Енрике Марискал
Приказки за подарък на мечтатели (40)

40. Да мечтаеш за дамги

Всичко е грешно, защото не всичко е вярно.

Джордж Краб

Естанислао С. Себайос през 1881 година разказва за пътуването си из страната на арауканите и отбелязва, че индианците не използвали дамги, нито знаци като отявлени символи за собственост.

Стигало им да видят козината на животните, за да си ги познаят. И тъй като селищата им били отдалечени, а стадата не били много големи, не било често явление животните да се омешат, а когато това станело, много лесно си ги разделяли.

Дамгата била геометричен знак от желязо, използван от собствениците на стада, който се поставял върху добитъка. Нажежавал се до червено, за да прогори козината и кожата на животното. Формите му били разнообразни и в резултат на прищявка. Някои използвали букви, други — цифри или някакви символи, които представлявали поредици с малки разлики между отделните знаци.

Тези поредици били дамги с цветя, с буквата С, с кръстове, с вериги и така нататък. Увеличаването на броя на собствениците и административната регулация дали началото на регистрите на дамгите.

След това едно явление показало чудната сила на обикновеното и естественото. Тъй като първоначалните дамги били с големи размери поради недоверието на собствениците, те намалявали цената на кожите. Копирайтът, който използвали първите колонизатори, бил толкова релефен, че понижавал качеството на стоката. От друга страна, индианците не наранявали животните и стоката. Не четели книги, нито разчитали несправедливи дамги.

В старите публикации могат да се разчетат културните модели, разпространени между групите читатели. В колекцията „Алманах на столичанките“, публикувана в Буенос Айрес през 1897 година, се откриват някои наблюдения за сексуалното обучение, в които се цитира спорният писател Макс Нордау, много известен тогава заради творбата си „Обичайните лъжи на обществото“. Този автор предупреждавал девойките за предразсъдъците, които на пръв прочит се зараждали около мъжкия идеал:

Жената, която чете романи и често посещава театрите, не може да знае дали някой от мъжете, които я заобикалят, е този, от когото тя се нуждае, тъй като няма идеален вид и смътно наподобява на героите от романсите и драмите. Така тя обърква желанията си с истинските потребности на своя организъм и с лекота допуска грешки, които я правят нещастна цял живот.

Може ли да се избегне един предразсъдък с помощта на друг?