Енрике Марискал
Приказки за подарък на мечтатели (22)

22. Благодарността те кара да мечтаеш

Искате ли да преброите приятелите си?

Изчакайте да ви сполети нещастие.

Наполеон Бонапарт

Едно момче, което не четяло, прекарвало цялото си време, продавайки стоки от врата на врата. Доходите едва му достигали, за да издържа семейството си и да живее достойно. С практичен ум, характерен за хората, които работят от малки, младежът се отнасял с внимание към случващото се в живота му. Поради това не зависел от никого. Ентусиазмът му го предпазвал от всякакво униние и никога не си позволявал да измени на радостта.

Тихо съхранявал вътрешната си убеденост, че някои ден ще се сдобие с достатъчно средства, за да завърши училище и после да следва медицина — професия, за която чувствал, че има призвание.

Една сутрин се чувствал изтощен, бил гладен, а джоба си имал едва една монета от десет цента. Решил да помоли за храна в първата къща, която намери. Когато пристигнал в Пиер, Южна Дакота, и една жена му отворила вратата на дома си, нервите му го предали. Вместо храна се престрашил единствено да поиска малко вола за пиене.

Жената се досетила, че посетителят й е гладен, и без колебание му предложила голяма чаша мляко с какао и един сладкиш.

Момчето пило и хапнало бавно, благодарно за помощта, която съдбата отново му изпращала. Когато се нахранило, без да може да надвие гордостта си, потърсило стотинките в джоба си и запитало своята благодетелка:

— Колко ви дължа, госпожо?

— Нищо не ми дължиш — отвърнала тя с широка усмивка. — В този дом от малки са ни учили да не приемаме някакво заплащане за оказано внимание.

— Тогава искам да знаете, че ви благодаря от цялото си сърце — отвърнал младият й гост.

Когато Том Хауърд си тръгнал, се почувствал изпълнен с живот. Доверието му в другите нараснало. За пореден път животът му предоставял възможността да оцени срещите, които носят спасителна възможност.

Минали години, красотата на жената повехнала, но не и чувствителността й. След като преживяла дълъг период на икономически несгоди, здравето й отслабнало и тя се разболяла.

Лекарите, които я преглеждали, били объркани от диагнозата, записана на картона й. След като изказали различни мнения, решили да я изпратят в големия град и да извикат най-изтъкнатия специалист в района, за да се изясни състоянието й.

Когато доктор Хауърд чул името на градчето, от което била пациентката, образът на една фея благодетелка изплувал в сърцето му. Качил се в стаята й и я познал веднага. Тутакси предприел стъпки, за да спаси живота й, и лично поел всички отговорности по диагнозата и лечението й.

След дълъг възстановителен процес жената оздравяла напълно. Изглеждала ентусиазирана и подмладена.

Когато пациентката била в състояние да получи болничната сметка, Хауърд помолил администрацията да му изпрати фактурата с разходите, за да я одобри. Прегледал я в детайли и веднага написал съгласието си. След това в полето прибавил няколко думи и изпратил сметката в стаята на болната.

Пликът се озовал в ръцете на жената, която започнала бавно да го отваря, подозирайки, че ще се наложи да изплаща сметката през остатъка от живота си. Развълнувана, прочела в полето на фактурата: „Напълно изплатена сметка отпреди много години… за голяма чаша мляко и най-вкусния сладкиш. Подпис: д-р Хауърд“.

Очите на старицата се напълнили със сълзи. Тя също си спомнила сцената с гладното срамежливо момче от онази сутрин. Никога не си била помисляла, че онази случка може да доведе до такава щастлива развръзка.

От онази сутрин и двамата изпитали желание да четат или да слушат приказки, посветени на мечтатели.