Енрике Марискал
Приказки за подарък на мечтатели (16)

16. Процесът на забравянето

Словото, що слушате, не е мое…

Йоан 14:24

Има хора, които четат само утайката на кафето; други — колебанията на махалото. Някои наблюдават формите на облаците, полета на птиците, линиите на дланите, камъчетата, падащи от разтръскващата ги шепа, дима на цигарата, броя на буквите в името и датата на раждането; разположението на звездите, петната от вино по покривката, формата на ноктите, очните дъна, броя на мигванията.

Хлебарят, докато меси, чете акашови записи, без да отклони поглед. Достатъчно му е да знае кои четат символи и кои, като него, никога нищо не четат.

Никой не се е родил от абсолютната празнота, нито ще умре такъв, какъвто е. Неизменен остава само гардеробът, който всеки актьор е използвал при пресъздаването на даден персонаж; великият Сценограф не е включил окончателната смърт в своя театър на живота, нито е създал актьори, като че творбата Му не струва нищо, за да изчезнат после и те в нищото.

Животът не ни принадлежи, не можем да го загубим, нито да го търгуваме. Затова По Чан казва, че става дума за това „да ядеш, когато чувстваш глад, и да спиш, когато ти се спи“, защото пролетта идва и тревата расте от само себе си.

Чули го да казва на един луд: „Смятам се за нещо повече от син на мъж и жена“.

Едно предание разказва, че една събота Исус направил от глина дванайсет птичета; може би като вест за появата на бъдещите му ученици.

Един равин, като видял творбата му, го порицал, задето бил работил в светия ден. Тогава майсторът плеснал с ръце и наредил на фигурките да полетят. Птичетата веднага се загубили във въздуха и свещеникът, поразен, се вцепенил сякаш сам той бил от глина.

Трябва да направим същото с всички наши фигурки и натрапчиви спомени. Всеки миг е свещен за такова освобождение, със или без четене.

Има хора, които могат да тълкуват сънищата, да интерпретират ситуации, да правят връзка между намерения и символи, да улавят скритото и понякога, заедно с всичко това, да създават красива приказка.