Енрике Марискал
Приказки за подарък на мечтатели (35)

35. Владетели от друго кралство

Само едно създание да липсва и всичко остава пустиня.

Алфонс дьо Ламартин

Чужденец е тоя, чиято любов се намира другаде; страдащ, изтръгнат от корена си, той скърби за сладостите на другото кралство. Родината му е в облаците, в небето или в изгубения рай. Евридика за Орфей, Беатриче за Данте, Маргарита за учения Фауст.

Всички в даден момент имаме усещането, че сме чужди в собствената си среда. Едно гласче, едно предчувствие ни казва, че само минаваме оттук, че сме временни, че сме забързани туристи от друго пространство. Заради това понякога се чувстваме изгубени, защото не успяваме да разпознаем в маршрута си родното си място.

В действителността или във въображението някога живял велик чужденец. Този човек бил прочел всичко. При все това цялото му знание един ден му се сторило недостатъчно, за да облекчи вътрешната му болка, да утоли копнежа му за повече мъдрост, да върне изобилието в дома му.

Уморен от толкова четене и сложни спорове с други мислители, открил, че жаждата на душата не се утолява с помощта на сух пергамент. В търсене на други средства за облекчение влязъл в света на магическите изкуства, започнал да се занимава с алхимия и с гадателство, да разкодира езотерични послания от астралните си пътешествия, призовавал фините сили на природата.

Този тавматург се наричал Фауст и всички го знаели като „доктора“. Веднъж на работната му маса се появило черно куче, което се превърнало в Мефистофел, „този, който мрази светлината“. Носел на челото си ореола на студеното зло, а в погледа му прозирали най-перверзните видения на ума. Неповторимото му присъствие го идентифицирало като Черен брат, лоша имитация на Бог, повелител на сенките и познавач на тайните на живота, способен да отгатва несподелените намерения на ангелите и с достатъчно сили, за да упражнява влияние над всичко живо, видимо и невидимо, над създанията, които четат и които не четат.

Когато се срещнали, нямали много за говорене. Познавали се отлично. Премерили сили с погледите си и сключили кръвен договор.

Пред нечистата сила ученият забравил всякакво духовно търсене и се амбицирал за нови и необичайни начинания. Чувствеността и гордостта завладели ума и сърцето му и една страст завела първо съзнанието му, а после и голото му тяло в ръцете на Маргарита, също поведена към сексуалната прегръдка от фините конци на Господаря на сенките.

Фауст научил от девойката всичко, което желаел, докато тя не забременяла, а той я изоставил. Маргарита, отчаяна от загубата на любимия си, убила бебето — деяние, заради което била съдена и екзекутирана.

Тогава старият професор бил обзет от голямо разкаяние заради последствията от своите действия. Познал както естеството на престъплението си, така и зараждането в душата му на истинската любов. Това издигане свидетелствало, че част от същността му не се била поддала, част от душата му не се била отдала на Дявола, който разделя, големия ловец на необикновения грешник.

Признанието, че удовлетворението на желанието си има цена, било упоменато ясно в договора: имало само един начин да заплати договорената цена в мига на смъртта си.

Но тъй като нищо не убягва от вниманието на Господа, който играе на същото табло, сигурен в господството Си, щом разбрал, че Фауст е измъчван от угризения, че поема отговорност, че изживява висшата любов за първи път и че се е научил да опознава, мобилизирал висшите сили на изкуплението, които да изрисуват душата му с толкова наситени цветове и с такава хармония, че дори самият Дявол не успял да спечели облога поради разгорялата се любов.

С отворено съзнание, което не произхожда от никоя книга, доктор Фауст, влюбен, чист и мъдър, успял да се завърне в истинския си последен дом, освободен от злото, където като герой го очаквала неговата малка Маргарита, Хеба, богинята на вечната младост, натурализирана германка.

За никого не е лесно да открие светлина сред сенките. При все това в пълния мрак и най-лекият проблясък е непогрешим пътеводител. Любовта е като слънце за душата, светлината й разпръсква всички миражи и илюзии.

Мощта на желанието покварява, когато върховният егоизъм завземе всички пространства в стремежа си да уталожи разочарованията, които се възраждат отново и отново.

Когато Фауст се почувствал задушен от теориите на философите, потърсил дълбок и назидателен опит, макар това да включвало необходимостта да се срещне лице в лице със самия Дявол. Степният вълк на Херман Хесе също трябвало да изстрада познанието като проклятие и да изпита подтика към самоубийството, но бил спасен от една проститутка, която го научила да танцува.

Съвременният човек живее объркан. Много са факторите, които водят до лутането и празнотата му. Понякога търси изход от размишленията си във философията. Преситен от всевъзможни стимули, на него му липсва усещането за живота, за унифициращото начало, за точната посока, в която да поеме, за да достигне най-дълбокия копнеж, с чиято помощ да превъзмогне синдрома на отчуждеността, а после да се върне у дома.

Може би днес човечеството се намира на полюс, различен от този, на който се паднало да живее на учения, изчел и написал всичко.

Днешният човек явно живее при други обстоятелства. Той е глобализиран, впримчен е в телевизията, консуматор, който си дава сметка, че сърцето му изсъхва без Орфеевци и Евридики, без Дантевци и Беатричи, без Фаустовци и Маргарити, и е изкушен от договорите на черните агенти, които изсмукват душите на вноски, за да ги използват за основа на преходното изобилие на земята.