Енрике Марискал
Приказки за подарък на мечтатели (26)

26. Отегчените не мечтаят

Докато живеем сме богове,

но богове, задължени да живеят.

Известността и славата

са методи на балсамиране.

Флоренсио Ескардо

Копирането на чужд живот изисква принудителен заем, създава празен и същевременно само на думи морал. Не се казва нищо по същество.

Когато човек е отегчен, му се струва, че всички думи казват едно и също и че библиотеките съхраняват книги с различни корици, но с еднакво съдържание. В този океан от безсъдържателност съществува единствено загубата на енергия, безсмислената дейност. Тогава започват да се появяват думи, изпуснати в разговор, които ни карат да страдаме ненужно, защото по-неудобни от студа или жегата са кухите разговори за времето. Ако няма любов в сърцето, има влага в разговорите.

При все това не е едно и също да се каже:

— Най-маловажното за един поет е биографията му.

— За да се ожени, човек трябва да е здрав и силен.

— Най-доброто наследство от бащата е доброто здраве.

— С жените не може да се спи, много са хитри и измислят стратегии за власт. Също така с тях не може да се прави любов в тишина, защото винаги я нарушават с някоя ненавременна забележка.

— Тайната на печеното е огънят.

— „Развратник“ не е лоша дума, а е слабост.

— Навсякъде има големи шарлатани. Не подозират, че са анонимни професионалисти. Много говорители с минимално количество грация и с ужасния си глас отегчават всички, които говорят ли говорят, без да кажат нищо, с възможно най-ужасно произношение.

— Някои не правят разлика между вкуса на чесъна и този на лука, между аромата на жасмина и на лавандулата.

— Също така не знаят, че слънцето не се нуждае от полицейско нареждане нито за да се скрие, нито за да се покаже; то се разхожда без отегчение като неуморим крал, благородно, без банкова сметка и без модерно четиво.

— Не знаят, че нощем лихварите не спят и изчисляват в кой ден всички звезди ще угаснат, обречени на вечна чернота, задето са били толкова щедри с енергията си, без спестявания и без олихвявания.

— Не знаят, че първо е цветът, а после е плодът.

— Телата губят привлекателността си и душите се отдалечават, когато прелитат над компрометираната рутина на всекидневието.

Влюбването е другият полюс на скуката. То е приключение, което предпочита да прави масаж с ароматни масла, вместо с градската слуз, произведена от еднаквостта на рутината.

Възможно е писател, приютен в мраморна кула, да загуби контакт със социалната реалност, но ако посещава често четири кули, отдалечени една от друга, ориентирани към различните основни посоки, ще получи такава перспектива, връзка и спогодба с живота, че няма да е уместно да бъде смятан за отшелник.

Дървото е универсална метафора за целия живот. То е живият синтез на вселената. Коренът му е впит в земята и тя му връща листа, плодове и клони, от нея извлича храна, която поддържа растителната му същност.

Свързва се с водата, за да протича през цялото му тяло основната енергия; с вятъра обменя прашец и движения. И ако се трият два негови клона, от сухото му наглед тяло избухва огън.

Земя, вода, въздух и огън присъстват в символа на мъжествеността, защитник, бащински, доставящ, обслужващ, приятел, красив и верен, щедър, пречистващ, отнасящ се до силата на простотата.

Дървото никога не се отегчава, твърде заето е да живее с всичко, което е.

Отегчената душа замъглява всеки стимул. Всичко губи блясък, когато тя се изключва от вселената, помрачена от миниатюрното собствено аз.

Скучната книга е цялата пролог, хронично изящество на музикални инструменти, които никога не се осмеляват да изсвирят някоя серенада.