Енрике Марискал
Приказки за подарък на мечтатели (9)

9. Позната галактика

На ученика се полага да мълчи и да чака.

Бенито де Нурсия

Нашият свят от разказани истории се намира в позната галактика, която се разширява, с празни места, готови да бъдат заети от нови открития.

В нея винаги има някое бяло джудже или черна дупка; неутронна звезда или ракообразна мъглявина; някой пулсар или супернова, или може би някой червен гигант, както и разсеяната траектория на някоя сонда или сателит.

Въображението съдържа всички възможни кътчета, дори и измислените. Това се случва, когато изяществото на метафората насели с промъкващи се персонажи сивия град на рутината.

Млечният път е името на звездния ни дом. Иде реч за хотел от свръхвисока категория, който превъзхожда в пъти което и да е друго място, увенчано само с пет звезди.

В тази великолепна вселена има спирка, наречена планета Земя, известна в звездния квартал както със спорадичните си ядрени взривове, така и с непредставителната си атмосфера, подклаждана от хронични войни.

Населена е с непоправими създания, които при случай тайно упражняват канибализъм; други са по-чувствителни, оригинални, мечтатели, интелигентни; някои се представят като божествени пратеници, други са много обичани, но повечето никога нищо не четат.

Освен това в замърсената си територия земляните практикуват изключително тежки социални дискриминации между мъже и жени, възрастни и деца, млади и стари, хора и животни, граждани и селяни.

Макар всички да сме бързо преминаващи туристи, някои поглъщат всичко, което успеят, хора и предмети, според нарежданията на телевизията, която толерира свръхтеглото и позволява кредитните карти.

Други, всъщност повечето, преживяват както могат, водени ден след ден от надеждата за минималното количество храна и защитени от свободата, която предлага блаженият дълбок сън.

Има такива, които скучаят, обградени от благополучие, и такива, които преживяват, заобиколени от злочестини.

Преяждащите ядат, но не спят от страх, че в някакъв момент гладните ще се събудят.

Всички се обединяваме в страха повече, отколкото във взаимното доверие.

Почти никой не вдига поглед от своята собственост или от своите нужди.

Малцина се вдъхновяват да наблюдават безкрайността на обитаваните светове, които придружават приключението на светлината. Още по-малко са тези, които с възхищение откриват същностите, появяващи се, когато се практикува вътрешното изгнание и се пътешества през основната реалност, която ни изгражда.

От тази творческа гледна точка нашето общество може да бъде разглеждано като една оригинална галактика. Добре е да си дадем сметка, че тези, които ни придружават, пътуват маскирани.

В града, в който живея от дете, живее и едно бяло джудже, много работливо. Казва се Енрикета, клюкарка е и никога не се усмихва.

Познавам също и Роберто, мрънкащия. Той е автентична черна дупка, професионален жалбоподател.

Един друг тип се разнася в лимузината си, накичен с педантичния облик на могъщ директор. Същинска неутронна звезда е. Отговаря на името дон Корнелио и е директор на местния клон на известна международна компания.

Робустиано е майстор на брашното и представлява истинска ракообразна мъглявина. Върти собствената си хлебарница и обича да разказва пикантни историйки на клиентите си, като отдава особено внимание на омъжените красавици, които тайничко въздишат.

Бялото джудже е малко и горещо тяло, произлязло от загинала звезда. Такава е и Енрикета, стегната, работлива, винаги изпълняваща задълженията си.

Черната дупка е тъмна маса в космоса, колапсирала звезда. Плътността й е толкова висока, че се е свила в себе си и не позволява на нищо да излезе навън, дори и на светлината. Оттам и чернотата й.

Роберто е тъмен, истински мърморко, боли го да се смее. Като шеф му се е наложило да освободи много работници, докато се е движил по звездната си траектория из големите фирми.

Ракообразната мъглявина е гигантски разширяващ се облак прах и газ. Всяка приказка на Робустиано се разпространява из целия квартал и се коментира шепнешком, създавайки вихрушка от подозрения и слухове.

В заключение, в града има недостиг на важни събития. Всичко е реклама, явна или скрита, която подарява райски кътчета, без никой да ги желае.

За късмет прекарвам дните си с няколко пулсари, които са неутронни звезди, излъчващи бързи импулси светлина. Това са най-близките ми приятели, които ме пазят с веселото си и ентусиазирано сияние. Също така съм другар по работа и на една супернова.

Съжителствам с тях в една благоприятна среда, осветен от свежата енергия на непреднамерената щастлива случайност, на „неочакваното ценно откритие“, което блика от всяко пулсиране на живота, от всяка улица в града ми, от всеки булевард в сърцето.

Съществуват много избухливи супернови, които се получават при изтощаването на червен гигант. Обикновено се проявяват във вид на неочаквани бирници. В други случаи се проявяват, на живо или по телефона, като отдадени продавачи, които обещават безплатно обслужване, ако се избере някаква форма на автоматично заплащане посредством някое от банковите обаждания.

Цялото общество е непоправима позната галактика.

Аз например се смятам за хелий, мислещ газ, лек и безцветен; основна съставна част на повечето звезди.

И най-привлекателното от цялата тази приказка е, че нашият звезден дом и Андромеда са две галактики, които се движат в една и съща група. Понякога се приближават, друг път се отдалечават.

Някои учени твърдят убедено, че след четири милиарда години щели да се сблъскат. Тогава нашето Слънце щяло да бъде изхвърлено завинаги от полагащото му се място.

Други астрономи, по-големи оптимисти, смятат, че тези мегаквартали няма да се сблъскат и ще се разминат по звездните си пътеки без трагични последици.

Каквито и да са възможностите, с които съдбата ще пожелае да ни срещне, добре е да се радваме на настоящето. Разполагаме със спокойствието да знаем, че през следващите четири милиарда години имаме сигурността на стабилен наем с много възможности да се наслаждаваме на едно добро четиво… И да продължаваме да се въодушевяваме от любимите си мечти.