Енрике Марискал
Приказки за подарък на мечтатели (10)

10. Човешки ресурси

Знанието, че не знаем нищо,

има тъй голяма сила,

че мъдрецът с мъдростта си

не му оказва съпротива…

Сан Хуан де ла Крус,

„Куплети“

Понякога най-трудното в живота се оказва да си намериш точното място. Подходящата територия, където да развиваш свободно възможностите си, сферата на личната работа, където способностите за изразяване и копнежите за самореализация ще намерят полагащата им се среда.

Преструване

Симулациите в борбата за живот са много развито изкуство сред видовете, които го използват, за да успеят някак да оцелеят. Всекидневно го практикуват растенията и животните; също и човекът, когато търси приемане и себеизява, нужни за умственото му здраве.

Тази хамелеонска способност позволява на някои хора да бъдат обърквани с други личности, по-удобни от истинската. Така става възможно да се избягват атаките и да се получи помощта, нужна за принадлежността към едно приемливо общество. Това е групата, която цени, одобрява и отсъжда тази помощ.

Много е силна необходимостта да чувстваш, че принадлежиш към нещо. Изолацията винаги е била много сурово социално наказание. Тя премества мястото ни далеч от останалите и е безмилостен печат на неодобрение, освен за оня, който се чувства добре, живеейки в самота. Така без никакво натрапничество предпазва ценностите на своята индивидуалност.

По-голямата част от мъжете и жените се чувства задължена да участва в изпълнения, за които няма никакви способности.

Погледнат така, светът се превръща в сценарий, където ролите за всяко изпълнение са много зле разпределени.

В наши дни симулационните стратегии изпълняват ролята на спешна помощ. Трябва да се кандидатства за всяка позиция, дори да липсват умения или желания за нея.

Големи групи население на нашата планета в момента са без работа, липсва им здравеопазване и образование. Този болезнен процес на социална изолация води до различни начини на поведение, които се колебаят между покорството и насилието, между примирението и яростта.

Всеки път все по-силно се проявява липсата на компетентност за съответните позиции.

Когато за спасител на плажа например кандидатства човек, който дори не се е мокрил.

Има учители, които не харесват работата си, лекари без призвание, дилетанти, които водят дела без никакво уважение към правдата; невежи политици и законодатели, рецепционисти, които гонят клиентите си така, както полицаите преследват любителите на чуждото.

Малцина танцуват с живота и с конфликтите му. Повечето танцуват само когато им се пуска музика и им се разреши да се движат.

Стара келтска легенда

Когато крал Нуада празнувал завръщането си на трона, на портите на двореца се появил странен тип, облечен като владетел. Стражът го задържал:

— Кой си ти, чужденецо?

— Аз съм Луг, идвам от много далеч и всичките ми предци са благородници.

— Родословието ти не ме засяга. Тук не се допуска никой, който не е майстор в своето изкуство.

— Аз съм воин.

— Не ни интересува. Живеем с непобедимия Огма.

— Музикант съм.

— Нямаме нужда. Имаме арфисти и великолепни певци.

— Дърводелец съм.

— В повече ще ни дойдеш. Имаме си много добър майстор.

— Ковач.

— Имаме си.

— Поет съм.

— Има един, изключителен е.

— Аз съм разказвач на приказки.

— От нашия по-добър няма.

— Главен кралски виночерпец съм.

— Много добри си имаме в излишък.

— Лекар съм.

— Разполагаме с велик лечител.

— Маг съм.

— Имаме отлични магьосници и друиди.

— Мога да правя чудеса с бронза.

— Имаме си голям майстор.

— Хлебар съм.

— Нашият майстор Алаф меси до съвършенство.

— Тогава влез и запитай краля дали си има рицар, който да владее всичко това наведнъж. Ако отговори утвърдително, на мига ще се махна.

Добрият страж влязъл в двореца и казал на краля, че е дошъл Луг, мъж, който владее всяко познато изкуство.

Заинтригуваният владетел изпратил най-добрия си шахматист, за да започне партия с посетителя, който от своя страна го победил с няколко хода, като при това играел на сляпо и измислил ход с двойна засада: затварянето на Луг.

Тогава кралят го приел в покоите си. Поканил го да седне на мястото на мъдреца и забелязал, че маниерите на чужденеца издавали благородство и елегантност.

Могъщият Огма с огромната си сила бил способен да хвърля грамадни камъни, а от Луг се очаквало да надмине уменията на гиганта. След като съперникът му извършил подвиг с мятане, новодошлият, сред пълно мълчание, повдигнал друга, много по-голяма скала и след като я подържал достатъчно време, я поставил с точност на същото място, откъдето я бил изтръгнал, сякаш това било детска игра. По-късно свирил на арфа, пял като бог и с приказките си накарал целия двор да се смее и да плаче. Такова било удоволствието на присъстващите, че кралският съвет решил да отстъпи на необикновения „майстор на всички изкуства“ кралския трон за тринайсетте дни, през които Нуада щял да отсъства.

Така се превърнал във военен лидер на Туата де Данан и службата му към народа била паметна.

Луг, чието име значи „собствен блясък“, син на Киани Етлин, почитан в Ирландия като бог на огъня, бил намерил мястото си, без да прочете нито една обява, нито пък бил пратил автобиографията си в някое бюро по човешки ресурси. Щели да го заклеймят като бълнуващ надут мечтател. С биполярно разстройство.

Да четеш с краката си

Естествено, в наши дни не е необходимо човек да притежава чак такива способности, за да си намери работа. При все това, добре би било да се отбележи настоящата неотложност да се излезе от свръхквалификациите.

Упоритостта и доверието в себе си, с които се отличава описаният герой, в наши дни може да са поучителни, особено там, където връзките между цената и ползата правят така, че много крале да ценят пластичността и превъзходството, което имат „майсторите на всички изкуства“ в организации, претърпяващи бързи промени. Там се цени способността да размишляваш, а освен това да знаеш информатика и английски.

Изследователките на митични пътувания Лиз Грийн и Джулиет Шарман-Бърк отбелязват, че гъвкавите като живак способности на Луг и модерната му божествена същност почиват на знанието, което има сам за себе си, и се съсредоточават в податливостта на практическия му разум, който го прави недостижим.

Тайната му се корени в условията, на които се съгласява при първата си стъпка: да задържи здраво краката си на земята, за да успее да види всички възможности, които му предлага дадената ситуация. Природата му улеснила останалото, въображението му подсилило всички възможности и мечтите му се свели до вълнуващи и невероятни изпълнения.