Катрин Смит
Невинна съблазън (10)

Девета глава

В понеделник вечер Грей се беше затворил в кабинета си с чаша бренди, вдигнал крака върху отоманка, полуизлегнат в любимия си стол пред малък огън в камината. В ръцете си държеше последния брой на „Сладострастие“, който бе помолил Арчър да му достави. Учудващо ли е, че публикацията беше продукт на реномирана издателска къща от Лондон.

Наред със статиите и есетата, до една предназначени за дами „с класа и опит“, се мъдреха еротични разказчета, поеми и съвети за мъжете. Самите съвети пък варираха от това как една жена да флиртува умело, до това как да предпази полите си от гънки, ако прави любов на публично място. Цяла самостоятелна страница пък беше посветена на това как по най-задоволителен начин да се прави орална любов с любимия мъж.

При все това текстът, който наистина грабна вниманието му, бе озаглавен „Излъскай перлата си до блясък и му покажи как да ти достави истинско удоволствие с ръце и устни.“

Публикацията подробно описваше как един мъж може да достави ненадминато орално удоволствие на жената, с която е. Първоначално Грей бе готов да я отхвърли като пълна глупост, но когато се зачете, с изненада осъзна, че поне веднъж или два пъти жена бе отправяла подобни намеци и желания към него, особено в по-младите му години, когато компенсираше липсата на опит и финес с много ентусиазъм.

И все пак, ако можеше да се вярва на жената или жените, създали този текст, явно все още имаше едно-две неща, които и той можеше да научи за женското удоволствие. И понеже неговото собствено удоволствие в леглото зависеше пряко от това на партньорката му — беше научил това с годините и опита си — определено щеше да е в негов интерес да продължи да чете.

По дяволите, може би беше най-добре да се абонира!

Беше изцяло потънал в един разказ за по-възрастна жена и млад неопитен младеж, отдали се на взаимната си страст в градинска беседка, когато го прекъсна леко почукване на вратата.

Той се стресна, осъзнавайки, че също като неопитния младеж е приятно възбуден и няма как да се прикрие. Авторките на списанието определено знаеха как да разпалят въображението. Оказваше се, че женската перспектива за секса е доста чувствена и възбуждаща едновременно.

Прикри списанието под възглавниците на стола срещу себе си и оправи гънките на панталона и сакото си, за да прикрие възбудата си.

— Влез.

Вратата се отвори с леко проскърцване и той стана, защото видя, че Роуз влиза в стаята. Тя беше облечена във вечерна рокля в тъмновиолетово, която повдигаше гърдите й, стесняваше талията й и подчертаваше чувствената извивка на бедрата й. Изглеждаше апетитна — сочна и зряла, готова да утоли глада и жаждата му.

Искаше му се да изпробва някои от съветите на „Сладострастие“ върху нея. Но това едва ли бяха благопристойни мисли спрямо младата жена под негова закрила. А в момента се опитваше с всички сили да бъде благопристоен. Роуз обаче не му помагаше и всячески провокираше ненаситния сладострастник, който бе той на младини. В желанието, което изпитваше към нея, нямаше нищо благопристойно и именно заради това той трябваше да бъде дори по-внимателен.

— У Карлайл ли отиваш? — попита я той. Тази вечер тя и майка й щяха да придружат семейството му за игра на карти.

Тя кимна. Как, за бога, камериерката й бе успяла да обуздае косата й в толкова изискана и сложна прическа? Вероятно бе използвала цяла кутия фуркети.

— Да. Мама и аз очакваме лорд Арчър и екипажа му в розовата гостна. — Тя потръпна едва забележимо при споменаването на стаята, в която маскарадът им бе приключил така злощастно. — Имаш ли минутка?

— За теб? Разбира се. — И наистина го мислеше. Каквито и да бяха желанията на тялото му към нея, Роуз беше преди всичко много важна част от живота му. Той винаги щеше да е нейно разположение, дори когато тя се омъжеше за някой кретен, който никога не би бил способен истински да оцени, обикне и заслужи нейния своеволен и ненаситен характер.

Не че той я заслужаваше повече, но нямаше как да не се ласкае от това колко много рискува тя само за да бъде с него. Вярно, беше го манипулирала, но едва ли би успяла да го направи, ако най-напред не бе открила слабостта му.

И колкото и обезпокоително да беше, че тя знаеше — или поне имаше някаква бледа идея — колко силни и безумни бяха чувствата му към нея, беше също толкова освобождаващо. Повече нямаше нужда да се преструва. Просто трябваше да й устои. А той щеше да устои. Мотивацията му стоеше пред него облечена празнично и готова да излезе и да се наслаждава на една вечер в обществото, което той презираше.

Отказваше да я обвинява за ентусиазма й. Тя беше млада и нямаше неговия горчив опит. Молеше се и никога да не го получи.

Тя се приближи към него и полите й прошумоляха напевно върху килима. Всяка стъпка я приближаваше към него — аромата й, топлината й, очарованието й.

— Исках да ти се извиня.

Погледът му се отдръпна като опарен от гърдите й. Още ясно помнеше какво е усещането да ги чувства в дланите си.

— За какво?

— За това, че те подведох по този начин. Прецених грешно природата на нашите взаимоотношения и се държах като малко разглезено момиченце. Това беше ужасна грешка и се надявам, че ще имаш милостта да ми простиш.

Ужасна грешка? Грешка със сигурност, но чак пък ужасна?

— Няма за какво да ти прощавам — отвърна той с бегла усмивка. — И двамата сме еднакво виновни.

— Да — съгласи се тя с усмивка в отговор. — Прав си. Можем ли отново да бъдем приятели?

— Ние не сме преставали да бъдем. — Поне това беше вярно. Може и да се бе държал като глупак и да се беше възползвал от нея, но нито за миг не спря да се грижи за нея. Никога нямаше да спре.

Роуз буквално въздъхна от облекчение. Грей се опитваше да задържи погледа си върху лицето й.

— Господи, толкова се радвам, че мислиш така. Защото наистина искам твоето одобрение, когато открия мъжа, за когото ще искам да се омъжа.

Грей се усмихна накриво, опитвайки да спази добрия тон.

— Изборът е изцяло твой, Роуз.

Тя махна с ръка.

— О, знам, но мнението ти означаваше толкова много за татко, а щом той вече не е сред нас, за да ме напътства, за мен ще бъде чест, ако ти би приел и тази отговорност наред с другите, които доброволно пое спрямо нас.

Да й помогне да си избере съпруг? Това да не беше някаква жестока шега? И какво щеше да последва — щеше да поиска и неговата благословия ли?

Роуз взе ръцете му в своите.

— Знам, че това не е особено зряло изказване, но след татко, ти си вторият най-важен мъж в живота ми. Чудя се… — Тя прехапа долната си устна. — Дали би заел мястото на татко и би ме завел до бъдещия ми съпруг пред олтара, когато настъпи този момент?

Беше готов да я метне на рамо, да я отнесе в Гретна Грийн и да се омъжи за нея на мига, за да спре това мъчение.

— За мен ще бъде чест.

Не можа да й обещае нищо, защото знаеше, че за когото и да се омъжеше тя, не би му позволил да спази обещанието си. Никой мъж с разсъдъка си не би искал Грей да присъства на сватбата му, още по-малко да се навърта около булката.

По прелестното й лице се изписа облекчение, или беше несигурност.

— Чудесно. Страхувах се, че не би го направил, предвид страха ти да излизаш в обществото.

Грей се намръщи. Страх? Отново го смятаха за страхливец, така ли?

— Какво те накара да мислиш така?

Тя изглеждаше искрено объркана.

— Ами онзи ден Келън ми каза колко ужасно скандална е била репутацията ти още преди скандала. Допускам, че се срамуваш от това и затова сега избягваш да излизаш сред обществото.

— Допускаш погрешно. — Никога досега не се бе обръщал към нея с толкова студенина, колкото сега. — Не знаех, че мнението ти за мен е паднало толкова ниско. Като човек, който преди време също бе засегнат от клюките около мен, очаквах, че няма да вярваш на всичко, което чуваш, независимо колко харесваш източника на информацията.

Явно я засегна с думите си. Очите й на кошута се разшириха от болка.

— Мнението ми за теб е толкова високо, колкото е било винаги! Просто се опитвам да кажа, че разбирам защо предпочиташ да се криеш…

— Мислиш, че се крия? — На челото му пулсираше изпъкнала вена.

Искрено объркване посрещна гневния му поглед.

— Не се ли криеш?

— Избягвам обществото, защото го презирам — отвърна той кратко. — Очаквах, че си разбрала това за мен след всички тези години.

Тя се усмихна мило.

— Смятам, че поведението ми в последно време е достатъчно доказателство, че изобщо не те познавам. Така и не постигнах целта си да те съблазня, нали?

Милостиви боже! Това момиче определено знаеше как да обърне света му нагоре с краката.

— Няма причина да се срамуваш, че си засрамен, Грей. Знам, че съжаляваш за миналото и разбирам колко трудно ти е да се върнеш в обществото с това съжаление.

— Роуз, не съм засрамен и не се крия. Отхвърлям обществото, защото го презирам. Мразя престорената учтивост, фалшивите правила и лицемерието му. Разбираш ли какво ти казвам? Заради обществото имам това — посочи той белега на лицето си.

За миг той си помисли, че тя ще се засмее, и честно казано не знаеше как би реагирал, ако тя го направеше.

— Грей, обществото не е причината за белега ти. Причината е жена, към която си се отнесъл с по-малко уважение, отколкото проявяваш към мръсните си чорапи. Не можеш да обвиняваш всички за действията на един.

Дланите му се свиха в юмруци покрай тялото му.

— Не обвинявам цялото общество за действията й, разбира се.

— И как би могъл? Ти дори не знаеш кой е в дъното на това, нали?

— Не. — Но подозираше. Беше почти напълно сигурен, че е била Маги — лейди Дуейн. Нейното сърце бе разбил най-жестоко.

— Разбира се, че не знаеш. — Неочаквано очите й потъмняха и погледът й стана непроницаем. — Предполагам, че е една от много жени, с които си си играл и си захвърлил като непотребни.

Сърцето на Грей се сви като ударено от неодобрението и съжалението в гласа й. Той знаеше, че този ден ще настъпи скоро, но все пак се надяваше, че тя няма да прозре и да го съди за истинската му проклета същност. Или поне се молеше да не се случи толкова скоро.

— Да — прошепна той. — Наистина са много.

— Затова не се учудвам, че предпочиташ да избягваш обществото. И аз бих постъпила така на твое място, ако не знаех кои са враговете ми. Определено е за предпочитане пред това да се извиниш на всяко свое завоевание и да се надяваш, че ще откриеш онова, което търсиш. — Думите й не бяха злонамерени, нито подигравателни, но в дрезгавия й глас определено имаше още нещо.

— За това ли дойде, Роуз? — попита той. — Да добавиш името си към списъка на жените, които съм обезчестил?

Тя се засмя, а смехът й го изненада и свари още по-неподготвен от самото й присъствие.

— Разбира се, че не. Знаех много добре в какво се забърквам, когато осъществих безумния си план. Съвестта ти не трябва да се тормози с мен, Грей. — Когато тя пристъпи и застана точно пред него, на сантиметри от тялото му, той не можеше да направи нищо друго, освен да затаи дъх, ако не искаше да се прояви като страхливец.

Погали лицето му с ръка и нежната материя на ръкавицата й погъделичка бузата му.

— Иска ми се да спреш да живееш в самосъжаление и да се върнеш обратно към света — каза му тя с искрено съжаление. — Имаш толкова много да предложиш. И съм сигурна, че обществото ще се съгласи с мен, ако му дадеш шанс.

Преди той да успее да измисли отговор, на вратата се почука отново. Роуз отпусна ръката си в мига, в който майка й надзърна в стаята.

— Ето къде си била. Добра вечер, Грей. Роуз, лорд Арчър пристигна.

Роуз се усмихна.

— Идвам веднага, майко.

Когато вратата се затвори, тя се обърна към Грей.

— Нека сложим край на този безплоден разговор и да оставим миналото на мира. Приятели?

Грей погледна надолу към ръката, която тя бе протегнала към него по типично мъжки маниер. Не искаше да я поеме. Искаше да й каже в лицето какво да направи с поканата си за приятелство и зле прикритите си обиди. Искаше да я притисне към гърдите си и да я целува, докато коленете й се подкосят и надменното й държане отстъпи място на чувствена страст. Ето това искаше в този миг.

Тя знаеше отлично как да го манипулира.

Вместо това прие подадената му ръка.

— Приятели — отговори пресипнало.

Усмивката й бе толкова щастлива, че стаята засия по-ярко.

— Отлично! Толкова се радвам. А сега наистина трябва да тръгвам. Не искам семейството ти да ме чака.

Неговото семейство. Тя излизаше с неговото семейство. С майка му и сестра му, които без съмнение я смятаха за съвършена.

Идеална за Арчър, който майка му искаше да види задомен до края на този сезон, защото отдавна бе изгубила надежда за Грей. Или може би я бяха избрали за Тристан, макар че той все още живееше с приключенията на млад и необвързан мъж.

— Забавлявай се — пожела й той с престорен ентусиазъм.

Тя му се усмихна през рамо и отвори вратата.

— Със сигурност. Брат ти ще се погрижи за това.

Не беше лошо като за прощален изстрел. Думите й не бяха смъртоносни, но попаднаха в целта си и му причиниха болка.

Грей се завърна на стола си, извади списанието изпод възглавниците и отново го разлисти. За момент се загледа в страницата с намерението да дочете статията.

Но вместо това запрати страниците в огъня и с удоволствие наблюдава как пламъците ги погълнаха и направиха на пепел. Огънят се разгоря по-силно.

Жени, помисли си той, докато наблюдаваше как скандалните текстове изчезват в пламъците.

Щеше да е много по-щастлив в нещастието си и без тях.

 

 

Играеше доста опасна игра. Крайният резултат лесно можеше да стане още по-болезнен. И все пак Роуз не можеше да се спре, макар да бе изоставила всяка надежда, че Грей може да се влюби в нея.

Тя беше наранена, унижена и все пак твърдо решена да го върне към живот. Гордостта й бе наранена, но не и унищожена и тя с готовност я беше загърбила, за да впрегне всичките си усилия да вразуми Грей и да го убеди, че това неговото не е живот, а вегетиране.

Ако това означаваше да го обижда, за да го накара да прозре истината — така да бъде, но трябваше да внимава, за да не я намрази заради думите й. Точно в момента, с разбунените чувства помежду им, това можеше да се случи изумително лесно.

Също толкова лесно тя самата можеше да намрази него.

Трябваше просто да се признае за победена и да продължи напред, но не можеше. Грей се грижеше за нея и тя го оби… се грижеше за него. В този свят това беше нещо чудесно и рядко срещано. Не трябваше ли да дадат възможност на чувствата си? Вместо това Грей се отчуждаваше от нея. Вероятно можеше да й изброи над сто причини двамата да не могат да бъдат заедно, но нито една от тях нямаше да бъде истинската.

Той просто се страхуваше. Не от нея, а от това какво би означавал за него животът с нея.

— Много си мълчалива — забеляза Арчър, докато заедно се приближаваха към масата с напитките. Току-що бяха приключили игра на вист и когато Роуз отказа да участва в следващото раздаване, братът на Грей последва примера й.

— Извинявай — отвърна тя. — Не искам да съм груба.

— Брат ми не заслужава да му отделяш толкова място и време в прекрасната си главица.

Макар да се засегна леко от неуважението му към Грей и проницателността му, тя не беше изненадана от забележката.

— Вие сте безочлив, сър.

Той се ухили — усмивката му бе толкова по-подкупваща от тази на Грей.

— Едно от особено очарователните ми качества. Не исках да те засегна, мила госпожице. Просто мислите за него няма да ти помогнат. Този мъж се е зарекъл да се самонаказва до края на живота си.

Роуз прие чинията, която той й подаде.

— Благодаря. И защо той би искал да се самонаказва?

— Защото е зад… идиот. Сандвич? — Той й поднесе сандвич с краставичка, използвайки щипките за сервиране.

— Да, моля. Не съм сигурна, че искам да обсъждам брат ви с вас, лорд Арчър.

— Дори и да мога да ти помогна с него?

Сърцето на Роуз замръзна — не, просто спря. Цялото й тяло се скова. За малко да изпусне чинията, ако Арчър не я беше грабнал от ръцете й.

— И какво ви кара да мислите, че искам да го спечеля?

Той я изгледа невярващо.

— Но моля ви, лейди Роуз. Известен съм с отличните си познания за противоположния пол, за да ви позволя да ме заблудите така лесно с престорената си невинност.

О, всемогъщи боже! Да не би Грей да му беше казал?

— Забелязал съм как го гледате и, без да се обиждате, съм се наслушал за вас през последните четири години.

Роуз го изгледа с почуда, докато той продължаваше да трупа храна в чинията й.

— Разбирам. Не знаех, че гледам брат ви по по-различен начин, отколкото гледам когото и да било друг.

— Мхм. — Арчър лапна една сладка, сдъвка я и преглътна. — Но е точно така. Твърде отчетливо се опитвате да го третирате като всички останали. Очевидно е, че ви е грижа за него и не просто като за човек, който е спасил живота ви.

— Спасил е живота ми? Колко мелодраматично.

Той я изгледа сериозно и й подаде пълната чиния.

— Къде предполагате, че щяхте да бъдете, ако Грей не ви беше взел под закрилата си? Със сигурност не тук, с отбрана храна и в приятна компания.

Роуз разбра думите му. И се почувства отвратително заради начина, по който се държа с Грей по-рано същата вечер.

— Засрамвате ме, сър. — И по-лошо — разплакваше я. Загледана в чинията в ръцете си — господи, колко апетитни неща бе подбрал за нея — тя примигваше яростно, за да ги отпъди.

Той я поведе към удобна отоманка под един прозорец, откъдето можеха да наблюдават цялата зала, но се радваха на относително уединение.

— Извинете ме, госпожице. Не исках да ви засегна с необмисленото си изказване.

— Съмнявам се, че е било необмислено. — Тя успя да се усмихне. — Не смятам, че бихте предприели каквото и да било действие, без да го премислите.

Арчър се засмя и болезнено много заприлича на Грей.

— Де да беше истина. Така или иначе — извинението ми е искрено.

— И го оценявам. Но сте прав. Със сигурност нямаше да съм тук, ако не беше щедростта на брат ви. — Тя си избра сладкиш и отхапа, пренебрегвайки сандвича. В такива моменти всяка жена имаше нуждата от нещо сладко. Очевидно лорд Арчър знаеше това, защото сладкишите заемаха по-голямата част от чинията й. Вероятно наистина отлично познаваше жените, както твърдеше.

— А негово благородие нямаше да е на този свят, ако не бяхте баща ви и вие. — Изрече това внимателно, но въпреки това Роуз отново почувства как очите й се пълнят със сълзи. Преглътна, като се надяваше, че захарта ще я успокои.

Всячески се опитваше да забрави онази нощ или поне да не мисли за нея прекалено често. Как баща й бе довел Грей в техния дом, защото бе по-близо до мястото на събитията. Тя ги посрещна на вратата, разбудена от глъчката отвън. Майка й не ги бе чула и се събуди едва по-късно, затова Роуз трябваше да спре кръвта и да почисти Грей, докато баща й доведе хирург. Нямаше доверие на слугите си да се справят, но се довери на нея да се погрижи за Грей. И тя се погрижи. Не спря да притиска раната, докато кръвта не престана да блика, а след това седя до него и държа ръката му, докато хирургът шиеше. В следващите два дни, докато Грей се прибере у дома, тя изцяло пое грижата за него, макар баща й да й повтаряше, че не е уместно.

Тайно Роуз се надяваше, че баща й по-скоро се гордее с нея, защото е успяла да запази самообладание и да реагира хладнокръвно и ефективно. Той не знаеше, че тя всяка нощ заспива с плач от страх и безпомощност. Нито колко горещо се молеше на господ да спаси Грей.

— Та ние просто извикахме хирург — възрази тя вяло. — Брат ви сам се пребори за живота си.

Усмивката на Арчър бе спокойна и леко горчива.

— Брат ми сам се забърка в тази каша.

Челюстта й се стегна.

— Никой не заслужава такава жестокост, със сигурност не и от страхливец, който наема хора да му вършат мръсната работа.

Арчър посочи към нещо през стаята.

— Адът не познава бяс като наранената жена или себеподобните й.

Роуз проследи посоката, в която сочеше Арчър, и забеляза лейди Дуейн.

— Сигурен ли сте? — попита тя и погледна обратно към него, преди дамата да е почувствала любопитните им погледи върху себе си.

— Доколкото ми е възможно — последва отривистият му отговор. — С това ще трябва да се състезавате, мила госпожице. Отровата, която действията й инжектираха в живота му, е много по-опасна и всеобхватна, отколкото самата рана. А вината, която той пое върху себе си, е много по-тежка, отколкото крехките ви рамене могат да си представят.

Тя разсеяно местеше един сладкиш из чинията си, но вече нямаше апетит.

— Значи е безнадеждно. Това ли ми казвате?

Арчър се усмихна.

— Нищо не е безнадеждно, но ако е толкова важен за вас, че сте готова да се борите, ще направя всичко, което мога, за да ви помогна.

— И защо бихте го направили? — Тя гризна малко от глазурата на сладкиша, а сърцето й биеше оглушително. — Дори не ме познавате.

Но ако все пак той можеше да й помогне да убеди Грей да се завърне към нормалния живот?

Арчър също си взе сладкиш с бяла глазура.

— Защото вие сте единствената жена, с изключение на майка ми и сестра ми, която наистина познава брат ми и по някаква причина все още го харесва. За мен това е достатъчно. А сега хапнете малко от вкуснотиите, които бях така добър да подбера за вас. Не бих желал да кажете на Грей, че не съм била добра компания.

Роуз се усмихна.

— Да не ми предлагате да ви използвам, за да накарам брат ви да ревнува?

Арчър се засмя.

— Мило момиче, ще трябва много по-добър мъж от мен, за да подтикне Грей към действие. — Изражението му стана тайнствено. — Но и аз съм достатъчно добро начало, както и всеки друг.