Енрике Марискал
Приказки за подарък на мечтатели (19)

19. Мъдри и объркаш мечтатели

Ако хората не ги слагаха в клетки, щях да искам да съм птица.

Но ако не ги затваряха в клетки, щях да искам да съм човек.

Неизвестен орнитолог

Суфизмът е практическа интерпретация на живота, която заради своята универсалност възприема елементите, характерни за всяка култура; такава е степента й на адаптивност. Суфистите не са хора на полемиката. Нужни са им били осемстотин години търпение, за да ги приеме ислямът.

На запад това духовно течение е имало голям застъпник, Идрис Шах, починал през 1996. Този мъдрец е оставил огромно литературно наследство и неизчерпаем извор на анекдоти. Бил е академик, държавен съветник, учен, предприемач, изключителен разказвач на приказки. Прекарал е живота си, предавайки живите послания от тази хилядолетна култура.

Приносът му се състои не само в разказването на собствените му анекдоти, но и в живота му, въплътил хилядолетната суфистка традиция. Неизчерпаемите му разкази за Настрадин са с хумористичен характер. Създават мост между светския живот и промяната на съзнанието.

Легендата винаги е забулена в тайната на Настрадин. Кой е бил в действителност? Измислен ли е? Легендарен герой, създаден от дервишите? Обикновен човек с неизвестна история?

Говори се, че най-големият ерудит и изследовател на легендарни персонажи, голям книжен плъх, при някакъв случай посетил суфистки учител, за да измоли от него сведение, което да му позволи да покаже съществуването си. Учителят запазил мълчание, помислил над въпроса и отговорил: „Ако пуснеш паяк върху мастилена локва и наблюдаваш следите, които прави, когато се измъкне от нея, може би ще получиш точна дата, място или ясен знак за твоята история“.

Знае се, че Настрадин е работил като лодкар и веднъж, докато превозвал известен учен, оня го познал и го запитал:

— Изучавал ли си граматика?

— Не — отвърнал лодкарят.

— Жалко. Изгубил си половината си живот.

От своя страна Настрадин попитал:

— Научил ли си се да плуваш?

— Не — отговорил му ученият.

— В такъв случай си загубил остатъка от живота си, защото потъваме.

Никой не знае с точност кой е или кой е бил. Идрис Шах е успял да направи популярен многоликия му образ и дори му облякъл западен костюм — най-доброто чувство за хумор — и му присъдил следното признание: „Ваш съм, но не съм като вас“. Твърде малко са хората, които знаят, че Настрадин е бил ученик на учителя Млечен хляб.

Суфизмът иронизира незначителността, която оказва върху духовния път скритият смисъл на прочетеното. Наблюдава се аналогия с ефекта на коаните от дзенбудизма, където отговорът на учителя разчупва логическата връзка на линейната мисъл, за да позволи на ученика да види една трансцендентна истина.

Шах се съгласява да критикува всички тривиални учени: „Това, заради което някои академици мислят, че съм се насочил към тях, трябва да се разтълкува от някой психолог, а не от мен… Истинският учител има чувство за хумор, което на ерудитите им липсва. Някои професори ме нападаха, а други ме защитиха. Сега се карат помежду си. Нямам дял в този спор; това е конфликт между трети лица.“

На въпроса, който един студент му задал за книгата му „Мъдростта на идиотите“, Шах отвърнал, че суфизмът съдържа следните предпоставки:

1. Обучението води до царство на висша просветеност.

2. Макар същественото да променя външния си вид, винаги си е било същото.

3. Крайната цел на обучението е да провокира вътрешни изживявания, които да доведат ученика до по-висше познание от това, което ще добие единствено от четене.

В творбата си „Да се научим да се учим“ казва, че „след като прочетох дузини писма от провъзгласени духовни търсачи, със сигурност дори една машина би видяла схемата на тривиалните предположения, с която работят дори най-вдъхновените“. Говорейки за нарастващия интерес в някои кръгове към създаването на опитни работни групи, тържествено отбелязва: „тези, които нямат ум, за да четат книги, се въодушевяват от личния контакт“.

В продължение на много векове суфизмът е изразявал своите познания чрез приказки, защото ефектът от един разказ действа във вътрешните кътчета на човешкия ум по пряк и сигурен начин.

Притчите на суфизма не са подвластни на една-единствена интерпретация, на едно метачетиво; оставят се да бъдат открити, преправени, осмислени, четени, слушани и завинаги забравени. Не изпадат в сантименталности, предават чисто същественото послание; изключителни са, не са обикновени.

Един ден Настрадин влязъл в дюкяна на човек, който продавал всякакви неща, и запитал:

— Имаш ли кожа?

— Да.

— Ами гвоздеи?

— Имам.

— А боя?

— Да.

— Тогава защо не си направиш чифт обувки?

Друг път, когато собственикът се приближил, за да го обслужи, му казал:

— Първо на първо, видя ли ме да влизам в дюкяна ти?

— Разбира се.

— Друг път виждал ли си ме?

— Никога в живота си не съм те виждал.

— Тогава откъде знаеш какъв съм?

Когато попитали Робърт Грейвс какво е суфистът, той отговорил: „Това е някой, който, когато види някой член на братството, забулен с великолепна качулка, извезан пояс и елегантни пособия за писане, не го заклеймява веднага в сърцето си като бирник.“

Мнозина суфисти, които не четат, открай време знаят, че ако видят някого да чете книга с голяма задълбоченост, значи е човек, който започва да пише сам на себе си на някоя страница от живота.