Енрике Марискал
Приказки за подарък на мечтатели (8)

8. Да умееш да слушаш

Защо се задоволяваме да живеем насила, когато чувстваме желание да полетим?

Хелън Адамс Келър

Тези две житейски истории разказват за качеството на човешките срещи, когато са налице готовността, учудването и състраданието. Когато се намеси способността да си внимателен с другия, с живота, с всичко, което ни заобикаля.

Точност

Тази сутрин в медицинския кабинет влезе мъж на възраст. Трябваше да му превържат наранената ръка и бързаше много. Докато лекарят се занимаваше с него, го запита каква е причината за бързането му.

Човекът отвърна, че трябва да иде в един старчески дом, за да закуси със съпругата си. Тя била болна от алцхаймер и от известно време била хоспитализирана. Когато приключи с превързването на раната, лекарят го запита дали съпругата му няма да се притесни, в случай че той закъснее.

— Не, тя не знае кой съм. От една година не може да ме познае — отвърна пациентът.

Лекарят се озадачи:

— Ако не знае кой сте, защо е тази необходимост да сте с нея всяка сутрин точно навреме?

Раненият се усмихна, потупа младия лекар по ръката и му каза:

— Тя вече не знае кой съм, но аз много добре знам коя е. Запознах се с нея в разцвета на силите й и тя беше изключителна жена. Винаги се радваше, когато й четях приказки и стихове по време на закуска.

Когато човекът си тръгна от лекарския кабинет, докторът си каза с насълзени очи:

— Ето такава връзка бих искал да имам и аз. Истинската любов не се свежда нито до физическото, нито до романтичното. Тя е в приемането на всичко, което е другият човек, на това, което е бил, на което ще бъде и на това, което вече не е…

Изненада

Дядото седеше начело на неделната обедна трапеза. Там бяха съпругата му и четиримата му синове със снахите. Имаше топла семейна обстановка пред един патриарх, чието състояние се влошаваше поради съответните за възрастта му невронни процеси.

Любимият на всички старец трудно поднасяше храната до устата си и не успяваше да се изразява ясно. В най-добрите си години той беше великолепен оратор, разказвач на приказки, танцьор и страстен певец.

Всички се стараеха да не обръщат внимание на болката, която му причиняваше естественото влошаване на здравето му.

Докато разговаряха на масата, на един от синовете му хрумна да пусне подбор от танга, за да повдигне духа на събралите се. С първите акорди на „Ла компарсита“ за изненада на всички старецът се вдигна на крака. С учтив жест покани съпругата си на танц и двамата започнаха да се движат в чудесен ритъм, водени от познатата до болка мелодия. Оркестърът бе събудил у опитния танцьор определени движения, които бяха оставили следа на елегантност и прецизност в тялото му.

Изглеждаха щастливи и подмладени, докато танцуваха около масата. Когато музиката свърши, дядото благодари на дамата си с галантен жест, бавно я съпроводи до стола й, а после се върна на мястото си, както се полага на танцьор от неговата класа.

Развълнуваните присъстващи станаха мълчаливи свидетели на незабравим житейски урок.

Въпреки всички жестокости, които съдържат всекидневниците и с които всеки ден ни заливат, любовта продължава да бродира с конци от светлина в сърцата на човешките същества, изпълва гърдите им с топлина, отпечатва съкровени копнежи, прилежно подвързани с искреност.

Голямата пъстроцветна книга на живота се преиздава от време на време, безплатно се разпространява за всички възрасти, които дишат, без да знаят, същия ментален въздух, осветени и защитени, без изключение, от светлото знание, което се излъчва от правата на Автора.