Умберто Костантини
За богове, за хорица и полицаи (8)

VII

Също като мисълта, която стремително лети и само за едно премигване на окото обхожда далечни морета и планини, просторни ливади и гори, населявани от сатири, и градове, където хората говорят непознати езици, така полетя божественият вестоносец Хермес с бързокрилите сандали, пристигна и се спря над благоустроения квартал Виля дел Парке.

А там една черна сянка, подобна на сянката на огромно чиманго^[1], неуморно кръжеше, бавно и заплашително, над старата къща на улица „Теодоро Вилардебо“ 2562, между улиците „Байгория“ и „Маркос Састре“.

В непрестанните си обиколки понякога тя минаваше над къщата и тогава заприличваше на голямо петно, което подобно на студено противно животно безшумно пълзеше по набраздения цинков покрив, катереше се по здравите варосани стени, спускаше се в покрития с плочи двор, ограден с грижливо поливани растения, и пак се изкатерваше по буйната глициния.

Но Сянката бе невидима за очите на смъртните и никой от намиращите се в къщата, насядали в поставени в редици столове в салончето със сини тапети, заслушани в думите, които госпожа Мастрокарбоне де Джанело четеше от двойно перфорирания лист от папка „Ривадавия“, не можа да я види, нито забеляза някакъв признак за появяването й.

Само Ирене Бенгоечея, любимка на боговете, която притежаваше качества на пророчица, потрепери точно в мига, когато Сянката преминаваше над покрива на салончето. Но без да подозира истинската причина за потреперването, и като си мислеше, че е тръпка от студ, тя взе вълнената си жилетка и я наметна върху раменете си пред загрижения поглед на господин Хосе Мария Пуличикио.

Съвсем ясно виждаха Сянката божествените очи на Вестоносеца, затова с изпълнено от ужас сърце и готово за позорно бягство тяло, Хермес, когото някога бе обичала Афродита, заговори:

— О, непозната Сянко, пратеник съм на Олимпийските богове и Хермес Вестоносеца е името ми. Син съм на Мая и на гръмовержеца Зевс. Заклевам те в безсмъртните да ми откриеш името си, да ми кажеш кой те е изпратил в сенчестия квартал Виля дел Парке и какво търсиш или очакваш от хората, събрали се на това спокойно място.

И като се спря тогава над короната на едно огромно дърво на улица „Байгория“, което тутакси потъмня, сякаш черна нощ бе паднала над него, заговори Сянката, с хриплив злокобен глас и произнесе ужасните слова:

— Бързокрили Вестоносецо, познавам те и зная, че боговете ти възлагат важни поръчения. Затова изслушай ме внимателно и предай, каквото ще ти кажа, така че никой от безсмъртните да не дръзне да осуети задачата, която друг всемогъщ безсмъртен ми е възложил.

Знай, че името ми е Вестител на смъртта. Изпраща ме Хадес, господарят на черните коне, за да кръжа неизменно през целия днешен ден, 3 декември 1975 г. над къщата на „Теодоро Вилардебо“ 2562, и да изчакам подходящ момент, за да отнеса в мрачните селения, откъдето идвам, душите на неколцина смъртни, намиращи се сега под този покрив и чиито имена пазя в непогрешимата ми памет.

И треперейки, отново попита неуморният Хермес:

— Кажи ми, моля те, мрачни Вестителю на смъртта, колко измежду смъртните, които сега, седнали удобно, слушат пламенните слова на госпожа Джанело, са обречени от непреклонния Хадес да слязат в черната му обител? Какво е името и презимето на всеки един от тях? Коя е причината богът да постъпва по този ужасен начин?

И като разклати заплашително клоните на дървото, отвърна Вестителят на смъртта:

— Слушай внимателно, божествени Вестоносецо. Точно дванадесет е броят на смъртните, които съм дошъл да прибера. Но забранено ми е да ти открия имената им, както и причината, поради която постъпва така неименуемият Хадес. Ако ти кажа, ти веднага ще го съобщиш на някои от безсмъртните и те може би ще се опитат (напразно, предупреждавам те) да осуетят действията, които така грижливо е подготвил владетелят на дълбините, а това би предизвикало страшния му гняв.

И като превъзмогна страха си, за трети път попита Хермес с бързокрилите сандали:

— Не губи търпение от въпросите ми, божествени Вестителю на подземния Хадес, защото това е последният, който ще ти задам: По какъв начин ще постъпи? С какви човешки или божествени средства ще си послужи мрачният подземен бог, за да покоси дванадесет живота измежду ония, които неподозиращи и доверчиви, в почтителна тишина са насядали в салончето със сини тапети?

Но не отвърна на въпросите на бързоногия Хермес Сянката — Вестител на смъртта, а с неприятно свистене напусна клоните на дървото, които се разклатиха, сякаш леден вятър внезапно бе повял над тях, и продължи бавния си смразяващ полет над къщата на „Теодоро Вилардебо“ 2562.

И страхът отново обзе Хермес, който най-напред отстъпи, защото помисли, че Сянката ще го нападне, а после бързо полетя към Олимп, за да предаде на богините всички тези печални вести.