Джесика Кох
Толкова близо до хоризонта (13)

Ноември 2000

Дани бе отстъпил пред настояването на учениците си да вземе участие в турнир, където се изискваше пълен контакт. Турнирът продължи три дни. Децата много държаха да го видят как се бие на ринга, за да се поучат от него — този аргумент се оказа решаващ.

Започна се в четвъртък вечерта, последната битка щеше да се състои в събота. Турнирът се провеждаше близо до Синсхайм и понеже Дани нямаше желание всеки ден да пътува по един час натам и обратно, Кристина, той и аз си взехме стаи в хотел. Учениците му идваха и си отиваха, но пък те нямаха друга работа, освен да гледат. Всеки ден се провеждаха много срещи, продължаващи до нокаут. Доган не се удържа и последния ден също дойде да гледа. Нервите ми пострадаха сериозно. Кристина непрестанно се вкопчваше в ръката ми и ужасено шепнеше „Божичко, божичко, божичко“ — това не допринесе с нищо за подобряване на положението.

По време на предпоследната битка Дани се умори, разконцентрира се и получи силен ритник в лицето. От слепоочието му рукна кръв и съдиите спряха двубоя. Още докато той висеше на въжетата и пъшкаше, а Доган безмилостно му втълпяваше каква трябва да е по-нататъшната му стратегия, пристигна дежурният лекар на ринга и заши раната над дясното око с пет шева. Не му дадоха време да седне, не му сложиха упойка. С много усилия успях да спра Кристина да не изтича при Дани на ринга, за да му държи ръката, докато го шиеха. Ако не я бях удържала, противникът му навярно щеше да се пукне от смях. За разлика от нея аз повече се притеснявах, че ще му остане белег — толкова бързо и безучастно лекарят бе зашил раната. Тук беше като на война. Избърсаха кръвта от тепиха и двубоят продължи. Дани спечели и стигна до последния кръг. Спечели финала с голяма преднина и почти без усилие, но остана твърд в решението си, че участието в това състезание е било изключение. Въпреки постоянната ми тревога за него изпитах и известна тъга.

В неделя Дани почувства силно изтощение. Отказа се от сутрешното бягане и спа почти до девет — и двете бяха твърде необичайни за него. Закусихме спокойно в хотела и следобед потеглихме към къщи.

* * *

В края на седмицата се бях излегнала на леглото на Дани и разлиствах списание. Кристина беше в стаята си и си лакираше ноктите, а Дани седеше на дивана в дневната и гледаше телевизия. Лайка се бе свила на кълбо в трапезарията и дремеше. Тази гледка навярно би събудила подозрение за скарани съквартиранти, но истината беше съвсем друга. Макар да правехме различни неща в различни помещения, ние бяхме едно. При желание да си имам компания щях да отида при Дани и да се сгуша в него. Той щеше да ме посрещне с отворени обятия. При Кристина също щях да съм добре дошла. Никога не би ме отпратила от стаята си. Беше прекрасно да усещам принадлежността си към тази малка общност. Чувствах се много добре, доволна както рядко съм била преди. Животът ни изобщо не можеше да се определи като безпроблемен, бъдещето ни съвсем не беше розово, но и тримата бяхме решени да извлечем най-доброто. Докато бяхме заедно, нищо не беше в състояние да ни унищожи.

Посред ленивите ми мисли в стаята влезе Дани.

— Излизам — съобщи той, седна до мен на леглото и ме помилва по тила.

— Сега ли? — промърморих. — Почти девет е. Къде отиваш?

— Петък е, значи девет е още рано — защити се той. — Преди малко се обади Рики. Със Симон решили да пийнат по нещо, а после да идат на дискотека. Канят ме да отида с тях.

Възмутено се обърнах по гръб. Ръката му остана върху ключицата ми.

— Можеше поне да ме попиташ дали имам желание да дойда с вас — изръмжах.

Дани поклати глава.

— Съжалявам. Мъжка вечер.

Посегнах към ръката му и се надигнах.

— Чакай да отгатна… Пак ли ще играете онази тъпа ловна игричка?

Дани извинително вдигна рамене.

— Навярно ще се стигне дотам.

Нацупих се театрално.

— Жалък похожденец — заявих обидено.

Дани взе лицето ми между двете си ръце, погледна ме дълбоко в очите и пошепна с устни до моите:

— Това е само шоу. Много добре знаеш. Няма да се обадя на нито една.

Дишането ми се ускори, възмущението отлетя.

По дяволите, как го прави?

— Прав си — отвърнах гневно. — И на мен не ми се обади.

— Щях да го направя. Наистина. Нали ти бях обещал.

— Бедните момичета дни наред ще чакат обаждането ти и ще си изплачат очите.

Както аз някога, добавих наум.

Дани се засмя тихичко.

— Я стига, не е чак толкова страшно. Ти оцеля, нали?

— Само с много мъка и болка. Честно ти казвам, момичетата си въобразяват разни неща, а ти само си играеш с тях. Не е почтено.

Дани отново вдигна рамене.

— В моя живот нищо не е било почтено.

Това ли беше начинът му да се справи с факта, че животът го е ограбил? Стори ми се приемливо. Би могло да бъде много по-лошо.

— Изчезвай — изръмжах и го избутах от леглото. — Върви и тежко ти, ако изгубиш вашата тъпа игра.

— Благодаря, Дъки — рече Дани и ме възнагради с целувка. — Ти си най-добрата. Не ме чакай, сигурно ще закъснея много.

Много скоро чух двигателя на колата му отвън и продължих да си чета списанието. Знаех, че той ще се върне при мен, знаех, че ми принадлежи. Винаги щеше да ми принадлежи.

Почетох още малко, изведох Лайка на разходка, пожелах лека нощ на Кристина и си легнах. За кратко се замислих, че в този момент момчетата сигурно прегръщат по две момичета наведнъж. Усмихнах се и поклатих глава. Представата не събуди у мен и искрица ревност.

 

 

Със сигурност чух писък. Само че не знаех дали съм сънувала, или е изпищял някой отвън. Сънено разтърках очи и погледнах към радиобудилника на нощното шкафче. Беше малко след три, леглото до мен все още беше празно. Вратата на спалнята се отвори. Обърнах се в полусън. Вместо Дани в рамката застана Кристина. От коридора в стаята влизаше светлина и видях широко отворените й очи. Притискаше към гърдите си възглавница.

— Дани? — пошепна тя към тъмната стая.

В този миг приличаше на петгодишно момиченце, не на почти двайсетгодишна жена.

— Още не се е върнал — пошепнах в отговор.

— Кога ще си дойде?

Гласът й прозвуча тънък и чуплив; съвсем ясно личеше, че е плакала.

— Не знам. Навярно ще се забави.

— Добре — изхълца тя и се обърна да си върви. — Извинявай, че те събудих.

— Тина? — извиках подире й и тя спря нерешително.

— Да?

— Ако Дани беше тук, какво щеше да направи?

Тя се смути, но след кратко колебание призна:

— Щеше да ме покани в леглото си.

Решително повдигнах завивката и потупах матрака до мен.

— Идвай!

Тя не се колеба дълго. Угаси светлината в коридора и се промъкна при мен в леглото.

— Какво да правя сега? — попитах тихо.

— Нищо — отвърна ми тя шепнешком. — Важното е, че си до мен.

Тя се обърна с гръб към мен и се опря в тялото ми. Макар че прозорецът беше отворен и в стаята беше хладно, аз носех пижама с къси панталонки. Голите ни крака се докоснаха, полуголото й дупе се притисна към долната част на тялото ми. В леглото Дани излъчваше горещина и винаги ми беше топло. Обикновено той спеше по боксерки и тениска и като си представих как тя се е притискала към скута му, отказах да повярвам, че в това няма нищо еротично, както ме беше уверил веднъж той. С въздишка отхвърлих тази мисъл. Това нямаше значение. Предпазливо я прегърнах. Цялото й тяло бе сковано, от време на време я разтърсваха силни хълцания. Нежно пригладих разбърканите кичури, за да открия челото — сигурно и Дани е правил същото. Както го правеше и с мен.

В този момент осъзнах колко силно се е променил животът ми през последните месеци. Почти не си спомнях времето, когато сериозно се замислях кой в тази къща плаща наема и кой — сметката за ток. За малко не избухнах в смях, като се сетих за тези баналности. Тези проблеми идваха от друг живот. Някога смятах този живот за реален, междувременно обаче знаех, че той е само изкривена картина на реалността. Истината беше тук: едно момиче, с което са злоупотребявали, което само преди месеци се бе прибрало от клиника за лечение на наркомании, лежеше полуголо в прегръдките ми, плачеше и чакаше приятеля ми.

Наистина ли е било в този живот, когато смятах за непочтено някой просто да плаща сметките на друг? Абсурд. Това беше абсурдно. Много по-абсурдно, отколкото да се намирам в леглото на моя ХИВ-позитивен приятел с една бивша проститутка и наркоманка, а той през това време да се забавлява с други момичета в дискотеката.

Сгуших се до нея и зарових лице в меката й коса. Никога през живота си не се бях чувствала по-добре. Никога не съм била по-богата емоционално.

Дани се прибра почти на разсъмване. Промъкна се в спалнята бос. Дори да се е учудил, че ме намира да прегръщам Кристина, той не го показа. Мина от моята страна и се мушна в леглото. Внимателно се отделих от дълбоко заспалата Кристина и се обърнах към него.

— Здрасти — каза тихо той и ме целуна.

— Здрасти — отвърнах. — Колко?

— Петнайсет. Рики четиринайсет, Симон девет. Спечелих!

Целунах го по челото и вдигнах палец.

— Супер! Гордея се с теб. Приятни сънища.

Дани се сви на кълбо, аз се притиснах в гърба му. Не знам дали защото бях прекарала последните часове, прегръщайки Кристина, или защото бях твърде уморена, но за момент забравих мълчаливото ни споразумение и съвсем естествено обгърнах кръста му. За частица от секундата тялото му се скова, той задиша бързо и уплашено. Стресната, останах неподвижна, не посмях да се помръдна. След известно време останах с впечатлението, че той се е отпуснал, и сложих длан върху корема му. Дани моментално покри ръката ми със своята, за да й попречи да се придвижи нагоре.

Записах си наум: Позволено е да го докосвам по корема, но не и по гърдите.

Все пак това беше начало. Дори малкият успех трябваше да се отбележи като успех. Много нежно започнах да милвам корема му, първо с палец, после с цялата ръка, като постепенно разширявах кръговите движения. Той ме остави да го милвам, ала бариерата на ръката му си остана желязна. Дишаше на тласъци.

— Дани — пошепнах съвсем тихо в ухото му. — Всичко е наред!

Внезапно Дани хвана ръката ми и аз зачаках да я отдръпне от тялото си. Вместо това той улови пръстите ми, мушна ги под тениската си и ги положи върху гърдите си, там, където се намираше сърцето.

Притисна ръката ми много силно, но продължи да я държи здраво, за да не мога да я придвижа дори на милиметър.

Знаех какво усилие му е струвало това. Представях си как се е борил със себе си, докато направи тази крачка. Дори само този факт правеше малкия жест толкова специален, че бях трогната до сълзи.

Без да движа ръка, се преместих леко нагоре и притиснах мократа си от сълзи буза към неговата. Той вдиша и издиша три пъти и накрая освободи ръката ми. Не я помръднах нито на милиметър, оставих дланта си да следи биенето на сърцето му. Мина много време, докато той се успокои. Всъщност имах намерение да го изчакам да заспи, но не успях. С голяма вероятност съм заспала дълго преди него.

 

 

Събуди ме нежна целувка по върха на носа.

— Добро утро, Дъки — поздрави тихо Дани и ме помилва по бузата с опаката страна на пръстите.

— Добро утро. — Протегнах се сладко-сладко и се обърнах. Другата страна на леглото беше празна. — Къде е Тина?

— Стана и излезе да разходи кучето. После ще ни направи закуска. — Дани ме дари с усмивка. — Това означава, че можем да останем в леглото още известно време.

Кристина бе намерила начин да ми благодари за миналата нощ.

— Юху! Да живее Кристина! — В най-добро настроение размахах ръка. — Обичам тази жена!

— И аз я обичам! — извика той и също размаха ръка. — Да живее Кристина!

— Какво каза току-що?

— Аз ли? — Дани невинно сви рамене. — Да живее?

— Не, първо каза нещо друго — поправих го.

— Кристина?

Ощипах го болезнено.

— Преди името! Много добре знаеш какво имам предвид.

— О, така ли? — Дани се прозя престорено и се протегна като котарак. — Казах, че я обичам. Ти го знаеш.

— Вън от леглото ми, жалък предател!

Опитах се да го прогоня с щипане и удари в ребрата.

— Това легло е и мое — изхленчи той, измъкна се от своята страна и се пъхна в леглото от другата. С рязко движение ми свали панталонките на пижамата и ги хвърли в ъгъла на стаята. Направи го толкова бързо, че не можах да реагирам.

— Невъзможен си! — наругах го на шега.

Дани посегна към горнището и понечи също да го съблече. Задържах го и го изгледах предизвикателно.

— Първо ти — поисках.

Настроението му се промени рязко.

— Не!

— Моля те — настоях и посегнах към тениската му.

Дани колебливо поклати глава.

— Не.

— Дани — настоях още по-силно, — в къщата няма хора. Само ние двамата. Всичко останало е без значение. Всичко е добре!

— Добре — отвърна нерешително той. — Дай ми две минути.

— Давам ти и два часа, ако искаш.

Дани вдиша дълбоко в корема, съсредоточи се, опита да се успокои. Това продължи почти пет минути. Седях в леглото и чаках, без да пускам края на тениската му.

— Окей — повтори най-сетне той и вдигна ръце. С леко движение му свалих тениската през главата и му я връчих. Стори ми се нечестно да я хвърля в ъгъла. Той я мушна под възглавницата.

Погледнах го. Добре трениран гръден кош, плосък, мек корем, нито грам мазнина в повече, мускулести рамене, липса на окосмяване по горната част на тялото. Копнеех да го докосна и за малко да се забравя, ала се удържах. Тайно взех решение днес да не му позволя да държи ръцете ми над главата, както правеше винаги. Още преди да му разкрия намерението си, той прочете мислите ми и легна зад мен. Знаеше как да избегне докосванията.

Отпусна се по гръб, аз легнах върху гърдите му. Дани опря ръце на леглото и ме измери със скептичен поглед.

Предпазливо попипах ръката му над лакътя с върховете на пръстите и ги плъзнах към рамото. Кожата му веднага настръхна.

Бавно, предупреди ме вътрешният глас. Стъпка по стъпка. Целта не е далеч.

Повторих същото с цялата длан. После върховете на пръстите ми се спуснаха към гърдите му, но почти не ги докоснаха. Стигнах до корема. Нямаше против да го докосвам по корема, за разлика от горната част на тялото той беше достъпно място.

Дани бе затворил очи и през цялото време дишаше бавно и дълбоко в корема. Знаех, че отново и отново брои наум до десет и изпълнява упражненията за концентрация, които прилагаше преди състезанията. Това беше добре. Днес правехме още една голяма крачка в правилната посока.

Дани ми позволяваше да го милвам, макар и все още с неохота, но много скоро това щеше да стане всекидневие, а един ден сигурно щеше да се наслаждава на докосванията ми.

Какъв ли щеше да е сега, ако баща му не му беше нанесъл тази непоправима вреда?

Облекчението му се усети почти физически, когато на вратата се почука и Кристина извика весело отвън:

— Ставайте, вие двамата! Закуската е готова!