Енрике Марискал
Приказки за подарък на мечтатели (33)

33. Кратки истории

Приятелят е завинаги част от нас.

Фридрих Хебел

Съществуват кратки истории, които, ако си ги спомним, понякога имат вълнуваща власт, като например оня ден, когато Айсидора Дънкан танцува на националния химн в Буенос Айрес в нощен клуб, посещаван от студенти. Направи го заметната с аржентинското знаме, също както бе танцувала в такт с Марсилезата с френския национален флаг.

Ангел хранител

— Но как?… Кой е бил Анхел Гаярдо^[1]? — запита бабата, като прочете отново името на гарата, изписано на перона.

— Анхел Гаярдо е бил изследовател на природата, роден е през 1867-а и умрял през 1934 година. Бил е директор на аржентинския музей, писал е в областта на зоологията и ботаниката, бил е дипломат и политик…

— Боже мой!.. Ама аз вината съм мислела, че е ангел, смел ангел. От малка му се моля. Винаги когато минавах през тази гара, го молех да пази любимите ми хора…

Не лъжи

Както всяка сутрин, извади произволна карта от тестето за медитация с ангелите, която щеше да й даде защита през деня. Оказа се ангелът на истината. Веднага си помисли, че е дошъл моментът да признае неверността си. Но пък може би не беше подходящият час, каза си.

После реши да не ходи на работа под предлог, че има неотложна съдебна призовка, но същевременно през ума й премина директното послание: „Не лъжи повече“, изрично изписано върху картата на специализирания ангел.

Никак не беше лесно за някоя, родена под знака Близнаци, да прекрати всичките лъжи, слели се със самоличността й до същата степен, до която и хубавото й лице, украсено със сини очи без възраст.

Докато си слагаше грим и червило, осъзна наближаването на петдесетте си години, които вече не броеше и които изглеждаха като трийсет, и помечта да срещне този ден някой авантюрист Стрелец, духовен учител. Дотогава от познатите си кентаври беше получавала единствено настъпвания от подкованите им крака, ако избегнеше ритниците.

Тогава си каза, че ще изчака следващия ден, за да започне промяната; тогава щеше да изтегли ново произволно послание, подходящо за пътя към вътрешното усъвършенстване. Щеше да го извади от тестето, да го прочете внимателно и да го изпълни без никакво отлагане, още утре, както подхожда на една добра представителка на Меркурий.

Дракула не чете

Младежът, много уплашен, протегна ръка към лекарката и както обикновено вените му не се забелязваха, сякаш искаха да избягат от иглата, с която жената щеше да му вземе кръв за изследване.

Когато погледна строгото лице на жената, тънките й устни, пронизващия поглед, му хрумна да каже само:

— Струва ми се, че ще е трудно да се открие вената…

— Не се притеснявай. Винаги я намирам. Ах!.. Никога не греша! — измърмори тя уверено, докато го гледаше с вампирските си очи, а иглата изчезваше под кожата.

Обучение без четене

Журналистът Албер Лондрес (1884–1932) е внимателен наблюдател на местните ни обичаи през двайсетте години на двайсети век. В биографичната си книга „Пътят от Буенос Айрес“ той описва марсилските сводници по пристанищата и пише, че аржентинците би трябвало да издигнат на Северния док голям паметник в чест на френските жени заради сътрудничеството на толкова мадам Ивон, които без никаква подкрепа са работили като „учителки на прекалено груби ученици“.

Поетът Енрике Кадикамо е написал възпоменание за всички тези експлоатирани труженички, които, идвайки от Франция, са изстрадали по тези брегове мъката на снеговете и са изпълнили без статуи и без статут майчинската си роля на учителки. Оттогава най-старата професия на света страда от легална закрила и от хуманен кодекс за съвместно съществуване.

Това, което ни показва инструкторът, е степента на истината. Нея трябва да ценим, за да се усъвършенстваме духовно, а не да критикуваме личността му.

Неизменна диагноза

Бившият съпруг беше неспокоен заради неочакваната среща. Не желаеше повече спорове с нея, стремеше се да избягва препятствия, които да помрачат радостта му от деня.

Но бившата му жена се приближи и го запита:

— Как си?

— Много съм добре.

— Как си?

— Много добре.

— Кажи ми истината. Как си?

— Казвам ти, че съм добре.

— Питам те как си.

— Много добре…

— Истината!

— Много съм зле, зле съм, много!..

— Виждаш ли? Знаех си. Мен не можеш да излъжеш — отвърна му удовлетворено тя и си тръгна.

Споделена оценка

Една докторантка, много уверена в себе си и вече в зряла възраст, не била съгласна с наблюденията на професора:

— Не обръщам внимание на това, което ми казват. Имам си собствен критерий за всичко.

— Работата е там, че сте надарена с природна красота, външна и вътрешна, очите ви са пленителни и дълбоки… — отвърнал преподавателят.

— 0, господине, прекрасно! Значи сте разбрали. Много благодаря — удовлетворена приела думите му жената.

Лаида от Коринт, най-красивата жена за времето си, е била гръцка хетера през V в.пр.Хр. Помолила да я погребат с огледалото й, неразделен другар в живота й на прелъстителка. На епитафията й се чете: „Красотата й беше заробила цяла Елада въпреки гордото й име и военните й подвизи. Любовта беше неин баща и сега тук спи вечния си сън във величествените ти земи, о, Тесалия!“