Лайза Клейпас
Изкушение (19)

Глава 19

Виновен беше лауданумът.

Това не спираше да си повтаря Катлийн, докато не заспа, и това беше първата й мисъл, когато се събуди. Под нежната сивкава светлина на зората тя се измъкна от леглото и затърси чехлите си, които не се виждаха никъде. Със замаян поглед дошляпа боса до мраморния умивалник в ъгъла и изми лицето и зъбите си. Вгледа се в овалното огледало на стената и видя, че очите й са кървясали, с тъмни кръгове под тях.

Мислех, че ще умра, изпълнен с копнеж по вас.

Девън сигурно нямаше да си го спомня, помисли си тя. Хората рядко помнеха какво са говорили под влиянието на опиума. Сигурно дори нямаше да си спомня, че я е целунал до каретата, макар че прислугата сигурно щеше да клюкарства за това. Тя щеше да се преструва, че нищо такова не се е случило и с малко повече късмет той сигурно или щеше да го е забравил, или щеше да прояви достатъчно благоприличие да не го споменава.

Катлийн посегна към връвчицата на звънеца, за да повика Клара, но размисли и отдръпна ръката си. Беше още рано. Преди да започне сложния процес на обличането и оправянето на косата си, тя щеше да нагледа пациентите. Наметна кашмирения шал над нощницата си и отиде да види първо Девън.

Макар че не очакваше да го завари буден, вратата на стаята му беше широко отворена, а завесите бяха дръпнати настрани.

Девън седеше в леглото, облегнат на възглавниците. Гъстата му коса изглеждаше влажна и чиста, кожата му блестеше след скорошното бръснене. Макар да беше на легло, той изглеждаше здрав и леко неспокоен, сякаш се дразнеше от това, че трябва да лежи.

Катлийн се спря на прага. Мълчание изпълни разстоянието между тях и вълна от мъчителна свенливост я накара да се изчерви. Изобщо не й помагаше и това, че той я гледаше така, както никога досега… самоуверено, с някакво смътно чувство за собственост. Нещо се беше променило, помисли си тя.

Когато погледът му попадна върху цветния шал, устните му потрепнаха в усмивка.

Катлийн затвори вратата, но се поколеба; притесняваше се да се приближи до него.

— Защо сте буден толкова рано?

— Събудих се от глад, а трябваше да се измия и избръсна, затова позвъних на Сътън.

— Изпитвате ли болка? — попита загрижено тя.

— Да — натърти той. — Елате тук и направете така, че да се почувствам по-добре.

Тя предпазливо се подчини; нервите й бяха изопнати като струни на пиано. Щом се приближи до леглото, Катлийн усети остра миризма, която не беше типична за него, но въпреки това беше странно позната… смесица от полски джоджен и камфор.

— Надушвам мазило — рече озадачено тя. — От онова, което използваме при конете.

— Господин Блуум изпрати едно гърненце от конюшните и настоя да ми намажат с него ребрата. Не посмях да откажа.

— О! — Челото й се проясни. — Действа много добре — увери го тя. — Изцелява разтегнатите мускули на конете два пъти по-бързо от обичайното.

— Сигурен съм в това. — Мрачна усмивка докосна устните му. — Само камфорът да не прогаряше дупка в кожата ми.

— Сътън без да го разрежда ли го сложи? — попита намръщено тя. — Концентрацията му е предназначена за коне, трябваше да го смеси с масло и бял восък.

— Никой не го предупреди.

— Веднага трябва да го махнем. Нека ви помогна. — Тя посегна към него, но се спря неуверено. Лапата се намираше под бялата му нощна риза. Трябваше или да издърпа ризата и да бръкне под нея, или да я разкопчае.

Девън усети безпокойството й, усмихна се и поклати глава.

— Ще изчакам връщането на Сътън.

— Не, мога да се справя — настоя Катлийн с пламнали бузи. — Все пак бях омъжена жена.

— Колко практично — присмя й се нежно Девън и я погали с поглед.

Катлийн сви решително устни. Опитвайки се да изглежда спокойна, тя се захвана да разкопчава копчетата. Ризата беше ушита от изключително мек бял лен, платът беше тежък, с лек блясък.

— Това е много хубава нощна риза — отбеляза тя.

— Дори не знаех, че имам такава, докато Сътън не я донесе.

Катлийн се спря, озадачена.

— А какво обличате нощем, ако не нощна риза?

Девън я погледна красноречиво и ъгълчетата на устните му потрепнаха.

Тя зяпна изненадано, когато осъзна какво има предвид той.

— Това шокира ли ви? — попита той с весели проблясъци в очите.

— Абсолютно не. Вече съм наясно, че сте варварин. — Но докато се съсредоточаваше изцяло върху копчетата, лицето й придоби цвета на зрял нар. Нощната риза се разтвори и разкри мускулести, леко окосмени гърди. Тя прочисти гърлото си, преди да попита: — Можете ли да се повдигнете малко?

В отговор Девън се надигна над възглавниците с пъшкане.

Катлийн остави шала си да се свлече от раменете й и пъхна ръката си под тялото му, за да намери края на превръзката. Той беше затъкнат точно в центъра.

— Момент само… — Тя се пресегна от другата му страна, за да издърпа края на платчето. Беше по-дълго от очакваното и се наложи да подръпне няколко пъти, за да го освободи.

Девън не намираше повече сили да се поддържа изправен и се отпусна върху възглавниците с болезнено изпъшкване; тежестта му затисна ръцете й.

— Простете — успя да изрече той.

Катлийн издърпа ръцете си.

— Няма защо… но ако нямате нищо против…

Девън постепенно възстановяваше дишането си и забави отговора си, докато се наслаждаваше на ситуацията.

Тя зърна пакостливия проблясък в очите му, разкъсвана между смеха и възмущението.

— Пуснете ме, пакостник такъв.

Топлите му ръце обхванаха раменете й и започнаха да ги масажират с бавни, кръгови движения.

— Качете се в леглото при мен.

— Да не сте полудял?

Докато Катлийн се опитваше да се освободи, Девън си играеше със заплетената й на плитка коса, която висеше свободно над рамото й.

— Снощи го направихте — отбеляза той.

Катлийн застина и очите й се разшириха.

Значи си спомняше.

— Не може да очаквате да ми стане навик — рече задъхано тя. — Освен това камериерката ми скоро ще дойде да ме потърси.

Девън се отмести настрани и придърпа върху леглото.

— Няма да дойде тук.

Тя се намръщи.

— Невъзможен сте! Трябваше да оставя камфора да ви изгори кожата.

Той повдигна вежди.

— Очаквах да ме лекувате поне толкова добре, колкото някой от конете ви.

— Всеки един от тях се държи по-добре от вас — увери го Катлийн, протегна ръка и я подпъхна под гърба му. — Дори мулетата се държат по-прилично. — Тя дръпна края на плата, докато накрая не го освободи. Лапата и превръзката се отпуснаха; Катлийн успя да ги издърпа и ги пусна на пода.

Девън лежеше неподвижно, очевидно доволен от себе си.

Катлийн наведе лице към красивия негодник; изкушаваше се да отвърне на усмивката му. Вместо това го погледна с укор.

— Доктор Уийкс каза, че трябва да се въздържате от движения, които биха оказали натиск върху ребрата ви. Никакво дърпане и вдигане на предмети. Трябва да си почивате.

— Ще си почивам, стига да останете с мен.

Усещаше го толкова чист, топъл и подканящ, че постепенно почувства как съпротивата й отслабва. Тя предпазливо се отпусна в сгъвката на лакътя му.

— Така боли ли ви?

— С всяка изминала минута се чувствам по-добре. — Той придърпа завивките над двамата и я обви в пашкул от бели чаршафи и меки вълнени одеяла.

Тя лежеше до него и потреперваше от удоволствие при усещането на твърдите, топли очертания на тялото му, притиснато към нейното.

— Някой ще ни види.

— Вратата е затворена. — Девън протегна ръка, за да погали деликатните извивки на ухото й. — Не се страхувате от мен, нали?

Тя поклати глава, макар че пулсът й се беше ускорил.

Девън зарови лице в косата й.

— Притеснявах се, че вчера може да съм ви наранил или уплашил, когато проявих такъв… — Той се поколеба в търсене на подходящата дума. — … ентусиазъм — довърши със сух глас.

— Вие… не знаехте какво правите.

В гласа му се промъкна насмешлива нотка.

— Отлично знаех какво правя. Просто не бях способен да го направя както трябва. — Палецът му докосна долната й устна и я погали нежно. Тя затаи дъх, когато пръстът му се плъзна по брадичката й и докосна нежната кожа на шията й. — Исках да ви целуна по-скоро… така.

Устните му се притиснаха възбуждащо към нейните. Топлата и бавна целувка предизвика безпомощен отговор, преди тя изобщо да помисли за отдръпване. Нежното докосване на твърдите му устни породи усещания в различни части от тялото й, които дори не знаеше как се наричат. Целувките не спираха, следващата започваше още преди предишната да е завършила напълно. Единият му крак се отърка в нейните под завивките. Тя посегна към врата му и пръстите й се заровиха в копринената черна коса.

Ръката му шареше по гърба й, докато той се опитваше да притисне бедрата й към своите. Въпреки пластовете вълна и лен, които ги разделяха, тя почувства как телата им прилепнаха удобно, мекотата отстъпи пред твърдостта. Той я целуваше все по-агресивно, езикът му проникваше все по-надълбоко и тя изстена от удоволствие.

Извън това легло не съществуваше нищо. Имаше го само чувственото търкане на преплетени крайници и нежно търсещи ръце. Катлийн изскимтя, когато дланите му сграбчиха задничето й и го притиснаха към твърдата издутина на възбудената му плът. Насочваха я в бавен ритъм, търкаха я чувствено върху тялото му докато тя не започна да стене при всяко движение. Нежното място, което той дразнеше, започна да пулсира и Катлийн се изчерви от срам. Не биваше да се чувства така, не биваше да иска… онова, което искаше. Колкото и плътно да се притискаше към него, тя искаше повече. Беше готова да го нападне, толкова силно бе желанието й.

Когато се извъртя към него, Девън потрепна и изпъшка и тя осъзна, че е притиснала ребрата му.

— О… съжалявам… — Катлийн понечи да се отдръпне от него.

— Нищо лошо не е станало. — Девън я задържа до себе си. — Не си отивай. — Той дишаше тежко — сигурно го беше заболяло, но като че ли не му пукаше.

— Трябва да престанем — възрази тя. — Не е редно, а е и опасно за вас… освен това чувствам… — Тя замълча. В речника й нямаше дума за изгарящото отчаяние, което я изпълваше, за агонизиращото напрежение, натрупващо се в нея.

Девън я докосна по пламналото място и лекото движение я накара да потрепери.

— Недей — изстена тя. — Горещо ми е и се чувствам зле, не мога да мисля. Не мога дори да дишам.

Не можеше да разбере защо е толкова развеселен, но когато докосна с устни бузата й, тя усети, че са разтегнати в усмивка.

— Нека ти помогна, любов моя.

— Не можеш — отвърна тя с приглушен глас.

— Мога. Довери ми се.

Той я бутна по гръб, разтворените му устни се плъзнаха по шията и гърдите й. Тя не осъзнаваше, че ръцете му развързват връвчиците на дрехите й, докато не разгърна нощницата й.

Катлийн се сепна, когато студеният въздух опари голата й кожа.

— Девън…

— Шшш. — Дъхът му опари гърдата й.

Изстена, когато устата му се притисна към плътта й и леко подръпна чувствителното топло зърно.

Като че ли този опит да й помогне само я измъчваше повече. Той обхвана гърдите й с ръце и започна съвсем леко да ги хапе, докато бедрата й не се размърдаха безпомощно в опит да разсее безмилостното напрежение. Дланта му се плъзна под нощницата и сграбчи голото й бедро.

— Колко си красива — прошепна той, — кожата ти, фигурата ти, всяка част от теб. — Ръката му проникна между бедрата й и ги разтвори. — Отвори се за мен… още малко… да… Господи, колко си мека тук… и тук…

Пръстите му се заровиха в меките къдри, разтвориха нежната бразда, която разделяше меките влажни тъкани, докато не се разкри набъбналото връхче. Той го подразни умело и прокара пръст по разтапящо меките гънки до входа към тялото й. Тя потрепери изненадано, когато върхът на пръста му се плъзна в тесния отвор. Очите й внезапно се отвориха, тя посегна инстинктивно надолу и сграбчи мускулестата му китка.

Девън замря, някак смутен, и погледна към поаленялото й лице. Изражението на лицето му се смени с някаква смесица от изумление, удоволствие и похот.

— Боли ли те, любов моя? — попита той с дрезгав глас.

Тялото й се беше стегнало около пулсиращия, дразнещ чужд обект.

— М-алко. — Тя неловко подръпна ръката му, но той устоя на безмълвната молба.

Палецът му нежно закръжи около втвърдената, чувствителна изпъкналост. Пръстът му се плъзна по-дълбоко в нея и гальовните движения я овлажниха до такава степен, че тя се извъртя и се опита да погледне над заплетената на кръста й нощница.

Дишайки тежко, той притисна устни към разтревожените бръчки на челото й.

— Не, не се притеснявай. Подмокряш се там… долу… когато тялото ти е готово за мен… прекрасно е и ме кара да те желая още по-силно… О, скъпа… мога да почувствам как ме обгръщаш.

Тя също можеше да го почувства, плътта й се гърчеше в очакване да го приеме. Натискът отслабна за миг, след което в нея се плъзнаха два пръста, които разшириха неудобно стегнатия отвор. Дланта му я обхвана, хълмчето й се притисна към мекия гребен на клитора й, пръстите му проникваха все по-дълбоко, докато тя не изви безпомощно гръб. Хилядите усещания, които нахлуваха в тялото й, караха сърцето й да бие толкова безумно, че я уплаши.

— Престани — прошепна тя с пресъхнала уста. — Моля те… ще припадна…

— Припадни тогава — погъделичка ухото й подигравателният му шепот.

Напрежението беше непоносимо. Катлийн разтвори крака и безпомощно се заклати срещу ръката му. Усещанията се натрупваха с изумителна бързина, водеха я към толкова всепоглъщаща кулминация, че тя имаше чувството, че умира. Разгърнаха се, разцъфтяха и изригнаха в разтърсващи тръпки. Докато тя стенеше и пъшкаше, Девън я целуна, всмука устните й така, сякаш искаше да вкуси звуците от удоволствието й. Връхлетя я нова вълна, топлината заля главата й, гърдите, стомаха, слабините, а устата му не спираше да опустошава нейната.

След като утихнаха и последните тръпки, тя се отпусни до него със замаяна глава. Осъзнаваше смътно, че се извръща на една страна и притиска лице към къдравите косъмчета на гърдите му. Той беше издърпал надолу нощницата й, едната му ръка нежно галеше задничето й, а дишането му постепенно се нормализираше. Никога не беше изпитвала такова смазващо желание да заспи, потопена в топлината на тялото му, сгушена в ръцете му. Но вече долавяше звуците на пробуждащото се домакинство, почистването на скарите, тупането на килимите. Ако останеше още дълго тук, щяха да я разкрият.

— Тялото ти се беше напрегнало като тетива на лък — обади се сънено Девън над главата й. — И то след всичко, което направих, за да те отпусна. — Унизеното й мълчание го накара да се засмее. Ръката му я погали по гърба.

— Досега никога ли не ти се е случвало такова нещо?

Катлийн поклати глава.

— Не знаех, че е възможно за жените. — Изненада се от звученето на собствения си глас, нисък и провлачен.

— Никой ли не разговаря с теб преди брачната ти нощ?

— Говорих с лейди Бъруик, но съм сигурна, че самата тя не е наясно. Или може би… — Тя замълча, когато я връхлетя една смущаваща мисъл. — Може би е нещо, което не се случва на порядъчните жени.

Ръката му продължаваше да я гали по гърба.

— Не виждам защо не. — Главата му се наведе и той прошепна в ухото й: — Но аз няма да кажа на никого.

Тя свенливо го погали по голямата синина.

— Другите мъже знаят ли как да правят… това?

— Да доставят удоволствие на жената? Да, нужно е само търпение. — Пръстите му си играеха с няколкото кичура коса, изпаднали от плитката й. — Но си струва всяко усилие. Насладата на жената прави целия акт много по-приятен.

— Така ли? Защо?

— Гордостта на мъжа се ласкае при мисълта, че той може да накара една жена да го желае. Освен това… — Ръката му се плъзна към меката долчинка между бедрата й и я докосна през нощницата. — … начинът, по който се стегна около пръстите ми… това носи голямо удоволствие на мъжа, когато той е в теб.

Катлийн зарови лице в рамото му.

— От устата на лейди Бъруик всичко това звучеше много просто. Но аз започвам да си мисля, че тя изпусна някои много важни подробности.

Той се засмя тихо.

— Всеки, който твърди, че сексуалният акт е нещо просто, никога не го е правил както трябва.

Двамата лежаха заедно, заслушани в звуците, които се донасяха отвъд стените на спалнята. Навън градинарите започваха да косят моравата и да подрязват живия плет. Небето имаше стоманен цвят, силен вятър подмяташе последните няколко пожълтели листа на големия дъб до прозореца.

Девън я целуна по косата.

— Катлийн… каза ми, че последния път, когато си говорила с Тео, думите му са били „Ти не си ми съпруга“.

Тя замръзна и по вените й премина пареща вълна от тревога, когато осъзна какво смята да я пита.

Гласът му беше нежен.

— Това вярно ли е?

Тя се опита да се отдръпне, но Девън я притискаше плътно към себе си.

— Няма значение какво ще ми отговориш — рече той. — Просто искам да разбера какво се е случило.

Катлийн щеше да рискува всичко, ако му кажеше. Щеше да изгуби твърде много. Но част от нея копнееше да му признае истината.

— Да — насили се тя да изрече с тъничко гласче. — Вярно е. Бракът ни не беше консумиран.