Катрин Смит
Невинна съблазън (17)

Петнадесета глава

Един скандал никога не се случваше сам, осъзна Грей, винаги бяха по няколко на куп.

— Какво е направила Бронте?

— Избягала е — информира го Арчър, като наливаше питиета за четирима им. — С най-големия син на лорд Брантън.

Лорд Брантън беше по-възрастният от двамата мъже, седнали на канапето в другия край на стаята, зяпнали Грей и Арчър с нещо като почуда. По-младият беше друг от синовете му.

— Къде е майка? Тя знае ли?

— Разбира се, че знае. Та нали тя е открила липсата на сестра ни. Слава богу, предпочете да си остане вкъщи. Ужасявам се от мисълта, че и тя можеше да те спипа по гол задник като мен. Какво, по дяволите, си мислеше?

Грей го изгледа гневно.

— Със сигурност не и че някой може да връхлети в стаята ми дори без да почука.

— За бога, Грей — брат му се наведе към него, за да е сигурен, че никой друг няма да го чуе, — тя е под твоята опека.

— А сега ще бъде моя съпруга. — Надяваше се тя да е в спалнята си и вече да спи. Нямаше нужда и двамата да са будни и гневни, заради отказаното им удоволствие.

Или пък Роуз лежеше будна в леглото си и си представяше преплетените им тела? Дали си представяше как той прониква в нея? Дали бе решила сама да си достави отказаното й удоволствие, мислейки си за него, фантазирайки си за неговите пръсти между краката й?

— Обичаш ли я?

— И откога е необходимо да обичам една жена, за да искам да спя с нея? — Той умишлено избягваше въпроса. Караше го да се чувства подчертано некомфортно. Беше твърде засрамен от себе си, за да признае истината пред брат си.

— Ти не просто спиш с нея, ти ще се ожениш за нея.

Грей сви рамене.

— Ние не приемаме любовта на сериозно, Арч. Бракът е достатъчно изгоден. А и сега мама ще спре да се притеснява, че няма да дочака внуци.

— Това е коравосърдечно дори за теб — възмути се Арчър.

Забележката го жегна.

— Не ставай сантиментален с мен, братко. Да не би да е заради чудната вдовичка, около която пърхаш?

Арч почервеня и стисна устни, но не отвърна на нападката.

Грей кимна по посока на неканените си гости.

— Да забравим за момент моето непростимо поведение и да се концентрираме върху сестра ни, искаш ли?

Брат му подаде по чаша скоч на лорд Брантън и на сина му, а Грей донесе чаша за себе си и брат си. Когато и четиримата седнаха, той заговори:

— Защо синът ви е решил да избяга със сестра ми, Брантън? Иска да я съсипе или да се ожени за нея?

Не беше много мъдър ход да засяга честта на един първороден син, но Бронте беше дъщеря на херцог и желана партия, а и Грей не беше в настроение да бъде любезен. Този мъж беше прекъснал любенето му с Роуз — нещо, заради което с удоволствие би удушил по-малката си сестра като основна виновница.

Пълните бузи на Брантън се зачервиха, но той запази контрол върху емоциите си.

— Сигурен съм, че Александър цели брак, Ваша светлост. Той е силно влюбен в сестра ви.

Грей повдигна недоверчиво вежди.

— Наистина ли? Тогава защо никога не съм го срещал? Защо не е дошъл да поиска ръката на сестра ми от мен?

Отговори момчето, като гледаше Грей с целия възможен гняв на един лоялен и верен брат.

— Вероятно защото обществото вярва, че сте някакво чудовище, Ваша светлост. Може би защото сестра ви не смяташе, че бихте се съгласили на такъв брак.

Брантън смъмри сина си, но Грей не го чу. Той се обърна към Арчър, който го наблюдаваше със спокойно, но съчувствено изражение на лицето. Не го интересуваше какво мисли обществото, действително нямаше значение. Но за него беше много важно, че явно по-малката му сестра беше съгласна с общото мнение. Как бе могла да си помисли, че той би отказал щастието й?

— Лорд Брантън, притежава ли Александър достатъчно богатство, за да се омъжи за сестра ми?

— Ние сме богато семейство, Ваша светлост — кимна по-възрастният мъж. — Богатството ми може да е натрупано чрез търговия, инвестиции и упорит труд, но аз няма да се извинявам за това. Семейството ни може да проследи корените си до самите Завоеватели и макар и ние да имаме своите прегрешения, не сме известни със скандални нрави.

За разлика от семейство Кейн, остана недоизреченият подтекст на изказването му.

— И вие сте убеден, че той я обича? — Чувството може и да не беше задължително за брака му с Роуз, но щеше да присъства в живота на сестра му, дори да трябваше да убие заради това.

По-възрастният мъж отново кимна убедено.

— Да, сигурен съм.

Грей вдигна чашата си и изпи съдържанието й на една глътка. След това стана.

— Тогава нека ги върнем в Лондон, където могат да се омъжат достойно и аз мога да отведа сестра си до олтара. Арч, подготви каретата. Трябва да свърша още нещо, преди да тръгнем.

Разбира се, Арч се досети какво има предвид брат му и за изненада на Грей се подчини на думите му, без да спори или да остроумничи.

Грей остави мъжете да се погрижат сами за себе си. Вероятно от него се очакваше да вдигне на крак всички и да се втурнат в търсене посред нощ, но така или иначе щяха да открият бегълците. А дори и вече да се бяха врекли един на друг, Грей щеше да се погрижи сестра му да има подобаваща сватба. И със сигурност щеше да присъства, за да я отведе до олтара, майната му на обществото.

Беше обещал на Чарлс, че ще омъжи Роуз също така подобаващо за добър и почтен мъж, който да я обича. Никога не беше възнамерявал да се отметне от думите си, но така се случи и той дори не можеше да се почувства виновен за това.

Беше сигурен обаче, че все някога ще бъде принуден да си плати за престъпената дума.

Изкачи се по стълбите с широки премерени крачки. При шумотевицата по-рано Камила бе подала глава от открехнатата врата на стаята си, но Грей я беше успокоил и помолил да се прибере обратно. За щастие, дъщеря й бе достатъчно умна да остане в стаята му, очаквайки, че майка й може да полюбопитства.

Тя все още беше в стаята му — не в собствената си спалня, както той се бе надявал — загърната в неговия халат, крачеща из стаята. Когато въпросително повдигна вежди от избора й на дреха, когато нейните лежаха на пода, тя се изчерви толкова прекрасно и невинно и се усмихна.

— Мирише ми на теб. Наречи ме глупачка, но така се чувствам сякаш част от теб е с мен.

Глупачка? Никога. Беше много, много опасна. Караше сърцето му да тупти толкова силно и бързо, че се страхуваше да не счупи ребрата му.

— Мисля си, че ако не трябваше да гоня сестра си, бих довършил онова, което започнахме по-рано.

Дъхът й сякаш секна.

— Кога ще се върнеш?

— Не знам. Очаквам да е преди вечеря. Така ще имаш достатъчно време да решиш как да съобщим на майка ти, че ще се венчаем. Ако искаш, може да й кажем заедно.

Изгледа го така, сякаш му бе поникнала втора глава и то по нейна вина.

— Със сигурност не е необходимо да предприемаме толкова драстични мерки.

Със сигурност последиците от аферата им нямаше как да са убягнали от вниманието й. Тя трябваше да знае, че няма друг вариант да избегне скандала, в който сама се беше забъркала.

— Роуз, видяха ни голи в моето легло, при това брат ми, иконома ми и още двама мъже, които ще се сродят със семейството ми. Трябва да се венчаем.

Тя се смръщи и деликатните й вежди се сключиха по начин, който го караше да иска да ги изправи отново с целувки и да й обещае, че всичко ще бъде наред. Щеше да направи и невъзможното, за да я види щастлива.

— Но ти вече си жертвал толкова много заради мама и мен. — Господи, нали нямаше да заплаче. — Не е справедливо да си принуден да се омъжиш за мен, защото съм допуснала грешката да дойда в твоята стая.

— Това ли беше наистина? Грешка? — Зави му се свят и сърцето го заболя. Не му ли беше казала по-рано, че желае това да се случи? Може и да не беше използвала точно същите думи, но на него му се стори очевидно.

Зениците й се разшириха — големи бездънни езера, когато го погледна.

— Ти изобщо ли не си ми ядосан?

— Не — отвърна той. — Учудващо не съм ядосан и на себе си, но мога с удоволствие да удуша бъдещия свекър на Бронте, защото ни прекъсна по този начин.

Роуз отвърна погледа си от неговия, но не и преди той да забележи пламъка на желанието в него — тя ясно си спомняше какво се готвеше да направи той с нея, преди да ги прекъснат.

— Да, аз също бих удушила горкия човек с удоволствие.

Пресвета Дево, ако не трябваше да открие Бронте, щеше да хвърли Роуз на леглото и още в този момент да я побърка от удоволствие.

— Когато се върна, ще изискам специално разрешително, за да се венчаем, без да се бавим.

— Грей…— Погледна го притеснено.

Нямаше да го понесе, ако тя му откажеше сега.

— Ще се венчаем. А след това ще завършим онова, което започнахме тази нощ — без да ни прекъсват!

И за да е сигурен, че го е разбрала и му е повярвала, той я придърпа припряно към себе си, притисна я до гърдите си и я целуна собственически. Сега вече беше негова. Или поне щеше да бъде негова скоро.

Докато смъртта ги раздели.

Когато я остави, за да се върне при мъжете в дневната си, внезапно усети, че му се иска да доживее до много дълбоки старини.

 

 

— Трябва да ти призная нещо.

Роуз погледна Ева с любопитство. Двете седяха на одеяло в обора при Хийтклиф и другите кученца.

— Снощи се върнах в „Сейнт Роу“.

Роуз примигна.

— Но защо?

Почувства се леко засегната, че приятелката й се е измъкнала без нея, но се и притесни, че Ева е поела подобен риск. Собствената й безотговорност я беше отвела някъде между отчаянието и еуфорията, а това беше толкова ужасно състояние, че не го пожелаваше на никого.

— Исках да проверя дали Дас е там. — Ева погледай към спящото в скута й кученце. — Казах си, че ако е там и ме иска, ще избягам с него на мига, вместо да приема предложението на Грегъри.

И това ако не беше неочакван обрат на събитията. Ева винаги бе изглеждала толкова доволна и спокойна за бъдещите си семейни планове.

— Там ли беше?

— Не. — Изглеждаше съкрушена само при спомена. — Когато се натъкнах на мадам Ла Рийо, тя ми каза, че е призован на служба в Япония. А после ми показа дискретен изход от клуба. Роуз, баща ми беше там!

Роуз хвана приятелката си за ръце. Слава на Бога, че не бяха открили приятелката й в клуба.

— Много съм благодарна на мадам Ла Рийо, че ти се е притекла на помощ, но и съжалявам, че не си видяла отново своя кавалер. Наистина ли щеше да се откажеш от мистър Грегъри заради него?

— На мига. — Ева срещна погледа й с объркване. — Грегъри също беше в клуба с баща ми. Бяха там с жени, които не познавам. Млади жени.

Толкова много разочарования в една нощ — горката Ева. Роуз я прегърна.

— Много съжалявам, скъпа моя.

Ева просто сви рамене и внимателно се измъкна от прегръдката на Роуз. Беше очевидно, че приятелката й не търси утеха, защото прави всичко по силите си да не се разпадне емоционално.

— Няма да умра от това. Какво искаш да признаеш ти?

— Снощи ни хванаха заедно с Грей и сега той настоява да се венчаем.

Ева се ококори от изненада.

— Дефинирай „хванаха ни“.

Роуз погали пухкавите уши на Хийтклиф.

— Голи в леглото — така ни хванаха.

Приятелката й изглеждаше искрено скандализирана и доста развеселена.

— Нее! Кой ви хвана?

— Брат му Арчър и иконома.

Умишлено не спомена нищо за другите двама мъже и ситуацията на Бронте. Колкото и да вярваше на Ева, не можеше да бъде сигурна, че някой нямаше да ги подслуша. А и щом по-голямата част от домакинството със сигурност вече знаеше за нея и Грей, не й се струваше необходимо да премълчава случилото се между тях.

— Не се и съмнявам, че в момента камериерката ти научава и най-пикантните детайли на долния етаж, докато си говорим.

Ева се намръщи.

— Смяташ ли, че прислужниците в Рейтън Хаус са толкова жестоки, че да ви обсъждат публично?

Роуз се засмя на идеята.

— Никога не биха направили умишлено нещо, което да нарани Грей или мен, но няма как да не говорят. Привързаността им към двама ни с Грей ги прави словоохотливи. Кълна ти се, че тази сутрин един от лакеите ми се усмихна, докато закусвах.

Приятелката й се засмя звънко и продължи да се смее, когато едно от кутретата се изправи на задни лапички, за да я оближе по лицето.

— Поне ще имаш доверена прислуга, ако не и особено дискретна.

Роуз се усмихна — беше нещо между усмивка и плач.

— Поне това, да.

Но Ева не пропусна да забележи колебанието й.

— Мислех си, че ще се радваш да се омъжиш за Грей. От години имаш чувства към него.

— Така е. — Не й беше трудно да го признае. Никога не се бе опитвала да крие чувствата си към Грей от друг, освен от самия него. — Но той се жени за мен, защото ни хванаха, не защото ме обича.

— Ти обичаш ли го?

Тя се поколеба. Интересуваше ли я, че някой може да чуе признанието й? Не.

— Да, и не, не съм му казала какво изпитвам към него. Не мога да понеса реакцията му.

Ева я гледаше с искрено съжаление.

— Но може би и той те обича и просто се страхува да ти каже.

Роуз се изсмя с глас.

— Единственото, от което се страхува Грейдън Кейн, е да се изправи пред миналото си. Не, ако ме обичаше, щеше да ми каже. Или поне би го направил, ако разпознаеше чувството.

— Много си несправедлива към мъжа, когато твърдиш, че обичаш.

Тя сви рамене — в гласа на приятелката й нямаше упрек.

— Познавам го, Ева. Това означава, че познавам и слабостите му и въпреки това го обичам. — И точно затова я болеше, защото го познаваше и знаеше, че ако има избор, не би се оженил за нея.

И въпреки това си знание, тя обичаше този идиот. Можеше единствено да се надява, че един ден той ще може да я обикне, че желанието и приятелството, които изпитваше към нея, ще прераснат в нещо по-зряло и силно.

В същото време ужасно се страхуваше, че ще се случи точно обратното и той ще я намрази, задето е бил принуден да се ожени заради нея — поредната бъркотия в семейството й, която е трябвало да оправя.

— Ако го обичаш, тогава трябва да му се довериш, че няма да те разочарова.

Наистина полезен съвет.

— Не се притеснявам, че той ще ме разочарова.

— О, скъпа моя приятелко.

Роуз вирна брадичка решително.

— Нека не говорим за това повече. Станалото станало, ще се постарая да бъде за добро. Какво ще правиш ти сега, когато кавалерът ти го няма?

Ева се пресегна да погали Маз. Старата дама изплези език в знак на щастлива кучешка признателност за ласките.

— Очаквам Грегъри да ми предложи преди края на Сезона. Ще иска сватбата да е преди всички да са се разотишли обратно в провинцията — събитието на годината, нали разбираш.

Звучеше така примирена. Роуз така и не можа да разбере как приятелката й може да е щастлива, че бъдещето й е предначертано предварително. Сега обаче разбираше, че Ева не е щастлива, а просто приема съдбата си. Беше добър брак, макар мистър Грегъри да нямаше титла. Нямаше за какво да се противи, освен че не обичаше бъдещия младоженец.

А това просто не беше достатъчно добър аргумент в обществото на лондонската аристокрация.

— Не е задължително да се омъжваш за него, Ева.

Бледосини очи се взряха в нейните с решимост, която изненада Роуз.

— Напротив, трябва. Той спокойно може да стане министър-председател един ден и е избрал аз да бъда до него. Може да не го обичам, но се съмнявам някога да открия мъж, който ме цени толкова високо, колкото Брадфорд Грегъри. Ще бъда глупачка, ако не се омъжа за него. Както и ти ще си глупачка, ако отхвърлиш мъжа, когото обичаш.

Когато Ева решеше да се аргументира, правеше го неоспоримо.

— Имаш ненадминатия талант да виждаш нещата в перспектива, мила моя. Караш ме да се чувствам интелектуално недоразвита.

Блондинката се усмихна.

— Виждаш ли? Вече се уча да бъда съпруга на политик.

Двете се засмяха, а после оставиха кученцата по-близо до майка им. Беше почти обяд и крайно време да се прибират в имението. Изтупаха сламата от полите си и сгънаха одеялото, като го прибраха в бокса за следващия път, когато Роуз щеше да посети Хийтклиф.

Роуз примигна, щом излязоха от конюшните. Вътре беше мрачно и прохладно, но навън денят беше ярък и лъчезарно слънчев — такъв, какъвто трябваше да бъде, когато една жена осъзнаеше, че ще се омъжи за мъжа, когото обожава.

Честно, ако Ева я попиташе защо обича Грей, тя нямаше да може да отговори. Имаше толкова много неща, които харесваше у него — а вероятно и също толкова много, които не харесваше. Но ако някой я попиташе, той просто беше най-любимият й мъж на света. Дори добронамереният Келън не бе успял да заслужи и половината от това нейно обожание.

Келън. О, горкичкият. Не й беше предложил, но беше й обръщал достатъчно внимание, че хората да заговорят. Тя се надяваше да не й се сърди много и да не бъде засегнат от годежа й с Грей. Беше започнала да мисли за него като за близък приятел и щеше да й е тежко да го изгуби.

Роуз наклони глава назад, за да почувства слънчевите лъчи и свежия бриз върху лицето си. Денят наистина беше приказен.

— Скоро ти ще бъдеш господарка на всичко това. — Забеляза Ева, прекъсвайки уютното мълчание помежду им. — Това и всички останали имоти на Рейтън ще ти принадлежат. Роуз, та ти ще си херцогиня!

Ентусиазмът на приятелката й беше заразителен — и ужасяващ.

— Не се бях замисляла за това — призна тя с плаха усмивка. — Представяш ли си. Дали хората ще се надпреварват да спечелят благоразположението ми?

— Без съмнение. Твоето леко скандално минало само ще увеличи твоята популярност.

Леко скандално. Това беше доста меко казано. Макар че Роуз знаеше със сигурност, че Ева има предвид връзката й с Грей, а не баща й, за когото й беше споделила истината по-рано през деня. Разбира се, приятелката й не коментира темата за баща й. Просто я беше изслушала, подкрепила и утешила — всичко, което един истински приятел трябваше да бъде.

— Смятам, че всяка истинска херцогиня е малко скандална — сподели с приятелката си. — Поне всички наистина интересни, от историческа гледна точка.

Ева се съгласи.

— Каза ли вече на майка си? — попита я след малко.

— Милостиви боже, не! — Роуз се засмя пресипнало. — Грей обеща, че ще й кажем заедно и не смятам да му позволявам да се измъкне.

— Отсега се държиш като съпруга.

— Да — съгласи се тя, като позволи на реалността на случващото се най-сетне да я приземи. — Предполагам, че е така.

Грей я попита… Не, Грей й заяви, че тя ще се омъжи за него. И не беше ядосан от това. Всъщност дори изглеждаше нетърпелив този съюз да се случи колкото е възможно по-бързо. Може би беше, за да избегне колкото се може повече от скандала, или може би наистина искрено искаше да се ожени за нея.

Само господ знаеше с какво нетърпение чакаше първата си брачна нощ. Вече нямаше да им се налага са се срещат тайно. Нямаше да има повече маски и промъкване. Щеше да прекарва нощите при него, без да се налага да го изоставя на сутринта. И нямаше да се притеснява, че някой може да ги види.

Двамата щяха да бъдат съпруг и съпруга. Завинаги свързани за добро или зло. Със сигурност щеше да е за добро.

Господи, не позволявай да бъде за зло!