Енрике Марискал
Приказки за подарък на мечтатели (20)

20. Мечтите през средновековието

На мене дайте ми да критикувам.

Яго^[1]

Когато се говори за средновековните търговци, трябва да се подчертае, че за тях милостинята е означавала много повече от обикновена благотворителност. Приближавайки се към смъртта, имотните господари, рицарите и богатите граждани признавали публично, че са се държали зле, и раздавали на народа част от богатството си. Чувствали определено разкаяние, някакъв обществен срам, може би заради посланията на свети Амброзий: земята била дадена на целия свят, не само на богатите. Всичко, което ти е излишно, не ти принадлежи.

Лихвари

Търговците страдали повече от другите от този позор, тъй като често дейността им зависела от лихварството. Тогава решавали да даряват имоти на църквата, строели болници за бедните, лазарети за болните по време на епидемии и подслони за поклонниците.

Като цяло хората не били пристрастени към четенето. Проблемите им били други. Трябвало да оцеляват и тъй като църквата мислела за всички, не бивало да бъде обиждана с предполагаеми критики или незачитане. Нещо повече, важното било да се мисли за материалното, тъй като духовенството подпечатвало паспортите и визите за оня свят.

Търговците само анализирали ефекта, който можели да окажат върху делата им някоя битка, примирие, настъпване на оскъдица, наводнение, изборът на нов папа, сватбата на някой принц или някоя чума. Спазвали усърдно правилната конюнктура, за да водят добре работите си във война и в мир. Нивото на неграмотност било много високо.

Еврейски учителки

В тези времена много са били смелите жени, които, противопоставяйки се на културните ограничения на епохата, допринесли за разпространяването на четмото, като преподавали азбуката. Може би е уместно да се разкажат някои случки от живота им за пример, като се знае, че героините са били много, а разполагаме с твърде малко свидетелства.

Бат Халеви е преподавала в талмудската академия в Багдад в края на XII век. Баща й бил изтъкнат лидер, ръководил многобройни еврейски центрове в продължение на трийсет години. Този патриарх със собствено мислене, противоречейки на самия Моше бон Маймон, смятал, че жените са способни да изучават и преподават Библията и Талмуда с правилно схващане на основното им съдържание.

Единствена дъщеря, известна както заради красотата си, така и заради знанията си, Бат Халеви трябвало да преподава права зад параван или от странична зала, за да не разсейва студентите с хубостта си.

Била погребана до баща си. Двата гроба се почитат като свети от поколения евреи сефаради.

Брурия, единствената жена в Талмуда, чиито мнения били приети за закон в десетте източника, които я споменават, се проявява като изключителна личност, надарена със сложен и енергичен характер. Живяла през II век.

От млада участвала в мъдрите диспути между баща си, равин Ханания бен Терадион, съпруга си, равин Меир, който уважавал много съветите й, и други изтъкнати учени.

Говори се, че веднъж Брурия чула съпруга си да се моли за смъртта на няколко разбойници, които го били наранили. Тя го порицала, като си послужила с цитат от Псалом 103:35: „Да изчезнат грешниците от земята, и да няма вече беззаконници.“ Посъветвала го да се моли, та грешниците да почувстват необходимост от разкаяние за постъпките си. Рави Меир последвал това благочестиво наставление и престъпниците променили поведението си за радост на всички.

Друг път двама техни синове неочаквано се разболели и починали на шабат. Тя изчакала съпруга си да се върне от делата си, да се нахрани и да прочете молитвата Хавдала, с която се изпраща съботният ден. Тогава казала:

— Преди време някой ми даде нещо назаем. Сега се върна, за да си го поиска. Да му върна ли това, което ми е оставил, или не?

Рави Меир, изненадан от този въпрос на елементарна етика, отговорил утвърдително.

Тогава Брурия го завела в стаята, където лежали мъртвите им синове. Като видяла как съпругът й плаче от смазващата болка, му напомнила:

— Не ми ли рече, че трябва да върнем това, което ни е поверено? Някой ни остави тези деца, а сега поиска да ги вземе при себе си.

Тази жена е била модел на образованост и на съдник в изучаването на светите текстове, пример за времето си.

В друг случай ученик отишъл при мъдрец и му казал, че иска за три месеца да изучи Петокнижието.

Учителят отвърнал:

— Щом Брурия, която преподава на триста равини на ден, не е привършила Петокнижието за три години, ти как ще го сториш за тъй кратко време?

Веднъж равин Йосе я срещнал на главния път и я попитал:

— Накъде трябва да вървим, за да стигнем до Лида?

Тя му отвърнала със сарказъм:

— Глупав галилеецо! Не са ли те учили равините, че не трябва да се обясняваш много на жените? Трябваше да ме питаш кратко и ясно: „Как се стига до Лида?“

Говори се, че съпругът й, който желаел да й даде урок заради презрението, което изпитвала към афоризма „жените са безразсъдни“, накарал един от учениците си да се опита да я съблазни. Тя се поддала на ухажванията на младежа и когато осъзнала в какво се е забъркала, се самоубила. Засраменият й съпруг избягал от страната.

Тази история е предназначена за вниманието на всички жени, които желаят някога да достигнат мъдростта и начетеността на тази велика учителка.