Катрин Смит
Невинна съблазън (20)

Осемнадесета глава

Да.

Ти си най-прекрасният мъж, когото познавам.

Обичам те.

Отново и отново тези думи, изречени със сладкия глас на Роуз, отекваха в главата на Грей. През годините бе чувал вариации на тези изявления с различна интонация и в различни ситуации от най-различни жени. Някои от тях наистина вярваха в думите си, други просто искаха да заслужат благоволението му. При все това, той никога не бе ги чувал изречени с такава искреност, каквато имаха думите на Роуз миналата нощ.

Претърколи се на една страна, облегна се на лакът и се загледа в спящата си съпруга. Неговата съпруга. Неговата прекрасна, изненадващо чувствена съпруга. Последното нещо, което си мислеше, че иска, бе да бъде съпруг на Роуз. Но ето че беше. И ако някой — фея кръстница или друго магично същество — го попиташе дали иска да върне живота му обратно към предишното му състояние, той не беше сигурен, че ще приеме. Всъщност, беше напълно сигурен, че ще откаже.

Знаеше, че би трябвало да се чувства виновен за това. Беше обещал на Чарлс Данвърс, че ще стои далеч от дъщеря му, и въпреки това най-лекомислено и безапелационно бе нарушил клетвата си. Но какво пък, самият Чарс бе дал много обещания, които наруши със самоубийството си, така че в известен смисъл бяха квит.

Роуз потръпна леко насън и се обърна с лице към него. Тъмната сянка на гъстите й мигли падаше нежно на лицето й. Отпуснатото на възглавницата й лице изглеждаше по детски чисто и наивно. Сочните й устни се разтвориха леко от въздишка и останаха така. Грей се усмихна, зачуден дали тя ще се събуди в мокра локвичка слюнка. Не го интересуваше, дори да беше така. Не го интересуваше дали тя хъркаше — а тя не хъркаше, нито дали говореше в съня си. Нищо от това не би могло да я направи по-малко привлекателна в очите му.

Съмняваше се, че има нещо, което можеше да наруши съвършенството й в неговите очи.

А и тя го обичаше. Господи! Какво щеше да направи той по въпроса? Все някога тя щеше да го попита дали я обича. Какво щеше да й отговори?

Обичаше ли я? Винаги бе мислил за любовта — когато не беше циничен по въпроса — като за нещо искрено и себеотрицателно. Самият той никога не бе имал проблеми с искреността. Дори често го обвиняваха, че е по-искрен от необходимото. Но себеотрицателен? Дори той трябваше да признае, че вероятно е най-себичният човек, когото познава.

Нежно отмести къдрица от лицето й. Нослето й се набръчка, но тя не се събуди. Отвън зората се пропукваше свежа и чиста, с обещанието за слънчев и ярък ден. Птичките чуруликаха и той можеше да долови как градинарите и земеделците вече се захващат за работа. Обикновено проспиваше всичко това, но миналата вечер се оттеглиха рано в покоите си и сега той беше напълно буден и искрено изкушен да събуди и Роуз, за да има с кого да си говори.

Обикновено щеше просто да стане и да се залови за работа. Ако бяха в провинцията, щеше да си оседлае кон и да излезе да поязди. Предвид ранния час, може би можеше да направи същото и в Лондон, но разходка из Хайд Парк просто не беше същото като свободната езда из земите на провинциалните му владения.

А и трябваше да остави Роуз, за да излезе, което просто нямаше как да се случи.

Господ явно се беше смилил над него, защото в този момент тя отвори очи. Погледът й беше мътен и разфокусиран, но Грей въпреки това й се усмихна широко. Роуз затвори очи, разтри ги с ръце и го погледна отново, този път по-съсредоточено и разбудено.

— Добро утро — поздрави я той.

Бавно, по устните й се разля ведра усмивка.

— Не е утро. Навън е още тъмно.

Беше достатъчно светло, за да вижда лицето й и това му беше достатъчно.

— Почти си права.

Тя се отдръпна от него и отмести завивките. Гола, закрачи през стаята.

— Къде отиваш? — попита я той и сам седна в леглото. Защо изведнъж сърцето му заби така учестено?

Роуз го погледна недоумяващо през рамо.

— Сутрешен тоалет — отвърна и се шмугна в банята. Затвори и заключи вратата след себе си.

Грей се отпусна обратно на възглавниците, проклинайки глупостта си. Толкова отдавна ли беше, че бе забравил какво е да се будиш с жена? А и какво, по дяволите, си помисли, че ще направи тя? Че ще избяга от него както е гола?

Разтри лицето си с ръце. Беше пълен глупак. Тя го превръщаше в пълен глупак.

Роуз се върна минутка по-късно, покатери се обратно в леглото и се притисна към него. Усещаше я приказно — като топла коприна до голата си кожа.

— Какво ще правим днес? — попита го ведро.

Погъделичка ръката й с пръсти.

— Какво би искала да правим? — Въпросът остави леко горчив вкус в устата му. Веднага ли трябваше да започне? Тя щеше да му предложи да излязат, а той щеше да й откаже. Или щеше да иска да направят празненство и той щеше да й откаже. Надяваше се, че ще мине повече време, преди тя да съжали за избора си. Не че той й бе дал какъвто и да било избор.

Егоист!

Нежна женска буза се отърка гальовно в рамото му.

— Бих искала да останем цял ден в леглото. Можем ли?

Той застина.

— Наистина ли?

Роз надигна глава и го погледна пакостливо.

— Наистина. Искам цялото ти внимание само за себе си днес.

Грей се усмихна и я обърна по гръб, отпускайки се съвсем естествено между разтворените й крака.

— Мисля, че можем да го уредим.

Слава богу, че явно и булката му беше леко егоистична в желанията си.

 

 

Роуз никога не си бе представяла, че Грей е от мъжете, които обичат пикници, но ето че лежеше на одеялото до нея. Подпрян на лакът, той замислен похапваше грозде, а погледът му сякаш се рееше около фонтана в градината, на няколко метра от тях.

Изглеждаше добре и на слънчева светлина — мъжествен и силен. Белегът му придаваше малко по-опасно излъчване, което тя намираше за особено привлекателно. Без него щеше да бъде просто поредният опустошително красив мъж, но честно казано тя предпочиташе да бъде по-несъвършен. Това го превръщаше в човек от плът и кръв.

Вече не носеше маската си толкова често. Макар че така или иначе почти не я носеше у дома, доколкото тя можеше да си спомни. Единствено в „Сейнт Роу“, когато рискуваше някой да го види.

Вероятно му харесваше известната мистериозност, която маската му придаваше. Може би жените се чувстваха по-силно привлечени от анонимен любовник? Е, така или иначе на всичко това бе сложен край!

Или може би той носеше маската, когато искаше да се скрие.

„Съсипаният Рейтън“. Що за недомислица! Той не беше съсипан. Беше по-скоро… наранен. Беше ужасно да мисли така за съпруга си, но раните заздравяваха.

И ако само можеше да измисли как да накара раните му да заздравеят, всичко щеше да се подреди идеално.

Той не беше чудовището, за което явно се мислеше. Спомняше си как я помоли да го гледа, докато се любеха миналата нощ. Ранимостта в очите му, когато я погледна в отговор. И той беше променен и разтърсен от сливането им, както и тя, и именно затова й беше толкова трудно да го погледне в очите, след като му се беше разкрила толкова искрено и неподправено предишната нощ. Вероятно именно затова сега фонтанът му се струваше толкова удивителен.

Роуз не се опита да го въвлече в разговор. Беше напълно щастлива просто да седи така с Грей, да похапва от малкото пиршество, което готвачът беше приготвил за тях, и да го наблюдава. Той също я наблюдаваше, когато си мислеше, че няма да го забележи. Какво ли си мислеше, когато я погледнеше? Дали съжаляваше? Не, нямаше и следа от съжаление в погледа му. Гледаше я, сякаш не можеше да я разбере докрай. А понякога, колкото и безумно да й звучеше, й се струваше, че е малко изплашен от нея.

Но това не беше възможно, нали?

— Когато Хийтклиф е достатъчно голям, за да остави майка си, бих искала да го взема в къщата. Приемливо ли е това за теб?

С шепа грозде в свободната си ръка Грей се обърна към нея с усмивка. Любимата й усмивка.

— Разбира се. Той е твой любимец и приятел. Очаквам да бъде неразделна част от семейството.

От тяхното семейство. Мисълта спря дъха в гърлото й. Един ден двамата щяха да имат семейство. Можеше вече да е бременна, доколкото й беше известно — миналата нощ не използваха кондом. Много ли беше лошо, че се надяваше да не е бременна? Разбира се, че искаше един ден да бъде майка, но не веднага. Най-напред искаше да има малко повече време само с Грей. След като години наред бе чакала той да я забележи, сега не бързаше да споделя вниманието му с наследник.

И Роуз реши, че сега е идеалният момент да обсъди мислите си с Грей.

— Освен това бих искала да знам запознат ли си с начините за предпазване от забременяване?

Грей се задави с грозде. Тя се наведе към него, но той изкашля и изплю коварния плод на тревата. Избърса с ръка насълзените си очи и се обърна към нея.

— Това ще ми е за урок да дъвча по-внимателно храната си.

Роуз се усмихна притеснено.

— Изплаши ме.

Ами ако се беше задавил до смърт пред очите й?

Дори не искаше да си представя живота си без него.

— Стресна ме. Това не е въпрос, който задаваш от нищото. — Очите му заискриха палаво. — Заради споменаването на кутрето ти ли е? Страх те е да имаш собствено потомство?

Когато я гледаше така, сякаш са приятели и толкова много повече, вътрешностите й се свиваха от приятно напрежение. Погледна към скута си.

— Бих искала да имаме малко повече време само двамата, преди да имаме деца.

Част от нежността изчезна от лицето му.

— Трябваше да взема мерки миналата нощ. Съжалявам. Изобщо не мислех за деца, а само за…

— За какво? — Ако това нещо караше очите му да заблестят така, тя искаше да знае какво е.

Погледът му бе толкова проницателен и горещ.

— Мислех само за това какво е усещането да бъда в теб без нищо помежду ни.

През тялото й премина горещата тръпна на несъмнено сексуално желание. Определено беше различно без кондом. Беше дори по-хубаво от срещите им в „Сейнт Роу“, макар тя да не мислеше, че е възможно. Но разликата не беше само на физическо ниво и тя го знаеше.

— И какво беше чувството? — Господи, нима гласът й подрезгавяваше отново.

— Чувствах се като в Рая — отвърна Грей с полупритворени очи.

Мили боже, този мъж знаеше точно какво да й каже. Тя вече се привеждаше към него, сякаш притегляна от невидими нишки.

— Наистина ли?

Той се пресегна и хвана брадичката й с длан. Палецът му проследи контура на устните й и подръпна долната й устна.

— Наистина. И ако не бяхме на открито, щях да ти покажа.

— Щях да ти позволя — отвърна тя задъхано.

Желанието помежду им бе взривоопасно.

Грей стана и й подаде ръка.

— Ела с мен.

Роуз прие ръката му и с негова помощ се изправи. Той преплете пръсти с нейните и я поведе праз градината.

— Къде отиваме — попита Роуз, а сърцето й биеше учестено. Цялата й кожа гореше от сладострастните мисли в главата й.

— Ще видиш.

Заведе я до малка каменна постройка в дъното на градината. Беше покрита с бръшлян и други увивни растения, а прозорците й бяха с витражи като в църква. Вратата се отвори лесно и Грей я въведе вътре.

Това очевидно беше подслонът на градинаря и вместо да бъде разхвърлян и занемарен, както очакваше Роуз, беше чист, светъл и много приветлив. Въздухът миришеше на земя, окосена трева и билки — сладък, тежък и странно опияняващ.

Грей затвори вратата и я залости с лопата, след което се обърна с лице към Роуз.

С разтреперани крака, тя се остави да я привлече в обятията си и го прегърна в отговор. Не протестира, когато я вдигна и пренесе до голямата дървена маса, нито пророни звук, когато вдигна полите й и плъзна ръка под тях.

Ахна, когато почувства пръстите му върху женствеността си.

— Не носиш бельо — забеляза той приятно развеселен.

Тя се усмихна срамежливо.

— Помислих, че може би е по-добре да не нося.

Грей се засмя и посегна да разкопчае панталона си, докато милваше голата топла плът между бедрата й.

— Мила моя Роуз, ти си най-прелестната изненада, която някога съм получавал.

Получавал. Сякаш тя беше подарък. Сърцето й се сви. В този момент той хвана ръката й и я постави върху ерекцията си, при което всички сантиментални мисли мигновено напуснаха съзнанието й. Господи, беше толкова горещ, твърд и гладък под пръстите й.

— Погали ме — заповяда й той.

Чувствайки се като истинска непослушница, тя раздвижи ръка по члена му, без да изпуска погледа му от своя.

— Би ли предпочел да си в мен? Да ме почувстваш гореща и влажна около себе си?

Зениците му се разшириха и той изстена, хващайки я за ръката, с която го измъчваше. Чувстваше го как пулсира в дланта й. Възбуждаше се, когато му говореше така, а това възбуждаше и нея. Вече едва си намираше място от неутолимото желание и бе готова да го моли да проникне в нея.

— Ще бъда в теб — изръмжа той и тя потръпна, — но по-късно. Точно сега искам да ти покажа по какъв друг начин можем да си доставим удоволствие.

Ръката му върху нейната започна да се движи и да й показва как да го докосва, кое му харесва. Под полите й пръстите му най-сетне разтвориха устните й и докоснаха клитора й. Палецът му се заигра с него, докато той плъзна един, а после и втори пръст дълбоко в сърцевината й.

И също като предишната нощ, погледите им се срещнаха и Роуз започна да трепти на места, за чието съществуване дори не бе подозирала.

— Толкова си тясна — промърмори той. — Гореща и влажна. А вкусът ти е божествен — като мед с щипка сол. Хареса ли ти да те вкусвам миналата нощ?

Можеше да я доведе до оргазъм само с думите си. Роуз се наведе напред, когато пръстите му откриха това местенце в нея, което я караше да се стяга дори по-силно и отчаяно около него.

— Да — ахна тя, движейки бедра около пръстите му. След това прокара език по ухото му и прошепна: — Хареса ли ти да свършиш в устата ми?

Очевидно не само тя се възбуждаше от думи. Свободната му ръка я стисна за врата, докато устните му я зацелуваха яростно. Пръстите му се движеха безмилостно в нея, а палецът му я подлудяваше с ласките си. Чувствайки силата на желанието му, Роуз също го замилва по-бързо, стягайки пръсти по цялата дължина на члена му. Пръстите й се свиваха около главичката, докато ги плъзгаше нагоре-надолу с все по-бързо темпо. Капка лъскава течност намокри дланта й, улеснявайки движенията й. Грей изстена върху устните й и тя знаеше, че ще свърши всеки миг. Тя също.

Оргазмът я помете първа, но само с няколко секунди. Мигът, в който извика от удоволствие и тялото й се стегна неистово около пръстите му, Грей застина и тя почувства пулсациите му в ръката си, докато той се изпразваше върху масата до нея.

Отдръпна пръстите си от нея, но не отстъпи, а опря чело в нейното, дишайки тежко. Подаде й кърпичка, с която да се избърше, а после почисти и доказателствата за похотта им от масата.

— Благодаря ти — промърмори Роуз. — Това беше невероятно.

Грей се засмя и я погледна с блеснал поглед и блажена усмивка.

— Караш ме да чувствам…

— Да?

Той поклати глава и я изненада с обожанието и почти благоговейното изражение, с което й помогна да слезе от масата.

— Това е. Ти ме караш да чувствам.

Роуз се усмихна и го целуна. Не беше точно обяснение в любов, но той видимо се приближаваше към това.

Засега й беше достатъчно.

 

 

Като всички хубави неща, беше неизбежно и съвършеният им ден да приключи.

След вечеря Грей и Роуз се оттеглиха в библиотеката с по чаша вино. Седнали в двата края на канапето, двамата четяха — Роуз беше вдигнала крака в скута на Грей и той ги разтриваше със свободната си ръка, докато прелистваше вестника, до който не бе стигнал по-рано през деня. Роуз преглеждаше пощата си.

Именно пощата отново ги сблъска с неизбежната реалност.

— Хммм — промълви тя и това бе напълно достатъчно, за да насочи Грей вниманието си отново към нея. Нямаше никакво значение, че индийците протестираха, а в Турция имаше размирици.

— Какво има?

Тя го погледна над писмо, което подозрително приличаше на покана.

— О, просто покана за празненство другата седмица.

Беше по-прозрачна и предвидима и от бистра вода, да я поживи Господ.

— Ако искаш да отидеш, трябва да я приемеш. — Грей се насили да се усмихне, макар че почувства горчив вкус в устата си.

Роуз не се изненада от думите му, но беше леко разочарована.

— Не съм си и помислила, че би желал да дойдеш.

Какво искаше да каже с това? Разбира се, че не искаше да отива, но от нейните уста прозвуча така, сякаш се страхуваше да отиде. Или поне така прозвуча в неговите уши. Макар че, ако трябваше да бъде честен, нищо в изражението или интонацията й не подсказваше такъв намек от нейна страна.

— Това не означава, че ти не трябва да ходиш, ако искаш.

Роуз сякаш размисли за момент, преди да го погледне с палава съзаклятническа усмивка.

— Иска ми се да видя какво е да ме приемат като херцогиня.

Как би могъл да не се засмее на това? И как би могъл да не се почувства облекчен, че тя не настоя и не му натякна?

И защо тогава се чувстваше странно неудовлетворен?

— Тогава трябва да се погрижим да бъдеш подходящо облечена. Да ти запиша ли час при мистър Уърт? Сигурен съм, че може да бъде убеден да ти ушие тоалет точно навреме.

Зениците й се разшириха от удоволствие.

— Така ли мислиш?

— Готов съм да се обзаложа. И ми напомни да ти покажа комбинацията за сейфа в спалнята ни. Бижутата на Рейтън вече са твои.

Едва ли бе възможно съпругата му да се усмихне по-широко.

— Нашата спалня. Харесва ми как звучи.

Грей се усмихна и поклати глава. Та тя се вълнуваше повече от факта, че споделя леглото му, отколкото от диаманти и други скъпоценности. Интересно момиче.

Веселието помръкна в очите й.

— Какво има? — Той се опита да запази спокойствие.

Веждата й се повдигна едва доловимо.

— Какво да отговарям, ако хората питат за теб? Преди можех да твърдя, че не се интересуваш, но като твоя съпруга…

Тя не трябваше да му задава подобни въпроси, не трябваше да поема такъв товар на крехките си рамене.

— Обясни им, че по-скоро бих си прерязал сам гърлото, отколкото да бъда под един покрив с тях.

Роуз изглеждаше толкова ужасена от идеята, че сърцето на Грей се сви. Тя наистина беше невероятна.

— Или би могла да им кажеш, че така си ме изтощила в леглото, че буквално не мога да намеря необходимите сили да се изправя и да те придружа.

Това отново накара очите й да засияят.

— Бих предпочела това обяснение. Със сигурност ще раздвижи езиците, как мислиш?

Несъмнено, помисли си Грей и си позволи да се намръщи наум.

За съжаление, клюките не бяха нещо, което Роуз можеше да избегне като негова съпруга. Хората щяха да говорят за нея и с нея.

— Роуз, може да чуеш неща за мен…

— Не се и съмнявам. Вече се наслушах за легендарните ти способности да се измъкваш.

Този път Грей се намръщи наистина.

— Неприятно ми е да призная, но някои от тези истории са верни.

Тя повдигна вежди.

— Обзалагам се, че по-голямата част са верни, не само „някои“.

Възхитителна и остроумна.

— Аз… — Той се намръщи. Господи, беше пълен глупак. — Няма да си простя, ако се разстроиш от клюките, колкото и основателни да са те.

За негова изненада Роуз остави писмата настрани и се наведе към него, плъзвайки ръка по бедрото му.

— Тези истории се отнасят за миналото ти, нали?

— Да — кимна той утвърдително.

— Повярвах ти, когато ми каза, че ще ми бъдеш верен. Излъга ли ме?

— Не, разбира се! — Ако не го питаше с основание, щеше да й поиска обяснение. — Може да не съм светец, но не съм лъжец. — Поне не истински. Не и в това отношение.

Роуз сви рамене и посегна към чашата вино на масата пред канапето.

— Миналото ти не може да ме нарани, Грей. Сигурна съм, че има неща, които биха ме… обезпокоили, но сега ти си мой и само мой. Имам вярата, че си променен човек и ще те помоля да се опиташ да повярваш, че не съм злопаметната глезла, за която вероятно ме смяташ.

— Злопаметна глезла никога не е било определение, което бих използвал, за да те опиша — възрази той. Изумителна — със сигурност. Невероятна. Еблива, ако това изобщо беше дума.

Тя се усмихна, отпи от виното и върна чашата обратно на масата. След това се премести изцяло върху него.

— Грей, правил ли си някога любов в тази стая?

— Не. — Наистина не беше. Беше съблазнявал жени в дневния салон, в стаята за музика, в синия кабинет за рисуване и дори в килера, но никога в тази стая.

Палавата му съпруга се усмихна.

— Аз също не съм.

Прекъсна смеха му с целувка. А когато любопитните й пръсти започнаха да го милват, той се почувства обнадежден. Може би бракът с него нямаше да бъде толкова ужасен за Роуз, все пак. Можеше само да се надява.