Енрике Марискал
Приказки за подарък на мечтатели (29)

29. Сън в планината

Гората спи и сънува.

Реката не спи и пее.

А сред зелените сенки

вода ромоляща се лее.

Конрадо Нале Роксло

Влюбеният връх

Извисява се на този свят отпреди появата на първия човек и ще го надживее. Ел Уриторко, „мъжкият връх“ на кечуа, е най-високият в кордобските планини в Аржентина.

Все още в ясните летни нощи се чува неговият вой; вдишва, за да се събуди от съня си на заспал вулкан. Представя се пред обществото като кротък и гостоприемен, за да може пътникът да стигне до върха му без голямо усилие, следвайки пътя, който преди много години е утъпкал опитният индиански водач.

Цветовете се менят според сезоните. През лятото се представя в преливащото сиво на гранита; през есента се облича в тъмнозелено, протяга се към синевата и се преплита с облаците, които толкова го обичат; в края на зимата и през пролетта върхът му е сив като гол камък, югозападният му склон е искрящо зелен, а полегатият му северозападен склон приема червеникавия огън на дъбовете.

Преди много векове живяло индианското племе тимбу. Миролюбивият им вожд вдъхвал страх с изключителната си физическа сила и със здравия си морал. От изпълнения му с обич брак с една красива индианка се родили две момиченца близначки, а после и други деца, които внесли щастие в живота му, увенчан с мир и с полезен труд.

Един вожд от друго племе се изпълнил със завист към големия водач и откраднал жена му. Когато вождът на тимбу го открил, се впуснал в жестока битка с похитителя, но съдбата решила самият дявол да се всели в ръката на крадеца, който мигновено убил героя.

След това негодникът се опитал да обладае вдовицата. Вместо да предаде загиналия си съпруг, вярната любима се превърнала във вода и протекла през върхове и долини.

Знайно е, че убитият вожд е самият Уриторко. Останал прострян, загледан завинаги в небето, полегнал неподвижно върху камъка. Вярната му другарка е реката Калабалумба.

Дъщерите му днес са известни като Близначките, които решили завинаги да останат край мъртвия си баща.

Гордият връх никога не спрял да защитава народа си от бури и порои. Реката Калабалумба служела за прохлада и разтуха на племето, което продължило да живее по бреговете й. Водите от върха се вливат в нея; бурна е през дъждовния сезон, дълбае камъка, за да образува пещери и заслони за хората си. Кротка в сезона на сушата, тя носи плодородие на почвата.

Туристите, които се къпят в реката, твърдят, че водите й галят и вдъхват усещане за вечно спокойствие.

След Уриторко се намира местността Уеяс Малас^[1], където разцъфтелите праскови през пролетта сгряват планинския пейзаж. Казват, че в пещерите на Ветровете и на Среброто е живял Ермитаньо, легендарен герой, приятел на змиите, птиците и пумите. Той бил испански капитан, който се бил при Тукуман и намерил смъртта си сред този изключителен пейзаж, на който биха прилегнали стиховете на Мигел Ернандес:

Този гръм не заглъхва, нито утихва:

от мене взема своята сила

и в мене завихря своята ярост.

Тази скала нерушима от мене извира

и упорито над мен тя изпива

бурните мълнии на своята страст.

Хулио Рекена, поет от Кордоба, добавя: „Издига се високо слънцето и застива над оградите. В клисурите и дефилетата дълбоки пропада Азът.“

Местните знаят, че огромна прозявка ще залее планините, ако никой повече не попита за последните контакти с Еркс от Уриторко, Лос Теронес или Онгамира^[2]. Тръбите на пророците ще продължат да звучат навсякъде из това място, както става и днес в Сан Маркос Сиерас^[3].

Пуми и вискачи^[4]

През 1585 г. на дон Бартоломе Хайме били дадени земите, които днес заема Капия дел Монте^[5].

Дванайсет години по-късно доня Лусия Г. Хайме, посветена на свети Антоний, пожелала да построи параклис от камък и кирпич, обграден от естествена палмова гора, пълна с вискачи и леговища на пуми. В онези времена индианците владеели собствената си земя, постоянно атакувана от испанците. Всяка година, на всеки тринайсет луни, вождовете, шаманите, лечителите и бойните главатари на всички племена се събирали под закрилата на Ел Сапато^[6] и се настанявали около маса, която по природа представлява скална грамада с неповторимата форма на обувка.

Групата заселници бавно нараствала. През последните трийсет години започнаха да прииждат много хора от големите градове, най-вече от гигантския Буенос Айрес, привлечени от различни мотиви.

Ла Капия — Параклисът — с каменната си фасада продължава да се издига величествено в града. Пумите са избягали към далечните поля, а вискачите, скрити в пещерите си, се държат настрани от заселниците.

Туризмът изключително много се е развил сред изследователите на посещенията от извънземни, на пророчества, на камъни и на алтернативната медицина.

Убежището

В това общество човек не се нуждае от домашно огнище, а от убежище.

Много бунгала са построени в района на Уриторко, за да подслоняват туристи, посетители и търсачи на неизменното, любители на планинските пейзажи и на откритото небе. Всичко това е по инициатива на дребни предприемачи, които през последните години се занимават с туризъм и екскурзии.

Хуан Фалсоне е един образ от Капия дел Монте, пристигнал преди десетина години. Роден е със Слънце в Риби, асцендент Козирог и Луна в Телец, във Вия Диего близо до Росарио. Изтъкнат артист, балетист и хореограф, освен всичките си други прояви беше директор на състав за съвременни танци и създател на главния градски театър „Сан Мартин“ в Буенос Айрес. Изследователката Паулина Осона в книгата си „Съдбата на една съдба“ говори за приноса му към съвременния балет и подчертава проучванията му върху тишината и ритмите.

Хуан обича своя настоящ растителен балет, своята „зелена катедрала“, с която също танцува, убежище, започнало като само за малцина, път в Уриторко близо до Ла Тома. С времето това убежище скромно се развива, за да се превърне в за малцина.

Въпреки името си мястото било посетено от светещ кораб; необичаен приятелски космически поздрав, на който Хуан е присъствал и за който разказва.

Една сутрин го заварих да полива добре гледаната си градина с разноцветните риби, цветята, украшенията.

Басейнът и пъстроцветния столетен дъб, който властва с присъствието си. В този момент светлината на деня съпътстваше неизменния ритуал по поливането, заедно с птиците, които щяха да изядат дневната си дажба, кучета от всички възрасти и като романтична музикална основа една рапсодия от Йоханес Брамс. Запитах го:

— Дирижираш ли?

— Не.

— Ръководиш ли?

— Не.

— Оркестрираш?

— Не… По-скоро се занимавам с хармония.

Хуан смята, че животът му протича през вече преодолени цикли: детство, период на съзряване, балетист, тъкач, учител, дизайнер на дрехи, а сега и съдържател на хотел… Продължава да търси новото си място, но вече като странства вътрешно. Копнее за повече мир, стреми се да опазва природата, светостта на планетата, замърсена от разрухата, която водещите личности на земята всекидневно предизвикват.

Всички убежища са временни, само върховете нашепват за постоянство и предлагат заслужена почивка.

Вдъхновеният писател

Много пъти един писател посещавал онези бунгала за малцина в полите на Уриторко, където вдъхновението лагерува и през четирите сезона на съзерцанието. Щастлив, писателят се отпускал в простотата на подредбата, придружен от портативната си приказка и от работата си, която се състояла в нахвърляне на думи.

Понякога зодиакалната му другарка споделяла изключителното му и ценно убежище. Любителка на планинското спокойствие и на всичките му внушения, през дъждовните утрини и през слънчевите дни или през нощта обичала да се възхищава на мощта на мъжката планина с пъстроцветните й дъбове и помощниците й в небесната шир.

В интимна церемония предлагала като приношение на двете близначки отзивчивото пълнолуние и свойствата на бадемовото масло. Срещата винаги доказвала, че когато Венера и Марс се допълнят, са много повече от двама.

Водени от закона на привличането, подслонени в любовта, двамата съчинявали под планинското небе старопечатната версия на креолска Кама сутра.

Да уважаваш тишината

Много младежки групи, пренаситени от градските ритуали и асфалта, предприемат духовни търсения в района на влюбената планина и на нейните околности. Всички са под покровителството на вълшебната красота на местността и на тамошния климат, на вдъхновението, което внушават скалите, небето, горите и ручеите.

На около два километра от термалните извори се намира място за спокойствие и медитация. Няколко дзенбудистки монаси са се установили там, за да поддържат с труд и молитва център за духовно развитие, в който се обединяват търсачи на трансценденталност и на вътрешен мир от най-различни места.

Една сутрин Серхио беше на смяна; чистият му простодушен и услужлив поглед беше в хармония с красотата на местността, където властва силата на простотата и където няколко отшелници култивират майсторството на наблюдението, което позволява да се овладее инатливото магаре.

В това вегетарианско общество всичко е подредено и сякаш се чува стихотворението на Ли По, когато поетът доверява: „… но нещата, които чувствам вътре в себе си, когато виното обладае душата ми, никога няма да споделя с тези, които не пият“.

Така съм запомнил известния писател Чарлс Буковски, когато казваше публично, че изпълнява по-голямата част от европейските си кралски задължения в купуването и консумацията на рейнско вино, с което, изглежда, е постигал просветление, за да критикува обществото.

Открай време се знае, че „преди да започне да се изучава дзен, планините са планини, а реките са реки; докато се учи дзен, планините вече не са планини, а реките не са реки; но щом веднъж се постигне просветление, планините отново стават планини, а реките отново се превръщат в реки“.

Разполагат с малка библиотека и с много четива под звездното небе сред ромона на водата и почитта към тишината.