Джесика Кох
Толкова близо до хоризонта (4)

Декември 1999

Йорг Пфистерер прочете още веднъж цялото дело, преди да го затвори окончателно. Не, че не знаеше в подробности какво пише вътре. Навярно така му беше по-лесно да си вземе сбогом. Единственото, което правеше нещата по-поносими, беше, че в действителност нямаше да има сбогуване. Това беше чиста формалност.

Повече от пет години придружаваше момчето. Първата година в детския дом, после в охраняваното жилище. Накрая, през лятото на 1996 година, му помогна да се нанесе в чисто ново жилище. Случи се малко след присъдата. Процесът се проточи почти една година. Тежко време за Дани: наложи му се отново да съживи историята и да я представи пред съда. Ала той се бореше смело. Двамата заедно повдигнаха обвинение срещу баща му, минаха през всички инстанции и в крайна сметка спечелиха процеса. Което, естествено, беше справедливо и можеше да се очаква. Всъщност би трябвало да стане по-бързо — престъплението беше еднозначно. Майката на Дани обаче се оказа пречка — тя защитаваше мъжа си и непрекъснато си противоречеше.

Едва преминаха през този ад, когато дойде следващият удар. Още по-силен от предишния. Йорг знаеше, че Дани все още не е преработил това безумие, че няма да се справи с него чак до края на живота си. Никой не би могъл. Беше прекалено жестоко, прекалено непоносимо и окончателно.

Въпреки това Дани взе матурата си много добре. Ала се отказа от мечтата си да следва спортни науки. Приемаше съдбата си като неизбежност и беше убеден, че е безсмислено да следва. Йорг изпитваше искрена болка. За него момчето беше станало като син. Обичаше го и ако бе станало нужда, щеше да го осинови веднага и без колебание.

Дани запази оптимизма си. Намери сили да осъществи желанието си да стане персонален треньор и без да следва. Започна обучение във фитнес център. Момчето постигна много в своята област и започна да тренира младежи — тогава Йорг разбра, че наистина не е било нужно да завърши висше образование.

Затвори папката и я закрепи с ластик. Долу подготовката за рождения ден вече вървеше с пълна сила. Тази година Дани празнуваше в детския дом. Тук бяха приятелите му, тук се чувстваше у дома. Кристина, Рики и Симон щяха да дойдат много скоро. Не допуснаха да им забранят и повикаха няколко стриптийзьорки. Дамите щяха да се появят едва късно вечерта, когато децата от дома бяха в леглата. Подаръкът на Йорг за Дани вече бе поставен при другите, грижливо опакован. Бе поканил и майката на Дани, ала не очакваше тя да дойде. През всичките тези години не бе дошла нито веднъж.

Почука се кратко. Влезе Дани.

— Здрасти — поздрави той. — Ще слезеш ли с мен при другите?

Йорг стана и го прегърна.

— Честит рожден ден, малкия!

Приятелски потупа питомеца си по рамото и го огледа. Познаваше Дани отвън и отвътре и моментално разбра, че е тъжен.

— Какво има? — попита Йорг.

Дани вдигна рамене и не отговори.

— Седни — заповяда Йорг и се отпусна отново на стола зад бюрото. Дани се подчини. — Разказвай — подкани го Йорг.

Дани нервно загриза показалеца си.

— Запознах се с едно момиче.

— Но това е прекрасно.

Дани го погледна обвинително. Даже след толкова години понякога се случваше Йорг да потрепери под силата на погледа му.

— Не е прекрасно и ти го знаеш.

За момент Йорг бе раздвоен. Силно желаеше момчето да има добра връзка, ала непоносимите страдания бяха оставили трайни белези в сърцето му. Дани срещна първата си любов на шестнайсет, малко след като баща му влезе в затвора. Крехко тъмнокосо момиче, толкова плахо и неопитно, та Дани имаше чувството, че той може да води връзката. Въпреки това останаха заедно само няколко месеца. Момичето така и не успя да преодолее затвореността и отблъскващото поведение на Дани. Освен това до края не разбра защо той имаше право да я докосва, а тя него — не. В крайна сметка го остави. След тази връзка дойде злокобното обаждане на бащата и Дани окончателно се отвърна от жените. Две-три години по-късно опита отново. Този път избра съвършено различен тип жена: със самочувствие и силен характер, ала проблемите си останаха същите. С третата се отказа напълно от чувствата и се получи горе-долу добра връзка. Докато съвестта не го принуди да каже истината на партньорката си. След разкритието тя изчезна завинаги.

Йорг от сърце желаеше питомецът му да си намери истинска приятелка. Какво да го посъветва обаче? Да запази тайната за себе си? Нима дългът му на възпитател не изискваше да му внушава честност и почтеност спрямо другите хора?

Изведнъж лицето на Йорг просветна. Сети се, че вече не е настойник на Дани. Имаше право да му даде чисто приятелски съвет.

— Прекрасно е, Дани. Само този път не бива да допуснеш грешката да й кажеш.

Дани го зяпна изумено.

— Не говориш сериозно, нали?

— Напротив. Говоря напълно сериозно. Никой не може да те задължи. Време е да помислиш и за себе си. Ти не си идиот. Знаеш кога трябва да внимаваш. Докато не я излагаш на опасност, е напълно законно да запазиш тайната си.

— Не знам. — Настроението на Дани се помрачи и той отново загриза пръста си. — Не се чувствам добре.

Йорг пое дълбоко дъх.

— Цели пет години ти давах съвети. В продължение на пет години ти ги пренебрегваше и залагаше на проклетия си инат. Поне този път би могъл да ме послушаш!

— Ще си помисля. — Дани се отпусна на седалката и се загледа в тавана. След малко продължи замислено: — Навярно и без това няма да се получи нищо. Само преди седмица й обясних доста грубо, че предпочитам да живея сам.

Йорг поклати глава.

— Трябва да работиш върху себе си, Дани. Много си импулсивен.

— Не се държах импулсивно. Съзнателно я прогоних. От страх пред бъдещето.

— Прекалено много мислиш. На твоята възраст връзките идват и си отиват. Повечето приключват много бързо. Най-добре е изцяло да прогониш мислите за бъдещето. — Йорг изпадна почти в еуфория. — Ще й се обадиш и ще се извиниш. Оправи нещата!

— И как ще стане? Как да се извиня? Не мога да й дам обяснение, без да кажа истината!

— Прав си. — Йорг помисли малко. — Измисли нещо. Разкажи й как последната ти връзка се е провалила. Кажи, че ти е било нужно време.

Дани учудено поклати глава.

— Не е възможно да ме съветваш да започвам връзка с лъжа!

Йорг вдигна рамене.

— Щом се налага. Постарай се да намериш начин. Не започвай веднага с истината.

— Ще си помисля — повтори Дани.

— Разкажи ми за момичето. Какво харесваш у нея?

— Казва се Джесика! — Необикновените сини очи засияха. — Няколко години по-малка от мен. Стройна, с дълга коса. Малко превзета, но сладка. — Дани замислено присви очи. — Най-важното обаче е, че знае как да ме възпира. Не ми позволява просто да я карам да танцува по свирката ми, както става с другите момичета. Тя е равноправен партньор, интересува се от мен, не от външността ми както всички други. — Усмихна се криво. — Мисля, че имам нужда от това. Нуждая се от човек, който понякога да надраска гладката повърхност, вместо да гледа отвъд нея. Точно така. Искам момиче, което да ме опознае истински. Момиче, което не допуска лесно да го сплашват. Момичето, което има връзка с мен, трябва да е наистина дебелокожо, за да ме издържи.