Енрике Марискал
Приказки за подарък на мечтатели (47)

47. Резюме на мечтите

Сред дърветата в гората се разчуло, че не бива да се страхуват от дърваря, който приближавал: носел брадва с дръжка от дърво като самите тях.

Тази книга с претърпяла много подрязвания, преди да придобие сегашния си горист външен вид; мечта, с която посланието й оправдава правото й на съществуване и на четене. Вярвам, че много читатели ще се доближат до сянката и бриза на този лечебен евкалипт, за да се вслушат в един отдавна чакан разговор.

Всичко, което се случва с времето, е твърде преходно; последната мечта превъзхожда вчерашната, макар и тя да има свой срок на действие.

Важно е да се живее интензивно всеки миг, да се изживяват дори разделите, защото те предизвестяват потенциалната последваща среща в някой от възможните светове, били те реални или въображаеми.

Народ без мечти е осъден да изчезне. Човек е толкова млад, колкото изглежда, и толкова възрастен, колкото помни.

Понякога имаме нужда от здраво подкастряне, за да се появяват нови възможности, не за да си припомняме това, което сме оставили, а за да открием свободни и граничещи с дързостта райски кътчета.

Когато си представяме, правим така, че да се случва. Да вдигнем поглед и да протегнем докрай крилете си, за да открием непринудено и ясно готовността си за издигане и полет към хоризонта.

Така ние самите започваме да се превръщаме в занимателна приказка, която винаги е ново начало.