Енрике Марискал
Приказки за подарък на мечтатели (17)

17. Постоянство на промяната

Да четеш, е като да прибавяш нова стая към къщата на живота.

Адолфо Биой Касарес

В безписмените времена изречената дума била царица и способността да слушаш била ценна като цар. След Гутенберг печатаното слово се превърнало в първа дама, а достъпът до четенето станал суверенно право. В ерата на електрониката поколението на „Матрицата“ стига до процес на ретрибализация, при която всички чувства са жонгльори в безцарствения двор на възприятията.

При все това детето продължава да е баща на човека и му липсва повече дисциплина, отколкото развитие.

Бебето не чете, макар да рецитира изречения на санскрит.

Бебето не чете, но спи като боговете, свободно.

Бебето не чете, знае, че когато се смее, се смее и всичко е смешно.

Когато плаче, плаче и всичко е плач. И няма да спре, докато не му сменят пеленките или не му поднесат утешителната гърда.

Бебето не чете, но слуша песента на ангелите, докато родителите му спорят.

Бебето не чете, но знае точно от кое място на небето идва.

Когато накрая детето започва да чете за радост на възрастните, въведени в тайнството на азбуката, неспокойни от досада, и започне да казва „мое“, всички се радват на късмета на отрочето си, когато викне „победих те!“

Всички чувстват, че малкият ще стане някой Флаш Гордън, Супермен, Батман, Агент 007, Клюзо, Розовата пантера, Рокфелер или атлет, тъпкан с пари и трофеи, поболял се от бързане.

Тенекиен победител, без ангели, санскрит и богове.

Без смях, но с практични четива, пълни с инструкции за закупуване на глобализирани райски кътчета, евтини, само на цената на стотинката, наречена душа.

Да гледаш добре

От дете растеше сред оръжия; не обичаше да чете. Винаги беше искал да има много точна ловджийска пушка като на баща си, голям ловец, чиято снимка се появяваше в специализираните списания.

Тази сутрин момчето влезе в един добър оръжеен магазин и помоли продавача да му покаже най-добрия телескопичен мерник, който да сложи на пушката си.

Човекът потърси в една заключена витрина и му донесе великолепен образец, единствен в магазина.

— Толкова е добър, че ако погледнеш към върха на оная планина, ще можеш да видиш къщата ми, ветропоказателя и дори името на кучето ми върху нашийника му.

Момчето погледало внимателно, помълчало малко и започнало да се смее.

— Какво толкова й е смешното на планината? — запитал продавачът.

— Ами виждам в една градина гол мъж, който тича след една красива жена, тя също няма дрехи. Май си играят.

Продавачът веднага грабнал оръжието, насочил го към къщата си, зачервил се и взел да ругае. Бил възмутен.

Обърнал се към момчето и му казал:

— Не мога да повярвам! Виж, ще ти дам два куршума и ще ти направя предложение. Ако с единия уцелиш жена ми в главата, а с другия — топките на мъжа, ще ти подаря телескопичния мерник.

Момчето уверено хванало пушката, нагласило мерника, който толкова желаело, сложило патроните в патронника, внимателно се прицелило към къщата… и застинало в пълно мълчание. След това, очаровано и притеснено, казало на продавача:

— Не мога да изпълня каквото ми казвате, господине. Губя облога.

— Защо? Не успяваш ли добре да се прицелиш? — зачудил се мъжът, едновременно отчаян и изпълнен с копнеж.

— А, много добре виждам. Обективът е чист… Само че точно в този момент само с един изстрел ще поразя и двете цели — отвърнал кандидат-снайперистът, без да успее да сдържи смеха си.

За пръв път някой ловец се радвал, че не е унищожил нещо по-хубаво от него самия.

Следователно не всички, които събират книги, са читатели, нито всички, които колекционират пушки, са ловци. И в двата случая успяват да се измъкнат ценни жертви.

Преобразявания

Клавдий Еланий, римски писател и ритор от II век, учел, че гарванът, когато остареел, вече не бил способен да отглежда децата си и тогава им се предлагал за храна, а те го поглъщали с наслада. От това предание се родила поговорката: „Гледай гарвани, че да ти избодат очите“. Хранят се със зловонна мърша, защото им липсва обоняние.

При все това в Англия от векове се полагат специални грижи за осем гарвана. Британците вярват, че ако гарваните изчезнат по невнимание, с тях ще изчезне и кралската корона.

Освен това Клавдий Еланий казвал, че осите се раждат от труповете на конете; когато изгниело мъртвото тяло, насекомите излитали от костния мозък. Така стигнал до извода, че от най-бързото животно се раждали крилати твари.

Има богаташи, които се превръщат в скъперници. Свети Августин ги укорявал: „Нима, защото си богат, имаш два стомаха за пълнене?“

Един голям читател на средновековни рицарски романи, които поглъщал във вредни дози, се превърнал в Рицаря на Печалния образ и потеглил по света с насочено копие, за да громи несправедливостите, и оттогава из равнините на Ла Манча може да се срещне Дон Кихот. Поетът Леон Фелипе в творбата си „Победени“ опитва да се превърне в странстващ рицар, като моли: „… стори ми място на седлото твое, че взел съм си оръжието мое, но да се бия не умея“.

„Евхаристия“ идва от гръцки и означава „благодарност“. Затова и даровете на евхаристията се превръщат за вярващите в лек за вечността (pharmakon athanasias). Свети Григорий Нисийски казвал, че светата евхаристия свързва телата на вярващите, та в това единение човек да пребъде във вечността.

Казват, че най-възрастният от тълкувателите на Закона попитал Исус:

— Чел ли си светите книги?

— Чел съм книгите, съдържанието на книгите и тълкуванието на книгите. Чел съм Тората, заповедите, законите и мистериите, думите на пророците и други неща, недостижими за разума на кое да е създание.

Тълкувателят бил поразен:

— Във вярата си до днес не съм достигнал, нито съм дочул подобно знание.

Смятало се е, че „Хиляда и една нощ“ е книгата на книгите. Като че е постоянно променящ се уроборос, който започва там, където свършва всяка приказка. Кръговата й структура се превръща в лабиринт.

Една истина, която се повтаря, се превръща в лъжа. Съществено е да се говори от собствения опит, да се влага живот в думата, който да я възражда. Човек би трябвало да се пази, за да стане собствено творение, единствен родител на вътрешното си дете; да се роди в себе си.

В космоса астронавтите се превръщат в създания, които не могат да плачат. Тъй като няма гравитация, сълзите не могат да текат.

Говори се, че създателят на банката, която носи неговото име, Майер Амшел Ротшилд, казал на един от синовете си: „Бедният! Никога няма да разбереш какво е да си млад: родил си се банкер“.

В суфизма единствено съвестта трябва да се превърне в това, което вече е. Човек, който не е възроден по този начин, е като сурова материя, липсва му стабилна природа, единство, същност. Ето защо е толкова лесно да се срещнат хора, които не знаят кои са.

Истинската същност на човека умира, когато той действа на автоматичен режим, въпреки че общоприетото мнение твърди обратното. Рутината превръща учудването в прозявка, ентусиазма в досада, любовта в привързаност, четенето в празен ритуал. Мечтите престават да вдъхновяват жизненоважни решения.