който да й покаже света и всичките му чудеса.

Щом каретата на Камила отпътува, Грей предложи ръката си на Роуз и я въведе в къщата.

— Имам сватбен подарък за теб.

— Така ли? — Буря от емоции премина по лицето й, включително и тревога. — Аз не съм приготвила нищо за теб.

Той стисна пръстите на ръката й.

— Ти самата си достатъчен подарък. — И наистина го мислеше. Не можеше да му даде нищо, което той искаше, защото вече бе получил едничкото нещо, което желаеше най-силно — нея.

Обратно у дома той я поведе към своята — към тяхната спалня, където наля по чаша вино и я дръпна да легне на леглото до него. Беше приятно просто да бъдат заедно, да не трябва да се крият, нито да отричат желанието и емоциите помежду си.

— Искаше ли да разбереш какъв е твоят подарък? — попита я, когато се сгуши до него.

— Да. — Любопитният й топъл поглед срещна неговия със срамежлива усмивка. Дъхът му спря от очарованието й. Неспособен да се контролира, той вдигна ръка да я погали.

— Погледни зад възглавницата — посъветва я той и взе чашата й с вино, за да освободи и двете й ръце.

Тя се завъртя, позволявайки му да се наслади на умелата кройка на дрехата й, която очертаваше гъвкавата й фигура и нежно обгръщаше гърдите й. Когато отново се обърна към него, в ръцете й имаше списание.

— Сладострастие?

Грей се усмихна на палавото пламъче в очите й.

— Пълен абонамент. Може би между страниците ще откриеш и други дейности, които би искала да изпробваш с мен и върху мен?

Не беше скъп подарък, нито особено оригинален, но Роуз го прие сякаш й бе подарил целия свят — а петната от вино по възглавниците бяха достатъчно доказателство.

— Благодаря ти! — Тя го целуна по бузата. — О, Грей, толкова много ти благодаря!

— Това е само списание, Роуз, но моля.

Тя се отдръпна и той видя лицето й — щастливата руменина по страните й.

— Не е просто списание. Това е жест на… доверие и уважение. Знаеш ли колко мъже забраняват на съпругите си да четат подобна литература?

Да, той знаеше, и трудно би нарекъл това литература.

— Моето мнение е, че един мъж може само да спечели, ако съпругата му чете подобни издания.

Похотлива, прелъстителна — чудесно палава — усмивка се разля по устните й.

— Може би и двамата могат да спечелят.

Можеше да я люби до безсъзнание точно тук и сега. Вместо това й подаде виното и опря гръб на таблата на леглото. Придърпа я към себе си и я обърна така, че гърбът й да се притисне към гърдите му.

— Прочети ми го.

Изглеждаше ужасена от идеята.

— Какво? Не, не бих могла!

Грей прокара пръсти надолу по шията й и се усмихна уверено, когато тя потрепери.

— Прочети го. Моля те.

Пръстите й трепереха, когато разтвори страниците.

— Какво би искал да чуеш?

— Разказ — отвърна той, милвайки ушите й с пръсти. — Нещо, което ще отнеме малко време. — Защото колкото по-дълго четеше тя, толкова по-дълго можеше да я докосва за свое удоволствие.

— „Признанието на лейди Джейн“ — прочете тя с по-дрезгав глас от обикновено. — „Или приключение в страстта“.

Грей внимателно измъкна фуркета от прическата й и я постави на нощното шкафче.

— Звучи интересно.

Слушаше с половин ухо, когато булката му започна да чете със своя сладък плътен глас. Долавяше леко потреперване — вероятно нетърпеливо очакване? Докато тя четеше, той извади всички фуркети от косата й и вече можеше свободно да прокара пръсти през дебелите копринени кичури, подреждайки и разпилявайки ги върху дясното й рамо така, че лявата половина на шията й оставаше открита за вниманието му.

— О — изстенах аз, когато любовникът ми плъзна два пръста в топлата ми пулсираща сърцевина, провокирайки у мен похот и сладострастие. Той нежно задвижи пръстите си навън и навътре, докарвайки ме до лудост търпеливо и методично.

Натежал от сладострастно желание, гласът й възбуди в него страст и мигновена похот. Членът му се надигна и втвърди от възбуда, докато тя продължаваше да чете. Той наведе глава и нежно прокара език по извивката на ухото й. Роуз потрепери и дъхът й се накъса, но не спря да чете.

— Бях готова да свърша, безсилна пред напора на удоволствието от пръстите му в мен, когато внезапно той се спусна между краката ми и довърши с устни онова, което бе започнал с пръсти. Имах чувството, че губя ума и дума.

Господи!

Той плъзна ръце около тялото й и покри с длани гърдите й, набъбнали над широкото деколте на роклята, благодарение на корсета. Пръстите на дясната му ръка се плъзнаха под плата, дразнейки с ласки голата кожа, докато не откри настръхналите й от възбуда зърна — твърди и топли под дланта му.

Роуз ахна и притисна гърди към ръцете му. Членът му се втвърди в отговор. С лявата си ръка започна да разкопчава редицата сини копченца на гърба на роклята й.

— Продължи да четеш — нареди й Грей. Дали бе чула възбудата в гласа му? Знаеше ли колко много я желае? Колко много го възбуждаше, като четеше подобни еротични текстове на глас?

— Възвърнах самообладанието си и видях любовника си надвесен над мен, обвил длан около огромния си пенис, който насочи към пулсиращата сърцевина между краката ми. Оттласна бедра и ме изпълни с един тласък, карайки ме да изстена от силата и чувствеността на проникването.

Като се справи с копчетата, Грей свали роклята от раменете на Роуз и веднага я замени с топлите си устни, жадни за сладкото й тяло. Пощипна зърната й с другата си ръка. Тя откликна мигновено, заобляйки гръб, за да притисне гърдите си към ръката му. Краката й се размърдаха под тясната пола и той видя как притискаме бедрата си едно в друго. Дали така облекчаваше желанието си, или само го разпалваше още повече за него?

Изведнъж разбра какво трябва да види. Отдръпна ръка от корсета й, смъкна роклята й до кръста и полека я изхлузи през бедрата й, преди да я захвърли на пода. Роуз бе облечена единствено в корсета, долните си гащи и чорапите си. Грей свали собствената си риза и егото и членът му набъбнаха еднакво от искреното възхищение, с което Роуз наблюдаваше полуголото му тяло. Изу обувките и чорапите си, преди да се завърне зад нея на леглото, облечен единствено с панталоните си.

— Искам да продължиш да четеш — прошепна той в ухото й, взе дясната й ръка в своята и я плъзна към покритата с памучно бельо сърцевина между бедрата й. Разтвори краката й с ръка и простена от удоволствие при вида на влагата между тях. — Искам да се докосваш, докато четеш.

Лицето й се обагри в различни нюанси на пурпурното заради желанието му, но Роуз не отмести ръката си. Тя плъзна сковани пръсти под тънката материя и я смъкна надолу, така че той можеше да види тъмните й къдрици и розовата плът под тях. Грей наблюдаваше със затаен дъх как тя разтвори устните на вагината си и плахо плъзна пръст в себе си. Дъхът й прескочи.

Милостиви боже, тази жена щеше да го довърши. Той премести ръцете си на кукичките и панделките на корсета й, когато тя започна да чете отново. Малката вещица звучеше по-спокойно и уверено този път, сякаш знаеше какво влияние има върху него.

— След минути почувствах познатото потръпване в себе си и свърших отново с яростен вик на облекчение и радост.

Корсетът последва роклята й на пода, оставяйки само късата й нощна риза като преграда между гърдите й и ненаситните му ръце. Той ги пое в шепи — тежки и налети, с напъпили зърна, които молеха да бъдат вкусени. Скоро щеше да стигне и до това. Точно сега мъчението му се струваше прекалено изящно и удовлетворително, за да прибързва.

Дишането на Роуз ставаше плитко и накъсано, докато четеше, а пръстите й се движеха бързо между краката й. Грей наблюдаваше с пресъхнало гърло как тя си доставяше удоволствие по негова воля.

Тялото й се извиваше до неговото, опираше се в гърдите му, а ароматът на възбудата й го дразнеше като най-скъпия и сладък френски парфюм.

— Но любовникът ми още не бе приключил с мен. Все още твърд и възбуден в мен, той ме претърколи по корем върху възглавниците. Бях полулегнала, полуколеничила под него, а облите бузи на дупето ми стърчаха във въздуха. Той ме погали с ръце и почувствах устните му върху лявата си буза. Той ме облизваше, хапеше и целуваше, както жребецът се закача с кобилата. Езикът му се плъзна между… между бузите ми, докосвайки ме където никой друг мъж досега не ме бе докосвал. Ласките му пробуждаха в мен нови сладострастни копнежи, че аз изстенах от чистото и неподправено — О, Грей — удоволствие.

Раменете на Роуз се опряха в гърдите му, когато тя вдигна бедра към собствената си ръка. Грей сведе устни към рамото й, дразнейки нежната й кожа, както любовникът от историята бе постъпил със своята дама. Разтвори тънкия плат на долната й риза, притисна гърдите й, обхвана ги с ръце, подразни зърната им и ги потри между пръстите на ръцете си. Тя ахна от силата на натиска му, но не го помоли да спре. Всъщност притисна гърдите си по-плътно към ръцете му.

— Той плъзна възбудения си член в мен, пробуждайки вече възбудената ми женственост. Облада ме като животно, притисна гърди в гърба ми и продължи да гали тръпнещия ми клитор, докато не свършихме задно в симфония от викове и стенания на чисто удоволствие. Ааа! Ооо, Грей!

Със затворени очи Грей притисна Роуз до себе си, докато вълните на първия оргазъм заливаха горещото й тяло. Виковете й пробудиха у него нещо отдавна заспало, забравено толкова дълго, че той дори не знаеше какво е, но знаеше, че се чувства сякаш някой го е изритал в стомаха и след това го е накарал да хареса усещането.

Измъкна списанието от разтрепераните й пръсти и го остави на нощното шкафче. След това я обърна в ръцете си така, че гърдите й да опират в неговите. Лицето й беше поруменяло и сияещо от изпитаното удоволствие. А устните й — тези сочни възбуждащи устни — бяха разтворени в очакване на неговите целувки и неосъзната покана за члена му.

— Хареса ми да те гледам как си доставяш удоволствие — прошепна й той. — Мисля, че и на теб ти хареса.

Роуз го погледна с престорено свенлива усмивка.

— Хареса ми да знам, че ме гледаш. — След което родената съблазнителка погали с пръсти устните му — същите пръсти, с които преди минути се бе самозадоволила.

Притисната до Грей, Роуз усещаше ерекцията му до бедрото си и същевременно с това почувства силен прилив на женско надмощие, което не бе изпитвала никога преди. Очите му потъмняха до буреносно сиво, когато тя притисна влажните си пръсти към устните му. После устните му се разтвориха и той пое пръстите й с уста, облиза ги и ги засмука леко, сякаш искаше да попие вкуса й.

Тялото й потръпна в отговор и се притисна още по-силно към него. Не можеше да откъсне поглед от желанието в очите му. Съсредоточен, напрегнат от страст и потънал напълно в момента на споделено удоволствие, в този момент за нея Грей бе най-прекрасният мъж на света.

Беше невероятно, че вече може да го наблюдава без маските помежду им. Да лежи до него и да знае, че скоро той ще проникне в нея и наистина ще иска да завоюва именно нея, а не някоя друга. Щеше да стисне мускулестото му дупе и да го притисне към себе си, а Грей щеше да знае, че е именно тя, че е изцяло неин. Можеше да поеме ерекцията му с устните си и да го гледа как я наблюдава, знаейки, че тя и само тя осъществява неговата най-сладострастна фантазия, а и нейна също.

Чувстваше се всемогъща, а чувството беше приказно. Караше я да се чувства толкова открита и ранима, че бе почти непоносимо.

Той освободи пръстите й и я целуна. Можеше да усети собствения си вкус на езика му и това я възбуди още повече. Изобщо не се срамуваше от желанието и похотта си. Сплете езика си с неговия и потръпна триумфиращо, когато той изстена от удоволствие. Когато прекъсна целувката им, той се спусна надолу по тялото й, рисувайки женствените й форми с устни и език, докато стигна гърдите й. Напрегната като струна от желанието, което разкъсваше тялото й, Роуз си наложи да чака търпеливо, докато Грей лениво облизваше зърната й и ареолите, почти без да ги докосва.

Подразни и двете й гърди умело, докато зърната им се втвърдиха непоносимо.

— Подлец — простена тя гърлено.

Неочаквано едната й гърда беше в устата му, дразнена и измъчвана от умелите ласки на езика му и топлото засмукване на устните му. Тя простена и се изви от удоволствие и сладостна болка, когато и зъбите му се включиха в мъчението. Болеше, но беше толкова неземно чувствено! Почувства, че отново овлажнява между краката и инстинктивната й нужда от освобождение я накара да се отърка в крака му като разгонена котка.

Когато устните на Грей се отделиха от гърдите й, тя запротестира, но той се спускаше умело надолу и в един момент тя застина, осъзнала много добре какво се готвеше да й причини.

Целуна мокрите косъмчета между краката й. Бедрата на Роуз се надигнаха в щастлив отговор. Грей се засмя и по тялото й преминаха познати тръпки на удоволствие.

Последва още една подлудяваща целувка. Тя искаше още — веднага! Знаеше, че трябва да има и още. Опита се да извие гръб и да се надигне, но силните му ръце придържаха бедрата й и я притискаха властно към покривката на леглото.

— Какво искаш да направя, Роуз? — попита я той с натежал от желание поглед и пресипнал от страстта глас. Почувства как в сърцевината на тялото й се събира топлина, която моли да бъде освободена.

Роуз беше твърде обзета от насладата, за да се срамува или да се замисля кое е прилично. Освен това вече бе достатъчно опитна да знае, че моминската свенливост, още по-малко с този мъж, е напълно излишна в спалнята.

Тя вдигна ръце и вплете пръсти в косата му.

— Вкуси ме — заповяда му. — Искам да ме целуваш така, както прочетох. Искам да почувствам езика ти в себе си.

Той не продума. Без да откъсва поглед от нейния той освободи едното й бедро и разтвори с пръсти срамните й устни. Въздухът в стаята беше студен върху горещата й кожа, гъделичкаше я и провокираше и без това разпаленото й до краен предел желание. Роуз наблюдаваше, разкъсвана между очите и устите му, как той плъзна цялата дължина на езика си в нея. Наболата му брада гъделичкаше бедрата и дупето й и това само засилваше интензивността и удоволствието на новото усещане. Беше фантастично, едновременно еротично и дръзко и в същото време толкова лично и интимно. Езикът му я побъркваше и тя се отпусна с освобождаващ вик на удоволствие върху леглото.

Все още чувствителна от оргазма, който сама бе предизвикала, тя свърши бързо и бурно около изкусния му език, все още вплела пръсти в косата му и притискаща главата му между краката си, докато новата вълна от удоволствие разкъсваше тялото й.

Грей й позволи да се възстанови, проследявайки обратно нагоре сластните извивки на тялото й. Този път тя срещна устните му жадно, нетърпелива да вкуси собственото си удоволствие върху тях.

Роуз плъзна ръце помежду им и разкопча панталоните му, след което избута финия плат надолу около бедрата му. Бедрата и прасците му бяха като коприна върху стоманени мускули, а дупето му — все така изкусително заоблено и стегнато, колкото го помнеше. Грей се надигна на лакти, за да я улесни в събличането. Когато ръцете й не достигаха по-надолу, тя свлече дрехата с пръстите на краката си и я бутна на пода.

Бутна го назад и той я остави да го събори по гръб на леглото, възсядайки бедрата му по изкусително провокативен начин. Косите й се разпиляваха покрай рамената й. Грей я гледаше сякаш бе паднал на земята ангел небесен.

— Прекрасен, съвършен мъж — прошепна тя, без да я интересува, че изрича гласно мислите си.

Пръстите му се впиха в бедрата й. Беше силен, но много нежен. Вече разбираше защо жените от миналото му се пристрастяваха така силно към уменията му на любовник. Можеше да превърне една дама в лека жена и леката жена — в дама, а може би и комбинация от двете, и да се отнася с тях подобаващо. Съвършеният любовник, който знаеше кога да люби и кога да… каква беше думата? А да, да чука.

Роуз се наведе напред и го целуна грубо, смеейки се с глас, когато пръстите му стиснаха бедрата й по-силно, защото го ухапа. Обсипа с целувки челюстта и шията му, спускайки се надолу по ключиците с леки гризвания и облизвания.

Рисува с устни и език по гърдите му, подразни зърната му и се спусна надолу към бледия водовъртеж на пъпа му. От глава до пети тялото му бе мускулесто до съвършенство, подобно скулптурата на Давид, но далеч по-топло и живо.

Когато Роуз достигна възбудата между краката му, Грей се изтегли нагоре и се опря на таблата на леглото.

Роуз го погледна палаво.

— Какво искаш? — попита, имитирайки неговата интонация отпреди малко.

Грей се ухили без капка свян.

— Искам да смучеш члена ми.

Не беше сложно. Роуз просто правеше каквото й хрумне, а стоновете на Грей й подсказваха кое му харесва. Когато почувства ръката му в основата на врата си, беше сигурна, че му доставя удоволствие. Облиза цялата му дължина и после бавно го пое в устни, докато не почувства главичката му да опира в гърлото й. Подразни го леко със зъби и засмука. А когато той изви бедрата си към нея, тя задвижи устни по-бързо нагоре-надолу по дължината му, докато той не впи пръсти в косата й с гърлено изръмжаване.

Роуз коленичи и избърса устни. Грей беше отпуснат на таблата на леглото, но не откъсваше поглед от нея. Никога досега не бе виждала подобно изражение на лицето му. Не беше гняв, макар да беше свирепо и леко плашещо. Не беше и покорство, макар в него да имаше нещо умиротворено. Затова не знаеше как да реагира, когато той неочаквано посегна и я хвана в основата на тила. След това я дръпна рязко към себе си и я притисна силно към гърдите си, сякаш никога повече няма да я пусне. Устните му нападнаха нейните с непознати дотогава глад и безцеремонност.

Хареса й да му достави удоволствие, почувства се някак по-силна и значима, докато го правеше, но за него това означаваше нещо съвсем друго — нещо, което тя бе или твърде неопитна, или твърде оглупяла от страст, за да разбере.

Седеше в скута му с бедра сключени около неговите, докато той я целуваше така страстно и яростно, че тя не можеше да отговори.

Можеше единствено да го приеме и да го остави да изрази емоциите си. Чувстваше как отново се възбужда под нея и това я изпълваше с радост. Не беше приключил с нея, не още, и нямаше да приключи, докато и двамата не изпразнеха всички емоции, бушуващи в тях, изтощени до краен предел един от друг. Роуз очакваше сливането им с нетърпение. Беше готова да приеме всичко, което той й отдаваше, и да му отдаде всичко, което изискваше от нея.

Тя надигна бедра и посегна помежду им, за да насочи главичката на члена му в себе си. Разказите в „Сладострастие“ бледнееха пред реалността. Нямаше думи с които да се опише потръпването от чувственото им сливане, удивителното разтваряне на сърцевината й, за да го приеме изцяло в себе си, задоволството, което изпита, когато я изпълни изцяло, дълбоко и плътно. Беше способна да свърши само от чистото удоволствие да го чувства твърд и възбуден в себе си, дори без да помръдват. Влажното триене беше само част от удоволствието. Много по-възбуждащо бе да види в очите му колко много я желае, да чувства напрежението в тялото му, докато я притиска към себе, си, и да знае, че на сутринта вероятно ще има синини, но няма да я интересува. Как изобщо се опитваше да опише това удоволствие, като не беше сигурна, че го разбира напълно? Никой не би могъл.

Движеха се бавно, Роуз се надигаше и спускаше в скута на Грей и двамата не откъсваха поглед един от друг. Едва дишаше от силата на желанието в погледа му. Не можеше да мисли. Можеше само да чувства как той я изпълва, а удоволствието изпълва сърцето й до пръсване. Затвори очи и се опита да запечата момента в съзнанието си.

— Погледни ме — заповяда Грей, като задържа бедрата й така, че тя се надвеси над него и само главичката на члена му дразнеше възбудената плът между краката й. Роуз искаше да се спусне и да го поеме отново изцяло в себе си, но той не й позволяваше. — Отвори очи и ме погледни.

Как би могла да откаже на такава молба? Дори и да имаше волята, тялото й не беше способно. Тя отвори очи и сърцето й се сви, като видя ранимостта и откритостта в погледа му. Той не бе разбрал защо тя затвори очи. Беше си помислил, че е заради него.

Спускайки се обратно надолу, за да го поеме отново изцяло в себе си, Роуз внимателно наклони бедра, за да смени ъгъла и да разпали още малко и без друго изпепеляващото ги желание. Наведе се напред към него и опря гърди в неговите. Косъмчетата му погъделичкаха зърната й и от възбудата сърцевината й го обгърна още по-плътно и силно.

Докосна с устни белега, който преминаваше през почти цялото му лице. Кожата му бе топла и копринено мека. Прокара устни и език по цялата дължина на белега, дразнейки с целувки и ухапвания нежната кожа. Грей пусна бедрата й и я прегърна, придържайки я близо до тялото си със силните си ръце. Стори ли й се, или дочу хлипане?

Роуз обви ръце около торса на Грей и забърза движението на бедрата си, водейки ги умело към кулминацията на любовната им игра.

— Ти си най-прекрасният мъж, когото познавам, Грейдън Кейн — прошепна тя. — И това няма нищо общо с лицето ти.

Неочаквано се озова обратно по гръб. Тялото на Грей все още бе свързано с нейното. Той хвана един от краката й, притисна коляното към гърдите й и започна да се оттласква силно и бързо в нея. Свободната му ръка придържаше врата й, докато я целуваше с такава яростна страст, че Роуз една дишаше. Отново и отново се оттласкваше в топлата й пулсираща сърцевина, все по-дълбоко, по-бързо и силно.

Роуз се притисна към него. Обви свободния си крак около гърба му и повдигна бедра, за да го поема по-дълбоко в себе си. О, господи, беше толкова хубаво. Нямаше да оцелее още дълго, ако не й позволеше да свърши. Тя искаше… не, нуждаеше се…

— Грей! — Не беше предупреждение за връхлитащия я оргазъм, а молба и той да се присъедини към нея. Да приключи взаимното им пиршество един с друг по единствения възможен за тях начин.

Не я разочарова и това означаваше и за двама им повече, отколкото биха си признали. Един последен яростен тласък и виковете му се сляха с нейните. Свършиха заедно, вкопчени неистово един в друг, докато вълните на удоволствието ги оставяха зашеметени, безтегловни и блажени в изтощението си.

Твърде отмаляла, за да направи каквото и да било, Роуз се сгуши на рамото на Грей и преметна крак върху неговите, когато той дръпна одеялото върху изтощените им тела.

— Обичам те — прошепна тя, когато отново си възвърна способността да говори.

Грей мълчеше.

Тя надигна глава, за да го погледне, и видя, че очите му са затворени, устните — леко разтворени, а лицето — извърнато изцяло към нея. Спеше. Очевидно, помисли си тя, като се отпусна с прозявка обратно в уютната топлина на прегръдката му, не беше чул признанието й.