Лайза Клейпас
Изкушение (31)

Глава 31

Скъпа Катлийн,

Току-що се връщам от фермата на Лафтън, където отидох, за да проверя как се чувства най-новият й обитател. Моля ви, предайте на всички заинтересувани страни, че Хамлет е напълно доволен в новата си кочина, която, мога да добавя, е построена според най-висшите свински стандарти. Той изглежда ентусиазиран от компанията на своя собствен харем от свинки. Смея да заявя, че и най-претенциозното прасе не би могло да желае нещо повече.

Останалите новини от имението са свързани с дренажни канавки и водопроводни злополуки, за които не си струва да разказвам.

С нетърпение очаквам да разбера как приемате новината за годежа на Хелън и Уинтърборн. В духа на братска загриженост ви умолявам да ми пишете скоро, най-малкото за да ме уведомите дали се планира убийство.

Искрено ваш:

Уест

Катлийн взе писалката, за да напише отговор, като си мислеше, че Уест й липсва повече, отколкото бе предполагала. Наистина беше странно как младият пияница и негодник, който беше пристигнал преди месеци в приората Евърсби, беше заел толкова важно място в живота й.

 

Скъпи Уест,

Признавам, че след предложението за брак, което господин Уинтърборн направи на Хелън миналата седмица, през главата ми минаха мисли за убийство. Но после осъзнах, че ако се разправя с Уинтърборн, ще трябва да ликвидирам и брат ви, а това няма как да стане. При тези обстоятелства едно убийство може и да е оправдано, но две ще бъдат проява на егоизъм.

Хелън е тиха и затворена в себе си, което не би трябвало да се очаква от момиче, което току-що се е сгодило. Очевидно ненавижда годежния си пръстен, но отказва да моли Уинтърборн да го смени. Вчера Уинтърборн реши да поеме изцяло разходите и планирането на сватбата, така че тя и в това няма думата.

Уинтърборн контролира всичко, без като че ли самият той да го осъзнава. Прилича на голямо дърво, което хвърля плътна сянка и всичките малки дръвчета около него не могат да виреят.

Въпреки това сватбата изглежда неизбежна.

Примирила съм се с положението, или поне се опитвам.

Ценя братската ви загриженост и отвръщам със сестринска привързаност.

Искрено ваша:

Катлийн

* * *

Девън се прибра късно вечерта, изморен, но удовлетворен.

Договорът за наем с лондонската компания „Дйрънсайд“ беше подписан и от двете страни.

През последната седмица Северин беше превърнал преговорите в игра на котка и мишка. Нужни бяха нечовешка дисциплина и излишък от енергия, за да се справи с неговите избързвания, отлагания, изненади и поправки. На няколко пъти адвокатите се умълчаваха, докато двамата спореха и се караха. Накрая, точно когато обмисляше да прескочи масата и да удуши приятеля си, Девън успя да наложи своите условия. Най-силно го вбесяваше това, че за разлика от всички останали в стаята, Северин си прекарваше чудесно.

Той обожаваше силните усещания, конфликтите, всичко, което забавляваше ненаситния му ум. Макар хората да го търсеха и да беше канен навсякъде, трескавата му енергия трудно можеше да се изтърпи за дълго. Прекараното с него време беше като да присъстваш на шоу с фойерверки: забавно за кратко, но изморително, ако продължеше твърде дълго.

След като икономът взе палтото, шапката и ръкавиците му, Девън се отправи към кабинета за едно дълго жадувано питие. Когато подмина стълбището, той чу тих смях и гласове от гостната на горния етаж, докато музикалната кутия сипеше бляскаща каскада от ноти.

Кабинетът беше осветен от самотна настолна лампа, а в камината танцуваха пламъци. Дребната фигура на Катлийн се беше свила в тапицираното кресло, в ръцете си държеше празна чаша за вино. Девън изпита тръпка на удоволствие, когато видя, че е наметнала пъстроцветния шал, който й беше подарил. Тя гледаше замислено в огъня, проблясъците от светлината се плъзгаха по деликатните извивки на профила й.

Не беше оставал насаме с нея, откакто Хелън и Уинтърборн се бяха сгодили. Тя беше станала изключително мълчалива и нямаше желание за разговори; очевидно се опитваше да преглътне нещастието си от създалата се ситуация. Освен това през изминалата седмица цялото внимание на Девън беше погълнато от сделката с железопътната компания. Тя беше твърде важна за имението; не можеше да си позволи провал. Сега, след като сделката беше подписана, той възнамеряваше да въведе ред в къщата си.

Когато Девън влезе в стаята, Катлийн вдигна глава и го погледна безизразно.

— Здравей. Как мина срещата?

— Наемът е подписан — отвърна той и отиде да си налее чаша вино.

— Приеха ли твоите условия?

— Най-важните.

— Поздравления — рече искрено тя. — Не съм се и съмнявала, че ще успееш.

Девън се усмихна.

— Имах си своите съмнения. Северин има много по-голям опит в бизнеса. Но аз се опитах да компенсирам с чиста упоритост. — Той посочи гарафата с вино и я погледна въпросително.

— Благодаря, но пих достатъчно. — Тя кимна към писалището в ъгъла. — Точно преди вечеря пристигна телеграма за теб. На сребърния поднос е.

Той отиде да я вземе, разчупи лепкавия печат. Погледна към съобщението и се намръщи.

— От Уест е.

ЕЛА ВЕДНАГА В ИМЕНИЕТО.

У.Р.

— Иска да отида веднага в Хемпшър — рече изненадано Девън. — Не казва защо.

Катлийн го погледна с тревога в очите.

— Дано не са лоши новини.

— Не особено, иначе щеше да включи и обяснение. Ще трябва да хвана влака утре сутринта.

Катлийн остави празната си чаша настрани, стана и приглади полата си. Изглеждаше уморена, но прелестна с малката тревожна бръчица между веждите. Заговори, без да го поглежда.

— Тази сутрин започна месечният ми цикъл. Няма бебе. Знам, че искаше да го научиш колкото се може по-скоро.

Девън я гледаше мълчаливо.

Странно, но вълната от облекчение, която бе очаквал, не се появи. Само някакво хладно безразличие. А би трябвало да падне на колене, изпълнен с благодарност.

— Облекчена ли си?

— Разбира се. Исках го не повече от теб.

Човъркаше го нещо в спокойни й, благоразумен тон.

Когато Девън пристъпи към нея, цялото й тяло се напрегна в безмълвен отказ.

— Катлийн — започна той, — изморих се от това разстояние между нас. Когато е необходимо…

— Моля те. Не сега. Не тази вечер.

Единственото нещо, което го спираше да я прегърне и да я целува до забрава беше тихата, сурова нотка в гласа й. Девън затвори за миг очи в опит да намери сили да прояви търпение. Когато не успя, вдигна чашата към устата си и я пресуши на три премерени глътки.

— Когато се върна — каза той, вперил поглед в нея, — двамата с теб ще си поговорим надълго и нашироко. Насаме.

Суровият му тон я накара да свие устни.

— Аз имам ли право на избор?

— Да. Ти ще избереш дали ще си легнем преди или след разговора.

С въздишка на раздразнение тя излезе от кабинета, а той остана там, стиснал в ръка празната си чаша и вперил поглед в празната врата.