Умберто Костантини
За богове, за хорица и полицаи (36)

XXXV

И точно когато госпожица Кищернмахер посочваше разликата между двата вида кресливи кукумявки и вещо поясняваше, че крясъкът, който всички току-що бяха чули, принадлежи на една голяма хубава кукумявка, наречена камбанарийна, за пръв път в живота си облян в пот и заеквайки от зле прикрит страх, безплодният Хадес възрази на благоуханната крехка Мента:

— Кълна се в многобройните души, които бродят из огромните ми селения и в неподкупния лодкар, който навременно ги пренася през тинестия Ахерон, малка и непочтена нимфо, че не виждам никаква необходимост да се разпространяват сред ленивите и бъбриви олимпийски богове някои маловажни факти, отнасящи се до личния ми живот.

Остани си в този затулен влажен кът на двора. Недей да молиш, заповядвам ти, нито Атина, нито друг някой безсмъртен да те пренася където и да е. Дръж си бъбривия език. По-добре търпеливо чакай тук, докато изпълня задачата си. После ще дойда и пак ще поговорим по този неприятен въпрос. Разбра ли, Мента?

След тези груби думи, преструвайки се на изненадана и по детски сърдита, като бършеше несъществуващи сълзи, умната Мента отвърна на Хадес:

— Защо се отнасяш така грубо с мен, о, всемогъщи Хадес? Защо злоупотребяваш така с моя дребен ръст, с моята слабост? Нима самият ти не ме подкани преди миг да погледна възхитена свирепите ти пратеници? Нима се срамуваш от тази нещастна нимфа и не желаеш, заедно с победените от теб олимпийски богове, тя да съзерцава изпълнена с възхищение, изключителния ти подвиг?

Ах, виждам, че много бързо си забравил пламенната любов, в която в друго, по-щастливо време ми се кълнеше! Добре, примирявам се, о, всемогъщи властелине! Но трябва да ти кажа, че оскърбителното ти пренебрежение ни най-малко не охлажда горещото ми желание да видя как действаш.

Трябва да знаеш също така, че въпреки жестокото ти безразличие, аз удобно ще наблюдавам от върха на онзи грижливо поправен праг паметното ти кърваво дело.

Но тъй като съм растение и не мога да се покатеря там сама, ще поискам помощ от услужливата неукротима Атина. Напразно се опитваш, о, Хадес, да се скриеш от мен.

Треперещ от гняв в образа на летлива нишка паяжина, закачила се на най-горното стръкче на благоуханната Мента, избухливият Хадес възкликна:

— О, упорита, твърдоглава и непослушна нимфо! Как да ти обясня, за да разбереш, че не бива да говориш с никого от презрените олимпийски богове!

Достатъчно ясно ти заповядах да си стоиш на мястото и да не си отваряш опасната уста. Поискай ми нещо друго, каквото и да е, и аз незабавно ще го изпълня. Обещавам ти.

Но в името на моя триглав пес, не искай, о, бъбрива Мента, да ти позволя да говориш със студената креслива Атина, защото прекрасно знам какво ще й разкажеш, а това сърцето ми не ще понесе.

И тъй като именно думите „нещо друго, каквото и да е“ хитрата Мента очакваше да чуе, все още нацупена, като поклащаше листенца с пленително изящество и излъчваше свежо опияняващо ухание, тя бързо каза на заекващия Хадес:

— Добре, както винаги ще се подчиня на царската ти воля, о, неумолими Хадес. Изоставена и тъжна ще си остана в това печално кътче, далеч от теб. Ще се примиря да не те виждам и с никого — бог, смъртен, хвъркато насекомо, кичесто растение или бързокрила птичка, не ще разменя нито дума.

Но след като ти така любезно ми предложи да поискам нещо в замяна на тази мъчителна жертва, която така строго ми налагаш, макар и обляна в горещи сълзи, аз покорно приемам предложението ти и ще ти поискам нещо съвсем скромно. Нали нямаш нищо против да го изпълниш, о, всемогъщи Хадес?

И поуспокоен донякъде, защото поне за известно време бъбривата Мента бе обещала да запази в тайна някои подробности от личния му живот, заслушан в шума от приближаващите се автомобили Форд Фалкон, зъзнещият Хадес отвърна:

— Съгласен съм, малката, кажи какво искаш и веднага ще изпълня желанието ти. Но в името на всички Кери и Мойри, побързай и кажи най-после какво е то, защото наближава часът да изпълня кървавото си отмъщение и нямам никакво време за губене.

Моят любимец Козела вече е освободил предпазителя на поразяващата си „Итака“, четирите черни автомобила — чувам ги оттук — всеки момент ще спрат пред тази омразна къща на „Теодоро Вилардебо“ 2562, а необходимите средства за безнаказаното и многократно изпълнявано похищение са в ръцете на изпълнителните ми пратеници. Така че крайно време е да съм при тях и сам да оглавя гибелното дело.

Дванадесет пъти поред ще трябва да прекоси реката неуморният ми лодкар, защото дванадесет са смъртните, които сега в салончето със сини тапети изготвят един неосъществим списък от рецитатори за една несъществуваща за тях следваща сряда, а те още тази нощ ще преминат в ледените ми селения. Говори бързо, малка Мента, защото нямам време за губене.

И точно когато неотразимият Хосе Мария Пуличикио молеше красивата госпожа Джанело да го впише в списъка за следващата сряда, 10 декември 1975 г., а Хермес, скрит зад едно мушкато с кадифени листа, слушаше внимателно целия този разговор, прозорливата малка Мента изрече на Хадес своето добре обмислено желание:

— Ще ти кажа, щом така ми заповядваш, о, нетърпеливи Хадес. Това е желанието, което, все още натъжена от пренебрежението и оскърбителното ти държание, мисля да ти поискам. Слушай ме добре и не се опитвай да шмекеруваш. И помни най-вече, че трябва да го изпълниш незабавно, защото така ми обеща.

Трябва да знаеш, непобедими Хадес, че през дългите години, през които живея в този грижливо поддържан двор, се привързах към някои от любезните смъртни, които сега са се събрали в осветеното салонче със сини тапети, защото, за разлика от някои груби безсмъртни, по един или друг начин, те винаги са се грижили за мен.

Пищната и добродушна доня Сулема редовно и обилно е поливала нежните ми коренчета и благоуханните ми листенца. Пъргавият и тъй сръчен Ромилио често е скубал потискащите досадни бурени около мен.

Елегантният господин Чавес разпалено защити тази малка ивица влажна земя, ограждаща покритото с плочи дворче, когато някой прибързано предложи тук да се поставят ужасни циментови пейки.

Прелестната госпожа Джанело, красива като богиня, неведнъж е закичвала уханно мое клонче в черните си къдри.

Сериозният Хосе Мария Пуличикио не забрави да ме спомене в сонета си, посветен на нежната пролет. Дори безукорната и още девствена Ирене Бенгоечея има навик да носи в чантата си ментови дражета и да черпи с тях любезните членове на Полимния.

С една дума всеки от членовете на това почтено дружество е проявявал към мен деликатно и незабравимо внимание през всичките тези години.

Затова отмени, моля те, кървавото дело, което смяташ да извършиш, и остави дванадесетте смъртни — може би справедливо обречени от теб, не отричам — да продължат трудния си и опасен жизнен път.

Остави ги, макар това да ти е твърде неприятно, да продължат да развиват нелепото си призвание в тази стара къща на „Теодоро Вилардебо“ 2562. Това е моето желание, о, всемогъщи Хадес. Нали ще го изпълниш?

И точно в мига, в който Дора малко прибързано побутна към изхода инвалидния стол на недъгавата госпожица Кищернмахер, мрачният Хадес намръщено произнесе тези ужасни думи:

— Не! Няма да изпълня глупавото ти желание, досадна и възползваща се Мента! Разбери веднъж завинаги — заради насилствената смърт на един от най-скъпите ми доставчици на души — славния генерал Хорхе Естебан Касерес Моние, в плодородната провинция Ентре Риос, богата на птици, от двадесет дни насам кроя планове за кърваво отмъщение.

Всичко е готово там долу, в мрачното ми царство, Харон е насмолил и стегнал старата си лодка. И онези, които приживе ми бяха верни слуги, сега чакат с нетърпение, защото самият аз ги уведомих за пристигането на тези дванадесет вероломни и злополучни конспиратори.

Още тази нощ те трябва да прекосят тъмните води на тинестия Ахерон. И тъй като сега са се събрали в салончето, задачата е твърде лесна за обиграните параполицейски елементи, които първо трябва да ги отвлекат, а после да ги подложат на мъчения и да ги надупчат с куршуми. Затова поискай нещо друго, но говори бързо, о, нещастна Мента.