Енрике Марискал
Приказки за подарък на мечтатели (2)

2. В помощ на мечтателя

Родината на писателя е езикът му.

Франсиско Айала

Родната земя на мечтателя е свободата; творческият паспорт за читателя е да започне изпълнен с разбиране диалог с автора.

Четене на висок глас

В античността публичното четене на текстове станало тъй почитана дейност, че в домовете на могъщите се строели специални места за това.

В своята изтънченост римляните обучавали роби, които да четат определени автори. В Гърция модерните четения се смятали за едни от най-възвишените спектакли в политическите игри.

Тогава успехът зависел освен от тематиката на книгата, и от артистичните и декламаторските способности на четящия и много пъти авторът плащал на някой говорител, за да чете произведенията му, и събирал приятелите си и хора, които трябвало да аплодират и възхвалят творбата, независимо от качествата й.

Най-четената и възхвалявана латинска книга била на римския ритор и мечтател Квинтилиан — „За обучението на оратора“. Цицерон потвърдил, че мъдростта, която не е придружена от красноречие, е от малка полза за държавата.

Този ентусиазъм западнал по времето на Гай Плиний Секунд, наречен Плиний Стари, който се оплаквал, че поканените на четенията измисляли всевъзможни извинения, за да не присъстват, идвали късно или се оттегляли преди края на спектакъла.

Вергилий чел откъси от своята „Енеида“ на Октавиан Август, който плакал, докато слушал шестата му книга. Предполага се, че от силни чувства, а не в резултат на мъчение.

Когато литературата се пренесла в Александрия, подобни събирания зачестили. Четенията в Египет се провеждали в Музейона близо до прочутата библиотека. Имало и съдии, които присъждали награди на най-добрите творби.

Преди Адриан да издигне прочутия Атинеум, бедните писатели, които не можели да си позволят разходите за зала за четене, четели произведенията си под сводовете на баните, където гласът звучал чудесно. Осмелявали се на това въпреки риска да бъдат замеряни с камъни, което на мнозина им хрумвало спонтанно.

В палатките из аржентинските пампаси се рецитирали „Мартин Фиеро“ и други гаучовски поеми, а рецитаторите правели така, че посланията от земята, от индианеца и от грингото да стигнат до хората, които не можели да четат, но обичали четенето на висок глас и метафизичните паяди^[1]. Също тъй имало и хора, които си доставяли удоволствие с пряко и лично четене, без никакъв посредник.

Библиотеки за всеки вкус

Най-странната библиотека, съществувала някога, съдържала сто хиляди тома, а собственикът й бил великият персийски везир Абдул Касим Исмаил, познат като Сахеб — Приятеля. Бил роден през 936 г. и починал през 995 г.

Това била подвижна библиотека и мъдрецът я придвижвал върху четиристотин камили, дресирани така, че да се движат в редица, без да се разместват, за да се запази азбучната подредба на книгите.

Библиотекарите на великия везир бързо можели да открият всяко заглавие, от което господарят им изпитвал интелектуална нужда, само като погледнели каталога, разположен върху гърбиците.

„Всяка лична библиотека е читателски проект“, заявил Хосе Гаос в известния афоризъм; за други това е салон с трофеи, демонстрация на малки геройства, извършени насаме, автентични упражнения за самомъченичество.

Алберто Мангел разказва, че от дете го привличала колекцията, която баща му съхранявал в работния си кабинет. Книгите ги закупувала секретарката му, която ги изрязвала с огромно внимание, за да ги нагласи според височината на полиците. След тази операция на повечето книги им липсвали два-три реда от всяка страница, но останалото можело спокойно да се чете.

Хорхе Луис Борхес изрича следното пророчество: „Подозирам, че човешкият род, единствен по своята същност, ще бъде унищожен, а библиотеката ще пребъде: осветена, самотна, безкрайна, напълно неподвижна, въоръжена със скъпоценни книги, безполезна, неподатлива на развала, тайнствена.“

Експертите по вътрешна декорация смятат, че библиотеките, подобно на растенията, внасят уют в интериора, затова и съществуват многобройни случаи на хора, купили книгите не по каталог, а по сантиметри, според размера на съответното място. Други колекционират красиви корици, които се съчетават с цветовете на стената, метала и дървото и в много случаи има наглед подвързани красиви томове, които в действителност са натъпкани с опаковки от подбрани ликьори.

Габриел Саид в книгата си „Прекалено много книги“ предлага на съвременните автори, които не могат да сдържат импулса си да пишат, да използват целомъдрени ръкавици или всеки ден да седят в някоя голяма читална зала, за да уталожат пристъпите си.

За някои подаряването на книги е като формализирането на задължението за четене, освен когато подаръкът е някоя енциклопедия, речник или етимологичен справочник. На никого после не би му хрумнало да запита: „Прочете ли го? Хареса ли ти? Защо?“

Един ученик бил посветил живота си на духовната реализация и четял всичко. Един ден, когато успял да постигне просветеност, унищожил библиотеката си и я подпалил. Бил разбрал, че книгите започват добре, но завършват зле.

Завладяване на нови читатели

Във Великобритания известното издателство „Пенгуин“ подело кампания за стимулиране на четенето сред мъжката публика, като използвало две силни примамки:

1. Предложили сума в рамките на 1500 евро на всеки, който ще се изненада, прочитайки някое от заглавията от фонда на издателството, избрани като „творби с награда“.

2. Пуснали информация, че 85% от запитаните жени твърдели, че мъжете, които се наслаждавали на книгите, били по-секси от тези, които не четели.

Почти половината от испанското население не чете. При все това само на полуострова се издават повече от 65 000 заглавия годишно. Малко са тези, които са решени да извикат мечтателите от един свят, по-подходящ за децата; да привикат читатели, които копнеят да изслушат нечие лично ехо от магичните далечни анонимни и много гостоприемни планини.