Лайза Клейпас
Изкушение (26)

Глава 26

Тео! Тео, недей!

Кошмарът беше ярък и непоносим както винаги; когато се затича към конюшнята, земята под краката й започна да се гъне така, че всеки път стъпваше накриво. Чуваше влудяващото цвилене на Асад в далечината. Двама коняри го държаха за юздата и го принуждаваха да стои неподвижно, докато съпругът й се качваше на гърба му. Утринната светлина озаряваше застрашително златистата фигура на коня, който риеше земята с копита и танцуваше на място.

Сърцето й се разтуптя бясно, когато видя, че съпругът й държи в ръката си камшик. Асад щеше да умре, вместо да му се подчини. Спри! — изкрещя тя, но конярите пуснаха юздата и конят скочи напред. Опулил очи и паникьосан, Асад се изправи на задните си крака и се хвърли напред, като издуваше тялото си в опит да разкъса колана. Ръката на Тео, която държеше камшика, се вдигаше и спускаше отново и отново.

Арабският жребец се извъртя и подскочи, за да хвърли ездача си; Тео излетя от седлото. Тялото му изплющя като парче хавлиен плат, преди да се удари в земята с ужасна сила.

Катлийн измина с препъване последните няколко метра до неподвижната му фигура и вече знаеше, че е твърде късно. Падна на колене и се взря в лицето на умиращия си съпруг.

Но това не беше Тео.

В гърлото й се зароди писък.

Катлийн се събуди внезапно и се опита да седне в леглото сред оплетените чаршафи. Дишаше тежко и накъсано. Избърса потното си лице с трепереща ръка, в която стискаше част от покривката, и облегна чело на сгънатите си колене.

— Не беше истинско — прошепна тя на себе си, докато чакаше ужасът да премине. Легна назад върху дюшека, но стегнатите мускули на гърба и краката не й позволяваха да се отпусне.

Подсмръкна, извъртя се настрани и отново седна. Свали първо единия си крак от дюшека, после и другия. Остани в леглото, каза си тя, но краката й вече висяха отстрани. Докоснеха ли пода, нямаше да има връщане назад.

Тя бързо излезе от стаята си и се втурна в тъмното, преследвана по петите от призраци и спомени.

Не се спря, докато не стигна до голямата спалня.

Още докато чукаше, съжали за импулса, който я беше тласнал дотук, и въпреки това като че ли не можеше да се насили да спре, докато накрая вратата не се отвори със замах.

Не видя лицето на Девън, само грамадната му, тъмна фигура, но чу познатия баритон.

— Какво има? — Той я придърпа в стаята и затвори вратата. — Какво се е случило?

Ръцете му обгърнаха треперещото й тяло. Когато се притисна към него, тя осъзна, че той е напълно гол, с изключение на чаршафа, с който се беше увил през кръста. Но тялото му беше толкова твърдо, топло и успокояващо, че тя просто не можеше да се насили да се отдръпне.

— Сънувах кошмар — прошепна Катлийн, притиснала буза към копринените косъмчета на гърдите му.

Чу успокояващото му, едва доловимо мърморене над главата си.

— Не трябваше да те притеснявам — изрече колебливо тя. — Съжалявам. Но беше толкова истински.

— Какво сънува? — попита нежно той, като я галеше по косата.

— Сутринта, когато Тео умря. Сънувала съм този същия кошмар много пъти. Но тази нощ беше различно. Изтичах при него — той лежеше на земята — и когато погледнах лицето му, не беше той, а… а… — От устните й се отрони печален звук и Катлийн стисна още по-силно очите си.

— Аз? — попита спокойно Девън и ръката му обхвана тила й.

Катлийн кимна с хлипане.

— К-как разбра?

— Сънищата са способни да оплитат спомени и тревоги. — Устните му докоснаха челото й. — След всичко, което се случи напоследък, нищо чудно, че съзнанието ти е направило връзка с инцидента на покойния ти съпруг. Но нищо от това не е истинско. — Той наведе главата й назад и целуна мокрите й мигли. — Аз съм тук. И нищо няма да ми се случи.

Тя въздъхна накъсано.

Девън продължи да я прегръща, докато не почувства, че треперенето й затихва.

— Искаш ли да те отведа обратно в стаята ти? — попита накрая той.

Доста време мина, преди Катлийн да успее да отговори. Правилният отговор беше да, но искреният беше не.

Проклинайки се на ум, тя леко тръсна глава.

Девън застина. Пое си дълбоко дъх и бавно го изпусна. Поведе я към леглото си, обгърнал тялото й с едната си ръка.

Разкъсвана от чувство за вина и удоволствие, Катлийн се качи върху дюшека и се скри под топлите завивки.

Девън все още се въртеше край леглото. Пламна клечка кибрит, краткотраен синкав проблясък, последван от сиянието на свещ.

Тя се напрегна, когато той се шмугна при нея под завивките. Нямаше никакво съмнение до какво щеше да доведе това: никоя жена не споделя леглото си с гол мъж в разцвета на силите си, и после да очаква да остане девствена. Но освен това Катлийн знаеше и до какво няма да доведе това. Беше видяла лицето на Девън по време на коледното парти, докато беше взел на ръце мъничката дъщеричка на арендатора. За един кратък, ужасяващ миг през лицето му беше преминало изражение на чист и неподправен ужас.

Ако му позволеше да продължи, тя трябваше да приеме, че каквито и да са плановете му за имението, те не включваха брак и деца.

— Това не е връзка — каза Катлийн повече на себе си, отколкото на него. — Само тази нощ.

Девън легна настрани и я погледна, а кичур коса падна върху челото му.

— Ами ако поискаш повече от това? — попита той с дрезгав глас.

— Пак няма да е връзка.

Ръката му я галеше над завивките, очертаваше линиите на бедрата и корема й.

— Какво значение има някаква си дума?

— Защото връзките винаги имат край. Ако наречем отношенията ни така, ще бъде много по-трудно, когато някой от нас реши да си тръгне.

Ръката му застина. Той я погледна; сините му очи бяха тъмни като пещера. Светлината на свещта танцуваше върху изсечените му скули.

— Никъде няма да отида. — Девън хвана брадичката й с ръка и устните му се притиснаха към нейните в гореща, страстна целувка — целувка на собственик. Тя се разтвори пред него, остави го да прави каквото пожелае, и той се впусна да я изследва с пламенна жар.

Девън отметна завивките и се наведе над гърдите й. Дъхът му пареше през тънката батиста на нощницата й и зърната й се втвърдиха. Той докосна с пръстите си болезнено чувствителните връхчета, преди да ги покрие с уста и да ги оближе през плата. Батистата се овлажни от езика му и когато той се отдръпна, за да си поеме дъх, охлади приятно напрегнатото зърно.

Катлийн изстена, посегна към копчетата на нощницата си и започна трескаво да ги разкопчава.

Девън я улови за китките и разтвори ръцете й настрани, като ги прикова към леглото, докато продължаваше да дразни зърната й през батистата. Тялото му се намести между разтворените й крака. Докато се гърчеше и се опитваше да се освободи от хватката му, Катлийн почувства как жезълът му се втвърди върху корема й; сладостното търкане оставяше и двамата без дъх.

Девън пусна ръцете й и насочи вниманието си към копчетата на нощницата й; започна да ги разкопчава бавно и старателно. Полите на нощницата й се бяха вдигнали до хълбоците. Тя усещаше лекото потъркване на втвърдения му член във вътрешната страна на бедрото й.

Когато беше разкопчано и последното копче, Катлийн вече лежеше задъхана и безсилна.

Девън издърпа нощницата през главата й и я хвърли настрани. Застана така, че прегънатите му колене да се подпъхнат под бедрата й и се взря напрегнато в пламналото й тяло. Катлийн пламна от срам, когато осъзна, че той за пръв път я вижда съвсем гола. Ръцете й инстинктивно зашариха по тялото в опит да го прикрият. Той ги хвана и ги отмести настрани.

Господи, как я гледаше, едновременно сурово и нежно, с поглъщащ поглед.

— Ти си най-красивото нещо, което съм виждал. — Гласът му беше леко подрезгавял. Той пусна ръцете й и плъзна длани надолу по корема й, докато не стигна до окосмения триъгълник между краката й. Тих стон се отрони от гърлото й, когато започна да си играе с нея, да роши къдравите кичурчета, достигайки до нежната кожа под тях.

Пръстите й се свиваха в юмруци и се разтваряха. Ритъмът на дишането му беше накъсан от похот, но ръцете му бяха все така нежни, когато палците му разтвориха нежните устни. Удоволствието я погълна и тя безпомощно надигна таза си нагоре.

Девън положи нежно дланта си върху корема й и промърмори:

— Успокой се. — Пръстите му се плъзнаха между бедрата й и докоснаха съвсем леко чувствителното връхче; обляха я топли вълни. Тя потрепери и обхвана хълбоците му с крака.

Палецът му направи няколко кръгови движение на входа към тялото й, преди да се върне отново към изпъкналия клитор.

Господи, какви порочни неща знаеше.

Катлийн затвори очи и извърна лицето си настрани, докато той си играеше с влажната й мекота, докато пъпката й не набъбна болезнено. Почувства как палецът му отново се плъзва надолу, кръжи и докосва… прониква в нея. Леко я заболя, когато достигна по-надълбоко в стегнатата й плът. Но той беше изключително нежен, пръстите му се разпериха върху нежното хълмче и започнаха да го масажират. Усещането я накара да изстене, вътрешностите й се разтопиха от удоволствие, хълбоците се напрягаха и отпускаха в безсрамен копнеж.

Ръката му се отдръпна и тя проплака от отчаяние. Над нея се надвесиха тъмните му глава и рамене, той хвана коленете й и ги разтвори настрани. Катлийн изстена, когато Девън се наведе над нея и прокара език по влажната цепнатина. Когато стигна до чувствителната пъпка, той започна да дразни и засмуква безмилостно, изпращайки пронизващи вълни от екстаз по тялото й докато кулминацията не я разтърси безжалостно.

Когато оргазмът й стихна до леки тръпки, тя почувства как Девън отпуска хълбоците й върху дюшека. Когато я целуна, езикът му беше солен, с лек еротичен вкус. Тя плъзна ръце по стегнатите мускули на корема му и колебливо докосна твърдата му ерекция. Не беше предполагала, че човешката плът може да е толкова корава, а кожата да е толкова копринена. За нейна изненада пръстите й почувстваха отчетливо пулсиране.

С тих стон Девън се настани по-стабилно между краката й и ги разтвори по-широко.

Тя несръчно насочи жезъла му към мястото. Той започна да натиска, докато тялото й не започна да отстъпва, като продължи да настоява дори когато тя се отдръпна заради силната болка. Когато проникна в меката, стегната вътрешност, тя тихо извика и се вцепени заради парещото усещане.

Девън застина и зашепна нежни и успокояващи слова. В опит да я отпусне, той галеше хълбоците и бедрата й, докато тялото й не се стегна около пулсиращия член. Привлече я към себе си, притиснал корема си към нейния, и топлината му проникна дълбоко в нея. Постепенно вътрешните й мускули се отпуснаха, сякаш бяха усетили безполезността на съпротивата си.

— Точно така — прошепна той, когато почувства как тя се отпуска. Целуна я по брадичката и шията и започна да се движи с бавни, предпазливи тласъци, като не отместваше поглед от лицето й. Замъгленият й от удоволствие поглед почти не различаваше изсечените му черти и пламналото лице. С приближаването на кулминацията той притисна устни към нейните и тялото му се раздвижи в яростни тласъци.

Миг по-късно Девън излезе от нея и притисна твърдия си, влажен член върху корема й. Вълна от топлина се разля между тях и той зарови със стон лице в косата й.

Катлийн го притискаше силно към себе си, наслаждаваше се на сладостните тръпки, които разтърсваха тялото му. Когато дишането му се успокои, той я целуна мързеливо — задоволен самец, който се радва на плячката си.

Накрая Девън стана от леглото и се върна с чаша вода и влажна кърпа. Докато тя пиеше жадно, той избърса следите от любовната им игра.

— Не исках да ти причиня болка — промърмори той, докато прокарваше кърпата по болезненото място между бедрата й.

Катлийн му подаде празната чаша.

— А аз се притеснявах за теб — призна тя. — Страхувах се, че може да се нараниш.

Девън се ухили и остави чашата и кърпата настрани.

— Как? — рече с насмешка той. — Като падна от леглото?

— Не, заради всичките тези енергични движения.

— Въобще не бяха енергични. Бях твърде сдържан. — Той се вмъкна отново в леглото, притегли я към себе си и ръцете му я обгърнаха. — Утре — каза той, като я целуна по рамото — ще ти покажа какво означава енергия.

Катлийн обхвана главата му с ръце и притисна устни към жизнената му черна коса.

— Девън — рече внимателно тя. — Утре може би няма да искам да деля постелята ти.

Той повдигна глава и я погледна загрижено.

— Ако твърде много те боли, мога просто да те държа в прегръдките си.

— Не става дума за това. — Тя отметна един кичур, който беше паднал на челото му. — Както вече ти казах, не мога да си позволя такава връзка.

Девън я гледаше объркано.

— Мисля, че е време да определим значението на думите — рече бавно той. — След като вече преспахме, какво значение има дали ще го направим отново утре?

Катлийн задъвка долната си устна, като се чудеше как да го накара да разбере.

— Девън, как протича обичайно връзката ти с някоя жена? — попита най-накрая тя.

Въпросът очевидно не му хареса.

— Няма определен модел.

Катлийн го изгледа скептично.

— Сигурна съм, че всичко започва по един и същи начин — рече тя с безразличие. — Някоя жена събужда интереса ти и след известно флиртуване и убеждаване накрая я съблазняваш.

Той сбърчи вежди.

— Винаги са съгласни.

Катлийн погледна великолепно изглеждащия мъж, който седеше до нея, и леко се усмихна.

— Сигурна съм в това — каза тя. — Прекарването на нощта в леглото ти определено не е нещо неприятно.

— Тогава защо…

— Почакай — промърмори тя. — Колко време след това се задържаш с тази жена? Няколко години? Няколко дни?

— Няколко месеца — отвърна кратко той.

— И през това време посещаваш тази дама винаги, когато ти се прииска. Докато не ти омръзне. — Тя замълча. — Предполагам, че ти си този, който слага край на връзката?

Той я погледна навъсено.

— Започвам да се чувствам така, сякаш съм изправен пред съда.

— Предполагам, че това означава да.

Девън я пусна и седна в леглото.

— Да. Винаги аз слагам край на връзката. Нося й подарък за раздяла, казвам й, че никога няма да я забравя и си тръгвам колкото се може по-бързо. Какво общо има това с нас?

Катлийн придърпа завивката към гърдите си и каза прямо:

— Точно това имах предвид, когато казах, че не искам връзка. Не искам да смяташ, че ще съм на твое разположение винаги, когато имаш нужда да задоволиш нуждите си. Не искам никой от нас да смята, че притежава другия. Не искам усложнения или опасност от скандал, не искам и подарък за раздяла.

— Тогава какво искаш, по дяволите?

Тя неуверено започна да нагъва ръба на чаршафа на хармоника.

— Предполагам… че бих могла да прекарвам от време на време по някоя нощ с теб, когато и двамата го желаем. Без никакви задължения или очаквания.

— Какво имаш предвид „от време на време“? Веднъж седмично?

Тя сви рамене и се засмя смутено.

— Не искам да правя разписание. Не може ли просто да го оставим да се случи просто и естествено?

— Не — отвърна Девън с каменно лице. — Мъжете обичат разписанията. Не харесваме въпросите без отговори. Предпочитаме да знаем какво ще се случи и кога.

— Дори в интимните отношения?

— Особено в интимните отношения. По дяволите, защо не може да си като останалите жени?

Устните на Катлийн се изкривиха в съжалителна усмивка.

— И да ти позволя да контролираш всичко? Да скачам в леглото ти всеки път, когато щракнеш с пръсти, толкова често, колкото ти се иска, докато не изгубиш интерес към мен? А след това предполагам, че ще трябва да застана до вратата и да чакам прощалния си подарък?

На брадичката му потрепна мускулче, а очите му проблеснаха.

— Няма да се отнеса така към теб.

Естествено, че щеше. Така се отнасяше с всички жени.

— Съжалявам, Девън, но не мога да го направя така. Или ще го направим по моя начин, или изобщо няма да го правим.

— Проклет да съм, ако разбирам твоя начин — изграчи той.

— Ядосах те — рече със съжаление тя и се накани да стане. — Да си вървя ли?

Девън я бутна обратно на леглото и се надвеси над нея.

— Няма да стане. — Той рязко дръпна чаршафа. — Тъй като нямам представа кога ще ми бъде позволено отново да си легна с теб, ще се възползвам максимално от възможностите си.

— Но мен ме боли — възрази тя и инстинктивно покри гърдите и слабините си с ръце.

Той наведе глава.

— Няма да те нараня — изръмжа тихо над корема й. Езикът му се плъзна около пъпа й и когато хлътна в малката вдлъбнатина, тя ахна. Той нарочно го направи още веднъж и още веднъж, докато не почувства треперенето й.

Устните му се придвижиха надолу и сърцето й заби лудо, а зрението й се замъгли. Ръцете й се плъзнаха встрани, бедрата се отпуснаха и той разтвори с лекота краката й. С диаболична нежност я възбуди, използвайки устни, зъби и език, като я довеждаше до ръба, без да й позволи да стигне до края. Влудяващото дразнене продължи, докато тя не чу умолителния си глас. Езикът му проникна във влажния копринен отвор с дълбоки, равномерни тласъци, докато не я доведе до поредица от разтърсващи спазми. Катлийн сграбчи главата му с треперещите си ръце и я притисна към тялото си. Той я вкусваше така, сякаш нямаше насита, и тя мъркаше и извиваше гръб, а нервите й танцуваха в отговор. Когато пулсът й се успокои, Катлийн се изпъна под него и въздъхна изтощено.

Той започна отново.

— Не — рече тя с треперлив смях. — Девън, моля те…

Но той обработваше чувствителната й плът с такава неумолимост и решителност, че на нея й остана единствено да се подчини със стон. Свещта догоря и сенките обгърнаха стаята, докато накрая не остана нищо, освен тъмнина и удоволствие.