Умберто Костантини
За богове, за хорица и полицаи (10)

IX

От старши офицер Фариас до полицейски инспектор Бевилакуа

Изпълнявам задължението да съобщя на висшестоящото началство, че напълно се потвърдиха съмненията на ефрейтор Рамирес относно лицето, споменато в доклада от 20 ноември т.г. във връзка с наблюдението над къщата на „Теодоро Вилардебо“ 2562, тоест вече разполагаме с досието му.

Обстоятелството, че това стана, преди да разполагаме с поисканите данни, красноречиво говори за служебното усърдие и призвание, проявени както винаги от ефрейтор Никодемо Рамирес при изпълнение на патриотичния му дълг.

Предвид тези съображения предлагам на ефрейтор Рамирес да се окаже специално внимание при следващите предложения за повишение в чин.

Изпълнил елементарния си дълг за справедливост към персонала, поставен под мое разпореждане, преминавам към основната тема на доклада.

Наблюдаваният субект действително се оказа Карлос Архентино Мастандрея, по прякор Куция, аржентинец, на 59 години, вдовец, лична карта 1.453.806 от столицата, живущ на „Чарлоне“ 934. През 1962 година същият, след излежаването на присъда от 30 дни за нарушаване Закона за игралните заведения, се съгласи доброволно и без никакво заплащане да сътрудничи като полицейски доносчик в участък 37.

Трябва да изясня, с цел да изтъкна високата интелигентност и усърдие на моя подчинен, че за да изпълни трудната си задача, в четвъртък, 20 ноември, в 21:00 ч. (бидейки свободен от служба), ефрейтор Рамирес отишъл в бара на ъгъла на „Федерико Лакроче“ и „Алварес Томас“, защото си спомнил, че въпросният Мастандрея навремето имал навика да го посещава. Както и предполагал, той действително го открил там да играе на карти с още трима души. Минавайки незабелязано, ефрейтор Рамирес седнал на една отдалечена маса. Дочутите думи (поне които лицата произнасяли на висок глас) се отнасяли единствено до играта, без да се засяга политическа или подобна тема, поради което не сметнал за необходимо да ги запише.

В 23:37 ч., след като заплатил консумацията си и се сбогувал с приятелите си, Мастандрея напуснал бара, а ефрейтор Рамирес ipso facto^[1] го последвал.

Освен споменатите данни ut supra^[2], ефрейтор Рамирес, използвайки връзките си в квартала, се добрал и до други, които ще бъдат от особено значение, в случай че Мастандрея откаже да ни сътрудничи. Те са:

1) С него, в посоченото по-горе жилище на „Чарлоне“ 934, живеят една негова дъщеря на име Клара, зет му по презиме Росалес, шофьор на автобус по линия 63, и двете деца на семейството — на 7 и 9 години, наричани съответно Тито и Пучо.

2) Основният източник за доходи на лицето Мастандрея, изглежда, е лихварството, което той допълва или редува с продажбата на часовници и скъпоценности на кредит сред персонала на няколко автобусни линии.

Точно в 9:00 ч. на днешния ден ефрейтор Рамирес се явил в дома на „Чарлоне“ 934, където се представил веднага, защото му отворил самият Мастандрея.

В първия момент субектът се престорил, че не го помни, но след това, при представянето на неоспорими доказателства (дата на задържането му, участието му в разследването на обира на магазина за мебели на бул. „Форест“, доноса за леяря, който тайно правел гвоздеи и т.н.), бил принуден да признае.

Попитан дали още поддържа връзка с участъка, той отговорил отрицателно и добавил, че вършел тази работа само временно и защото нямал друг изход.

Запитан какво има предвид с това, че нямал друг изход, той отвърнал, че покойният комисар Дукасе го заплашил, че отново ще го тикне в затвора и ще го пречука от бой, ако откаже да му сътрудничи.

На въпроса кога е скъсал връзките си с участъка и коя е причината, подтикнала го към това, той отговорил, че през декември 1964 г. и следствие смъртта на комисар Дукасе, който починал точно тогава.

След като му било известено, че знаем за тясната му връзка с хората от Полимния и запитан дали има интерес да сътрудничи доброволно за установяването на някои подробности без особено значение, той отговорил, че съжалява много, но поради напредналата си възраст и разклатеното си здраве, предпочитал да не възстановява контактите си с полицията.

На въпроса по какъв начин е установил връзка с Полимния той отговорил, че посредством някоя си Аурелия Кищернмахер, с която случайно се запознал в Института за рехабилитация на недъгави.

Попитан за истинската причина на тази връзка, той отвърнал, че влечението му към поезията го накарала да приеме поканата на Кищернмахер, а по-късно и да участва, без никакъв ангажимент от негова страна, в някои сбирки на въпросната Полимния.

Запитан за вида и тематиката на стиховете, които пише, той отвърнал, че общо взето неговите стихове били тъжни.

Заплашен да не се прави на идиот и веднъж завинаги да си признае какво по дяволите се върши на тези събрания, той отговорил, че поне на сбирките, на които той присъствал, се четели стихове или поеми и че доколкото той знаел, не се разигравала лотария, нито се играело на карти или на други някакви хазартни игри, нито се вършела незаконна търговия.

На неочаквано зададения му въпрос дали познава марксическите елементи, посещаващи Дружеството, той отговорил, че според него нямало нито един марксически елемент в Дружеството.

След този дързък и непочтителен отговор ефрейтор Рамирес го уведомил, че го арестува и че незабавно трябва да се яви пред полицейския офицер. Лицето се подчинило на заповедта, без да окаже съпротива.

Доведен пред мене, пристъпихме към леко смекчаване, с цел да го накараме да се откаже от упоритото си непокорно поведение. Бе му дадено да разбере, че знаем прекрасно къде работят дъщеря му и зет му, както и училището, което посещават внуците му. След няколко минути сравнително лек разпит, Мастандрея благоразумно и по своя воля се съгласи да ни оказва безкористна помощ. Бе му казано, че като начало искаме само пълния списък на членовете на Полимния с трите имена и съответните местожителства.

На въпроса дали е в състояние да събере тези сведения за следния ден той отговори, че може да ги събере едва в сряда, 26 т.м., тоест на следващата сбирка; след това той сам щял да ги предаде лично на човека, който му бъде посочен.

След като му бе казано, че за да му бъдат спестени неудобствата, ефрейтор Рамирес лично ще иде да вземе списъка от дома му на 27 ноември в 8:00 ч. сутринта, той не възрази.

Наблюдението на „Теодоро Вилардебо“ 2562, продължава на четири смени. До момента — нищо ново.