Умберто Костантини
За богове, за хорица и полицаи (43)

XLII

С отвратено сърце и още влажни бузи от горещите сълзи, които проля при вида на тези жестоки убийства, натъжената Афродита изрече от върха на Олимп:

— Ах, трижди проклет, отмъстителен, жесток и кръвожаден Хадес! Можеш да се гордееш с ужасния си подвиг! С право изтерзаните смъртни ще продължат да те наричат Всемогъщия, Жестокия, Непобедимия и Ненаситния. Защото само при условие че ще задоволиш низкия си апетит с други дванадесет жертви ти се съгласи, макар и само временно, да позволиш този топъл, сладък и многообразен живот да продължи да пулсира у дванадесетте великолепни членове на Полимния.

Но както и преди, о, неумолими Хадес, нито един олимпийски бог, любител на амброзия, не ще може да се похвали, че е постигнал, било със заплахи или с молби, временното ти опрощение.

Само благоуханната и нежна Мента, служейки си с доводи, непознати за нас, всемогъщите безсмъртни, успя да отклони, макар и временно, кървавата ти ръка.

Докога ще позволяваме, о, мрачен и безплоден Хадес, злоупотребявайки с огромната си власт, да отнасяш един след друг в ледените си селения толкова прекрасни люде, създадени и отгледани само за най-нежна любов?

Какъв е този недостоен страх, който не ни позволява да се обединим всички безсмъртни, да те затворим завинаги в мрачния подземен свят и да извоюваме за достойните мъже и прекрасните жени божествения дар на безсмъртието?

Но развяла перата на златния си шлем, неукротимата Атина грубо прекъсна Афродита и отправи към нея тези пълни с упрек думи:

— Защо се оплакваш по този недостоен за една безсмъртна начин, о, плачлива и невъздържана Афродита? Защо напразно обсипваш с тежки укори непобедимия бог, на когото, откакто свят светува, му е дадено правото да разполага на воля с живота на смъртните?

Засега успяхме да отклоним ръката на всемогъщия Хадес и трябва да се радваш, защото безсмислено е да искаме ненавистният бог щедро да дари живот на всички мъже и жени, които ти и аз по различни причини покровителстваме.

Помисли също, о, прибързана в съжденията си богиньо, че ако действително умната нимфа Мента измоли по тайнствен начин неочаквано опрощение от неумолимия Хадес, все пак един безсмъртен — бързокрилият Хермес, с хитроумни доводи убеди Мента да постъпи така.

И тъкмо ти, красива и съблазнителна Афродита, чрез любовния гъдел, който тъй щедро пръскаше от въртящите се перки на вентилатора, подтикна този донжуан Хермес да се приближи любезно до благоуханната Мента и да завърже с нея плодотворен разговор.

А нима не бях аз оная, която, превърната в креслива кукумявка, уведомих и двамата за пристигането на страшния Хадес и свирепите му пратеници?

И нали благодарение на уместните ми крясъци Мента има достатъчно време да скрои хитрия си план и да обмисли мъдро и спокойно доводите — неизвестни нам — пред които Хадес бе принуден сериозно да размисли, да възпре ръката си и побеснял да напусне скъпата за нас къща на „Теодоро Вилардебо“?

Животът на нашите любимци, о, Афродита, е спасен. Не завинаги, както ти лекомислено пожела, защото това би бил празен и детински стремеж, но поне временно, защото всички ние и всеки посвоему, успяхме да отклоним всемогъщия Хадес.

Най-после настъпи така очакваният миг отново да се върнем чрез тези достолепни смъртни, ти към твоите планове, а аз към моите.

Това означава, о, вечна моя съпернице, великолепна гола дъще на Уран, че всяка от нас от сега нататък отново ще използва всичките си средства, така че безукорните членове на Полимния да постъпват съобразно свойствените ни божествени интереси.

Договорът, който под клетва и пред заплахата на неумолимия Хадес сключихме, от този миг нататък се разваля, о, съблазнителна, притворна и лъжлива Афродита.

Ти ще се върнеш към безскрупулните си шмекерии, към острите си отровни стрели, напоени с желание, към трепетите, изчервяването, разнежените погледи, милувките, прелюбодеянията, глупавите думи и лигавите и безвкусни любовни стихчета.

Добре знаем всички ние, безсмъртните, че само тези дребни, незначителни и второстепенни нещица могат да събудят повърхностния ти интерес.

Аз, както винаги, ще се заема със строгите занимания на интелекта, войната, ръкоделията и с целомъдрието — всички те достойни за една безсмъртна, родена без посредничеството на майка, от самия Гръмовержец Зевс.

След като изрече това, неукротимата Атина с безразличие обърна божествения си гръб на русокосата Афродита в знак, че договорът, който бяха сключили, е окончателно развален.

И за да докаже на Атина, че приема скъсването на съглашението, златокосата Афродита на свой ред обърна красивия си гръб и вече необвързана, насочи искрящия си поглед към старата къща на „Теодоро Вилардебо“ — сега съвсем пуста, защото беше единадесет и половина и всички достолепни членове на Полимния се бяха разотишли.

Тогава божествената Афродита зърна потулената в един тъмен кът на покрития с плочи двор, нежната, благоуханна и умна Мента, която проливаше горещи сълзи по стройния и лъжлив безсмъртен.

След като бе постигнал с хитрост всичко, каквото си бе наумил, безскрупулният вестоносец съвсем бе забравил нежните си любовни клетви и безсъвестно бе изоставил ароматното растение.

Афродита страшно се възмути от поведението на коравосърдечния Хермес и изпълнена със съчувствие към влюбената Мента, тя нареди на един от многото си подчинени да прониже сърцето на влюбчивия Хермес с острата стрела на пламенната любов.

Прободен право в сърцето, Хермес изведнъж си спомни за нежното растение мента и веднага изпита желание да се върне в сенчестия двор на „Теодоро Вилардебо“ 2562, за да я види и възобнови тъй глупаво прекъснатия любовен разговор.

А от върха на високия Олимп Афродита проследи с усмивка бързия полет на вестоносеца Хермес към обраслия с дървета квартал Виля дел Парке, видя как той се спусна над улица „Теодоро Вилардебо“ и колко любезно се яви отново пред натъжената Мента.

После Афродита видя как с извечна сръчност Мента оплете в тънките си благоуханни мрежи хвъркатия вестоносец и как, без дума да му каже, го принуди да й каже, принуди го да се закълне във вечна вярност, преди блажено да се отдадат на пламенната любовна битка. И всичко това изпълни с радост сърцето на Афродита.

Неукротимата дъщеря на Зевс, войнствената девица Атина също отправи взор към улица „Теодоро Вилардебо“ и околностите й, за да подтикне прекрасните си любимци към по-сериозни и приятни за нея занимания.

И като погледна към сенчестата улица „Маркос Састре“, храброто сърце на Атина се сви, защото нейната любимка, безукорната и девствена Ирене Бенгоечея, веща в строгите занимания на ума, бе на път да се поддаде на ужасната глупава любов и да отстъпи пред дръзките посегателства на разпаления Хосе Пуличикио.

Дързостта на благопристойния банков касиер и член на ръководството на Полимния достигаше опасни граници, както забеляза това с открито недоволство неукротимата Атина.

Под предлог да огледат внимателно потъналата в мрак градина, където предишната сряда бяха зърнали една чудесна романтична светулка, той съвсем очебийно се доближаваше към девствената и наивна Ирене Бенгоечея с явното намерение да я целуне.

Тогава Атина реши отново да прибегне до своите почти непогрешими пратеници Малодушието и Нерешителността, за да се вмъкнат незабавно в развълнуваната гръд на влюбения Хосе Мария Пуличикио и да възпрат неудържимите му пориви.

И тъкмо когато красивата девствена Ирене Бенгоечея разтваряше нежните си устни без никакво червило, и тръпнеща от вълнение очакваше страстния допир на нейния ухажор, Малодушието и Нерешителността лесно направиха своя плячка неотразимия Хосе Мария Пуличикио. Гърлото му се сви, ръцете му започнаха обилно да се потят и коленете му затрепериха, сякаш изведнъж се бе разболял от маларична треска. Обзет от внезапно малодушие и мъчителна нерешителност, той възпря поривите си и не посмя да продължи така добре започнатата акция.

Но скоро ти трябваше да признаеш провала си, о, прозорлива Атина, защото въпреки бистрия ти ум, забрави, че ненапразно в продължение на два часа Афродита бе облъхвала със сладкия гъдел на любовта чувствителната кожа на Ирене Бенгоечея.

Така че, когато нежната финансова ревизорка на Полимния усети, че нейният възлюбен, прекрасният Хосе Мария Пуличикио — автор на превъзходни сонети — се колебае и бледнее, и обзет от плахост, не се осмелява да притисне устни към нейните, както би трябвало да се очаква, девствената, влюбена и придобила внезапна решителност Ирене Бенгоечея доближи до нерешителния Хосе Мария Пуличикио красивото си лице на старинна камея и стройното си, тръпнещо от любов тяло и двамата членове на управителния съвет на Полимния се сляха в дълга, влажна и страстна целувка под прислонилите ги дървета на улица „Маркос Састре“.

При този позорен допир, Малодушието и Нерешителността, уплашени и скандализирани, избягаха и посрамени от недостойното си поражение, се върнаха със сведени глави при неукротимата Атина.

Като ги видя, Атина разбра, че добронамерената й намеса се е оказала съвсем безсмислена и че от този миг нататък никой, дори самият бог на всички безсмъртни — Гръмовержецът Зевс — не би могъл да предотврати безумната любов да обладае несравнимата Ирене Бенгоечея.

И от мястото си на златния Олимп Атина въздъхна примирено и докато бавно обхождаше с очи обраслия с дървета квартал Виля дел Парке в единадесет и половина вечерта, умната богиня разбра, че може би е твърде късно да попречи на любовта, от която смъртните оглупяват, да завладее някои от любимците й.

От високия Олимп неукротимата дъщеря на Зевс видя също как сакатият и по неволя издайник Карлос Архентино Мастандрея шепне нежни дързости на ухото на пищната доня Сулема в сепарето на едно кафене на булевард „Сан Мартин“.

Видя също как прекрасната госпожа Джанело и тревожният доскоро господин Фругони се обсипваха взаимно с най-различни ласки и се кълняха във вечна любов, седнали в колата на господин Фругони, която той бе паркирал на една много слабо осветена улица край зида на един манастир.

После видя как хубавата буйна Дора и сръчният Ромилио се канеха да започнат третата си еротична битка в приятно охладената стая номер 22 в хотел „Лилиите“, и ако се съдеше по големия възторг на двамата от тази глупава игра, те имаха намерение да я продължат цяла нощ.

И смръщвайки вежди, Атина трябваше да признае частичната, но неоспорима победа на вечната си съперница, прелъстителката Афродита.

И за да превъзмогне това, Атина реши да вложи цялото си могъщество така, че поне някои от почтените членове на Полимния да извършат тази вечер значителни дела, приятни за божествените й очи.

Затова Атина стори така, че неуморната госпожа Цимерман забрави временно майчинските си и съпружески задължения, същата нощ се заключи в богатата си библиотека, прерови голям брой книги по психология, марксизъм, религиозно право, за сексуалните връзки след петдесетте и по семейна икономика и подготви мъдра стратегия. С нея на другия ден тя щеше да щурмува и сигурно да убеди разгневената госпожа Фругони да възпре грозните си безразсъдни изблици и благоразумно да даде развод на измъчения господин Фругони.

След като извърши това, Атина отправи зоркия си поглед към една самотна стаичка в един пансион в квартал Виля Уркиса, където, придружен от една котка и една китара в калъф, живееше самотният господин Паско. Тя властно нареди незабавно да го обладае неудържима творческа треска.

И обуздан от необуздана творческа треска, незрящият любител на фолклора господин Паско написа върху парче амбалажна хартия, с молив и на един дъх, текста за една хубава фолклорна песен — вдъхновена, естествено, от голото момиче на подиума, хвърлящо бельото си — чието проникновено заглавие беше „Ла Печугона“^[1] и която щеше да издекламира с несъмнен успех на сбирката следващата сряда.

Като свърши и това, неукротимата Атина дълбоко се замисли и умно си каза:

— След като не мога да предотвратя неотразимият Хосе Мария Пуличикио да бъде обичан от моята любимка, девствената Ирене Бенгоечея, и вземайки предвид факта, че девствеността на моята прекрасна финансова ревизорка не дава сигурни гаранции, ще трябва да възложа на касиера от филиала на Националната банка във Виля Уркиса една дълга, търпелива, интелектуална и много къртовска работа, приятна за божествените ми очи.

И Атина нареди на безукорния Хосе Мария Пуличикио, който в този момент се канеше да си ляга в старата си къща във Виля Девото, да вземе от писалището си една дебела и почти нова счетоводна книга.

След това да започне да записва в нея с дребния си, но красив почерк на бъдещ заместник-началник всички интересни случки, станали в Полимния през тази незабравима вечер на 3 декември 1975 година, както и мъдрите си съждения и впечатления за прекрасните членове на това благопристойно дружество.

И ако Хосе Мария Пуличикио покорно се подчини на нареждането на Атина, може само да се съжалява, че дългият разказ, писан собственоръчно от него в изискан, макар и малко предвзет стил в продължение на малко повече от четири месеца, по-късно е бил използван без никакви задръжки от някакъв неизвестен второкласен писател с празното намерение да изгради около него една глупава, смешна и малко вероятна история, в която произволно действат богове, свирепи полицаи и прекрасни смъртни, а около тях, както и около всички смъртни, непрестанно витае неизбежната смърт.