Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cuentos para regalar a personas soñadoras, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Весела Ангелова, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 1 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Silverkata (2022)
Издание:
Автор: Енрике Марискал
Заглавие: Приказки за подарък на мечтатели
Преводач: Весела Ангелова
Година на превод: 2011
Издание: първо
Издател: ИК „БАРД“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: научнопопулярен текст
Националност: аржентинска
Излязла от печат: 31.10.2011
Редактор: Мария Василева
ISBN: 978-954-655-260-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10789
История
- — Добавяне
11. Да се учим от междучасията
Революцията трябва да се роди от радостта, а не от саможертвата.
Когато всеки ден чете вестник, човек, без да иска, се заплита из дебрите на глобалното клюкарстване. Тази рутинна разходка по слабоосветената пътека не е препоръчителна за доброто умствено здраве, защото обикновеният мозък се замъглява повече, обиграва се в сенсуализма и започва да му липсва способността да плава през живота, порейки точката на хармонията, бушуваща сред постоянните конфликти.
Това е бягство от самите нас, от дребнавостите ни и низостите ни. Вярваме, че като се интересуваме повърхностно от важните световни събития, ставаме по-умели при справянето си със собствените си житейски проблеми. В действителност целият този процес е без съмнение удобно средство да избягаме от собствената си близост. Колкото повече се е интелектуализирала дадена личност, толкова по-малко градинарство има в ръцете си, по-малко чувствителност в сърцето и по-малко танц в тялото.
По време на управлението на Елизабет I Английска, наричана кралицата дева с мъжки характер, живял и много известен писател, Томас Уотсън, който постигнал голяма популярност с двете си драми: „Хекатомпатия, или Страстният век на любовта“ и „Сълзите от любов, или нещастната любов“, от които в наши дни не съществува нито едно копие, макар по неговото време да са били бестселъри.
За разлика от него Гюстав Флобер бил съден за престъпления против морала и религията, когато публикувал своята „Мадам Бовари“, въпреки че се бил бавил четирийсет години, за да преработва стила си. Когато този майстор на световната литература открил унищожителния ефект на творбата си, пожелал да има достатъчно пари, за да изкупи всички пуснати за разпространение екземпляри, да ги изгори и да забрави завинаги за случилото се. Той смятал, че меланхолията не е нищо друго, освен спомен, който може да се пренебрегне.
В някои случаи би могло да изглежда, че за повишаването на репутацията на даден автор ще е по-добре да е мъртъв. Блясъкът, който предизвикват репутацията и популярността, е славата, която се процежда капка по капка.
„Не се страхувай“ е написано на надгробната плоча на Хорхе Луис Борхес в Женева.
Големият суфист Идрис Шах разказва:
Всички, които идваха и носеха книги, се приближаваха с предварително прочетени текстове, които да разтълкувам, или с книги, написани от тях, желаейки да се произнеса за творбите им, или книги от друго естество, заради което не можех повече да ги търпя.
На един лекар, който освен това беше мъдър човек, му казах: „Дай ми лек за този проблем.“ Лекарят ми даде друга книга, която от своя страна трябваше да дам на читателите. В текста имаше само едно изречение: „Времето, загубено в четенето на тази фраза, би могло да се използва по-полезно по почти всеки друг начин“.
Немският възпитател Волфганг Ратке бил вкаран в затвора за шарлатанство. Държал на мнението, че не е уместно учениците да учат наизуст, нито пък на друг език неща, които не ги засягат. Изобретяването на машинния печат с подвижен набор от Гутенберг помага на читателя да разбира в линейна, обикновена, свързана и последователна форма на различни езици.
Във всички образователни институции се предлагат курсове за повишаване квалификацията и вдигане нивото на преподавателския състав, говори се за образователни проекти, но не се правят никакви проучвания за формиращата сила на забавлението. Мнението на една малка група подсилва обяснението на урока, активизира връзките на социализацията, на приятелството и конфронтацията.
Това спонтанно и ценно взаимодействие, което не е програмирано, днес е заменено от виртуални курсове, на които им липсват ценните и непредвидени емоционални открития. При тях отчуждеността е субпродукт, който също се включва, макар да не е известен никъде като ефективен план за учене.
Джойс майсторски улавя езика на междучасието, когато изразява като незабравим успех в живота си откритието, че „Рой Кикхам си беше човек като хората, но Рош, «лошият», беше негодник“. Тази толкова жизнена диагноза никога не би могъл да прочете в някой учебник.